Секс, наркотици и трагедии: Тайните от миналото на Великобритания
Запознайте се със семейство Росети: Кристина, нейният брат Данте Габриел и брачната половинка му Елизабет. Тяхното изкуство и лирика смаяли викторианска Англия, само че дали най-голямото им завещание се състои най-много в творчеството им или в бохемския им дух? „ Росети “ - нова галерия в Tate Britain, ни кани в света на едно доста нетипично викторианско семейство - свят, в който авангардната мода среща женското избавление, наркоманията, политическия радикализъм и вомбатите.
„ Семейство Росети се занимавали с всичко необичайно и рисково “, споделя Карол Якоби, кураторът на изложбата, пред BBC Culture. " Те били доста нетърпеливи към стандартните правила на изкуството и литературата. Оглеждали се за други възможности и сложили началото на първото авангардно арт придвижване във Англия. "
The Rossettis: The 'rock 'n' roll' bohemians who shocked Victorian Britain
(Matthew Wilson / BBC Culture)
A new exhibition at Tate Britain celebrates the 'strange and extreme' world of the Rossetti family, who challenged conventions in art and life
— Arthur David Spota (@ADASpota)
За някои картините на Данте Габриел Росети (и братството на прерафаелитите, придвижването, на което той бил съосновател) са прекомерно точни и чисто морализаторски, изключително в случай че бъдат съпоставени със съвременниците му от френските художествени придвижвания като импресионистите и постимпресионистите и техните по-смели опити с формите, както и по-откровеното обрисуване на актуалния живот. Но сходно изказване пропуща най-важния аспект от въздействието на Росети във Англия. Техният главен принос бил коренно новото отношение към художниците и дамите създатели в страната – това на „ бохема “.
The Morris girls were the Models for the Dante Gabriel Rossetti painting. I once this sort of thing and have a few more to post
— helen warlow (@HWarlow)
Терминът бил употребен да посочва ромските пътешественици във Франция и останал да се употребява за установяване на хора с нетрадиционно държание и пробни фешън избори или още тези, които нарушават разпоредбите на обществото и се стремят към завършения и независимост на изложение. Бохемският дух на необикновената мода и екстравагантното държание е в основата на актуалната музика, дизайн, облекло и изкуство. В основата си бохемството е опълчване на всяка полезност, възприемана от междинните съсловия. Това включва стандартните функции на половете, консервативно отношение към любовта, обичайните фамилни полезности, сходството в облеклото и потискането на чувствените удоволствия.
Как обаче Росети дали подтик на този необикновен метод на живот измежду артистите във викторианската консервативна Англия? И какво общо имат вомбатите? Всичко почнало с нетрадиционното фамилно домакинство. Росети били първо потомство лондончани: татко им бил италиански герой за независимост и стихотворец, а майка им била учена, също от италианско семейство. Младите Росети били отгледани в неповторима среда, където прогресивната политика и художественото творчество били с най-висока стойност.
Florence Harrison illustrations for " Poems " by Christina Rossetti.
— Dr. Francesca Bihet (@FrancescaBihet)
Поезията на Кристина Росети (1830-1894) била оповестена за първи път, когато била едвам на 16 години. Вероятно най-известната й поема е „ Пазарът на гоблините “ (написана през 1859 г.), удивително истинска притча за сексуалността, покварена от един материален свят.
“We must not look at goblin men,
We must not buy their fruits:
Who knows upon what soil they fed
Their hungry thirsty roots? ”
― Christina Rossetti, who wrote The Goblin Market, was born in 1830
(art by Arthur Rackham, Kinuko Craft, Pauline Baynes, & Hilda Koe)
— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3)
Тези тематики по-късно били отразени в картините на Габриел и Елизабет. Кристина била спокоен радикал, водеща нетрадиционен живот за жена от това време. Тя построила извънредно сполучлива и добре платена кариера без буржоазната взаимозависимост от брачен партньор, който да играе ролята на финансов аставник в живота й.
„ Рокендрол ексцесии “
Portrait of Dante Gabriel Rossetti at 22 years of Age (1853) by William Holman Hunt (English artist, lived 1827-1910). It is easy to forget how young the artists were when the movement began.
— The Long Victorian (@longvictorian2)
Ако към момента се чудите за вомбатите, те са свързани с брата на Кристина, Данте Габриел Росети (1828-1882). Още на 20 години той станал съосновател на ново революционно арт придвижване - Братството на прерафаелитите. То се противопоставяло на Кралската академия на изкуствата на Англия. Прерафаелитите вярвали в изкуство, което може да предложи истина, учредена на акуратност на усещанията и морална храброст, като съгласно Габриел и двете липсвали в академичното изкуство, желано от междинните съсловия. Той водел своите артистични съвременници и съидейници с харизма, ентусиазъм и революционни възгледи, които можели от време на време да бъдат дразнещо странени и постоянно граничещи със скандалното.
„ Габриел напуснал учебното заведение по изкуства – какъв брой по-голям безгрижник от това може да бъде човек “, споделя Карол Якоби. „ Той носел вечерно облекло денем и бил първият, който се обличал в черно, с цел да бъде готин. “
London. 1848. Seven young painters & poets decide that art needs saving from itself.
Their names are William Holman Hunt, John Everett Millais, William Michael Rossetti, Thomas Woolner, Frederic George Stephens, and Dante Gabriel Rossetti.
An artistic revolution awaits...
— The Cultural Tutor (@culturaltutor)
По отношение на любовта Габриел бил демократичен и опитвал да види до каква степен може да стигне. В връзките си бил апатичен към непознатите страсти, с изключение на към личните си. Докато бил в дълготрайна връзка с Елизабет Сидал (която продължи 10 години, преди той да й предложи брак), Габриел излизал и с Фани Корнфорт, известен прерафаелитски модел. По-късно той имал връзка и с Джейн Морис, брачната половинка на неговия другар Уилям Морис.
След като Сидал умряла през 1862 година, Габриел се преместил в къща в Чейн Уок, Челси и станал хазаин на рокендрол ексцесиите му и изключително на манията му по екзотичните домашни любимци. Вомбатите му били обичани, само че с изключение на тях отглеждал броненосец, пауни, кенгуру, къртица и померанска хрътка на име Пънч. Неговият домакински любим тукан бил теоретичен да язди лама към къщата. Тези животни постоянно вилнеели в семейството или бягали и тероризирали уважаваните съседи на Габриел. Според американския художник Уислър една късна вечер Габриел наредил да донесат вомбата му на масата дружно с кафе и пури, с цел да може да се наслаждения на четенето на госта си скандалния стихотворец Алджърнън Чарлз Суинбърн.
Триумф и покруса
Self-Portrait, 1847 - Dante Gabriel Rossetti
Location: National Portrait Gallery, London, UK
— Mira (@Mira_Vaguela)
Тези истории разкриват основни аспекти от бохемския му темперамент – неуважение към буржоазните правила, податливост към самомитологизиране и може би най-влиятелната концепция, че изкуството не би трябвало да бъде затваряно в изложба или музей. За Габриел самият живот бил форма на изкуство. Ексцесиите на Габриел достигнали нови дълбочини през 1869 година, когато той ексхумирал натрупа на Сидал от гроба й в гробището Хайгейт, с цел да вземе ръкопис със стихотворения, който сложил под косата й. Страниците трябвало да бъдат накиснати в дезинфектант в продължение на две седмици, преди Габриел да може да ги препише за издание. Подобно на Сидал, Габриел умрял относително млад през 1882 година от пристрастяване към алкохола и хлоралхидрата, седатив постановен му от доктор.
M'he escapat 4 dies a Londres per visitar l'esplèndida exposició a la Tate Britain... era una ocasió única per veure juntes moltes obres de Dante Gabriel Rossetti i Elizabeth Siddal
— Mònica (@mggavara)
Елизабет Сидал (1829-1862), държанка и възможна брачна половинка на Габриел, бил жена пионер от XIX-ти век. Тя създавала свои нетрадиционни и самоизработени облекла и се утвърдила като самостоятелност като художник. „ Тя изцяло предефинирала женското облекло “, споделя Якоби. „ Тя просто не можела да се занимава с кринолини, корсети и всички тези неща, тъй че това, което направила, било да преработи облеклата си. Започнала да излиза с разпусната коса. Тази независимост на облеклото била извънредно вдъхновяваща. Това се трансформирало в новия, напредничав външния тип – в случай че желаете да се видите като прогресивна млада жена, ето по какъв начин бихте се обличали. “
Сидал била жена от работническата класа, която била наета в магазин за шапки, преди да се сприятели с прерафаелитите през 1849 година Била модел за техните картини и по-късно самата тя станала художничка. Габриел и Елизабет си сътрудничили и си повлияли взаимно. Тяхната любовна спекулация и евентуален брак били както бурни, по този начин и проблематични и станали митологизирани фигури от това време. Но имало аспекти на нейния бохемски темперамент, които мощно се откроявали в нейната история.
English artist, model, and poet Elizabeth Siddal was born in 1829.
One of the most significant of the models who posed for the Pre-Raphaelites, she is perhaps best known as the subject of Millais’s iconic painting, Ophelia.
„ Семейство Росети се занимавали с всичко необичайно и рисково “, споделя Карол Якоби, кураторът на изложбата, пред BBC Culture. " Те били доста нетърпеливи към стандартните правила на изкуството и литературата. Оглеждали се за други възможности и сложили началото на първото авангардно арт придвижване във Англия. "
The Rossettis: The 'rock 'n' roll' bohemians who shocked Victorian Britain
(Matthew Wilson / BBC Culture)
A new exhibition at Tate Britain celebrates the 'strange and extreme' world of the Rossetti family, who challenged conventions in art and life
— Arthur David Spota (@ADASpota)
За някои картините на Данте Габриел Росети (и братството на прерафаелитите, придвижването, на което той бил съосновател) са прекомерно точни и чисто морализаторски, изключително в случай че бъдат съпоставени със съвременниците му от френските художествени придвижвания като импресионистите и постимпресионистите и техните по-смели опити с формите, както и по-откровеното обрисуване на актуалния живот. Но сходно изказване пропуща най-важния аспект от въздействието на Росети във Англия. Техният главен принос бил коренно новото отношение към художниците и дамите създатели в страната – това на „ бохема “.
The Morris girls were the Models for the Dante Gabriel Rossetti painting. I once this sort of thing and have a few more to post
— helen warlow (@HWarlow)
Терминът бил употребен да посочва ромските пътешественици във Франция и останал да се употребява за установяване на хора с нетрадиционно държание и пробни фешън избори или още тези, които нарушават разпоредбите на обществото и се стремят към завършения и независимост на изложение. Бохемският дух на необикновената мода и екстравагантното държание е в основата на актуалната музика, дизайн, облекло и изкуство. В основата си бохемството е опълчване на всяка полезност, възприемана от междинните съсловия. Това включва стандартните функции на половете, консервативно отношение към любовта, обичайните фамилни полезности, сходството в облеклото и потискането на чувствените удоволствия.
Как обаче Росети дали подтик на този необикновен метод на живот измежду артистите във викторианската консервативна Англия? И какво общо имат вомбатите? Всичко почнало с нетрадиционното фамилно домакинство. Росети били първо потомство лондончани: татко им бил италиански герой за независимост и стихотворец, а майка им била учена, също от италианско семейство. Младите Росети били отгледани в неповторима среда, където прогресивната политика и художественото творчество били с най-висока стойност.
Florence Harrison illustrations for " Poems " by Christina Rossetti.
— Dr. Francesca Bihet (@FrancescaBihet)
Поезията на Кристина Росети (1830-1894) била оповестена за първи път, когато била едвам на 16 години. Вероятно най-известната й поема е „ Пазарът на гоблините “ (написана през 1859 г.), удивително истинска притча за сексуалността, покварена от един материален свят.
“We must not look at goblin men,
We must not buy their fruits:
Who knows upon what soil they fed
Their hungry thirsty roots? ”
― Christina Rossetti, who wrote The Goblin Market, was born in 1830
(art by Arthur Rackham, Kinuko Craft, Pauline Baynes, & Hilda Koe)
— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3)
Тези тематики по-късно били отразени в картините на Габриел и Елизабет. Кристина била спокоен радикал, водеща нетрадиционен живот за жена от това време. Тя построила извънредно сполучлива и добре платена кариера без буржоазната взаимозависимост от брачен партньор, който да играе ролята на финансов аставник в живота й.
„ Рокендрол ексцесии “
Portrait of Dante Gabriel Rossetti at 22 years of Age (1853) by William Holman Hunt (English artist, lived 1827-1910). It is easy to forget how young the artists were when the movement began.
— The Long Victorian (@longvictorian2)
Ако към момента се чудите за вомбатите, те са свързани с брата на Кристина, Данте Габриел Росети (1828-1882). Още на 20 години той станал съосновател на ново революционно арт придвижване - Братството на прерафаелитите. То се противопоставяло на Кралската академия на изкуствата на Англия. Прерафаелитите вярвали в изкуство, което може да предложи истина, учредена на акуратност на усещанията и морална храброст, като съгласно Габриел и двете липсвали в академичното изкуство, желано от междинните съсловия. Той водел своите артистични съвременници и съидейници с харизма, ентусиазъм и революционни възгледи, които можели от време на време да бъдат дразнещо странени и постоянно граничещи със скандалното.
„ Габриел напуснал учебното заведение по изкуства – какъв брой по-голям безгрижник от това може да бъде човек “, споделя Карол Якоби. „ Той носел вечерно облекло денем и бил първият, който се обличал в черно, с цел да бъде готин. “
London. 1848. Seven young painters & poets decide that art needs saving from itself.
Their names are William Holman Hunt, John Everett Millais, William Michael Rossetti, Thomas Woolner, Frederic George Stephens, and Dante Gabriel Rossetti.
An artistic revolution awaits...
— The Cultural Tutor (@culturaltutor)
По отношение на любовта Габриел бил демократичен и опитвал да види до каква степен може да стигне. В връзките си бил апатичен към непознатите страсти, с изключение на към личните си. Докато бил в дълготрайна връзка с Елизабет Сидал (която продължи 10 години, преди той да й предложи брак), Габриел излизал и с Фани Корнфорт, известен прерафаелитски модел. По-късно той имал връзка и с Джейн Морис, брачната половинка на неговия другар Уилям Морис.
След като Сидал умряла през 1862 година, Габриел се преместил в къща в Чейн Уок, Челси и станал хазаин на рокендрол ексцесиите му и изключително на манията му по екзотичните домашни любимци. Вомбатите му били обичани, само че с изключение на тях отглеждал броненосец, пауни, кенгуру, къртица и померанска хрътка на име Пънч. Неговият домакински любим тукан бил теоретичен да язди лама към къщата. Тези животни постоянно вилнеели в семейството или бягали и тероризирали уважаваните съседи на Габриел. Според американския художник Уислър една късна вечер Габриел наредил да донесат вомбата му на масата дружно с кафе и пури, с цел да може да се наслаждения на четенето на госта си скандалния стихотворец Алджърнън Чарлз Суинбърн.
Триумф и покруса
Self-Portrait, 1847 - Dante Gabriel Rossetti
Location: National Portrait Gallery, London, UK
— Mira (@Mira_Vaguela)
Тези истории разкриват основни аспекти от бохемския му темперамент – неуважение към буржоазните правила, податливост към самомитологизиране и може би най-влиятелната концепция, че изкуството не би трябвало да бъде затваряно в изложба или музей. За Габриел самият живот бил форма на изкуство. Ексцесиите на Габриел достигнали нови дълбочини през 1869 година, когато той ексхумирал натрупа на Сидал от гроба й в гробището Хайгейт, с цел да вземе ръкопис със стихотворения, който сложил под косата й. Страниците трябвало да бъдат накиснати в дезинфектант в продължение на две седмици, преди Габриел да може да ги препише за издание. Подобно на Сидал, Габриел умрял относително млад през 1882 година от пристрастяване към алкохола и хлоралхидрата, седатив постановен му от доктор.
M'he escapat 4 dies a Londres per visitar l'esplèndida exposició a la Tate Britain... era una ocasió única per veure juntes moltes obres de Dante Gabriel Rossetti i Elizabeth Siddal
— Mònica (@mggavara)
Елизабет Сидал (1829-1862), държанка и възможна брачна половинка на Габриел, бил жена пионер от XIX-ти век. Тя създавала свои нетрадиционни и самоизработени облекла и се утвърдила като самостоятелност като художник. „ Тя изцяло предефинирала женското облекло “, споделя Якоби. „ Тя просто не можела да се занимава с кринолини, корсети и всички тези неща, тъй че това, което направила, било да преработи облеклата си. Започнала да излиза с разпусната коса. Тази независимост на облеклото била извънредно вдъхновяваща. Това се трансформирало в новия, напредничав външния тип – в случай че желаете да се видите като прогресивна млада жена, ето по какъв начин бихте се обличали. “
Сидал била жена от работническата класа, която била наета в магазин за шапки, преди да се сприятели с прерафаелитите през 1849 година Била модел за техните картини и по-късно самата тя станала художничка. Габриел и Елизабет си сътрудничили и си повлияли взаимно. Тяхната любовна спекулация и евентуален брак били както бурни, по този начин и проблематични и станали митологизирани фигури от това време. Но имало аспекти на нейния бохемски темперамент, които мощно се откроявали в нейната история.
English artist, model, and poet Elizabeth Siddal was born in 1829.
One of the most significant of the models who posed for the Pre-Raphaelites, she is perhaps best known as the subject of Millais’s iconic painting, Ophelia.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ