Защо българските спецслужби така упорито твърдяха, че Русия няма да

Защо българските спецслужби по този начин настойчиво твърдяха, че Русия няма да нападне Украйна? Откъде са черпили своята информация? Човек би могъл да си намерения, че зад този неуспех се крие цяла система. Няколко образеца:

Коментар от Даниел Смилов:

Службите за сигурност на България станаха фокус на нова борба сред президента Радев и държавното управление. Първо, във връзка случая на Шипка на 3-и март министър председателят Кирил Петков прикани президента да прегледа работата на управлението на НСО. Радев му отговори остро в смисъл да си гледа личната работа. Второ, Атанас Атанасов и праламентарната група на Демократична България сложиха резонния въпрос каква информация службите дават на ръководещите, откакто нито една от тях не е съумяла да планува развиването на събитията в Украйна: единствено дни преди експлоадирането на войната, по думите на Атанасов, те са твърдяли, че такава заплаха няма и че няма да се стигне до огромна бежанска вълна.

Дълбокият проблем

Истинският въпрос във връзка с българските служби е обаче може би още по-дълбок и обезпокоителен. Седмици преди спора американското разузнаване, а и негови немски сътрудници, твърдяха обществено, че съществуват проекти за нахлуване от страна на Русия и че те са към този момент задействани. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън още на 11-и февруари предизвести съдружниците от НАТО за готвено пълномащабно нахлуване над Украйна.

Интересно е тогава - в случай, че всичко това е обществено налично - от кое място нашите служби са черпили своята информация, с цел да доближат до противоположния извод. И тук е казусът: не е обезпокоителен единствено неуспехът на нашите служби по съответен мотив, а методът, по който този неуспех се случва. Този метод - в случай че се върнем към някои предшестващи събития - стартира да наподобява систематичен. И се състои в безвъпросно приемане на съветската версия в интерпретацията на основни интернационалните проблеми и кавги. Ето няколко образеца, които обрисуват напълно ясна наклонност и уклон в избрана посока.
Редакцията предлага
Скандалът " Скрипал "

През 2018 година избухна. Тереза Мей упрекна Русия в акт на експанзия на нейна територия: тя твърдеше, че има задоволително данни за присъединяване на съветските служби в покушението. България избра да заеме съветската позиция, съгласно която задоволително доказателства за сходно обвиняване няма. Ако това не е била просто някаква импровизация на държавното управление на Борисов, а позиция, стъпваща на данни от нашите служби, в реда на нещата е да се запитаме какъв е бил източникът на тази толкоз неправилна информация. Разбира се, през миналите години след 2018 никой към този момент няма подозрение кой и по какъв начин е провел отравянето - даже съответните съветски сътрудници бяха разкрити. Не е ясно дали някой у нас е анализирал съществено този явен неуспех и какви ограничения е взел, с цел да не се повтаря.

Казусът " Гебрев "

Позицията на България по проблема " Скрипал " става още по-скандална, когато се вземе поради, че още през 2015 година на българска територия е осъществен сходен опит за отравяне с вещество, доста напомнящо Новичок. Бизнесменът Гебрев и синът му стават жертва на сходна офанзива, като очевидната причина за нея е оръжейният им бизнес. Чак до 2018-2019 година обаче нашите служби, прокуратура и така нататък не могат да създадат връзката с Русия, а работят по версия, че предприемачите са станали жертва на отравяне с инсектицид, който може би инцидентно бил попаднал в изядена от тях рукола. След специфични подбутвания от страна на английския дипломат, основани на неопровержима информация, нашите институции се задействаха и започнаха да работят по действителната версия. Друг е въпросът до какво доближиха, само че въпреки всичко някакво съветско присъединяване беше разкрито. Въпросът обаче още веднъж е за какво е трябвало английските служби да създадат връзката с Русия. Къде са били нашите в интервала 2015-2019 година и чия информация са употребили в своята работа?

Взривовете в български военни фабрики

В интервала след съветската инвазия в Украйна през 2014 година в България зачестиха " инцидентните " индустриални гърмежи във военни фабрики. Едва откакто в Чехия стана ясно, че руснаци са организирали сходни подривни интервенции, у нас стартира на политическо равнище да просветва, че може би и нашите гърмежи са сходни интервенции. съответстват с визити на съветски сътрудници в страната. Удивителното е, че става дума за една и съща група сътрудници, която е направила и отравянето на Скрипал във Англия. Тревожното за България обаче е, че нашите служби освен не са продотвратили диверсионните актове, само че май даже не са и разбрали за тях, до момента в който не гръмна абсурдът в Чехия. Редно е въпреки всичко, в границите на парламентарния надзор, да се стигне до дъното на този неуспех - по какъв начин и за какво се е случил и за какво още веднъж съветските интервенции не са срещнали никаква опозиция у нас.

Газовата сигурност на България

Горепосочените проблеми са показателни, само че те могат да минат в графата шпионски афери. Големият неуспех на нашите служби обаче е различен: те не са вдигнали червен байрак, с цел да алармират на държавните управления на Борисов, че газовата ни взаимозависимост от Русия ни прави извънредно уязвими при възможен боен спор в Украйна. Българската газова политика обслужва идеално съветския боен сюжет:

- България сама да построи тръба, даваща опция на Путин да заобиколи Украйна;

- България се обвърза дълготрайно с монополни съветски доставки от Русия;

- България остана без достъп до различни източници на газ.

Даниел Смилов

Ето това е същинският " огромен шлем ", който нашата газова политика реализира, само че за жалост точките от него са напълно за режима на Путин. Нещо повече: в случай че в този момент се пресечен съветските доставки (което не е изключено), България освен ще остане без газ, само че ще остане и с към 3 милиарда лв. пасив, които към този момент сме платили за построяването на " Балкански поток " и за които се надяваме в миналото да се изплатят от директни такси. Голям шлем с контра и реконтра освен това, в случай че използваме и националната прилика с белота.

Черешката на тортата: изгубената пътна карта с " Газпром "

За край остава, несъмнено, историята с " изгубената " пътна карта, която сме подписали с съветската страна в газовата сфера. Тази " пътна карта " е в действителност контракт, съглашение, от което един ден може да последват огромни неприятности: да вземем за пример да бъдем наказани в Париж или някъде другаде да платим огромни неустойки на Русия за несъблюдение на задължения, които сме поели. Цялата работа е, че не знаем какви задължения сме поемали и нищо чудно отново да се окажем сюрпризирани, че сме си купили този път не реактор, а някакви други услуги за към милиард.

Що за служби има страна, в която е допустимо да " изчезне " документ от сходно значение?

Големият въпрос

Проблемите в службите са признак на липса на съответен политически надзор върху тях. Истината е, че вместо да дават справедлива и професионална информация, нашите служби по всички тези въпроси са вървели с преобладаващите политически настроения. Та въпросът не е единствено за какво службите ни са залитали редовно в пропутинова посока, а за какво не е имало политически надзор върху тях, който да поправя уклона. На фона на този противен въпрос някои пронатовски политици би трябвало съществено да се замислят дали дейностите им през последните години са отговаряли на шумната им изразителност сега. Ако пробив в службите има, повода е пробив на политическо равнище.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео:
През сълзи: " Оставихме баща в Киев. Той ще оказва помощ на нашите герои. "