Защо не върви България ли?
Защо не върви България ли? Защото всичката ѝ пара е в свирката.
Само погледнете какво става с подготовката на учредителната сесия на новия парламент - безсмислена олелия и суетност по въпроси с ясни отговори.
Да поканим ли съветската посланичка? Ами Европейският съюз има ясна позиция за това от началото на войната - не. С нея не желаят да се преценяват единствено тези, за които Европейски Съюз не е нашият съюз, а е непозната мощ, от която би трябвало да изцицаме колкото може повече парѝ и в това време да ѝ се дръвчим по всеки мотив. Всички ги знаем кои са - шумното проруско малцинство на България. Защо го оставяме да дефинира дневния ред? Въпросът е към политическите сили, службите за сигурност и към медиите.
Ако бях Митрофанова, щях да бъда доста удовлетворен. Седя си в посолството до телефона с шайбата и без да си помръдна пръста, провокирам ужас в приемащата страна, съвещания сред парламентарните ѝ партии и съм централна тематика в новините в продължение на дни.
Аз съм дертът на тази страна, а не дейното мероприятие, които ФСБ (бившият КГБ) ѝ прави с гърмежа на Керченския мост.
Господин Лавров, госпожа Митрофанова може да е спорен дипломат, само че, както пееше незабравимият Андрей Миронов в песничката на Остап, " И согласитесь, какая прелесть/Мгновенно в яблочко попасть, съвсем не целясь… Моих грехов анализ оставьте до поры/Вы оцените красоту игры ".
Но хубостта на играта тук единствено стартира. Тя продължава с концепцията новият парламент да предложения украинския президент Володимир Зеленски да приказва на нея по видеовръзка. На осмия месец от войната. Зряла е тази концепция съвсем колкото една човешка бременност. През които Русия избиваше в Украйна и майки, и татковци, и деца.
България, страната членка на Европейски Съюз и НАТО, която публично отхвърли да прати военна помощ на Украйна, чийто парламент отхвърли да изслуша в пленарна зала украинския външен министър Дмитро Кулеба, внезапно желае да чуе самия Зеленски.
Защо? Внезапен припадък на евроатлантизъм? Не бъдете наивни. Зеленски им би трябвало като избирателен декор. Защото тази страна е в непрекъсната предизборна акция. Т.е. до момента в който украинският президент води война с каквото има на разположение в отбрана на европейската народна власт, натовска България желае пътем да го използва за домашните си политикански цели.
Санким, Зеленски е толкоз зелен и няма дипломат тук, който да му изясни обстановката. Украинският лидер ще приказва пред българския парламент, те ще му обещаят това и това и след няколко седмици ще разтурят 48-то Народно заседание, без нищо да са изпълнили. Ще предадат властта на президента, за който " Крим е съветски, кой да е? " И за чието избиране и преизбиране, те - всичките евроатлантици - имат персонални заслуги.
Като са толкоз ербап, да създадат същинско европейско и атлантическо държавно управление и да отидат сами при Зеленски в Киев, под ракетите и бомбите (както направиха други европейски лидери) и да му предложат същинска помощ. Не каски и жилетки.
Но който има вяра, че следващият български парламент се събира, с цел да направи (каквото и да е) правителство и да взема решение въпросите на българите (включително за отношението на страната им към войната), има вяра в Дядо Мраз.
Човек, осведомен с предварителните диалози сред партиите (нали не се съмнявате, че такива към този момент се водят?), сподели пред създателя на тези редове:
“Вярвах, че шансът за държавно управление е 5%, в този момент мисля, че е под 0,5%. Целта на играта в този момент не е да се сформира държавно управление, а да се уточни отговорен за идващите избори ”.
П.П.: Политическата ни класа се е самозабравила. Ако продължава по този начин, ще стане жертва на личния си цинизъм. Лошото е, че дружно с нея жертва може да стане и парламентарната република, а може би - и демокрацията.
Още по темата
Само погледнете какво става с подготовката на учредителната сесия на новия парламент - безсмислена олелия и суетност по въпроси с ясни отговори.
Да поканим ли съветската посланичка? Ами Европейският съюз има ясна позиция за това от началото на войната - не. С нея не желаят да се преценяват единствено тези, за които Европейски Съюз не е нашият съюз, а е непозната мощ, от която би трябвало да изцицаме колкото може повече парѝ и в това време да ѝ се дръвчим по всеки мотив. Всички ги знаем кои са - шумното проруско малцинство на България. Защо го оставяме да дефинира дневния ред? Въпросът е към политическите сили, службите за сигурност и към медиите.
Ако бях Митрофанова, щях да бъда доста удовлетворен. Седя си в посолството до телефона с шайбата и без да си помръдна пръста, провокирам ужас в приемащата страна, съвещания сред парламентарните ѝ партии и съм централна тематика в новините в продължение на дни.
Аз съм дертът на тази страна, а не дейното мероприятие, които ФСБ (бившият КГБ) ѝ прави с гърмежа на Керченския мост.
Господин Лавров, госпожа Митрофанова може да е спорен дипломат, само че, както пееше незабравимият Андрей Миронов в песничката на Остап, " И согласитесь, какая прелесть/Мгновенно в яблочко попасть, съвсем не целясь… Моих грехов анализ оставьте до поры/Вы оцените красоту игры ".
Но хубостта на играта тук единствено стартира. Тя продължава с концепцията новият парламент да предложения украинския президент Володимир Зеленски да приказва на нея по видеовръзка. На осмия месец от войната. Зряла е тази концепция съвсем колкото една човешка бременност. През които Русия избиваше в Украйна и майки, и татковци, и деца.
България, страната членка на Европейски Съюз и НАТО, която публично отхвърли да прати военна помощ на Украйна, чийто парламент отхвърли да изслуша в пленарна зала украинския външен министър Дмитро Кулеба, внезапно желае да чуе самия Зеленски.
Защо? Внезапен припадък на евроатлантизъм? Не бъдете наивни. Зеленски им би трябвало като избирателен декор. Защото тази страна е в непрекъсната предизборна акция. Т.е. до момента в който украинският президент води война с каквото има на разположение в отбрана на европейската народна власт, натовска България желае пътем да го използва за домашните си политикански цели.
Санким, Зеленски е толкоз зелен и няма дипломат тук, който да му изясни обстановката. Украинският лидер ще приказва пред българския парламент, те ще му обещаят това и това и след няколко седмици ще разтурят 48-то Народно заседание, без нищо да са изпълнили. Ще предадат властта на президента, за който " Крим е съветски, кой да е? " И за чието избиране и преизбиране, те - всичките евроатлантици - имат персонални заслуги.
Като са толкоз ербап, да създадат същинско европейско и атлантическо държавно управление и да отидат сами при Зеленски в Киев, под ракетите и бомбите (както направиха други европейски лидери) и да му предложат същинска помощ. Не каски и жилетки.
Но който има вяра, че следващият български парламент се събира, с цел да направи (каквото и да е) правителство и да взема решение въпросите на българите (включително за отношението на страната им към войната), има вяра в Дядо Мраз.
Човек, осведомен с предварителните диалози сред партиите (нали не се съмнявате, че такива към този момент се водят?), сподели пред създателя на тези редове:
“Вярвах, че шансът за държавно управление е 5%, в този момент мисля, че е под 0,5%. Целта на играта в този момент не е да се сформира държавно управление, а да се уточни отговорен за идващите избори ”.
П.П.: Политическата ни класа се е самозабравила. Ако продължава по този начин, ще стане жертва на личния си цинизъм. Лошото е, че дружно с нея жертва може да стане и парламентарната република, а може би - и демокрацията.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ