Дарихме над 117,2 млн. лв. през 2020 г., половината са от компаниите
„ Здравеопазване “ е сферата, за която фирмите са дарявали най-вече през 2020 година В отговор на рецесията с Covid-19 и апелите за помощ от страна на институции и болнични заведения, корпоративните дарения бяха най-вече на финансови средства и материали (специализирана инсталация, проби, дезинфектанти, персонални защитни средства). Освен за опазване на здравето, фирмите даряваха и за начинания и планове в просветителната и обществена сфери, свързани с нуждата от трансформиране на поддръжката за най-уязвимите в рецесията.
Това се споделя в отчет на Българския дарителски конгрес (БДФ) с изследване и разбор на трендовете в дарителството у нас.
Общият размер да направените дарения надвишава 117,2 млн. лв. .
Най-голям донор на финансови средства са фирмите, следвани от фондациите. Индивидуални донори се подреждат на трето място.
Компаниите са дарили съвсем половината от предоставената поддръжка (58 011 004 лева, 49%).В съпоставяне с миналата 2019 година се вижда растеж от 30% за даренията от физически лица.
„ Изглежда необичайно, само че точни в годината, когато трябваше да преодоляваме доста тествания, хората се демонстрираха като по-щедри. Явно изпитахме нужда да проявим емпатия, да виждаме и откликваме на човешката потребност “, разяснява пред Радио София Боряна Кирилова , програмен управител от БДФ.
Covid рецесията (здравеопазването) е изместила образованието като желана сфера за частните донори през последните години. Началната вълна от материали за лечебни заведения и поддръжка за медиците по-късно е минала към дарения за превъзмогване на обществените последици .
Водеща мотивация за даряване не е някакво данъчно облекчение, колкото идея, решаването на проблем . Нараснали са ролята и доверието у гражданските организации.
Бизнесът реагира съответно. Дори огромни компании, изненадващо бързо са сменили целите си при появяването на коронавирусната пандемия.
„ Все повече компании са уверени, че всяко едно предизвикателство в публичен проект ги визира директно. Оттук идва желанието от тяхна страна да влагат старания и средства за превъзмогване на зародилите компликации и трудности. И у нас компаниите осъзнаха и регистрират триумфите си освен с облагите си, само че и с приноса си към обществото “, разяснява Габриела Маринова от Българския конгрес на бизнес водачите (БФБЛ).
По думите ѝ корпоративната обществена отговорност (КСО) се разви много и е фактор както сред конкуриращите се компании, по този начин и в очите на самите чиновници. И КСО се вижда както от обществото като цяло, по този начин и от младежите, евентуални фрагменти в съответната сфера.
Чуйте диалога на Катя Василева с Боряна Кирилова и Габриела Маринова.
Това се споделя в отчет на Българския дарителски конгрес (БДФ) с изследване и разбор на трендовете в дарителството у нас.
Общият размер да направените дарения надвишава 117,2 млн. лв. .
Най-голям донор на финансови средства са фирмите, следвани от фондациите. Индивидуални донори се подреждат на трето място.
Компаниите са дарили съвсем половината от предоставената поддръжка (58 011 004 лева, 49%).В съпоставяне с миналата 2019 година се вижда растеж от 30% за даренията от физически лица.
„ Изглежда необичайно, само че точни в годината, когато трябваше да преодоляваме доста тествания, хората се демонстрираха като по-щедри. Явно изпитахме нужда да проявим емпатия, да виждаме и откликваме на човешката потребност “, разяснява пред Радио София Боряна Кирилова , програмен управител от БДФ.
Covid рецесията (здравеопазването) е изместила образованието като желана сфера за частните донори през последните години. Началната вълна от материали за лечебни заведения и поддръжка за медиците по-късно е минала към дарения за превъзмогване на обществените последици .
Водеща мотивация за даряване не е някакво данъчно облекчение, колкото идея, решаването на проблем . Нараснали са ролята и доверието у гражданските организации.
Бизнесът реагира съответно. Дори огромни компании, изненадващо бързо са сменили целите си при появяването на коронавирусната пандемия.
„ Все повече компании са уверени, че всяко едно предизвикателство в публичен проект ги визира директно. Оттук идва желанието от тяхна страна да влагат старания и средства за превъзмогване на зародилите компликации и трудности. И у нас компаниите осъзнаха и регистрират триумфите си освен с облагите си, само че и с приноса си към обществото “, разяснява Габриела Маринова от Българския конгрес на бизнес водачите (БФБЛ).
По думите ѝ корпоративната обществена отговорност (КСО) се разви много и е фактор както сред конкуриращите се компании, по този начин и в очите на самите чиновници. И КСО се вижда както от обществото като цяло, по този начин и от младежите, евентуални фрагменти в съответната сфера.
Чуйте диалога на Катя Василева с Боряна Кирилова и Габриела Маринова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ