Защо "Томас Кук" се срина след 178 г. в бизнеса
Защо туристическата компания " Томас Кук " се провали след 178 година на пазара? Простият отговор е: защото не съумя да откри избавителен заем от 200 млн. лири стерлинги от банките, в това число и от притежавана от страната Роял Банк ъф Скотланд.
Истината обаче е, че проблемите на туроператора са много по-мащабни и съществени - компанията стана жертва на пагубно обединение през 2007 година, лавинообразно растящи задължения и интернет революцията в резервирането на ваканции. Като прибавим към това и несигурността, произлизаща от Брекзит, ще осъзнаем, че в действителност е било въпрос на време този колос в туристическата промишленост да рухне.
През май компанията разгласи 1.5 милиарда лири загуби, като над 1 милиарда лири бяха отписани от сливането през 2007 година с MyTravel, известна повече с марките си Airtours и Going Places. Сливането трябваше да сътвори европейски колос, обещанията бяха за стесняване на разноските със 75 млн. лири годишно и за опция за опълчване на надигащите глава интернет противници в сектора. Всъщност " Томас Кук " се сля с компания, която бе записала облага един единствен път за предходните 6 година Така договорката накисна " Томас Кук " в дълбоки задължения.
Крахът на " Томас Кук " не се дължи на обстоятелството, че британците са спрели да пътуват. Да не приказваме, че 60 на 100 от популацията на страната е било на почивка в чужбина през 2018 г, което е растеж с 57 на 100 спрямо миналата година. Промени се обаче методът, по който се почива, като през днешния ден късите пътувания до някой град за уикенда надалеч надвишават броя на ваканциите на плажа. От тази смяна се възползват Ryanair, easyJet и Airbnb, чиито клиенти резервират онлайн. Губещи стават фирмите с офиси в скъпите квартали, които продават пакетни почивки. " Томас Кук " има 560 такива офиса. А през днешния ден едвам една седма от нас ще потърси туроператор от безценен офис, с цел да си купи почивка, сочат данни на комерсиалната асоциация Abta. Това са най-вече хора на възраст над 65 година, от по-ниски социално-икономически групи, с по-нисък бюджет.
Най-големият съперник на " Томас Кук ", англо-германската група Tui, страда от същите проблеми и през тази година предизвести няколко пъти за понижени облаги. Но тя има доста по-малко задължения, има множеството от хотелите и круизните кораби, които предлага, и евентуално ще се възползва от клиентите на " Томас Кук " на по-високи цени.
Климатичната рецесия също се отрази на бизнеса. Горещата вълна в Европа през май 2018 година понижи внезапно търсенето на ваканции, защото клиентите отложиха ваканционните си проекти, наслаждавайки се на топлото време вкъщи. През 2019 година " Томас Кук " регистрира, че английските клиенти отсрочват проектите си за пътешестване през лятото поради възходящата неустановеност към Брекзит и намаляването на покупателната дарба на лирата в чужбина.
" Томас Кук " едвам оцеля в животозастрашаваща обстановка през 2011 година Дългът й към този момент бе достигнал 1.1 милиарда лири и компанията остана на повърхността само с помощта на инжектирането на кеш, само че това означаваше повишаване на дълга. След 2011 година " Томас Кук " заплати 1.2 милиарда лири лихви, което представляваше над една четвърт от парите, влезнали като доходи от над 11 млн. пакета, продавани годишно. Тези пари отидоха в джоба на кредиторите. За няколко години спасението се яви в облика на китайската група Fosun International, ръководена от Гуо Гуанчан, милиардерът, прочут като китайския Уорън Бъфет. През 2015 година Fosun купи първия си дял от " Томас Кук " като част от проекта си да построи световен туристически и развлекателен конгломерат, откакто към този момент бе купил френския Club Med и канадския Cirque de Soleil.
През август " Томас Кук " разгласява детайлности за планувано преструктуриране, включващо и кешова инжекция от 450 млн. лири от Fosun в подмяна на мажоритарен дял от групата, което предвиждаше и банките да отпишат 1.7 милиарда лири задължения. Другите акционери щяха да бъдат заличени. Сделката обаче се разпадна в границите на един уикенд. И не бе изненада, че гилотината падна в края на септември. Като множеството туроператори " Томас Кук " прибира доходи в първата половина на годината, когато туристите резервират летните си ваканции, и прави обилни разноски през есента и зимата, когато се заплащат разноските за полети и хотелски настанявания.
Имаше фантазии за национализация. Според критиците цената на полетите, с които се прибират зарязаните туристи, и дължимите им обезщетения надалеч надвишават 200-те милиона лири, от които " Томас Кук " се нуждаеше, с цел да оцелее. Но държавното управление отхвърли да се намеси с аргумента, че както и при банкрутиралия авиопревозвач Monarch, става дума единствено за стопански проблем на частен бизнес, а клиентите ще бъдат обезщетени от гаранционния фонд Atol.
Колко друго беше преди 70 година! " Томас Кук " се смяташе за неразделна част от английския живот, откакто бе национализирана през 1948 година поради заплахата от банкрут през Втората международна война. Тя остана обществена благосъстоятелност като част от английските железници до 1972 година Сега обаче е унищожена главно с помощта на интернет и на изменящите се модели, притисната от потребността да финансира непостижимото си дългово задължение.
Истината обаче е, че проблемите на туроператора са много по-мащабни и съществени - компанията стана жертва на пагубно обединение през 2007 година, лавинообразно растящи задължения и интернет революцията в резервирането на ваканции. Като прибавим към това и несигурността, произлизаща от Брекзит, ще осъзнаем, че в действителност е било въпрос на време този колос в туристическата промишленост да рухне.
През май компанията разгласи 1.5 милиарда лири загуби, като над 1 милиарда лири бяха отписани от сливането през 2007 година с MyTravel, известна повече с марките си Airtours и Going Places. Сливането трябваше да сътвори европейски колос, обещанията бяха за стесняване на разноските със 75 млн. лири годишно и за опция за опълчване на надигащите глава интернет противници в сектора. Всъщност " Томас Кук " се сля с компания, която бе записала облага един единствен път за предходните 6 година Така договорката накисна " Томас Кук " в дълбоки задължения.
Крахът на " Томас Кук " не се дължи на обстоятелството, че британците са спрели да пътуват. Да не приказваме, че 60 на 100 от популацията на страната е било на почивка в чужбина през 2018 г, което е растеж с 57 на 100 спрямо миналата година. Промени се обаче методът, по който се почива, като през днешния ден късите пътувания до някой град за уикенда надалеч надвишават броя на ваканциите на плажа. От тази смяна се възползват Ryanair, easyJet и Airbnb, чиито клиенти резервират онлайн. Губещи стават фирмите с офиси в скъпите квартали, които продават пакетни почивки. " Томас Кук " има 560 такива офиса. А през днешния ден едвам една седма от нас ще потърси туроператор от безценен офис, с цел да си купи почивка, сочат данни на комерсиалната асоциация Abta. Това са най-вече хора на възраст над 65 година, от по-ниски социално-икономически групи, с по-нисък бюджет.
Най-големият съперник на " Томас Кук ", англо-германската група Tui, страда от същите проблеми и през тази година предизвести няколко пъти за понижени облаги. Но тя има доста по-малко задължения, има множеството от хотелите и круизните кораби, които предлага, и евентуално ще се възползва от клиентите на " Томас Кук " на по-високи цени.
Климатичната рецесия също се отрази на бизнеса. Горещата вълна в Европа през май 2018 година понижи внезапно търсенето на ваканции, защото клиентите отложиха ваканционните си проекти, наслаждавайки се на топлото време вкъщи. През 2019 година " Томас Кук " регистрира, че английските клиенти отсрочват проектите си за пътешестване през лятото поради възходящата неустановеност към Брекзит и намаляването на покупателната дарба на лирата в чужбина.
" Томас Кук " едвам оцеля в животозастрашаваща обстановка през 2011 година Дългът й към този момент бе достигнал 1.1 милиарда лири и компанията остана на повърхността само с помощта на инжектирането на кеш, само че това означаваше повишаване на дълга. След 2011 година " Томас Кук " заплати 1.2 милиарда лири лихви, което представляваше над една четвърт от парите, влезнали като доходи от над 11 млн. пакета, продавани годишно. Тези пари отидоха в джоба на кредиторите. За няколко години спасението се яви в облика на китайската група Fosun International, ръководена от Гуо Гуанчан, милиардерът, прочут като китайския Уорън Бъфет. През 2015 година Fosun купи първия си дял от " Томас Кук " като част от проекта си да построи световен туристически и развлекателен конгломерат, откакто към този момент бе купил френския Club Med и канадския Cirque de Soleil.
През август " Томас Кук " разгласява детайлности за планувано преструктуриране, включващо и кешова инжекция от 450 млн. лири от Fosun в подмяна на мажоритарен дял от групата, което предвиждаше и банките да отпишат 1.7 милиарда лири задължения. Другите акционери щяха да бъдат заличени. Сделката обаче се разпадна в границите на един уикенд. И не бе изненада, че гилотината падна в края на септември. Като множеството туроператори " Томас Кук " прибира доходи в първата половина на годината, когато туристите резервират летните си ваканции, и прави обилни разноски през есента и зимата, когато се заплащат разноските за полети и хотелски настанявания.
Имаше фантазии за национализация. Според критиците цената на полетите, с които се прибират зарязаните туристи, и дължимите им обезщетения надалеч надвишават 200-те милиона лири, от които " Томас Кук " се нуждаеше, с цел да оцелее. Но държавното управление отхвърли да се намеси с аргумента, че както и при банкрутиралия авиопревозвач Monarch, става дума единствено за стопански проблем на частен бизнес, а клиентите ще бъдат обезщетени от гаранционния фонд Atol.
Колко друго беше преди 70 година! " Томас Кук " се смяташе за неразделна част от английския живот, откакто бе национализирана през 1948 година поради заплахата от банкрут през Втората международна война. Тя остана обществена благосъстоятелност като част от английските железници до 1972 година Сега обаче е унищожена главно с помощта на интернет и на изменящите се модели, притисната от потребността да финансира непостижимото си дългово задължение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ