Очертанията на войната: Защо се бави украинската контраофанзива
Защо се забавя украинската контраатака
Тази седмица на бойните полета в Украйна не се случи нищо видимо, което на езика на военните значи, че най-вероятно някъде се готви нещо огромно и ненадейно за съперника. Къде, по кое време и до какъв резултат ще докара то, несъмнено, сега няма по какъв начин да знаем, само че постоянно би трябвало да отчитаме, че невидимите за окото процеси, които се развиват по време на подготвителните интервали са не по-малко значими от тези, които по-късно ще попаднат на челните страници на медиите.
Въпреки отсъствието на значими събития от чисто оперативно-стратегическо естество, публицистите занимаващи се с отразяването на събитията в Украйна не останаха без работа. Основна причина за това, както постоянно се случва в последно време, бе съветската агитация. Първо, бе разиграна следващата псевдоядрена карта, този път за някаква " мръсна " бомба, която хората на Зеленски щели да пуснат някъде наоколо до фронтовата линия. Пореди известно-неизвестни прични, " показващи активността на мексикански митничари, организацията за нуклеарни боклуци на Словения, както и ужасена бягаща навалица по време на терористините удари против кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 година
Според заключенията направени от „ анализаторите “ във въпросното министерство, крайната цел на „ укронацистите “ била провокация, която да бъде приписана на РФ и по този метод НАТО да бъде насила да се включи в спора. С други думи, Киев съзнателно и трайно ще замърси лична територия, ще рискува здравето на популацията и армията си, с цел да може трийсетте страни-членки на северноатлантическия алианс да изпратят собствен бойци в същата тази трайно инфектирана зона.
Руските изказвания за украинската " мръсна " бомба
Докато мозъкът ми обезверено се опитваше да вкара гореспомената информация в някаква логическа рамка, от Ню Йорк пристигна нов удар, който, въпреки и за малко, съумя да наруши мисловната ми активност. Някой си Небензя, който незнайно за какво си изкарва прехраната като непрекъснат представител на Русия в Организация на обединените нации, изцяло съществено съобщи, че страната му разполага с " достоверна " информация, че Украйна, взаимно със Съединени американски щати (че с кой различен?), създава нов тип биологично оръжие – комари – които щели изпозаразят всичко живо, и дори немъртво, с лабораторно култивирани заболявания., като активността им щяла да бъде интензивно подпомагана от други лабораторно модифициарни чудовища – прилепи и прелетни птици. Как тъкмо бойните комари на тандема Байдън-Зеленски ще разграничават украинци от руснаци и най-много ще заобикалят ли да кацат върху кадировци, към този момент не е ясно.
Изказването на Небензя от рибуната на Организация на обединените нации за украинските бойни комари
Между тези два проблясъка на върховен човешки разсъдък на сцената (в дословния смисъл) се появи и основният развъдник на хрумвания в Кремъл, самият Владимир Владимирович Путин., а също така за следващ път отхвърли правото на Украйна на самостоятелност и национална еднаквост.
За мен, обаче, черешката на тортата в нарцистичната изява на самодържеца бе нескопосаният му опит да си прави подбив с нуклеарните закани, както и да опише един много тъп анекдот, който даже и на самия него май не му стана ясно какво тъкмо значи. Както се споделя тъп, тъп, та напряко хлътнал... Но американското държавно управление очевидно в последно време е лишено от всякакво възприятие за комизъм, тъй като взеха решение да разположат в Европа осъвременените тактически нуклеарни бомби В61-12 по ускорена процедура. Те ще дойдат на Стария континент до края на годината, а не напролет на 2023 година както е било в началото планувано.
Съединени американски щати оповестяват за решението си да ускорят разполагането на тактически нуклеарни оръжия в Европа
Това с непрекъснато повтарящите се нуклеарните закани очевидно докарва света до ръба на групов нервозен срив. Може би нямаше да обърна толкоз внимание на тематиката, в случай че преди два дни в софийска аптека не станах несъзнателен очевидец на несполучлив опит на плаха женица на междинна възраст да си закупи йод на таблетки. (Струва ми се, че няма смисъл да изяснявам за какво се търси толкоз напоследък) Положих много старания да я убедя да не се подава на груповата нервност и да се радва на живота, само че май не бях достъчно сладкодумен. За общителните чиновници на аптеката това очевидно е всекидневие, тъй като ми довериха, че хора с такива питания идват при тях много постоянно. Бях на път да се отдам на не доста приятни размишления за какво ние, българите, толкоз елементарно се поддаваме на суматоха, до момента в който напълно скоро след въпросната преживелица попаднах на изцяло публична информация, че.
Бум на продажбата на антидепресанти в Украйна
В Украйна, очевидно, са по-устойчиви душевен, тъй като там този индикатор е нараснал " единствено " с към 32%. Както се споделя, всяка аналогия с други общества и нации е изцяло инцидентна.
Извън " нормалните " апокалиптични вероятности, които много от дълго време съм съумял да напъхам някъде в най-отдалечените кътчета на съзнанието ми, тази седмица, бих желал да споделя моето мнение по една много по-реалистична тематика.
Защо загуби движение украинското контранастъпление?
Ще се опитам да отговоря на въпроса в типично мой жанр, като показва няколко взаимнодопълващи се ракурса.
Както допускам си спомняте, на 29 август въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) започнаха масирано контранстъпление в региона на Херсон, което на процедура маркира освен началото на третия стадий във войната, само че и трайното прекосяване на самодейността в ръцете на Киев. Последваха два „ светкавични “ украински триумфа – при започване на септември край Изюм и при започване на октомври в региона на Лиман – които тотално трансформираха салдото на силите, най-много в медийното пространство.
Акцентирам върху медийното пространство, тъй като докарая на август там (не единствено у нас, само че и по света) властваше мнението, че Русия надвива и че, въпреки и мъчно, рано или късно ще победи. На бойното поле, обстановката сега в действителност е в интерес на ЗСУ, само че настоящето съответствие на силите, най-много поради извънредно високото равнище на обмисляне, подготовка, екипиране и доставяне на силите на Киев не значи автоматизирано бърза и безапелационна тяхна победа. Както постоянно подчертавам, предстоят още доста месеци, а може би и години, на яростно противоборство сред двата непримирими съперника.
И по този начин, да минем напряко на въпроса – има ли в действителност закъснение в темповете на украинското нахлуване в последно време? Да, несъмнено има. След успеха при Лиман към този момент цялостен месец украинците съвсем на никое място не реализират забележим триумф и това в известна степен е изцяло обикновено. В края на краищата, една война не се състои единствено от блестящи победи, звучни провали и трагични борби. Винаги има и продължителни интервали на невидима за окото на страничния наблюдаващ подготовка за идващия огромен ход. Ако то тогава е изцяло обикновено да следим един постен от към голове „ мач “, в сравнение с висока резултаност. Все отново на терена, пардон, на бойното поле, един против различен се изправени два относително равностойни съперника, които ще не престават да търсят слабите места на другия и ще прекарват много време в дебнене и смяна на позицията. И сходно на мач разиграван на зеления терен, и тук „ голът “ бива предшестван от 10 или повече „ паса “, по време на които „ играчите “ непрестанно сменят позициите си.
Медийната войска
Проблемът с контраофанзивата в немалка степен е и медиен. В момента на изключителна известност се радват няколко авторитетни украински политически фигури, като евродепутата Гончаренко и съветника на президента Зеленски Арестович. Към тях би трябвало да прибавим съвсем всички ръководители на военните администрации в прифронтовите области, както и някои кметове и прочие, които биват интервюирани (или се самоинтервюират) по няколко пъти дневно. Всички те, несъмнено, правят чудесна работа за страната си, в това число и като поддържат бойния дух на сънародниците си. Около тях гравитират и значителен брой професионални публицисти, някои под пагон, а други – цивилни, които също, съгласно мен, се оправят добре с директните си отговорности. Медийната „ войска “ на Украйна, обаче, не би била цялостна без други две „ съединения “ – това на военните специалисти, и това на съветските опозиционери на режима на Путин. В първата група, по предписание, попадат пенсионирани някогашни военни, които показват високо равнище на подготвеност по тематиките, които разясняват. Втората група се състои от известни съветски лица, които на даден стадий са били в конфронтанция с режима (Ходорковски, Фейгин, Невзоров, Пионтковски, Гудков и др.). При тях, сходно на украинците, има доста мощен персонален миг и това си проличава във всяка дума или жест.
Дотук добре, ще кажете вие, само че къде в действителност е казусът? Ами казусът е в невероятната какафония, която " медийната " войска основава. Лицата на тези хора се появат на екраните по няколко пъти дневно, и като цяло към този момент са по-популярни от множеството телевизионни представители, синоптици, артисти, спортисти и впрочем звезди. След всеки триумф на ЗСУ те повдигат градусите на оптимизма до такива равнища, че човек остава с убеждението, че войната ще завърши до идващия петък. Непрекъснато се вършат прогнози, обикновенно краткосрочни, по какъв начин еди-коя си област ще бъде напълно освободена в обозримо бъдеще и дори се загатва по кое време тъкмо ще се случи това.
Въпросите, на които би трябвало да дават отговор, особенно съветските опозиционери, в общи линии се свеждат до това по кое време ще почине Путин, кой ще му спретне прелом, ще се разпадне ли тази пролет Русия и каква част от Сибир ще бъде анексирана от Китай. В един момемт цялата привидна експертност се изпарява и всичко се свежда до някакъв неуместен политически футуризъм, като аз съм съвсем сигурен, че от толкоз доста говорене някои от съветските опозиционери надали си спомнят какво са говорили преди месец.
В една такава атмосфера на медийна свръхактивност и оптимистична свръхвъзбуденост хората виновни за обществения имидж на ЗСУ заслужават единствено възторженостти. Генерал Залужни (украинският главнокомандващ) и неговите подчинени извънредно рядко застават пред камерите, а с обществеността споделят чрез публични представители и ежедневни сводки. Подходът определен от тях във връзка с отразяването на ситуацията на фронта е извънредно закостенял.
Например те доста постоянно постановат " осведомително затъмнение " върху обещано стълкновение и в продължение на дни не оповестяват данни за хода му. По този метод освен икономисват на войските сражаващи се на бойното поле непотребния товар на високите публични упования, само че евентуално съумяват и да прикрият някои свои ходове от съперника. Прави усещане, че в никакъв случай не се бърза с формалното оповестяване на обещано обитаемо място за " освободено ".
То става такова не когато над него се развее украински байрак, а когато локалните управляващи са безусловно сигурни, че на никое място в близост няма изостанали съветски войски, че е прочистено от мини и други рискове и че администрацията действа още веднъж. Затова в множеството случаи обещано село или град попадат в сводките на Генералния Щаб в Киев няколко дни откакто вие евентуално сте чули, че са завладяни от ЗСУ.
Консервативният (или реалистично-предпазливият) метод практикуван от ЗСУ може би е оригиналност за някои от вас, само че точно той ме кара да мисля, че по-скоро има не намаляване на темповете на украинската атака, а несъответсвие с упованията основани от някои прекомерно нетърпеливи „ специалисти “.
Другите проблеми
И въпреки всичко, има ли справедливи прични заради които в този момент не обсъждаме следващата блестяща украинска победа? Да, има и ще се опитам да ги обобщя по-долу.
Предпазливостта на ЗСУ. Първата (и най-важна) още веднъж се крие в консервативния метод на Залужни. Аз споделям мнението на тези западни анализатори, които дефинират тактиката на украинския главнокомандващ като клатеща се люлка (или, съгласно мен, като „ танцуващ “ по кръга боксьор) – той непрестанно реалокира акцента на своите дейности от едно място на друго и по този начин отклонява вниманието на руснаците от идващия си ход.
В момента, в който Залужни усети, че на даден сектор вражеската опозиция се ускорява, той мигновено приключва офанзивите там и търси едва място някъде другаде. (Спомнете си, да вземем за пример, какъв брой пъти стартира и стопира офанзивата против херсонския плацдарм.) Това демонстрира твърдото му желание да пести хорта си и да заобикаля ненужни загуби. Също по този начин е проява, че има много положителни качества като военначалник и умее да маневрира. Това, несъмнено, притъпява остротата на интервенциите и неизбежно снижава темпото им, само че съхранява доста човешки животи. Както към този момент съм споменавал преди, една от главните цели на украинците в дълготраен проект е основаването на боеспособна войска, а това няма по какъв начин да бъде реализирано без достъчно на брой опитни бойци.
Генерал Залужни, " мозъкът " на триумфите на ЗСУ
Недостиг на въоръжение. Друга причина е разминаванията в упованията каква бойна техика би трябвало да пристигна от западните сътрудници на Украйна. В Киев постоянно се надяват да получат повече и по-бързо въоръжение, от което имат потребност, а това в множеството случаи не е допустимо. Трябва да сме наясно, че колкото и да желаят триумфа на Украйна във войната, никой на Запад няма да преустрои стопанската система си поради това. В неотдавнашно изявление украинският министър на защитата Алексей Резников съобщи, че членовете на НАТО са му дали ясно да разбере, че ще му дават оръжия единствено когато те са сигурни, че ще могат относително бързо да ги заместят с други.
Освен това в западния свят постоянно на респект са били дълготрайните планове, а това значи мениджърски метод към всичко с което се занимават, а не задръстване на " дупки " там, където обстановката повелява. След като са взели под крилото си украинската войска, " западняците " желаят да се сигурни, че нейната боеспособност ще върви по възходяща линия напред във времето и не се вълнуват чак толкоз от изхода на несъмнено стълкновение. Освен това на Запад всичко се мери в пари и съответна икономическа успеваемост. Затова не трябва да се учудваме от информацията оповестена от един украински специалист за това какъв отговор са получили в Киев, когато са поискали в допълнение ракети за Хаймарсовете: " Ами, пестете ги. Това са високоточни боеприпаси. Използвайте ги единствено по предопределение и единствено когато задачата си заслужава. Знаете ли какъв брой коства една ракета? "
Словашки 155-мм самоходни гаубици изпълнени по НАТО-вски стандарт са част от арсенала на ЗСУ
Есента и мобилизацията . Този месец е сента за следващ път встъпи в правта си и в Украйна това докара неизбежните проливни дъждове. Последвалото размекване на почвата затруднва извънредно доста офанзивните дейности на ударните отряди на ЗСУ и особенно придвижването на тежка техника отвън главните пътища. Също по този начин, ниската облачаност води до доста намаляване на въздушната интензивност. От друга страна, това няма да е първата война, която се води през есента, макар, че виновни украински фактори към този момент се пробваха да се оправдаят с капризния сезон. За мен не по-важно въздействие оказва и почналата преди месец готовност в Русия .
Според публична информация оповестена от Москва в петък, почти 82 хиляди " частичномобилизирани " към този момент са изпратени в региона на бойните дейности, а това не може да не даде отражение на темповете на укринското нахлуване. В последна сметка, колкото и неуместно да звучи, се случи тъкмо това, което съветският боен министър Шойгу предишният месец съобщи че ще стане – запълване на дупки във фронтовата линия с жива плът. Счита се, че небрежно мобилизираните съветски бойци след 2-3 седмици подготовка ще бъдат способни на прекомерно малко неща в действителни бойни условия – да вземем за пример, да изкопаят някой окоп и да стрелят по посока на съперника – само че за момента и това е премного за притисната войска на Путин.
Недостигът на боеприпаси. Всеизвестен факт е, че ЗСУ употребява най-вече руски вид въоръжение, а в същото време страната няма лично произвеждане на амуниции. Това принуждава Киев обезверено да търси подобен вид снаряди и патрони от всички страни в света, с които има взаимоотношения, само че това по никакъв метод не удволетворява потребностите му. От тази пролет на въоръжение в Украйна започнаха да идва и артилерия по НАТО-вски стандарти, само че се оказа, че никой от западниите сътрудници на Зеленски не е предиждал продължителна стандартна война в такива мащаби и, изцяло ествествено, сега са налице компликации с доставките на достъчно 155-мм снаряди. (Във Англия, да вземем за пример, наскоро е било проведно командно-щабно обучение, което е симулирало спор сходен на украинския. Получените теоретически резултати посочили, че при бойни дейности с сходна активност наличните ресурси от артилерийски боеприпаси на острова щели да бъдат изчерпани на осмия ден.) Повишената консумация на снаряди се дължи несъмнено и на статичния, като цяло, темперамент на сраженията.
Трябва да се регистрира и още една специфичност на войната в Украйна – там съвсем няма авиционна интензивност, тъй като двете страни са небогати и се стремят непременно да запазят водачите и самолетите си. В НАТО, от своя страна, извънредно доста се залага на въздушната мощност и, надлежно, не се залага чак толкоз доста на артилерията. В доктрините на богатите западни страни немалка част от огневите задания, които в този момент се извършват от оръдейните планове на руснаци и украинци, се разпореждат на бойните самолети.
Ударите по украинската енергийна инфраструктура. Въпреки отсъствието на съответни данни, няма подозрение, че ударите, които Русия нанесе на украинските електроцентрали по-рано този месец са дали своето отражение върху темповете на настъплението на ЗСУ. Това сигурно може да се види по това, в какво направление сега се насочват напъните на западните сътрудници на Зеленски – създаване на цялостна противоракетна защита на няколко равнища.
Недостиг на задоволително съвременни тежки оръжия. Украински военни специалисти непрестанно тръбят за дефицита на съвременни танкове, самолети и тактически ракети със междинен радиус на деяние. Влиятелни фигури от Киев, пък, непрекъснато твърдят сънародниците си, че вършат и невъзможното да изпросят сходни системи. Аз персонално, обаче, се колебая, че в близко бъдеще ще забележим такива оръжия на бойните полета в Украйна, нито считам, че появяването им в дребни количества ще изиграе някаква особенна роля.
Самолетите, от които се нуждаят ЗСУ – да вземем за пример изтребители F-16 и щурмови A-10 – костват скъпо, създават се постепенно, а водачите, които ще летят на тях се нуждаят от дълготрайно образование. Паралелно с това, би трябвало да се приготви и съответния наземен личен състав - механици, електротехници, оръжейници и други - които също би трябвало да са на едно доста високо равнище. Отделно би трябвало да има и огромен брой съпътстващи амуниции и аварийни елементи. А с цел да има цялостен резултат от появяването на такива машини в небето на Украйна, от всеки модел би трябвало да работят десетки машини. Тогава в действителност налице ще е въздушно предимство.
Ситуацията със зпадните танкове е сходна, а в някои връзки – и много по-комплицирна. Те са неведнъж по-скъпи от руските си аналози, които виждаме сега в Украйна, а появяването им там в съответни количества, с изключение на с пари, още веднъж е обвързвана с дълготрайно произвеждане, подготовка на екипажи и съпътстващ обслужващ личен състав. При това налице са и някои много " тънки " моменти – танковете с генезис Съединени американски щати, Англия, Германия и Франция са към една трета по-тежки от руско-украинските си " събратя " .
А това значи като минум различен вид инжинерно съоръжение, като да вземем за пример, понтонни мостове, за пресичане на реки. Освен това танковете, като цяло, са много нежни " създания ", повреждат се съвсем всекидневно, а това би означавало непрекъснато да се поддържат огромни количества най-разнообразни аварийни елементи. В Украйна, обаче, и двете страни сега са си решили трайно проблемите от сходен темперамент, тъй като полесражение е и едно голямо танково гробище, където без проблеми се намират на практика всевъзможни чаркове.
Освен изброеното, страховитите на пръв взор западни машини имат и различен недостък – те могат да бъдат унищожени от значителен набор противотанкови оръжия налични сега в съветския боеприпас, а това би било хем неприятна реклама за фирмите-производители (с оглед намиране на бъдещи купувачи), хем огромна пропагандна победа за Москва. Затова за момента американците са намерили много забавен метод да поддържат боеспособноста на танковите елементи на ЗСУ – те просто изкупуват където намерят по света съветски/руски танкове и ги пращат в Украйна.
28 модифицирани съветски танка Т-55 на път от Словения за Украйна
И най-после за тактическите ракети. Обикновенно най-често споменаваният модел са американските ATACMS, които имат радиус на деяние до 300 км и бойна глава от съвсем 230 кг. При това могат да се изстрелват без проблеми от неведнъж потвърдилите се установки Хаймарс. Излишно е да споделям, че с такова високоточно оръжие ЗСУ напряко ще попилеят съветските тилове. Американците, обаче, от много време отхвърлят да го дават на украинците, опасявайки се, че някой в Киев въпреки всичко ще се изкуши да го употребява против съветска територия и по този начин да спорът да излезе отвън досегашните си рамки.
Тази седмица на бойните полета в Украйна не се случи нищо видимо, което на езика на военните значи, че най-вероятно някъде се готви нещо огромно и ненадейно за съперника. Къде, по кое време и до какъв резултат ще докара то, несъмнено, сега няма по какъв начин да знаем, само че постоянно би трябвало да отчитаме, че невидимите за окото процеси, които се развиват по време на подготвителните интервали са не по-малко значими от тези, които по-късно ще попаднат на челните страници на медиите.
Въпреки отсъствието на значими събития от чисто оперативно-стратегическо естество, публицистите занимаващи се с отразяването на събитията в Украйна не останаха без работа. Основна причина за това, както постоянно се случва в последно време, бе съветската агитация. Първо, бе разиграна следващата псевдоядрена карта, този път за някаква " мръсна " бомба, която хората на Зеленски щели да пуснат някъде наоколо до фронтовата линия. Пореди известно-неизвестни прични, " показващи активността на мексикански митничари, организацията за нуклеарни боклуци на Словения, както и ужасена бягаща навалица по време на терористините удари против кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 година
Според заключенията направени от „ анализаторите “ във въпросното министерство, крайната цел на „ укронацистите “ била провокация, която да бъде приписана на РФ и по този метод НАТО да бъде насила да се включи в спора. С други думи, Киев съзнателно и трайно ще замърси лична територия, ще рискува здравето на популацията и армията си, с цел да може трийсетте страни-членки на северноатлантическия алианс да изпратят собствен бойци в същата тази трайно инфектирана зона.
Руските изказвания за украинската " мръсна " бомба
Докато мозъкът ми обезверено се опитваше да вкара гореспомената информация в някаква логическа рамка, от Ню Йорк пристигна нов удар, който, въпреки и за малко, съумя да наруши мисловната ми активност. Някой си Небензя, който незнайно за какво си изкарва прехраната като непрекъснат представител на Русия в Организация на обединените нации, изцяло съществено съобщи, че страната му разполага с " достоверна " информация, че Украйна, взаимно със Съединени американски щати (че с кой различен?), създава нов тип биологично оръжие – комари – които щели изпозаразят всичко живо, и дори немъртво, с лабораторно култивирани заболявания., като активността им щяла да бъде интензивно подпомагана от други лабораторно модифициарни чудовища – прилепи и прелетни птици. Как тъкмо бойните комари на тандема Байдън-Зеленски ще разграничават украинци от руснаци и най-много ще заобикалят ли да кацат върху кадировци, към този момент не е ясно.
Изказването на Небензя от рибуната на Организация на обединените нации за украинските бойни комари
Между тези два проблясъка на върховен човешки разсъдък на сцената (в дословния смисъл) се появи и основният развъдник на хрумвания в Кремъл, самият Владимир Владимирович Путин., а също така за следващ път отхвърли правото на Украйна на самостоятелност и национална еднаквост.
За мен, обаче, черешката на тортата в нарцистичната изява на самодържеца бе нескопосаният му опит да си прави подбив с нуклеарните закани, както и да опише един много тъп анекдот, който даже и на самия него май не му стана ясно какво тъкмо значи. Както се споделя тъп, тъп, та напряко хлътнал... Но американското държавно управление очевидно в последно време е лишено от всякакво възприятие за комизъм, тъй като взеха решение да разположат в Европа осъвременените тактически нуклеарни бомби В61-12 по ускорена процедура. Те ще дойдат на Стария континент до края на годината, а не напролет на 2023 година както е било в началото планувано.
Съединени американски щати оповестяват за решението си да ускорят разполагането на тактически нуклеарни оръжия в Европа
Това с непрекъснато повтарящите се нуклеарните закани очевидно докарва света до ръба на групов нервозен срив. Може би нямаше да обърна толкоз внимание на тематиката, в случай че преди два дни в софийска аптека не станах несъзнателен очевидец на несполучлив опит на плаха женица на междинна възраст да си закупи йод на таблетки. (Струва ми се, че няма смисъл да изяснявам за какво се търси толкоз напоследък) Положих много старания да я убедя да не се подава на груповата нервност и да се радва на живота, само че май не бях достъчно сладкодумен. За общителните чиновници на аптеката това очевидно е всекидневие, тъй като ми довериха, че хора с такива питания идват при тях много постоянно. Бях на път да се отдам на не доста приятни размишления за какво ние, българите, толкоз елементарно се поддаваме на суматоха, до момента в който напълно скоро след въпросната преживелица попаднах на изцяло публична информация, че.
Бум на продажбата на антидепресанти в Украйна
В Украйна, очевидно, са по-устойчиви душевен, тъй като там този индикатор е нараснал " единствено " с към 32%. Както се споделя, всяка аналогия с други общества и нации е изцяло инцидентна.
Извън " нормалните " апокалиптични вероятности, които много от дълго време съм съумял да напъхам някъде в най-отдалечените кътчета на съзнанието ми, тази седмица, бих желал да споделя моето мнение по една много по-реалистична тематика.
Защо загуби движение украинското контранастъпление?
Ще се опитам да отговоря на въпроса в типично мой жанр, като показва няколко взаимнодопълващи се ракурса.
Както допускам си спомняте, на 29 август въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) започнаха масирано контранстъпление в региона на Херсон, което на процедура маркира освен началото на третия стадий във войната, само че и трайното прекосяване на самодейността в ръцете на Киев. Последваха два „ светкавични “ украински триумфа – при започване на септември край Изюм и при започване на октомври в региона на Лиман – които тотално трансформираха салдото на силите, най-много в медийното пространство.
Акцентирам върху медийното пространство, тъй като докарая на август там (не единствено у нас, само че и по света) властваше мнението, че Русия надвива и че, въпреки и мъчно, рано или късно ще победи. На бойното поле, обстановката сега в действителност е в интерес на ЗСУ, само че настоящето съответствие на силите, най-много поради извънредно високото равнище на обмисляне, подготовка, екипиране и доставяне на силите на Киев не значи автоматизирано бърза и безапелационна тяхна победа. Както постоянно подчертавам, предстоят още доста месеци, а може би и години, на яростно противоборство сред двата непримирими съперника.
И по този начин, да минем напряко на въпроса – има ли в действителност закъснение в темповете на украинското нахлуване в последно време? Да, несъмнено има. След успеха при Лиман към този момент цялостен месец украинците съвсем на никое място не реализират забележим триумф и това в известна степен е изцяло обикновено. В края на краищата, една война не се състои единствено от блестящи победи, звучни провали и трагични борби. Винаги има и продължителни интервали на невидима за окото на страничния наблюдаващ подготовка за идващия огромен ход. Ако то тогава е изцяло обикновено да следим един постен от към голове „ мач “, в сравнение с висока резултаност. Все отново на терена, пардон, на бойното поле, един против различен се изправени два относително равностойни съперника, които ще не престават да търсят слабите места на другия и ще прекарват много време в дебнене и смяна на позицията. И сходно на мач разиграван на зеления терен, и тук „ голът “ бива предшестван от 10 или повече „ паса “, по време на които „ играчите “ непрестанно сменят позициите си.
Медийната войска
Проблемът с контраофанзивата в немалка степен е и медиен. В момента на изключителна известност се радват няколко авторитетни украински политически фигури, като евродепутата Гончаренко и съветника на президента Зеленски Арестович. Към тях би трябвало да прибавим съвсем всички ръководители на военните администрации в прифронтовите области, както и някои кметове и прочие, които биват интервюирани (или се самоинтервюират) по няколко пъти дневно. Всички те, несъмнено, правят чудесна работа за страната си, в това число и като поддържат бойния дух на сънародниците си. Около тях гравитират и значителен брой професионални публицисти, някои под пагон, а други – цивилни, които също, съгласно мен, се оправят добре с директните си отговорности. Медийната „ войска “ на Украйна, обаче, не би била цялостна без други две „ съединения “ – това на военните специалисти, и това на съветските опозиционери на режима на Путин. В първата група, по предписание, попадат пенсионирани някогашни военни, които показват високо равнище на подготвеност по тематиките, които разясняват. Втората група се състои от известни съветски лица, които на даден стадий са били в конфронтанция с режима (Ходорковски, Фейгин, Невзоров, Пионтковски, Гудков и др.). При тях, сходно на украинците, има доста мощен персонален миг и това си проличава във всяка дума или жест.
Дотук добре, ще кажете вие, само че къде в действителност е казусът? Ами казусът е в невероятната какафония, която " медийната " войска основава. Лицата на тези хора се появат на екраните по няколко пъти дневно, и като цяло към този момент са по-популярни от множеството телевизионни представители, синоптици, артисти, спортисти и впрочем звезди. След всеки триумф на ЗСУ те повдигат градусите на оптимизма до такива равнища, че човек остава с убеждението, че войната ще завърши до идващия петък. Непрекъснато се вършат прогнози, обикновенно краткосрочни, по какъв начин еди-коя си област ще бъде напълно освободена в обозримо бъдеще и дори се загатва по кое време тъкмо ще се случи това.
Въпросите, на които би трябвало да дават отговор, особенно съветските опозиционери, в общи линии се свеждат до това по кое време ще почине Путин, кой ще му спретне прелом, ще се разпадне ли тази пролет Русия и каква част от Сибир ще бъде анексирана от Китай. В един момемт цялата привидна експертност се изпарява и всичко се свежда до някакъв неуместен политически футуризъм, като аз съм съвсем сигурен, че от толкоз доста говорене някои от съветските опозиционери надали си спомнят какво са говорили преди месец.
В една такава атмосфера на медийна свръхактивност и оптимистична свръхвъзбуденост хората виновни за обществения имидж на ЗСУ заслужават единствено възторженостти. Генерал Залужни (украинският главнокомандващ) и неговите подчинени извънредно рядко застават пред камерите, а с обществеността споделят чрез публични представители и ежедневни сводки. Подходът определен от тях във връзка с отразяването на ситуацията на фронта е извънредно закостенял.
Например те доста постоянно постановат " осведомително затъмнение " върху обещано стълкновение и в продължение на дни не оповестяват данни за хода му. По този метод освен икономисват на войските сражаващи се на бойното поле непотребния товар на високите публични упования, само че евентуално съумяват и да прикрият някои свои ходове от съперника. Прави усещане, че в никакъв случай не се бърза с формалното оповестяване на обещано обитаемо място за " освободено ".
То става такова не когато над него се развее украински байрак, а когато локалните управляващи са безусловно сигурни, че на никое място в близост няма изостанали съветски войски, че е прочистено от мини и други рискове и че администрацията действа още веднъж. Затова в множеството случаи обещано село или град попадат в сводките на Генералния Щаб в Киев няколко дни откакто вие евентуално сте чули, че са завладяни от ЗСУ.
Консервативният (или реалистично-предпазливият) метод практикуван от ЗСУ може би е оригиналност за някои от вас, само че точно той ме кара да мисля, че по-скоро има не намаляване на темповете на украинската атака, а несъответсвие с упованията основани от някои прекомерно нетърпеливи „ специалисти “.
Другите проблеми
И въпреки всичко, има ли справедливи прични заради които в този момент не обсъждаме следващата блестяща украинска победа? Да, има и ще се опитам да ги обобщя по-долу.
Предпазливостта на ЗСУ. Първата (и най-важна) още веднъж се крие в консервативния метод на Залужни. Аз споделям мнението на тези западни анализатори, които дефинират тактиката на украинския главнокомандващ като клатеща се люлка (или, съгласно мен, като „ танцуващ “ по кръга боксьор) – той непрестанно реалокира акцента на своите дейности от едно място на друго и по този начин отклонява вниманието на руснаците от идващия си ход.
В момента, в който Залужни усети, че на даден сектор вражеската опозиция се ускорява, той мигновено приключва офанзивите там и търси едва място някъде другаде. (Спомнете си, да вземем за пример, какъв брой пъти стартира и стопира офанзивата против херсонския плацдарм.) Това демонстрира твърдото му желание да пести хорта си и да заобикаля ненужни загуби. Също по този начин е проява, че има много положителни качества като военначалник и умее да маневрира. Това, несъмнено, притъпява остротата на интервенциите и неизбежно снижава темпото им, само че съхранява доста човешки животи. Както към този момент съм споменавал преди, една от главните цели на украинците в дълготраен проект е основаването на боеспособна войска, а това няма по какъв начин да бъде реализирано без достъчно на брой опитни бойци.
Генерал Залужни, " мозъкът " на триумфите на ЗСУ
Недостиг на въоръжение. Друга причина е разминаванията в упованията каква бойна техика би трябвало да пристигна от западните сътрудници на Украйна. В Киев постоянно се надяват да получат повече и по-бързо въоръжение, от което имат потребност, а това в множеството случаи не е допустимо. Трябва да сме наясно, че колкото и да желаят триумфа на Украйна във войната, никой на Запад няма да преустрои стопанската система си поради това. В неотдавнашно изявление украинският министър на защитата Алексей Резников съобщи, че членовете на НАТО са му дали ясно да разбере, че ще му дават оръжия единствено когато те са сигурни, че ще могат относително бързо да ги заместят с други.
Освен това в западния свят постоянно на респект са били дълготрайните планове, а това значи мениджърски метод към всичко с което се занимават, а не задръстване на " дупки " там, където обстановката повелява. След като са взели под крилото си украинската войска, " западняците " желаят да се сигурни, че нейната боеспособност ще върви по възходяща линия напред във времето и не се вълнуват чак толкоз от изхода на несъмнено стълкновение. Освен това на Запад всичко се мери в пари и съответна икономическа успеваемост. Затова не трябва да се учудваме от информацията оповестена от един украински специалист за това какъв отговор са получили в Киев, когато са поискали в допълнение ракети за Хаймарсовете: " Ами, пестете ги. Това са високоточни боеприпаси. Използвайте ги единствено по предопределение и единствено когато задачата си заслужава. Знаете ли какъв брой коства една ракета? "
Словашки 155-мм самоходни гаубици изпълнени по НАТО-вски стандарт са част от арсенала на ЗСУ
Есента и мобилизацията . Този месец е сента за следващ път встъпи в правта си и в Украйна това докара неизбежните проливни дъждове. Последвалото размекване на почвата затруднва извънредно доста офанзивните дейности на ударните отряди на ЗСУ и особенно придвижването на тежка техника отвън главните пътища. Също по този начин, ниската облачаност води до доста намаляване на въздушната интензивност. От друга страна, това няма да е първата война, която се води през есента, макар, че виновни украински фактори към този момент се пробваха да се оправдаят с капризния сезон. За мен не по-важно въздействие оказва и почналата преди месец готовност в Русия .
Според публична информация оповестена от Москва в петък, почти 82 хиляди " частичномобилизирани " към този момент са изпратени в региона на бойните дейности, а това не може да не даде отражение на темповете на укринското нахлуване. В последна сметка, колкото и неуместно да звучи, се случи тъкмо това, което съветският боен министър Шойгу предишният месец съобщи че ще стане – запълване на дупки във фронтовата линия с жива плът. Счита се, че небрежно мобилизираните съветски бойци след 2-3 седмици подготовка ще бъдат способни на прекомерно малко неща в действителни бойни условия – да вземем за пример, да изкопаят някой окоп и да стрелят по посока на съперника – само че за момента и това е премного за притисната войска на Путин.
Недостигът на боеприпаси. Всеизвестен факт е, че ЗСУ употребява най-вече руски вид въоръжение, а в същото време страната няма лично произвеждане на амуниции. Това принуждава Киев обезверено да търси подобен вид снаряди и патрони от всички страни в света, с които има взаимоотношения, само че това по никакъв метод не удволетворява потребностите му. От тази пролет на въоръжение в Украйна започнаха да идва и артилерия по НАТО-вски стандарти, само че се оказа, че никой от западниите сътрудници на Зеленски не е предиждал продължителна стандартна война в такива мащаби и, изцяло ествествено, сега са налице компликации с доставките на достъчно 155-мм снаряди. (Във Англия, да вземем за пример, наскоро е било проведно командно-щабно обучение, което е симулирало спор сходен на украинския. Получените теоретически резултати посочили, че при бойни дейности с сходна активност наличните ресурси от артилерийски боеприпаси на острова щели да бъдат изчерпани на осмия ден.) Повишената консумация на снаряди се дължи несъмнено и на статичния, като цяло, темперамент на сраженията.
Трябва да се регистрира и още една специфичност на войната в Украйна – там съвсем няма авиционна интензивност, тъй като двете страни са небогати и се стремят непременно да запазят водачите и самолетите си. В НАТО, от своя страна, извънредно доста се залага на въздушната мощност и, надлежно, не се залага чак толкоз доста на артилерията. В доктрините на богатите западни страни немалка част от огневите задания, които в този момент се извършват от оръдейните планове на руснаци и украинци, се разпореждат на бойните самолети.
Ударите по украинската енергийна инфраструктура. Въпреки отсъствието на съответни данни, няма подозрение, че ударите, които Русия нанесе на украинските електроцентрали по-рано този месец са дали своето отражение върху темповете на настъплението на ЗСУ. Това сигурно може да се види по това, в какво направление сега се насочват напъните на западните сътрудници на Зеленски – създаване на цялостна противоракетна защита на няколко равнища.
Недостиг на задоволително съвременни тежки оръжия. Украински военни специалисти непрестанно тръбят за дефицита на съвременни танкове, самолети и тактически ракети със междинен радиус на деяние. Влиятелни фигури от Киев, пък, непрекъснато твърдят сънародниците си, че вършат и невъзможното да изпросят сходни системи. Аз персонално, обаче, се колебая, че в близко бъдеще ще забележим такива оръжия на бойните полета в Украйна, нито считам, че появяването им в дребни количества ще изиграе някаква особенна роля.
Самолетите, от които се нуждаят ЗСУ – да вземем за пример изтребители F-16 и щурмови A-10 – костват скъпо, създават се постепенно, а водачите, които ще летят на тях се нуждаят от дълготрайно образование. Паралелно с това, би трябвало да се приготви и съответния наземен личен състав - механици, електротехници, оръжейници и други - които също би трябвало да са на едно доста високо равнище. Отделно би трябвало да има и огромен брой съпътстващи амуниции и аварийни елементи. А с цел да има цялостен резултат от появяването на такива машини в небето на Украйна, от всеки модел би трябвало да работят десетки машини. Тогава в действителност налице ще е въздушно предимство.
Ситуацията със зпадните танкове е сходна, а в някои връзки – и много по-комплицирна. Те са неведнъж по-скъпи от руските си аналози, които виждаме сега в Украйна, а появяването им там в съответни количества, с изключение на с пари, още веднъж е обвързвана с дълготрайно произвеждане, подготовка на екипажи и съпътстващ обслужващ личен състав. При това налице са и някои много " тънки " моменти – танковете с генезис Съединени американски щати, Англия, Германия и Франция са към една трета по-тежки от руско-украинските си " събратя " .
А това значи като минум различен вид инжинерно съоръжение, като да вземем за пример, понтонни мостове, за пресичане на реки. Освен това танковете, като цяло, са много нежни " създания ", повреждат се съвсем всекидневно, а това би означавало непрекъснато да се поддържат огромни количества най-разнообразни аварийни елементи. В Украйна, обаче, и двете страни сега са си решили трайно проблемите от сходен темперамент, тъй като полесражение е и едно голямо танково гробище, където без проблеми се намират на практика всевъзможни чаркове.
Освен изброеното, страховитите на пръв взор западни машини имат и различен недостък – те могат да бъдат унищожени от значителен набор противотанкови оръжия налични сега в съветския боеприпас, а това би било хем неприятна реклама за фирмите-производители (с оглед намиране на бъдещи купувачи), хем огромна пропагандна победа за Москва. Затова за момента американците са намерили много забавен метод да поддържат боеспособноста на танковите елементи на ЗСУ – те просто изкупуват където намерят по света съветски/руски танкове и ги пращат в Украйна.
28 модифицирани съветски танка Т-55 на път от Словения за Украйна
И най-после за тактическите ракети. Обикновенно най-често споменаваният модел са американските ATACMS, които имат радиус на деяние до 300 км и бойна глава от съвсем 230 кг. При това могат да се изстрелват без проблеми от неведнъж потвърдилите се установки Хаймарс. Излишно е да споделям, че с такова високоточно оръжие ЗСУ напряко ще попилеят съветските тилове. Американците, обаче, от много време отхвърлят да го дават на украинците, опасявайки се, че някой в Киев въпреки всичко ще се изкуши да го употребява против съветска територия и по този начин да спорът да излезе отвън досегашните си рамки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ