61 на сто от децата между 7 и 9 години у нас са с наднормено тегло и затлъстяване
Затлъстяването при децата на всички места по света към този момент е проблем. В Европа едно от три деца е с наднормено тегло, до момента в който в България 61% от децата на възраст сред 7 и 9 години са с наднормено тегло и затлъстяване, като 50% от децата със затлъстяване стават възрастни със затлъстяване.
Данните бяха коментирани на 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване, който събра 80 експерти от 15 страни в курорта Албена от 7 до 9 септември 2023 година Научният конгрес бе проведен от Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, взаимно с Европейската група по детско затлъстяване.
Основните акценти в програмата на конгреса бяха предварителна защита и терапия на детското затлъстяване, а също диетологични подходи в лечението, физическа интензивност и време пред екран, психо-социални аспекти на затлъстяването, фармакотерапия и бариатрична хирургия в детска възраст.
„ Превенцията включва разнообразни ограничения и стратегии на държавно равнище, ориентирани към промоция на здравословно хранене, физическа интензивност, ограничение на часовете пред екран, обезпечаване на задоволително сън. Терапията е на първо място в смяна на метода на живот, в основаване на здравословни хранителни привички, а диетите са неприложими, тъй като детският организъм се нуждае за развиването си от всички групи хранителни субстанции. Ограничават се единствено пакетираните храни, тъй като са ултрапреработени и нямат никаква хранителна стойност. Семейството е основно за хранителната и здравна просвета на детето. Но обществото и страната също са виновни за вярното хранене, за физическата интензивност, за контрола на стоенето пред екран и за продължителността на съня при децата “, изясни доцент Теодора Ханджиева-Дърленска – ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести.
Децата се движат все по-малко и една от главните аргументи за това е стоенето пред екран. Според рекомендациите на СЗО до тригодишна възраст децата не би трябвало въобще да стоят пред екран, от 3 до 6 година – най-много един час на ден, от 7 до 18 година – най-много два часа на ден. Защото времето пред екран краде от времето за игра и за придвижване.
„ Държавната политика за промотиране на придвижването е доста значима, тъй като тя основава условия за игра на децата, да има места, където те да спортуват навън, да има площадки с фитнеси за детска възраст. И това да е гратис, да бъде налично за всички деца “, добави доцент Дърленска.
Трима експерти от България изнесоха лекции на конгреса. Проф. Виолета Йотова от Медицинския университет във Варна откри форума с лекция за честотата на затлъстяването на Балканите. Доц. Милена Георгиева от Българска академия на науките показа лекция за генетиката на затлъстяването. А проф. Веселка Дулева от Националния център по публично здраве и разбори приказва по тематиката Европейски и национални подходи за реформулиране на храните. Става дума за съдействието на науката с промишлеността по този начин, че въз основата на научните проучвания да се трансформира съставът на храните – да се понижава наличието на трансмазнини, захар, сол и др.
Данните бяха коментирани на 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване, който събра 80 експерти от 15 страни в курорта Албена от 7 до 9 септември 2023 година Научният конгрес бе проведен от Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, взаимно с Европейската група по детско затлъстяване.
Основните акценти в програмата на конгреса бяха предварителна защита и терапия на детското затлъстяване, а също диетологични подходи в лечението, физическа интензивност и време пред екран, психо-социални аспекти на затлъстяването, фармакотерапия и бариатрична хирургия в детска възраст.
„ Превенцията включва разнообразни ограничения и стратегии на държавно равнище, ориентирани към промоция на здравословно хранене, физическа интензивност, ограничение на часовете пред екран, обезпечаване на задоволително сън. Терапията е на първо място в смяна на метода на живот, в основаване на здравословни хранителни привички, а диетите са неприложими, тъй като детският организъм се нуждае за развиването си от всички групи хранителни субстанции. Ограничават се единствено пакетираните храни, тъй като са ултрапреработени и нямат никаква хранителна стойност. Семейството е основно за хранителната и здравна просвета на детето. Но обществото и страната също са виновни за вярното хранене, за физическата интензивност, за контрола на стоенето пред екран и за продължителността на съня при децата “, изясни доцент Теодора Ханджиева-Дърленска – ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести.
Децата се движат все по-малко и една от главните аргументи за това е стоенето пред екран. Според рекомендациите на СЗО до тригодишна възраст децата не би трябвало въобще да стоят пред екран, от 3 до 6 година – най-много един час на ден, от 7 до 18 година – най-много два часа на ден. Защото времето пред екран краде от времето за игра и за придвижване.
„ Държавната политика за промотиране на придвижването е доста значима, тъй като тя основава условия за игра на децата, да има места, където те да спортуват навън, да има площадки с фитнеси за детска възраст. И това да е гратис, да бъде налично за всички деца “, добави доцент Дърленска.
Трима експерти от България изнесоха лекции на конгреса. Проф. Виолета Йотова от Медицинския университет във Варна откри форума с лекция за честотата на затлъстяването на Балканите. Доц. Милена Георгиева от Българска академия на науките показа лекция за генетиката на затлъстяването. А проф. Веселка Дулева от Националния център по публично здраве и разбори приказва по тематиката Европейски и национални подходи за реформулиране на храните. Става дума за съдействието на науката с промишлеността по този начин, че въз основата на научните проучвания да се трансформира съставът на храните – да се понижава наличието на трансмазнини, захар, сол и др.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ