Космосът (на) Вежинов
Защо „ Над всичко “? Кое е над всичко?
За Павел Вежинов над всичко е любовта, над всичко е съпричастността, над всичко е да окажеш помощ на другия. Именно по тази причина с издателство „ Ентусиаст “ избрахме това заглавие за новия алманах с фантастика, който се появява в книжарниците на рождения му ден.
Отдавна към този момент фантастиката не е считана за малоценен род, само че в годините, в които татко ми пишеше своите разкази и новели, постоянно бе упрекван, че се занимава с лековати тематики. Той не мислеше по този начин – наричаше себе си последовател на по този начин наречения приказен натурализъм, където детайлът фантастика е по-скоро конвенционалност, живописен фасон, метафорична опция за реализиране или резюме на човешките истини. Когато се разгорещеше на тази тематика, обявяваше съединяването на научно-техническите познания и фантастиката за „ несъвършен живописен хибрид “, а понятието научна фантастика за съчинено от „ лимитирани литературни теоретици, които се опасяват от полета на фантазията “.
Неговото мислене не беше общоприетоо. Обичаше да задълбава в проблемите, да търси тяхното автентично решение неведнъж по нехарактерен, необикновен метод. Ето да вземем за пример една от безконечните тематики в творбите му – тематиката за вътрешната естетика сред разсъдъка и възприятията, е създадена в новелата „ Сините пеперуди “ посредством един непредвиден прийом. „ Как изкуствено да ги разделя и опълчва, тъй че да потвърдя тяхната вътрешна сплотеност във всяко крепко човешко схващане? Такъв опит на пръв взор е неосъществим, защото би противоречил на действителната реалност. Но в една фантастична действителност това е изцяло допустимо “ – споделя той и разказва цивилизация с два стадия на развиване – какавиди (разумът) и пеперуди (чувствата).
В творбите, напечатани в този алманах, като алена нишка минава тематиката за контакта сред земен и извънземен разсъдък във всичките му разновидности, за намесата и ненамесата. И до момента в който във „ В един есенен ден на шосето “ по-развитата цивилизация счита, че една интервенция би била нездравословна, а в „ Когато си в лодката “ тласъкът е първоначално, само че ни се дава късмет сами да се развием и да се учим от грешките си, то в романа „ Гибелта на „ Аякс “ се стига до концепцията, че помощта е дълг на по-можещия и по-знаещия.
Друга тематика, която постоянно го е вълнувала, е задачата и пътят към нея. Баща ми смяташе, че човечеството не би трябвало да върви напред със съзнанието, че ще спре на несъмнено място; вярваше, че придвижването към задачата носи по-дълбоко задоволство, в сравнение с самото й реализиране: „ …същността на човешкото битие се крие в непрекъснатото придвижване към една огромна цел или по-точно към една мечтана цел, цялата обляна от сиянието на надеждите… Като че ли придвижването е по-съществено и от задачата. “
Баща ми споделяше, че хубавата фантастична книга се написа по-трудно от всяка друга, само че пък е доста приятна игра на въображението.
Да, фантастиката може да бъде красива или жестока приказка, която да те накара да се замислиш доста повече, в сравнение с реалистичната литература. Затова се надявам „ Над всичко “ да откри своите читатели и през днешния ден.
За WebStage: Павлина Делчева-Вежинова
Снимки: предоставени на уеб страницата от дъщерята на Павел Вежинов - Павлина Делчева-Вежинова
