Зависимост. Пристрастяване. Болест, безнадеждност, загуба. Пази боже! Не искаме да

3. Автомобилите

Например те всекидневно са с нас дълго време. Преминаваме през доста неща дружно, те ни служат правилно. И по този начин се свързваме с тях прочувствено. Понякога им приказваме: „ Не, апелирам те, тъкмо в този момент ли! ”.

Ами този комшия, който поставя ежедневни грижи за остарял руски автомобил? Човекът отваря капака на колата, след това вади кит и багра, а в събота или неделя, потеглят дружно в незнайна посока. Това ни се коства симпатично.

Е, от време на време автомобилът ни може да изразходи повече, в сравнение с ни дава. Да кажем всичките ни пари. О, а има и случаи, които просто не подлежат на коментар. Като този:

В играта на самостоятелност получаваме доста точки, когато намерим метод да изразим своята характерност. Парадоксално е, само че не е невероятно да се пристрастим към това. Например, имаме ли

4. Татуировки

Една? Само? Обаче евентуално имаме концепция за втора. А може и да ни се наложи, с цел да покрием първата, в случай че тя изобразява някоя недотам непреходна част от нашия свят. Нечие непознато име да речем. Според някой изследвания 32% от хората с татуировки декларират, че са пристрастени към мастилото. И може да се стигне чак дотук:

Не сме удовлетворени от нещо? Не се усещаме свободни и самостоятелни? Да избягаме! Да се обърнем към

5. Пътуването

Е, надали имаме опция да прекараме живота си в безпределно странствуване. Но в случай че имаме неконтролируемо предпочитание за непрекъснато навестяване на нови дестинации, то да си знаем, че това си има име – дромомания.

Този термин е прочут още от 1886 година Оттогава опциите за „ пренасяне в пространството ” са доста повече и по-достъпни. Така че, в случай че някой скоро ни е споделил: ” Ей, не се спря! ”, може да потърсим у себе си следните седем знака, че сме пристрастени към пътуването:

Щом нямаме времето да пътуваме непрекъснато, то дано си създадем личен дребен свят с история. Той ще бъде наше занимание и място, на което можем да се приютим когато и да е. Да го построим да вземем за пример от пощенски марки, картички или кибрити – прелестно е, любопитно и красиво.

Страстта към

6. Колекционерството

е присъща даже и на децата. И постоянно някоя комерсиална верига ги приканва да съберат всички зеленчуци с лица, да вземем за пример. Майка им блага тогава!

Но е добре нашият дребен свят да си остане дребен. Защото в случай че той погълне действителния, става също по този начин проблематичен и неправилен. А не е изключено:

Какво по-достъпно бягство и занимание от гледането на

7. Сериали

Нищо. Обаче имаме ли най-малко един сътрудник, другар или родственик, който не стопира да приказва за новия сезон на обичания си сериал? Случвало ли се е да го срещнем някоя заран със зачервени очи, под които тъмнеят черни кръгове, тъй като: „ Човек, не можех да спра, трябваше да изгледам целия сезон ”. Ние ли сме този сътрудник, другар или родственик? Случвало ли ни се е да изпитваме горест, след последния епизод на някой сериал, до момента в който не стартираме да гледаме първия на различен?

Е, даже и нищо дотук да не ни е познато, не е зле да знаем, че съществува. И още по какъв начин:

Как изглеждаме? Брадичката ни хлътнала ли е? Скулите ни задоволително изпъкнали ли са? Важно е. Все отново първото и най-важно нещо, което виждат останалите в нас са стърчащите ни уши.

8. Козметичните корекции

да са ни на помощ! Добре че всички недостатъци, които е позволила природата, са поправими. Наистина е хубаво, че актуалните медицина и технологии ни дават опция да поправяме да вземем за пример устните си, вместо да останем угнетени вечно от неудовлетворителните им форма, дебелина и компактност.

Обаче тази еластичност обуславя и преходността на стилните трендове в стандартите за съвършенство. Достъпността на ринопластиката може да трансформира напълно скоро гърбавия нос в изключителна необичайност. И тогава просто за една нощ той да се извиси от кориците на огромните фешън списания. Едва ли, несъмнено, само че не е изключено нещо сходно.

А и има една граница, оттатък която даже и да желаеме да приключим с корекциите, нямаме право на този избор. Защото се постанова от време на време носът да се „ закрепва ” за лицето ни оперативно. Heal the world!

Да спрем за момент да мислим за това по какъв начин изглеждаме. Да се отпуснем малко. Да се извисим над нещата. Все едно е

9. Петък вечер

Попкултурен феномен? Светъл лъч в мрачния тунел на изнурителната работна седмица?

Понякога това е единственото, за което мислим и чакаме. И нека да си даваме сметка, че не идва Годо, а просто два почивни дни. Те няма да трансформират хода на действието. Най-много да ни дадат опция за малко пътешестване. А може и да ни потопят главата в различен попкултурен феномен – weekend alcoholism .

Не е нужно да сме експерти по тематиката, с цел да можем да оценим, че

10. Здравословното хранене

е извънредно значимо за приятния живот. То ни прави по-красиви, по-здрави, по-съзнателни. Разбира се, никоя цел не е постижима без старания. Нужно е да четем етикети, да си подготвяме храната у дома, да я носим със себе си в бамбукови кутийки, да посещаваме профилирани магазини.

Но има контури, отвън които въпросът „ Какво ядем? ” се трансформира в разстройство (вероятно във всеки смисъл на термина). Обсебващата концепция за здравословно хранене се назовава орторексия. А тя не е по никакъв начин здравословна или приятна, по този начин споделя Джени:

Бонус: Каузите, концепциите и творчеството водят евентуално до най-тежките пристрастявания.

Имаме голям брой свидетелства за това. Като историята на Александийкиното хоро, разказана от самия Марко Семов

 „ Сега накъде?… Да засвири тук, в двора – час нямаше още откак дете бе погребал, да хукне из селото да бяга, нима го песента остави – не можеше, сили нямаше. Влезе при кравите – нека те го отърват от песента.

Ала тук, на затвореното, тя пристигна още по-силно. Имаше възприятието, че туй хоро, дето го бе засвирила душата му, го чува освен селото, ами цялата страна. Прескочи оплитам, пред него беше плевнята. Огледа се като апаш, открехна вратата, затвори я. Мушна флигорната в сеното, натисна клавиша. ”

Ами легендите за положението, в което е бил Микеланджело, до момента в който е работил в Сикстинската шапка?

Това не е присъщо единствено на огромните създатели и мозъци. Всички ние сме си имали работа с един план, една концепция, въпреки и една плетка, които не ни разрешават да спим, да се храним, да мислим за нещо друго или да се откажем, нали.

Всяко нещо има точка на баланс. За да не кажем, че си има граници. Защото не обичаме границите. Обичаме свободата. Искаме да сме самостоятелни. Но е мъчно. Пътят към хармонията и салдото е с мъчно забележима маркировка и безконечен. А може би свободата населява точно неговите пейзажи и безкрайност.