Завършиха научните изследователски проучвания в района на нос Чироза, намиращ

Завършиха научните проучвателен изследвания в региона на нос Чироза, намиращ се до кв. Крайморие, в град Бургас. Открити са основите на солидна многофункционална двуделна кула, заемаща повърхност към 100 кв. м. Кулата е своебразен първообраз на актуалните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно около Аполония Понтика. Разкритият обект на суша попада в рамките на по-голям археологически комплекс, който се развива през днешния ден и под вода. В предишното, когато водите на Черно море са били по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза, са били построени най-малко две постройки, свързани с антично пристанище, ситуирано пред настоящия подводен риф на Чироза. Проучванията на екипа на проф. Христов след сушата са траяли под вода. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко забавни предмета. На първо място това е каменен гръцки щок. Той съставлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Котвата има за основа дървен дънер, в чийто низък край са прикрепени под изострен ъгъл две дървени лапи. В горната част е закрепен въпросния каменен щок, чиято цел е да наклони котвата по този начин, че една от лапите да се забие в морското дъно. За разлика от каменните котви, дървените котви с каменни щокове са употребявани на гребно-ветроходни кораби с по-голяма водоизместимост и опция да се предвижват бързо посредством силата напразно. Тези кораби рядко са навлизали в дребни заливи. Те са пускали своите котви в открити места, най-често пред морските носове, какъвто е случая с нос Чироза. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. прочие Хр. Друг предмет, на който археолозите обръщат изключително внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от групова находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон. Топката тежи 8, 6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контигенти има специфични бойци, които мятат каменни ядра и такива, които употребяват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 година прочие Хр. Като паралел на ядрата от Ченгене скеле можем да посочим бойните топки от: укрепения елинстически обект Фармакида до гр. Приморско; гетската столица Хелис, Севтополис, тракийската резиденция на връх Кози грамади в Средна гора и римската цитадела Харакс разположена на нос Ай Тодор на южното крайбрежие на Кримския полуостров. Тазгодишната подводна експедиция съумя да добави нови данни за потреблението на залива Ченгене скеле в корабоплаването. До скоро историята на този залив е била илюстрирана единствено от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн. Откритите през предходната година от проф. Христов и доктор Найден Прахов стъклени съдове от XVIII век (вероятно от потопен при стихия кораб) в допълнение маркират потреблението на залива в по-късни исторически интервали. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни действия и съпътстващо мореплаване през Античността и Средновековието. Новите морски експедиции на НИМ през този археологически сезон финансирани от Министерство на културата ще бъдат в археологически резерват Калиакра и полуостров Св. Яни под управлението на доцент доктор Бони Петрунова до Ахтопол. Екипът на проф. Иван Христов ще продължи през есенните месеци разкопките на остров Св. Тома и византийския град Хрисосотира до гр. Черноморец.