Христофор Караджов: Путин е готов да пожертва Русия
Защо всички медии по света не помниха въпроса: „ По каква причина стартира тази война? “ Колко значим е той за развръзката в Украйна през причините в дебата сред историците Стивън Коткин и Джон Миршаймър., разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Христофор Караджов, учител по публицистика в Калифорнийския университет в Съединени американски щати.
„ Без да желая да опростявам причините прекалено много, може да се каже, че се оформиха две съществени школи, които се следят и в медиите – школата на тези, които употребявайки избрани исторически обстоятелства, документи, тълкования, настояват, че виновността за това, което сега се случва в Украйна, би трябвало да бъде споделена и от Запада. Под това се има поради най-много Съединени американски щати и НАТО. И тези, които споделят, че няма значение какво са правили Съединените щати и НАТО през годините след разпадането на Съветския съюз – крайният резултат щеше да бъде същият. Представям ги доста опростено нещата, доста синтезирано. Един от основните идеолози на школата, която твърди, че Западът има виновност най-много с разширението на НАТО и това по какъв начин е третирана Русия, е Джон Миършаймър, един доста почитан историк.
В другия лагер са хора като Стивън Коткин, също доста прочут историк с доста фундаментални биографии на Сталин. Също и историци като Тимъти Снайдър и някои други. Това, което аз персонално за себе си извадих от този спор, е, че хора като Миършаймър, без да оправдават дейностите на Путин, споделят: " Вижте в този момент, с Русия трябваше да се отнасяме по различен метод, тя е третирана като Германия след Версайския контракт, т.е. нейното държание е реакция ". И привежда прословутия Меморандум от Букурещ от 2008 година, където се споделя, че Грузия и Украйна ще станат членове на НАТО. И няколко месеца по-късно Путин влиза в Грузия, един тип като реакция – да натрие носа на НАТО, и да изясни и на Грузия, а по съвместителство и на Украйна, че това няма да се случи. След това към този момент имаме 2014 година, а към този момент и февруари 2022 година Сега моят проблем, без да съм историк, с такава интерпретация е, че тя идва от човек, който допуска рационалност у Путин. Т.е. допуска, че има нещо като: ето, нас ни натискат по този метод, ние ще отговорим с това. Т.е. някаква геостратегическа игра, някаква сметка, някаква премереност – откакто си подложен в позицията да действаш. Докато за всеки, който се е занимавал с съветски медии, който е следил метода на говорене, опорните точки, в случай че щеш, в съветските медии, знае съветски... Защото, моите почетения към Джон Миършаймър, само че мисля, че той въпреки всичко не знае съветски... Усеща нещо напълно друго.
И това е дълбоката идеологичност на Путин, рецесията, която има Русия в идентичността си, това доколко се дефинира тя по отношение на, да речем, Великата Отечествена война. За Путин първото огромно събитие като президент беше да отиде във Волгоград – там освещаваше някакви мемориали. Той слага Русия по отношение на предишното си – единият жалон. И другият – по отношение на съседите. Какви сме ние по отношение на Украйна, по отношение на Беларус. И също по отношение на враговете си като НАТО. Т.е. Русия не е самодостатъчна, нейната еднаквост се дефинира по отношение на предишното и по отношение на съседите – по какъв начин сме разнообразни ние от другите, т.е. кои са ни враговете на процедура, и какви сме били в предишното. “
Ако имаш в ръката си единствено чук, всичко ти наподобява като гвоздей
„ Това, което Миършаймър споделя, да речем, за Прибалтика – първия стадий от разширението – е, че просто Русия е била прекомерно слаба в този миг, с цел да се протипостави интензивно. Т.е. по някакъв метод затаява тази засегнатост, преглъща я. Включително би трябвало да сложим в този кръг на разширение на НАТО и България. Но към този момент другото – Грузия и Украйна, които вероятно станат членове на НАТО, това към този момент ѝ идва допълнително. Това е тезата на Миършаймър, с която споделих, че не съм склонен. "
Зависимост от Запада
„ Русия освен, че е подвластна от Запада, ами тя става васал на Китай. Защото какви са изборите на Путин в последна сметка. Когато има раздор със Запада къде отива? Към Китай. Китайците не са някакви благи хора, които желаят да услужат на руснаците. За тях Русия е един суровинен придатък. Затова просто се колебая в тезата, че Путин е разумен. Ако слушаш всичко, което приказва Путин от години – по какъв начин Русия би трябвало да е единна, нефрагметирана – един мистически натурализъм. Той следваше един мъдрец, наименуван Иван Илин, който оперира тъкмо в тази координатна система – една страна, една нация. “
Р еториката на Путин по отношение на Украйна
„ Не е единствено на Путин, тъй като Путин задава тона, само че като си пуснеш " Первый канал " или " Россия 24 ", или който и да е от тези кремълски малките екрани, там се приказва с едни думи, които са от преди 40 години, както се говореше с едни и същи думи в малкия екран, в вестник " Работническо дело ", партийният секретар във всяко село и паланка, ще употребяват едни и същи думи – едно унифициране на езика, на опорните точки, в които ти чуваш – украинците са фашисти, нацисти. И съм го слушал от руснаци, интелигентни руснаци, които споделят: абе, ние не го обичаме напълно Путин, обаче за някои неща има право. И това е от нещата, за които те споделят, че има право. Това опълчване, това делене, тази координатна система, в която Русия е безгрешна, и по уголемение водачът е непогрешим, тъй като е спечелила тази колосална война, в която е нападната вероломно. "
Посещението на европейските водачи в Украйна
„ Това е знак към света. Украинците, макар че знаем за тяхната олигархия, корупция и така нататък, украинците сега вършат нещо необикновено друго от Русия сега. Те се дефинират не с езика си или по отношение на предишното си – кой какво е направил във Втората международна война, те работят. Ето, Зеленски остана в Киев, те се бият за родината си – т.е., те се дефинират с някакво деяние.
Затова тези министър председатели, които отидоха в Украйна, те можеха тези диалози да ги проведат по телефона или онлайн. Биха могли, само че те се качиха на влака и отидоха в Киев, с действителен риск за живота си, тъй като на 15 километра от центъра на Киев сега има съветски военни елементи, които обстрелват града. Някои го нарекоха PR ход, за мен това е позиция, която изразяваш с деяние. Моментът е подобен, че би трябвало да заемем позиция, без значение дали и какъв брой харесваме Украйна. Техният роман за протичащото се в Украйна е деяние сходно на това на Зеленски – те са там на място. “
Защо руснаците имат вяра на Путин
„ Много от руснаците живеят в различната действителност на прокремълските медии, която няма никаква опция. Достатъчно е да видиш трите телевизионни кремълски канала – това, което предават, е безусловно еднопланово. Говорят с един и същи език и хората живеят в една паралелна действителност, в някаква напълно друга галактика. Тя не е изпълнена с обстоятелства, а ние да разясня по какъв начин са интерпретирани. В тази паралелна галактика обстоятелства няма. Какви са другите възможности за руснаците? Дори и да са скептични, както бяхме ние по време на соцпропагандата, всичко при тях е черно и бяло. Те сега имат зложелател и това е.
Затова медийното затваряне, което Путин направи, е разумно в този подтекст.
Руснаците бяха възпитавани години наред в този дух на подигравка – всички са маскари. Това е завещание то соца, ние също го имаме. Сега в обстановката на война те може и да не имат вяра напълно на това, което им споделя Путин, само че сигурно изобщо не имат вяра на другата страна. Те разсъждават по този начин – може би нашата реалност не е съвършена, не е прелестна, обаче въпреки всичко е по-добре, че не сме в империалистическия режим на американците. “
Санкциите
„ Това, което убеди преди време българите да одобряват демокрацията и промяната на режима у нас, е материалното благоденствие. Не си правете илюзии, че някой у нас преди 30 години си е мислил за независимост на словото и други сходни. Материалните придобивки са тези, които изкушиха хората. Материализмът на руснаците също е доста мощен. Тяхното е успех на консуматорското общество. Когато в този момент Западът им лишава през глобите това, те ще ненавиждат Запада. Те са като дете, на което родителят е лишил играчката, и те стартират да ненавиждат родителя. Това ще е резултатът от глобите – не Путин е отговорен за протичащото се, а – всички са против нас, те постоянно са желали да унищожат Русия и ето направиха по този начин, че да нямаме ИКЕА. “
Развръзката „ Всеки ден, в който Украйна продължава да се съпротивлява, ни дава мотив да мислим върху това, каква ще е развръзката. Защото ние на Запад желаеме разумен и спретнат свят с правила. В координатната система на Путин това го няма. Аз не съм уверен, че Путин мисли рационално кое е добре за Русия. Той е подготвен да пожертва Русия и добруването на сънародниците си в името на това неговото име да бъде споменавано като на доста огромен идеолог и даже страдалец. Западът може да продължи да поддържа тази линия, която и до през днешния ден съблюдава – поддръжка за Украйна – и геостратегически да впива чеп сред Русия и Китай.
Убеден съм, че тази война ще продължи дълго, тъй като, когато връзките се възстановяват, хората в Русия ще схванат какво се е случило фактически. В паралелната галактика на Путин ще се появят дупки и народът му ще разбере.
Какво ще се случи, не знам, само че знам сигурно, че Западът и Путин не мерят действителността с един си същи критерий. Как ще приключи тази война, мисля, че и самият Путин не знае. “
„ Без да желая да опростявам причините прекалено много, може да се каже, че се оформиха две съществени школи, които се следят и в медиите – школата на тези, които употребявайки избрани исторически обстоятелства, документи, тълкования, настояват, че виновността за това, което сега се случва в Украйна, би трябвало да бъде споделена и от Запада. Под това се има поради най-много Съединени американски щати и НАТО. И тези, които споделят, че няма значение какво са правили Съединените щати и НАТО през годините след разпадането на Съветския съюз – крайният резултат щеше да бъде същият. Представям ги доста опростено нещата, доста синтезирано. Един от основните идеолози на школата, която твърди, че Западът има виновност най-много с разширението на НАТО и това по какъв начин е третирана Русия, е Джон Миършаймър, един доста почитан историк.
В другия лагер са хора като Стивън Коткин, също доста прочут историк с доста фундаментални биографии на Сталин. Също и историци като Тимъти Снайдър и някои други. Това, което аз персонално за себе си извадих от този спор, е, че хора като Миършаймър, без да оправдават дейностите на Путин, споделят: " Вижте в този момент, с Русия трябваше да се отнасяме по различен метод, тя е третирана като Германия след Версайския контракт, т.е. нейното държание е реакция ". И привежда прословутия Меморандум от Букурещ от 2008 година, където се споделя, че Грузия и Украйна ще станат членове на НАТО. И няколко месеца по-късно Путин влиза в Грузия, един тип като реакция – да натрие носа на НАТО, и да изясни и на Грузия, а по съвместителство и на Украйна, че това няма да се случи. След това към този момент имаме 2014 година, а към този момент и февруари 2022 година Сега моят проблем, без да съм историк, с такава интерпретация е, че тя идва от човек, който допуска рационалност у Путин. Т.е. допуска, че има нещо като: ето, нас ни натискат по този метод, ние ще отговорим с това. Т.е. някаква геостратегическа игра, някаква сметка, някаква премереност – откакто си подложен в позицията да действаш. Докато за всеки, който се е занимавал с съветски медии, който е следил метода на говорене, опорните точки, в случай че щеш, в съветските медии, знае съветски... Защото, моите почетения към Джон Миършаймър, само че мисля, че той въпреки всичко не знае съветски... Усеща нещо напълно друго.
И това е дълбоката идеологичност на Путин, рецесията, която има Русия в идентичността си, това доколко се дефинира тя по отношение на, да речем, Великата Отечествена война. За Путин първото огромно събитие като президент беше да отиде във Волгоград – там освещаваше някакви мемориали. Той слага Русия по отношение на предишното си – единият жалон. И другият – по отношение на съседите. Какви сме ние по отношение на Украйна, по отношение на Беларус. И също по отношение на враговете си като НАТО. Т.е. Русия не е самодостатъчна, нейната еднаквост се дефинира по отношение на предишното и по отношение на съседите – по какъв начин сме разнообразни ние от другите, т.е. кои са ни враговете на процедура, и какви сме били в предишното. “
Ако имаш в ръката си единствено чук, всичко ти наподобява като гвоздей
„ Това, което Миършаймър споделя, да речем, за Прибалтика – първия стадий от разширението – е, че просто Русия е била прекомерно слаба в този миг, с цел да се протипостави интензивно. Т.е. по някакъв метод затаява тази засегнатост, преглъща я. Включително би трябвало да сложим в този кръг на разширение на НАТО и България. Но към този момент другото – Грузия и Украйна, които вероятно станат членове на НАТО, това към този момент ѝ идва допълнително. Това е тезата на Миършаймър, с която споделих, че не съм склонен. "
Зависимост от Запада
„ Русия освен, че е подвластна от Запада, ами тя става васал на Китай. Защото какви са изборите на Путин в последна сметка. Когато има раздор със Запада къде отива? Към Китай. Китайците не са някакви благи хора, които желаят да услужат на руснаците. За тях Русия е един суровинен придатък. Затова просто се колебая в тезата, че Путин е разумен. Ако слушаш всичко, което приказва Путин от години – по какъв начин Русия би трябвало да е единна, нефрагметирана – един мистически натурализъм. Той следваше един мъдрец, наименуван Иван Илин, който оперира тъкмо в тази координатна система – една страна, една нация. “
Р еториката на Путин по отношение на Украйна
„ Не е единствено на Путин, тъй като Путин задава тона, само че като си пуснеш " Первый канал " или " Россия 24 ", или който и да е от тези кремълски малките екрани, там се приказва с едни думи, които са от преди 40 години, както се говореше с едни и същи думи в малкия екран, в вестник " Работническо дело ", партийният секретар във всяко село и паланка, ще употребяват едни и същи думи – едно унифициране на езика, на опорните точки, в които ти чуваш – украинците са фашисти, нацисти. И съм го слушал от руснаци, интелигентни руснаци, които споделят: абе, ние не го обичаме напълно Путин, обаче за някои неща има право. И това е от нещата, за които те споделят, че има право. Това опълчване, това делене, тази координатна система, в която Русия е безгрешна, и по уголемение водачът е непогрешим, тъй като е спечелила тази колосална война, в която е нападната вероломно. "
Посещението на европейските водачи в Украйна
„ Това е знак към света. Украинците, макар че знаем за тяхната олигархия, корупция и така нататък, украинците сега вършат нещо необикновено друго от Русия сега. Те се дефинират не с езика си или по отношение на предишното си – кой какво е направил във Втората международна война, те работят. Ето, Зеленски остана в Киев, те се бият за родината си – т.е., те се дефинират с някакво деяние.
Затова тези министър председатели, които отидоха в Украйна, те можеха тези диалози да ги проведат по телефона или онлайн. Биха могли, само че те се качиха на влака и отидоха в Киев, с действителен риск за живота си, тъй като на 15 километра от центъра на Киев сега има съветски военни елементи, които обстрелват града. Някои го нарекоха PR ход, за мен това е позиция, която изразяваш с деяние. Моментът е подобен, че би трябвало да заемем позиция, без значение дали и какъв брой харесваме Украйна. Техният роман за протичащото се в Украйна е деяние сходно на това на Зеленски – те са там на място. “
Защо руснаците имат вяра на Путин
„ Много от руснаците живеят в различната действителност на прокремълските медии, която няма никаква опция. Достатъчно е да видиш трите телевизионни кремълски канала – това, което предават, е безусловно еднопланово. Говорят с един и същи език и хората живеят в една паралелна действителност, в някаква напълно друга галактика. Тя не е изпълнена с обстоятелства, а ние да разясня по какъв начин са интерпретирани. В тази паралелна галактика обстоятелства няма. Какви са другите възможности за руснаците? Дори и да са скептични, както бяхме ние по време на соцпропагандата, всичко при тях е черно и бяло. Те сега имат зложелател и това е.
Затова медийното затваряне, което Путин направи, е разумно в този подтекст.
Руснаците бяха възпитавани години наред в този дух на подигравка – всички са маскари. Това е завещание то соца, ние също го имаме. Сега в обстановката на война те може и да не имат вяра напълно на това, което им споделя Путин, само че сигурно изобщо не имат вяра на другата страна. Те разсъждават по този начин – може би нашата реалност не е съвършена, не е прелестна, обаче въпреки всичко е по-добре, че не сме в империалистическия режим на американците. “
Санкциите
„ Това, което убеди преди време българите да одобряват демокрацията и промяната на режима у нас, е материалното благоденствие. Не си правете илюзии, че някой у нас преди 30 години си е мислил за независимост на словото и други сходни. Материалните придобивки са тези, които изкушиха хората. Материализмът на руснаците също е доста мощен. Тяхното е успех на консуматорското общество. Когато в този момент Западът им лишава през глобите това, те ще ненавиждат Запада. Те са като дете, на което родителят е лишил играчката, и те стартират да ненавиждат родителя. Това ще е резултатът от глобите – не Путин е отговорен за протичащото се, а – всички са против нас, те постоянно са желали да унищожат Русия и ето направиха по този начин, че да нямаме ИКЕА. “
Развръзката „ Всеки ден, в който Украйна продължава да се съпротивлява, ни дава мотив да мислим върху това, каква ще е развръзката. Защото ние на Запад желаеме разумен и спретнат свят с правила. В координатната система на Путин това го няма. Аз не съм уверен, че Путин мисли рационално кое е добре за Русия. Той е подготвен да пожертва Русия и добруването на сънародниците си в името на това неговото име да бъде споменавано като на доста огромен идеолог и даже страдалец. Западът може да продължи да поддържа тази линия, която и до през днешния ден съблюдава – поддръжка за Украйна – и геостратегически да впива чеп сред Русия и Китай.
Убеден съм, че тази война ще продължи дълго, тъй като, когато връзките се възстановяват, хората в Русия ще схванат какво се е случило фактически. В паралелната галактика на Путин ще се появят дупки и народът му ще разбере.
Какво ще се случи, не знам, само че знам сигурно, че Западът и Путин не мерят действителността с един си същи критерий. Как ще приключи тази война, мисля, че и самият Путин не знае. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ