Краси – българският Форест Гъмп
Заради онкоболните деца бегачът измина 334 км за 55 часа
Отивам в страната, изтичам маратона, оставам една седмица и пробвам храната, срещам се с културата, с хората. Какво по-хубаво от това? “
„ На 150-ия километър ми се възпалиха сухожилията и просто не можех да вървя “
През март имам едно съревнование – „ Тунела “ – 400 км в тунел, дълъг 1 км, или 400 пъти би трябвало да тичам напред-назад.
Току-що излязох от барокамерата, споделя Краси. Обяснява, че това е една капсула, която те потапя на 20 м под морското ниво и ти подава чист О2. Това спомага за регенериране на мускули и други тъкани, които се раздират при огромни натоварвания.
Месец след ултрамаратона от 55 часа, който Красимир Георгиев пробяга благотворително в Пловдив с идеята да помогне на онкоболни деца, той продължава да се възвръща.
Житейският път на Краси като че ли е копие на историята на героя на Том Ханкс от кино лентата “Форест Гъмп ” – девизът му е “Run, Krassi, run ” а животът за него в действителност е кутия с разнородни шоколадови бонбони, от които не знаеш какво ще ти се падне.
“Беше в действителност мъчно, само че нито за момент не съм си помислял да спра. На 150-ия километър ми се възпалиха сухожилията и просто не можех да вървя. Голяма болежка беше, само че пих магнезий и на втората вечер бях по-добре ”, споделя Краси. Първата вечер е спал един път 30 минути и повторно 15, а втората нощ – 40 минути и след това още 20. “Лягах на масата за разтривки под тентата, където стоеше физиотерапевтката ми ”, сподели Краси.
За тези 55 часа е избягал 334 км. “Онкоболните деца бяха там, към мен, някои тичаха за малко дружно с мен – споделя ултрамаратонецът. – За мен беше значимо да доближи до всички деца, освен до болните, и до всички родители, и да ги стимулирам да създадат нещо. Исках всеки да си откри своето си предизвикателство – дали ще остави цигарите, или ще изтича 5 км, и да го следва. ”
У нас гледат с изненада на сходни благотворителни акции. “Защо го върша ли? Точно тъй като наподобява ненормално за някои хора – изяснява мъжът. – В последните години щедрост се трансформира в мръсна дума. Идва някой при теб и споделя: “Дай да дадем ”. Аз съм доста срещу това. Казвам: “Ето, аз дадох 55 часа от времето си, хайде да създадем нещо дружно за тези заболели деца ”. Това е същинската щедрост – посредством персоналния образец. ”
А това му коства ужасно доста. След приключването на маратона няколко дни не може да спи, мускулите му се схващат, а краката го болят свиреп като при крампи. Губи 3 нокътя, имунната му система е срината, прекарва скоростна простуда. “За другата година мисля да надградя тези 55 часа – не се отхвърля Краси. – През март имам едно съревнование – “Тунела ” – 400 км в тунел, дълъг 1 км, или 400 пъти би трябвало да тичам напред-назад. Да, извънредно е. Но това съм аз. ”
Преди 22 години Краси отпътува да учи логика на психиката и психотерапия в Лондонския лицей по логика на психиката. По това време в България не се учи внушаемост, а тъкмо това го влече. “Когато си сам в Лондон на 22 години, е мъчно да устоиш на клопките – споделя той. – И се стартира – нощни клубове, празненства, пушене, пиянство, наркотици… Имаше всичко. Припадал съм два пъти от свръхдоза кокаин… ”
В Англия Краси работи 5-6 години с жертви на принуждение към една държавна организация. В един миг осъзнава, че би трябвало да спре. Прекалено му е тежко да попива цялата тъга и няма метод, като си тръгне към къщи, да я смъкна от себе си дружно с палтото си.
На 30 години осъзнава, че не може повече да живее по този начин. Тежи 100 кг, пуши, пие и се дрогира. “Изведнъж взех решение от идващия ден да приключа всичко. Ей по този начин внезапно ми пристигна като прояснение ”, споделя мъжът. Първото нещо е да отслабне. Мотивира се тотално, отхвърля самун, алкохол, цигари, опиати, кафе… За 3 месеца смъква 25 кг. Продължава да готви, хапва си обикновено, само че стартира да тича. “Бягането ми хареса и след към година се приготвих за първия си маратон ”, споделя 44-годишният мъж.
Маратонската отдалеченост е 42 км, всичко над това разстояние е ултрамаратон. Краси стартира с 10-20 км и след година стига до 40 км. “Първият ми маратон беше в Единбург и внезапно ми пристигна концепцията: за какво да не обикалям света и да си търча на дълги дистанции. И по този начин се стартира. Първо в Прага, след това в Бейрут. Отивам в страната, изтичам маратона, оставам една седмица и пробвам храната, срещам се с културата, с хората. Какво по-хубаво от това? ”.
“Винаги съм бил цялостно дете, – признава той. – Не съм бил подложен на обиди и не са ме пренебрегнали от компании, само че евентуално това ме е комплексирало, без да го съзнавам. Аз съм много толерантен, само че падне ли ми пердето, става ужасно. Веднъж някакво момче стартира нещо да ми се подиграва и това продължи към месец. Накрая ми кипна, хванах го, подвигнах го и го хвърлих на земята. Оттогава никой не смееше да се закача с мен. ”
“Родителите ми всякога “умират ”, когато потегли нанякъде, където е ужасно. Но какво друго да прави човек? Ти искаш ли да си седиш единствено в хола и там да умреш? Като ще загивам, по-добре да е някъде на такива места. Майка ми, като потегли, ми пали свещичка, моли се, тя ми подписва командировъчните, – смее се Краси. – Иначе съм самичък, нямам жена и деца, желая да стана татко, само че просто не съм намерил още майката. ”
Когато натрупва актив от към 60 маратона, Краси взема решение да тества по какъв начин се оцелява при температури от минус 55 до плюс 55 градуса. Избира си Северния полярен кръг и като контрапункт – Сахара. “В пустинята не ми прилоша, само че беше пъклен мъчно. Там не ме беше толкоз боязън, че ще пукна, тъй като ни пазеха. Имаш сигнална ракета и хора с джипове към теб, като ти стане нещо, незабавно идва доктор. Но в Заполярието доста ме беше боязън. Температури от минус 52 – 55 градуса, целият си в скреж – коса, брада, мустаци, облекла. Там бягах на ски и напълно самичък, няма кой да ти помогне, като ти стане зле. Там е ярко единствено 3 часа в денонощието, през останалото време е мрачно и ужасно. Не може да пристигна кола за спешна помощ, нито хеликоптер и в случай че не се оправиш самичък, си в лапите на бялата гибел. Влачиш и шейна, в която си караш палатка, храна, газ – всичко, с цел да оживееш за 10 дни. Ако ръцете ти са прекомерно замръзнали и не можеш да си закопчееш ципа, край. Цялото съревнование беше към 400 км за 10-12 дни. В средата отпаднах, тъй като си изкълчих неприятно крайници ”, споделя авантюристът. При сходни свръх тествания се подписваш авансово в документ пред уредниците, че носиш отговорност за живота си. На такива надпревари няма значение дали ще спечелиш, по-важното е да завършиш, да оцелееш, и не вземат всеки, изпитват те преди този момент. “Едно от тестванията преди Заполярието беше да си опънем палатката за не повече от 9 минути ”, споделя Краси.
Бил е в Бразилия, където бяга през джунглите 275 км, и в Камбоджа. Там най-гадното е, че по време на режима на кхмерите са пръснати над 10 милиона мини по джунглите из цялата страна. Половината от тях са обезвредени, само че има още 5 милиона мини, които никой не знае къде са. Там би трябвало да вървиш единствено по избрана пътека, тъй като в случай че свиеш малко вляво или вдясно, си до такава степен. Отгоре на това има змии, паяци. “Много се опасявам от змии, само че нямаше как… В Сахара пък рискови са скорпионите и всяка заран си ревизирах спалния чувал и обувките ”, признава Краси. Следващото му предизвикателство ще е в Амазония, там са най-страшните джунгли. “Най-много ме тегли да отида там, където най-вече ме е боязън, тъй като това е методът да преодолееш страха ”, не се отхвърля Краси.
Бил е и при масаите, които се славят като най-хубавите бегачи. Отива в Танзания, с цел да се състезава с тях. Там живее няколко месеца, само че до съревнование не се стига. По това време в страната избират президент, има безредици и му споделят, че не е безвредно да докарват състезатели. “Масаите са доста готини хора и огромни другари ”, споделя Краси.
Ултрамаратонът в Долината на гибелта в Калифорния му коства също доста негативни страсти. “Badwater135 ” е най-тежкото съревнование в света. Изминава 216-те км за 37 часа и 37 минути макар че подметките на маратонките му се топят по горещия асфалт. Два пъти припада и е с торби с лед на врата и до сърцето, с цел да се защищити от инфаркт. Наистина брутално съревнование, в което от 40 години не е взел участие българин. Там е 50 градуса горещина, стартира се от 85 м под морското равнище и финалът е на 2500 м надморско ниво. Постоянно нанагорнище, като температурата на асфалта стига до 100 градуса, а на въздуха – 52 градуса. “Много изсъхнало, прохладно и неприятно място – все едно 10 хиляди сешоара ти духат в лицето. Но отново ми се върви там ”, споделя неуморимият бегач.
След близо 22 години в Англия, от към година Краси се е завърнал дефинитивно в България. “Харесва ми това, което виждам. Запознах се с доста готини хора. Искам да влизам на вдъхновяващи лекции при децата. На тях им трябват сходни образци, не чалгаджии, а същински хора, които вършат смислени неща. Колкото по-рано хванем дребните, толкоз по-добре, с цел да не потеглят по пътя на опиати и други нездравословни неща. Ако им покажем, че е супер готино да обикалят света, да учат и да вършат забавни неща, а не да се друсат, да пият и да хвърлят салфетки по заведенията, ще е супер ”, разяснява Краси.
Отивам в страната, изтичам маратона, оставам една седмица и пробвам храната, срещам се с културата, с хората. Какво по-хубаво от това? “
„ На 150-ия километър ми се възпалиха сухожилията и просто не можех да вървя “
През март имам едно съревнование – „ Тунела “ – 400 км в тунел, дълъг 1 км, или 400 пъти би трябвало да тичам напред-назад.
Току-що излязох от барокамерата, споделя Краси. Обяснява, че това е една капсула, която те потапя на 20 м под морското ниво и ти подава чист О2. Това спомага за регенериране на мускули и други тъкани, които се раздират при огромни натоварвания.
Месец след ултрамаратона от 55 часа, който Красимир Георгиев пробяга благотворително в Пловдив с идеята да помогне на онкоболни деца, той продължава да се възвръща.
Житейският път на Краси като че ли е копие на историята на героя на Том Ханкс от кино лентата “Форест Гъмп ” – девизът му е “Run, Krassi, run ” а животът за него в действителност е кутия с разнородни шоколадови бонбони, от които не знаеш какво ще ти се падне.
“Беше в действителност мъчно, само че нито за момент не съм си помислял да спра. На 150-ия километър ми се възпалиха сухожилията и просто не можех да вървя. Голяма болежка беше, само че пих магнезий и на втората вечер бях по-добре ”, споделя Краси. Първата вечер е спал един път 30 минути и повторно 15, а втората нощ – 40 минути и след това още 20. “Лягах на масата за разтривки под тентата, където стоеше физиотерапевтката ми ”, сподели Краси.
За тези 55 часа е избягал 334 км. “Онкоболните деца бяха там, към мен, някои тичаха за малко дружно с мен – споделя ултрамаратонецът. – За мен беше значимо да доближи до всички деца, освен до болните, и до всички родители, и да ги стимулирам да създадат нещо. Исках всеки да си откри своето си предизвикателство – дали ще остави цигарите, или ще изтича 5 км, и да го следва. ”
У нас гледат с изненада на сходни благотворителни акции. “Защо го върша ли? Точно тъй като наподобява ненормално за някои хора – изяснява мъжът. – В последните години щедрост се трансформира в мръсна дума. Идва някой при теб и споделя: “Дай да дадем ”. Аз съм доста срещу това. Казвам: “Ето, аз дадох 55 часа от времето си, хайде да създадем нещо дружно за тези заболели деца ”. Това е същинската щедрост – посредством персоналния образец. ”
А това му коства ужасно доста. След приключването на маратона няколко дни не може да спи, мускулите му се схващат, а краката го болят свиреп като при крампи. Губи 3 нокътя, имунната му система е срината, прекарва скоростна простуда. “За другата година мисля да надградя тези 55 часа – не се отхвърля Краси. – През март имам едно съревнование – “Тунела ” – 400 км в тунел, дълъг 1 км, или 400 пъти би трябвало да тичам напред-назад. Да, извънредно е. Но това съм аз. ”
Преди 22 години Краси отпътува да учи логика на психиката и психотерапия в Лондонския лицей по логика на психиката. По това време в България не се учи внушаемост, а тъкмо това го влече. “Когато си сам в Лондон на 22 години, е мъчно да устоиш на клопките – споделя той. – И се стартира – нощни клубове, празненства, пушене, пиянство, наркотици… Имаше всичко. Припадал съм два пъти от свръхдоза кокаин… ”
В Англия Краси работи 5-6 години с жертви на принуждение към една държавна организация. В един миг осъзнава, че би трябвало да спре. Прекалено му е тежко да попива цялата тъга и няма метод, като си тръгне към къщи, да я смъкна от себе си дружно с палтото си.
На 30 години осъзнава, че не може повече да живее по този начин. Тежи 100 кг, пуши, пие и се дрогира. “Изведнъж взех решение от идващия ден да приключа всичко. Ей по този начин внезапно ми пристигна като прояснение ”, споделя мъжът. Първото нещо е да отслабне. Мотивира се тотално, отхвърля самун, алкохол, цигари, опиати, кафе… За 3 месеца смъква 25 кг. Продължава да готви, хапва си обикновено, само че стартира да тича. “Бягането ми хареса и след към година се приготвих за първия си маратон ”, споделя 44-годишният мъж.
Маратонската отдалеченост е 42 км, всичко над това разстояние е ултрамаратон. Краси стартира с 10-20 км и след година стига до 40 км. “Първият ми маратон беше в Единбург и внезапно ми пристигна концепцията: за какво да не обикалям света и да си търча на дълги дистанции. И по този начин се стартира. Първо в Прага, след това в Бейрут. Отивам в страната, изтичам маратона, оставам една седмица и пробвам храната, срещам се с културата, с хората. Какво по-хубаво от това? ”.
“Винаги съм бил цялостно дете, – признава той. – Не съм бил подложен на обиди и не са ме пренебрегнали от компании, само че евентуално това ме е комплексирало, без да го съзнавам. Аз съм много толерантен, само че падне ли ми пердето, става ужасно. Веднъж някакво момче стартира нещо да ми се подиграва и това продължи към месец. Накрая ми кипна, хванах го, подвигнах го и го хвърлих на земята. Оттогава никой не смееше да се закача с мен. ”
“Родителите ми всякога “умират ”, когато потегли нанякъде, където е ужасно. Но какво друго да прави човек? Ти искаш ли да си седиш единствено в хола и там да умреш? Като ще загивам, по-добре да е някъде на такива места. Майка ми, като потегли, ми пали свещичка, моли се, тя ми подписва командировъчните, – смее се Краси. – Иначе съм самичък, нямам жена и деца, желая да стана татко, само че просто не съм намерил още майката. ”
Когато натрупва актив от към 60 маратона, Краси взема решение да тества по какъв начин се оцелява при температури от минус 55 до плюс 55 градуса. Избира си Северния полярен кръг и като контрапункт – Сахара. “В пустинята не ми прилоша, само че беше пъклен мъчно. Там не ме беше толкоз боязън, че ще пукна, тъй като ни пазеха. Имаш сигнална ракета и хора с джипове към теб, като ти стане нещо, незабавно идва доктор. Но в Заполярието доста ме беше боязън. Температури от минус 52 – 55 градуса, целият си в скреж – коса, брада, мустаци, облекла. Там бягах на ски и напълно самичък, няма кой да ти помогне, като ти стане зле. Там е ярко единствено 3 часа в денонощието, през останалото време е мрачно и ужасно. Не може да пристигна кола за спешна помощ, нито хеликоптер и в случай че не се оправиш самичък, си в лапите на бялата гибел. Влачиш и шейна, в която си караш палатка, храна, газ – всичко, с цел да оживееш за 10 дни. Ако ръцете ти са прекомерно замръзнали и не можеш да си закопчееш ципа, край. Цялото съревнование беше към 400 км за 10-12 дни. В средата отпаднах, тъй като си изкълчих неприятно крайници ”, споделя авантюристът. При сходни свръх тествания се подписваш авансово в документ пред уредниците, че носиш отговорност за живота си. На такива надпревари няма значение дали ще спечелиш, по-важното е да завършиш, да оцелееш, и не вземат всеки, изпитват те преди този момент. “Едно от тестванията преди Заполярието беше да си опънем палатката за не повече от 9 минути ”, споделя Краси.
Бил е в Бразилия, където бяга през джунглите 275 км, и в Камбоджа. Там най-гадното е, че по време на режима на кхмерите са пръснати над 10 милиона мини по джунглите из цялата страна. Половината от тях са обезвредени, само че има още 5 милиона мини, които никой не знае къде са. Там би трябвало да вървиш единствено по избрана пътека, тъй като в случай че свиеш малко вляво или вдясно, си до такава степен. Отгоре на това има змии, паяци. “Много се опасявам от змии, само че нямаше как… В Сахара пък рискови са скорпионите и всяка заран си ревизирах спалния чувал и обувките ”, признава Краси. Следващото му предизвикателство ще е в Амазония, там са най-страшните джунгли. “Най-много ме тегли да отида там, където най-вече ме е боязън, тъй като това е методът да преодолееш страха ”, не се отхвърля Краси.
Бил е и при масаите, които се славят като най-хубавите бегачи. Отива в Танзания, с цел да се състезава с тях. Там живее няколко месеца, само че до съревнование не се стига. По това време в страната избират президент, има безредици и му споделят, че не е безвредно да докарват състезатели. “Масаите са доста готини хора и огромни другари ”, споделя Краси.
Ултрамаратонът в Долината на гибелта в Калифорния му коства също доста негативни страсти. “Badwater135 ” е най-тежкото съревнование в света. Изминава 216-те км за 37 часа и 37 минути макар че подметките на маратонките му се топят по горещия асфалт. Два пъти припада и е с торби с лед на врата и до сърцето, с цел да се защищити от инфаркт. Наистина брутално съревнование, в което от 40 години не е взел участие българин. Там е 50 градуса горещина, стартира се от 85 м под морското равнище и финалът е на 2500 м надморско ниво. Постоянно нанагорнище, като температурата на асфалта стига до 100 градуса, а на въздуха – 52 градуса. “Много изсъхнало, прохладно и неприятно място – все едно 10 хиляди сешоара ти духат в лицето. Но отново ми се върви там ”, споделя неуморимият бегач.
След близо 22 години в Англия, от към година Краси се е завърнал дефинитивно в България. “Харесва ми това, което виждам. Запознах се с доста готини хора. Искам да влизам на вдъхновяващи лекции при децата. На тях им трябват сходни образци, не чалгаджии, а същински хора, които вършат смислени неща. Колкото по-рано хванем дребните, толкоз по-добре, с цел да не потеглят по пътя на опиати и други нездравословни неща. Ако им покажем, че е супер готино да обикалят света, да учат и да вършат забавни неща, а не да се друсат, да пият и да хвърлят салфетки по заведенията, ще е супер ”, разяснява Краси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ