Завещанието му изненада неприятно цялото семейство
Завещанието му беше същински удар за мен. Не съм очаквала, че ще остави всичко на чужд човек.
В множеството случаи мъжете оставят всички финанси и активи на жена си. Понякога порасналите деца, близки родственици и може би лоялни другари участват в този лист. Към наследството се подхожда отговорно и с схващане.
Загубата на бащата постоянно се отразява отрицателно на цялото семейство. Морално е доста мъчно. Но за момент нормалният метод на живот се прекатурва с главата надолу.
Съпругът ми и аз израснахме в един град, даже в един и същи квартал. Посещавахме едно и също учебно заведение. Аз бях с две години по-малка. Естествено, на тази възраст не сме имали никакви връзки, даже не сме общували.
Всеки потегли по своя път. Той е фен на технологиите. Аз приключих музикално учебно заведение. Различни хора, ще кажете. Така противоположностите се притеглят.
Запознахме се на рождения ден на моя другарка. Николай ме заприказва първи, а по-късно ме предложения у тях.
Началото на връзката постоянно е вълнуващо. Разговаряхме, споделяхме си неща един за различен, разхождахме се. Беше ми извънредно прелестно да поддържам връзка с него. Беше добре учтив и имаше необятен мироглед.
След към 10 месеца се оженихме. Дори не можех да си помисля, че някой различен може да се появи в живота ми. Николай беше всичко, което в миналото съм желала. Скоро се роди щерка ни. Съпругът ми искаше да си откри друга работа, с цел да може да се отдаде на фамилията си.
Любовта към точните науки му остана единствено като занимание. Трябваше да си изкарва хляба. Аз също се отхвърлих от стремежите си и започнах да оказвам помощ на брачната половинка си.
След 2 години се роди синът ни. Вече бяхме по-зрели. Преминахме през сложни времена. Отворихме компания.
Децата пораснаха, сътвориха свои фамилии. Можехме да си позволим да отидем на отмора в чужбина, да вечеряме в заведения за хранене. Съпругът ми се интересуваше от лов и каране на ATV. Здравето ни позволяваше да се любуваме на живота на цялостни обороти.
Така беше до неотдавна. Съпругът стартира да кашля, само че не си обърна внимание. И по-късно, като гръм от ясно небе, го одобриха в болница за няколко дни. Той ни напусна.
Завещанието му беше вторият удар. Явно е схванал, че нещо не е наред с него и даже е написал прощална записка, която от самото начало е била в сейфа на юриста. В нея той споделя, че обича всички ни, че помни всички най-ценни моменти в живота. И всички те бяха свързани с нас.
Той се извинява, че не е оставил нищо на щерка си. Тя към този момент има добър брачен партньор, личен апартамент и кола. Синът също би трябвало да му елементарни, тъй като му осигурихме чудесно обучение и нужните познания. Сега самичък изкарва положителни пари.
Моята част от бизнеса по този начин или другояче си беше за мен. Но неговата половина и даже малко пари, беше оставил на непозната жена. Тя, съгласно брачна половинка ми, имала повече потребност от тях.
Вижте още: Израснах без татко, мислейки, че той е умрял
Срещнах се с Ева. Млада и красива жена. Тя не сподели безусловно нищо за себе си. Не беше по-голяма даже от сина. Очевидно тя нямаше предпочитание да приказва за наследството му. Осъзнах, че въобще не е ходил на лов на риба.
През целия си живот сме били открити един към различен. Бих се пробвала да схвана. Може би, нямаше да му простя. Но да остави наследството си на непозната и да пренебрегне децата си.
Какво да върша в този момент, не знам. Може би ще се обърна към съда. Дори и да не съумея да реализира нещо, най-малко ще схвана повече за връзката на тази жена със брачна половинка ми.
Не мога да пребивавам повече в незнание.
