Ако не се намалят площите с лавандула, браншът ще агонизира
Засяването на огромни площи лавандулови насаждение в България направи страната ни водач в производството на лавандулово масло. Ние произвеждаме повече лавандулово масло, в сравнение с има потребност международния пазар, само че цените спаднаха и производството на лавандулово масло стана нерентабилно, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Атанас Атанасов , шеф на компания „ Щарк “ – един от първите производители на лавандула в Добруджа, описа пред БГНЕС за проблемите в сектора. Те настъпват през 2018 година, когато има недостиг на лавандулово масло.
„ Този недостиг докара до рисково завишаване на цените. От там доста хора потеглиха да отглеждат лавандула, което пренасити пазара. Вследствие на това пренасищане цените спаднаха. Получи се двоен резултат, с изключение на пренасищането имаше и понижаване на потреблението на лавандулово масло поради международната икономическа рецесия, провокирана от пандемията от Ковид-19 “ , изясни Атанасов.
Двойният резултат се показва в свръхпроизводство в България и понижено ползване в света, което довежда до актуалната спешна обстановка, характеризираща се с рисково ниски цени от порядъка на 20-40 лв. за кг, което прави производството на лавандула нерентабилно.
Таня Аптиева е технолог по производството на етерични масла с над 30-годишен опит в сектора, работила в Института по розата в Казанлък и пуснала три дестилерии. Според нея изходът от създалата се обстановка е в намаляването на площите с лавандула. Докато това не се случи браншът ще страда. Освен това в Северна България един от съставените елементи, определящи качеството на лавандуловото масло, е по-нисък и това го прави по-некачествено от маслото в Южна България. Това също би трябвало да повлияе на решението на земеделските стопани да понижат своите площи в Северна България, с цел да настъпи регулация, прибавя технологът.
„ Лавандулово насаждения би трябвало да останат при хората в Северна България, които са преработватели и имат дестилерии. Всички останали би трябвало да сменят тази просвета “, акцентира Аптиева.
Атанасов също се надява на скорошна регулация, само че не може да каже по кое време тъкмо ще настъпи. „ България е международен водач в производството на лавандула, само че в резултат на рисковите обстановки от 2018 година доста от производителите и потребителите на лавандулово масло го изкараха от своите формули на произвеждане. Съответно спадна потреблението на лавандула, само че в този момент чакаме противоположният развой “, сподели производителят.
Интересуваме се по какъв начин страната може да помогне за превъзмогване на рецесията. Отговорът, който получаваме и от двамата е подобен – страната е абдикирала.
„ Тя не дава нито препоръки, нито рекомендации, нито дефинира местата на културите, които биха заместили лавандулата в Северна България и по този начин хората ще изпадат всяка последваща година в мъка “, предизвести Таня Аптиева. Тя предлага на хората, които не са засели площи по европейска стратегия да се освободят от лавандулата.
Според Атанасов страната няма воля да помогне. „ Можем да си помогнем като работим вярно. Да сме почтени и открити пред нашите задгранични сътрудници. Чува се, че има много върнати партиди от лавандулово масло, надлежно спада доверието към българския производител и доста мъчно то се възвръща по-късно. Работим в посоката да ни имат вяра и да разчитат, че ние сме сериозен сътрудник. За страдание, доста мъчно печелим доверие и доста елементарно го губим в някаква такава обстановка “, сподели той.
За да оцелеят в рецесията производителите на лавандула затварят индустриалния цикъл.
„ Подбираме верните сортове, които сами си произвеждаме. След това ги изваряваме в наша дестилерия, направляваме индустриалния развой, стигаме до крайния артикул и заставаме пред сътрудниците и споделяме: можем да подсигуряваме това, което ви предлагаме “ , съобщи Атанасов и добави, че това е пътят за стабилизиране на сектора, само че това е дълъг и сложен развой.
Таня Аптиева счита, че на пазара би трябвало да останат единствено хората с стратегии и с заводи за преработката на суровината. „ Така доста бързо, за към 5 години ще настъпи регулирането на цените “ , уверена е експертката. /БГНЕС
