Доц. Георги Лозанов: Аматьорите популисти не могат да дебатират
Защо предизборните диспути са следващото едва място на българските медии, а и политици, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ доцент Георги Лозанов, културолог, специалист по медии и публицистика, учител във ФЖМК.
„ За да няма диспути сред политиците, виновност носят самите политици. Те избират монологичните формати, в които да приказват на гласоподавателите си, въобразявайки си, че по този начин са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в спор и с причини да обориш съперника си. Те не поемат този риск и очевидно нямат самочувствието, и не без съображение, тъй като българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне задоволително високо професионално и интелектуално равнище и тъкмо дилетантите популисти не могат да дебатират. Те могат единствено да дуднат едно и също на хората и те тъкмо това вършат непрекъснато през разнообразни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост един път за постоянно, тя би трябвало да се потвърждава непрекъснато. “
Журналистите и политиците
„ Нашите публицисти се пробват да се държат равнопоставено, с цел да ги привлекат в ефира си. Тоест публицистите непредпазливо се държат по този начин, че политиците да одобряват поканата им, тъй като в случай че публицистите станат остри – политиците стопират да вървят при тях. Затова диалогът нормално омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават изявление. Разбира се, казусът със свободата на словото си стои и даже става все по-драматичен. Основната драматургия на казуса със свободата на словото е в конфликта сред публицисти и политици, върху което се крепи модерната народна власт. Въпросът е какъв е резултатът от този конфликт – аз споделям, че когато сме на 111-о място по независимост на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта. “
Чуйте целия диалог с доцент Лозанов в звуковия файл.
„ За да няма диспути сред политиците, виновност носят самите политици. Те избират монологичните формати, в които да приказват на гласоподавателите си, въобразявайки си, че по този начин са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в спор и с причини да обориш съперника си. Те не поемат този риск и очевидно нямат самочувствието, и не без съображение, тъй като българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне задоволително високо професионално и интелектуално равнище и тъкмо дилетантите популисти не могат да дебатират. Те могат единствено да дуднат едно и също на хората и те тъкмо това вършат непрекъснато през разнообразни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост един път за постоянно, тя би трябвало да се потвърждава непрекъснато. “
Журналистите и политиците
„ Нашите публицисти се пробват да се държат равнопоставено, с цел да ги привлекат в ефира си. Тоест публицистите непредпазливо се държат по този начин, че политиците да одобряват поканата им, тъй като в случай че публицистите станат остри – политиците стопират да вървят при тях. Затова диалогът нормално омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават изявление. Разбира се, казусът със свободата на словото си стои и даже става все по-драматичен. Основната драматургия на казуса със свободата на словото е в конфликта сред публицисти и политици, върху което се крепи модерната народна власт. Въпросът е какъв е резултатът от този конфликт – аз споделям, че когато сме на 111-о място по независимост на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта. “
Чуйте целия диалог с доцент Лозанов в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ