Турицов: Доста плаках след дузпата, не преговарям с друг отбор
Защитникът на ЦСКА и националния тим Иван Турицов е на лагер с представителния ни отбор преди контролата с Иран в Пловдив и гостуването на Черна гора в европейска подготовка. Сърцатият футболист приказва пред „ Блиц “ за най-драматичния миг в кариерата си досега – изпуснатата дузпа против ЦСКА 1948 в края на предишния сезон. Дузпа, отдалечила „ армейците “ “ от 32-рата купа.
– Ванка, предстоят два мача на националния ни тим. Какво е чувството, когато облечеш екипа на България?
– Тръпката да играеш за България е изключителна. Да представляваш родината си, да чуеш химна преди мач, нещо необикновено е, мъчно е за пояснение. Настръхваш, когато чуеш химна и играеш за България.
– Имате ли информация за противника за контролата в четвъртък – Иран, който е много другоземен и чужд, само че и май много добър тим?
– Има няколко дни до мача, ще се подготвим добре. Треньорите сигурно са подготвили видеа и най-различни тактики, ще бъдем подготвени.
– A Черна гора какво ще ги вършим?
– Тежък мач ще е, само че ние сме експерти без значение кой е противник. Видяхте със Сърбия по какъв начин изпуснахме успеха в последните секунди, а надали не преди мача съгласно всички щяхме да загубим с огромен резултат, само че изненадахме мнозина. Черна гора има стойностен тим, само че излизаме за успеха.
– Какво е настроението в тима и какво е отношението сред левскари и цесекари? С кого си в една стая, в случай че не е загадка?
– С Георги Русев. За мен няма проблем да бъда другар с момчета от Левски, Лудогорец и от другото ЦСКА. На терена нямам другари, само че отвън него сме си другари, въпреки всичко се познаваме от деца. Колективът е на много положително равнище. С съвсем всички съм дружно още от юношите. С 90% от футболистите в националния тим съм играл в другите младежки гарнитури.
– Връщаме се към една доста болна тематика – мача ЦСКА – ЦСКА 1948, когато ти изпусна дузпата и това се оказа решаващо ЦСКА да не успее за 32-ри път да стане първенец. Още ли помниш това състояние, преглътна ли го или го не помни?
– Тежък миг за мен и всички „ червени “ почитатели. Наистина след самия мач беше доста тежко особено за мен, тъй като надали не аз бях виновник. Вечерта съвсем не спах, единствено за това мислех.
– Имаше ли сълзи в очите ти, плака ли?
– Да, имаше доста. Даже откакто свърши мачът, не желаех да го демонстрирам още на терена, беше ми доста тежко и много плаках. Това беше първата ми изпусната дузпа и това пристигна в най-важния миг – и за мен, и за всички почитатели, които обичат ЦСКА. Сега към този момент може да се каже, че дузпата е забравена. Е, и след 30-40 години, в случай че ме питаш за тази дузпа, ще се сещам, само че в този момент виждам това изобщо да не ми въздейства на подготвителния и футболния развой като цяло. Защото подобен тежък миг за един експерт може да му повлияе много неприятно.
– Избра ли си ъгъл, в който да биеш, или изчака вратаря?
– Не съм избирал ъгъл. Той потегли в същия, тъй като очевидно към този момент всеки вратар научи моето осъществяване на дузпите, той просто остана до последно и… малшанс, това е.
– Ти ли беше определен да изпълниш дузпата, тъй като тогава се говореше, че май някой различен е желал да бие?
– Не, само аз бях изпълнителят на дузпите в този миг. Не е желал някой различен да я бие и аз да не съм му дал. Казах и на треньора по-късно, когато говорихме за този миг, че аз съм желал и съм усетил, че искам да удрям тази дузпа и даже, в случай че и в идващия мач против Левски, имаше дузпа – отново аз щях да я удрям.
– Сега, в случай че получите, ще искаш ли отново да биеш дузпа?
– Аз съм подготвен. И в този момент да има мач, подготвен съм да удрям, само че това е към този момент решение на треньора. Ако реши, че желае аз да извършвам – съм подготвен сигурно.
– Пропусна мача с Черно море, по-късно игра против Берое. Няма по какъв начин да не поговорим и за това, което се изписа последните дни – че надали не си в неприятни връзки с Нестор Ел Маестро, с управлението на ЦСКА, че надали не си изваден от групата, тъй като преговаряш с други тимове – Ботев (Пловдив), Левски…
– Доста другари, както и родителите ми – всички са от ЦСКА, ми звънят и това ми е най-болното. Защото особено на дядо ми другари му се обаждат и му четат нещата, които ти ми изброи. Даже за такива неща ми става смешно, тъй като аз ги запознат съм медиите. Няма безусловно нищо правилно в това, че съм преговарял с различен тим и че съм имал проблеми с управлението и с треньора. В доста положителни връзки съм и с шефовете, и с треньора. Имал съм диалог с треньора, обяснявал съм му, че това е изцяло негово решение, че аз се усещам добре и съм подготвен за игра. Решението е негово кой да играе и кой не. Доколкото тези неща, които писаха – за прехвърляния, че съм преговарял зад тила на клуба, няма безусловно нищо правилно.
– Ако не е загадка, управлението по какъв начин реагира след прословутата, проклета дузпа, какво ти споделиха шефовете?
– Всички ме поддържаха, от никой не съм чул неприятна дума – „ за какво не я би в другия ъгъл, за какво не я вкара? “. Аз щях да съм най-щастливият човек, в случай че я бях вкарал.
– Това е доста хубаво – в този момент най-сетне да си изчистиш името, хората да схванат, че всичко е наред при теб, че няма проблеми. И се надяваме да заиграеш още по-добре, да си възвърнеш формата. Какво смяташ за борбата за купата, откакто ЦСКА изостава в класирането?
– За изгубен късмет за купата след 7-8 кръг е доста рано да се приказва. Mиналата година Манчестър Сити изоставаше много от Арсенал през зимата, само че стана първенец. Да, първите мачове бяха пагубни за нас – освен резултатите, само че и играта. Но малко по малко започваме да играем по-добре, както видяхте и против Берое беше добър мач за нас. Мисля, че ще се върнем на победния път. Това с изгубената купа е просто факсимиле.
– Кой е най-големият шегобиец сега в националния тим?
– Георги Русев. Той във всеки един миг може да разсмее всички, дори ненадейно – пуска майтапи, вицове…
– А кой е най-труден за връзка, най-затворен?
– Няма подобен. Аз с безусловно всички съм в връзка. Няма някой, който да е затворен човек и да е сложна връзката с него.
– А в ЦСКА кой е веселяк №1?
– Назон и Шопов. Назон се пробва да научава български думи и непрекъснато пуска бъзици, смешки и майтапи. Забавно е с него. Шопов също е с възприятие за комизъм.
– Има още една гореща тематика – отношението ти с почитателите на ЦСКА, това, че ти лишиха капитанската лента. Какво се случи след мача със Сепси в София?
– Първият мач паднахме 0:2, тежък мач, тежък резултат. Тогава по-скоро почитателите ме схванаха неправилно, по този начин усетих аз. Защото след мача на прибиране към тунела чух доста грозни обиди. Впоследствие видях индивида и поради това реагирах, много неприятни думи изрече по мой адрес. В този мач аз бях единствен българин на терена, пробвах го да го привикам при мен, с цел да ми изясни какъв е казусът. Защото аз бях единствен българин от ЦСКА в този мач. А този човек се държеше жестоко с мен. След това другите почитатели скочиха, те не чуха и не знаеха какво приказвам, помислиха, че потеглям против тях. А аз бях влезнал в спречкване единствено с един човек. Много добре знаеш какъв брой са ме подкрепяли почитателите, в това число и след пропуснатата дузпа. Не чаках тази голяма поддръжка, доста последователи се свързаха с мен, за което им благодаря. И е хубаво, че в този момент го споделям пред всички – че аз ще съм последният човек, който ще желае да тръгне против почитателите, тъй като колкото пъти е ставал проблем, постоянно са били зад мен. Беше значимо да им кажа какво тъкмо се случи.
– Бил е индивидуален случай с човек, който те е нападнал.
– Да, безусловно, и реагирах по отношение на него. Да, не е обикновено, само че действах инстинктивно. Бях раздразнителен, противен резултат, и когато някой приказва за родителите ми, по-скоро за майка ми, още повече се нервирам. Абсолютно никакъв проблем нямам с почитателите.
– Колко почитатели те поддържаха и ти изпратиха известия след пропуснатата дузпа?
– Хиляди известия получих.
-Хиляди?!
-Да. Във всевъзможни обществени мрежи се свързаха с мен, освен по телефона.
– Смяташ ли един ден да си отвоюваш и да си върнеш капитанската лента?
– Абсолютно. Даже като ми оповестиха, че повече няма да бъда капитан на тима, им споделих, че това по безусловно никакъв метод не трансформира ролята ми в тима. Че капитанската лента е единствено, с цел да видят хората кой е капитан. Но аз в тима всичко което съм правил – със или без капитанската лента, ще продължа да го върша. Аз постоянно ще си бъда водач на тима.
– Ванка, предстоят два мача на националния ни тим. Какво е чувството, когато облечеш екипа на България?
– Тръпката да играеш за България е изключителна. Да представляваш родината си, да чуеш химна преди мач, нещо необикновено е, мъчно е за пояснение. Настръхваш, когато чуеш химна и играеш за България.
– Имате ли информация за противника за контролата в четвъртък – Иран, който е много другоземен и чужд, само че и май много добър тим?
– Има няколко дни до мача, ще се подготвим добре. Треньорите сигурно са подготвили видеа и най-различни тактики, ще бъдем подготвени.
– A Черна гора какво ще ги вършим?
– Тежък мач ще е, само че ние сме експерти без значение кой е противник. Видяхте със Сърбия по какъв начин изпуснахме успеха в последните секунди, а надали не преди мача съгласно всички щяхме да загубим с огромен резултат, само че изненадахме мнозина. Черна гора има стойностен тим, само че излизаме за успеха.
– Какво е настроението в тима и какво е отношението сред левскари и цесекари? С кого си в една стая, в случай че не е загадка?
– С Георги Русев. За мен няма проблем да бъда другар с момчета от Левски, Лудогорец и от другото ЦСКА. На терена нямам другари, само че отвън него сме си другари, въпреки всичко се познаваме от деца. Колективът е на много положително равнище. С съвсем всички съм дружно още от юношите. С 90% от футболистите в националния тим съм играл в другите младежки гарнитури.
– Връщаме се към една доста болна тематика – мача ЦСКА – ЦСКА 1948, когато ти изпусна дузпата и това се оказа решаващо ЦСКА да не успее за 32-ри път да стане първенец. Още ли помниш това състояние, преглътна ли го или го не помни?
– Тежък миг за мен и всички „ червени “ почитатели. Наистина след самия мач беше доста тежко особено за мен, тъй като надали не аз бях виновник. Вечерта съвсем не спах, единствено за това мислех.
– Имаше ли сълзи в очите ти, плака ли?
– Да, имаше доста. Даже откакто свърши мачът, не желаех да го демонстрирам още на терена, беше ми доста тежко и много плаках. Това беше първата ми изпусната дузпа и това пристигна в най-важния миг – и за мен, и за всички почитатели, които обичат ЦСКА. Сега към този момент може да се каже, че дузпата е забравена. Е, и след 30-40 години, в случай че ме питаш за тази дузпа, ще се сещам, само че в този момент виждам това изобщо да не ми въздейства на подготвителния и футболния развой като цяло. Защото подобен тежък миг за един експерт може да му повлияе много неприятно.
– Избра ли си ъгъл, в който да биеш, или изчака вратаря?
– Не съм избирал ъгъл. Той потегли в същия, тъй като очевидно към този момент всеки вратар научи моето осъществяване на дузпите, той просто остана до последно и… малшанс, това е.
– Ти ли беше определен да изпълниш дузпата, тъй като тогава се говореше, че май някой различен е желал да бие?
– Не, само аз бях изпълнителят на дузпите в този миг. Не е желал някой различен да я бие и аз да не съм му дал. Казах и на треньора по-късно, когато говорихме за този миг, че аз съм желал и съм усетил, че искам да удрям тази дузпа и даже, в случай че и в идващия мач против Левски, имаше дузпа – отново аз щях да я удрям.
– Сега, в случай че получите, ще искаш ли отново да биеш дузпа?
– Аз съм подготвен. И в този момент да има мач, подготвен съм да удрям, само че това е към този момент решение на треньора. Ако реши, че желае аз да извършвам – съм подготвен сигурно.
– Пропусна мача с Черно море, по-късно игра против Берое. Няма по какъв начин да не поговорим и за това, което се изписа последните дни – че надали не си в неприятни връзки с Нестор Ел Маестро, с управлението на ЦСКА, че надали не си изваден от групата, тъй като преговаряш с други тимове – Ботев (Пловдив), Левски…
– Доста другари, както и родителите ми – всички са от ЦСКА, ми звънят и това ми е най-болното. Защото особено на дядо ми другари му се обаждат и му четат нещата, които ти ми изброи. Даже за такива неща ми става смешно, тъй като аз ги запознат съм медиите. Няма безусловно нищо правилно в това, че съм преговарял с различен тим и че съм имал проблеми с управлението и с треньора. В доста положителни връзки съм и с шефовете, и с треньора. Имал съм диалог с треньора, обяснявал съм му, че това е изцяло негово решение, че аз се усещам добре и съм подготвен за игра. Решението е негово кой да играе и кой не. Доколкото тези неща, които писаха – за прехвърляния, че съм преговарял зад тила на клуба, няма безусловно нищо правилно.
– Ако не е загадка, управлението по какъв начин реагира след прословутата, проклета дузпа, какво ти споделиха шефовете?
– Всички ме поддържаха, от никой не съм чул неприятна дума – „ за какво не я би в другия ъгъл, за какво не я вкара? “. Аз щях да съм най-щастливият човек, в случай че я бях вкарал.
– Това е доста хубаво – в този момент най-сетне да си изчистиш името, хората да схванат, че всичко е наред при теб, че няма проблеми. И се надяваме да заиграеш още по-добре, да си възвърнеш формата. Какво смяташ за борбата за купата, откакто ЦСКА изостава в класирането?
– За изгубен късмет за купата след 7-8 кръг е доста рано да се приказва. Mиналата година Манчестър Сити изоставаше много от Арсенал през зимата, само че стана първенец. Да, първите мачове бяха пагубни за нас – освен резултатите, само че и играта. Но малко по малко започваме да играем по-добре, както видяхте и против Берое беше добър мач за нас. Мисля, че ще се върнем на победния път. Това с изгубената купа е просто факсимиле.
– Кой е най-големият шегобиец сега в националния тим?
– Георги Русев. Той във всеки един миг може да разсмее всички, дори ненадейно – пуска майтапи, вицове…
– А кой е най-труден за връзка, най-затворен?
– Няма подобен. Аз с безусловно всички съм в връзка. Няма някой, който да е затворен човек и да е сложна връзката с него.
– А в ЦСКА кой е веселяк №1?
– Назон и Шопов. Назон се пробва да научава български думи и непрекъснато пуска бъзици, смешки и майтапи. Забавно е с него. Шопов също е с възприятие за комизъм.
– Има още една гореща тематика – отношението ти с почитателите на ЦСКА, това, че ти лишиха капитанската лента. Какво се случи след мача със Сепси в София?
– Първият мач паднахме 0:2, тежък мач, тежък резултат. Тогава по-скоро почитателите ме схванаха неправилно, по този начин усетих аз. Защото след мача на прибиране към тунела чух доста грозни обиди. Впоследствие видях индивида и поради това реагирах, много неприятни думи изрече по мой адрес. В този мач аз бях единствен българин на терена, пробвах го да го привикам при мен, с цел да ми изясни какъв е казусът. Защото аз бях единствен българин от ЦСКА в този мач. А този човек се държеше жестоко с мен. След това другите почитатели скочиха, те не чуха и не знаеха какво приказвам, помислиха, че потеглям против тях. А аз бях влезнал в спречкване единствено с един човек. Много добре знаеш какъв брой са ме подкрепяли почитателите, в това число и след пропуснатата дузпа. Не чаках тази голяма поддръжка, доста последователи се свързаха с мен, за което им благодаря. И е хубаво, че в този момент го споделям пред всички – че аз ще съм последният човек, който ще желае да тръгне против почитателите, тъй като колкото пъти е ставал проблем, постоянно са били зад мен. Беше значимо да им кажа какво тъкмо се случи.
– Бил е индивидуален случай с човек, който те е нападнал.
– Да, безусловно, и реагирах по отношение на него. Да, не е обикновено, само че действах инстинктивно. Бях раздразнителен, противен резултат, и когато някой приказва за родителите ми, по-скоро за майка ми, още повече се нервирам. Абсолютно никакъв проблем нямам с почитателите.
– Колко почитатели те поддържаха и ти изпратиха известия след пропуснатата дузпа?
– Хиляди известия получих.
-Хиляди?!
-Да. Във всевъзможни обществени мрежи се свързаха с мен, освен по телефона.
– Смяташ ли един ден да си отвоюваш и да си върнеш капитанската лента?
– Абсолютно. Даже като ми оповестиха, че повече няма да бъда капитан на тима, им споделих, че това по безусловно никакъв метод не трансформира ролята ми в тима. Че капитанската лента е единствено, с цел да видят хората кой е капитан. Но аз в тима всичко което съм правил – със или без капитанската лента, ще продължа да го върша. Аз постоянно ще си бъда водач на тима.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ