#EUProtects: Трафикът на хора - разказ за жертва и терапевт
Запознайте се с Надя. Тя е психолог и терапевт и от години оказва психическа поддръжка на хора, станали жертви на принуждение или на трафик.
Надя Кожухарова е един от героите на акцията на Европейската комисия #EUProtects – „ Европейски Съюз: По-защитени дружно “. Чрез своята работа в Асоциация „ Анимус “ тя координира действия и планове, които с помощта на финансовата поддръжка на Европейски Съюз подкрепят жертвите на трафик на хора да преодолеят психологичната контузия, да се приспособяват към естественото всекидневие и да възстановят контрола над живота си.
Асоциация „ Анимус “ стартира работа в далечната 1994 година, а първият ѝ план за насилието и неговите жертви е финансиран от Европейски Съюз. Днес името на Асоциацията е знак на схващане, помощ и вяра освен в България, само че и по света. Мрежата от сродни на „ Анимус “ организации в чужбина, най-често в страни от Европейския съюз, оказва помощ на жертвите да тръгнат по противоположния път на трафика - към спасението, изяснява експертът Надя Кожухарова.
„ Най-основното, най-ценното и най-важното за мен е работата с хората “, споделя тя в изявление за БНР. „ При нас идват и хора с доста, доста тежки проблеми, които са претърпели принуждение. “
Трафикът на хора е непрестанно разрастваща се, тежка форма на престъпност. България е измежду водещите пет страни членки на Европейски Съюз съгласно поданство на записаните жертви, съгласно данни от Втория отчет на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка в битката с трафика на хора (2018 г.), според условията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС по отношение на предотвратяването и битката с трафика на хора и отбраната на жертвите от него.
За срещата си с една млада жена след завръщането й у нас, по противоположния път на трафика, и за взаимопомощта и съдействието в поддръжка на жертвите на трафик, споделя психологът от „ Анимус “. Младата жена се съгласява да показа своята история, само че името ѝ по обясними аргументи не е посочено.
„ Имало едно време едно момиче, което от малко си мечтаело да лети. И един ден, малко преди да се научи да лети, хвръкнало от гнездото си.... И отидохме там, където отидохме - покрай Албания, Кафана... Голи тела, мъже, които идват да гледат... пият... Тъмно... Мирише на цигари, алкохол. Червени сепарета, стъклени маси. Усмихнат барман. Много е мъчно на сходно място човек да не загуби разсъдъка си… “
Помощта на мрежата експерти от „ Анимус “ оказва помощ на нея - завърналата се от Албания жена - да разбере себе си.
"...Най-вече да простя на себе си. Защото се мразех поради нещата, които са ми се случвали, упреквах себе си, че съм го позволила. Много постоянно, когато някой е претърпял принуждение, той живее във виновност. “
Как стига до такава степен? „ Бях дете, което слуша всичко, което мама и тате му споделяха. Много старателно в учебно заведение, доста прилежно. Но още от дребна си мечтаех да не играя по разпоредбите. (...) Бях приключила втори курс и малко преди началото на годината с моя другарка взехме решение, че би трябвало да създадем нещо рисковано. Казахме си: хайде да вървим някъде да работим и в това време да пътуваме... ей по този начин, тръпка да има. И първата публикация в интернет – „ Търсим танцьорки “. Видяхме се на кафе с дамата, която се водеше импресарио. Всичко звучеше прелестно. Трябваше да участваме в артистично-музикална активност. “
Но не става така…
„ Ние, психотерапевтите, лекуваме пострадвания, които по някой път се нуждаят от повече време – споделя Надя Кожухарова. - Общо взето, това са истории на дами, които не са изгубили вяра. Които, съгласно мен, са доста мощни дами. Защото са намерили метод да оцеляват и да резервират себе си в една обстановка, която ние не можем да си представим - да вземем за пример на домашно принуждение или пък жертвите на трафик, споделя психотерапевтът. - Освен това са намерили куража да дойдат и да опишат за това макар техния позор и всички рискове (а те от време на време са животозастрашаващи) и да продължат нататък. “ И добавя: „ Специално жертвите на трафик на хора в никакъв случай не се обръщат към нас независимо. Те по принцип не имат вяра на никой и на нищо в България, на българските институции. Не вършат разлика сред държавна и неправителствена организация, не имат вяра и на нас. Свързват се по рекомендация и благодарение на някоя организация в чужбина, която е като нас. Когато се натъкнат на такава жена или момиче, те си имат ясни процедури и ги насочват към център за поддръжка и там се стартира работа по случая. “
Как приключва историята на младата жена? Надя и сътрудниците ѝ посрещат момичето, настаняват го в спешен център и стартират работа. По думите ѝ, не всяко момиче, което проституира, желае да се откаже от това даже след завръщането си, изключително в случай че няма обучение и други умения. „ Ние не изпадаме в морализаторска позиция. Разбира се, в случай че тя желае да се откаже от проституирането, я поддържаме по всякакъв начин. Но в случай че не желае, нашата цел е да я научим, че всеки човек има стойност и че никой няма право да я експлоатира. Тази смяна в нейната настройка е дребна, само че е въпреки всичко смяна “, прибавя психотерапевтът.
От какво се нуждаят тези дами? „ От някого, който да им каже: Не си сама, не си отговорна, не си сбъркала, не се е случило поради теб “, уверено споделя Надя Кожухарова – един „ елементарен воин “, отдаден на нелеката задача да оказва психолоическа поддръжка на жертвите на трафик.
Още истории за героите измежду нас можете да прочетете на страницата на акцията #EUProtects – „ Европейски Съюз: По-защитени дружно “ и на уеб страницата на OFFNews.
Надя Кожухарова е един от героите на акцията на Европейската комисия #EUProtects – „ Европейски Съюз: По-защитени дружно “. Чрез своята работа в Асоциация „ Анимус “ тя координира действия и планове, които с помощта на финансовата поддръжка на Европейски Съюз подкрепят жертвите на трафик на хора да преодолеят психологичната контузия, да се приспособяват към естественото всекидневие и да възстановят контрола над живота си.
Асоциация „ Анимус “ стартира работа в далечната 1994 година, а първият ѝ план за насилието и неговите жертви е финансиран от Европейски Съюз. Днес името на Асоциацията е знак на схващане, помощ и вяра освен в България, само че и по света. Мрежата от сродни на „ Анимус “ организации в чужбина, най-често в страни от Европейския съюз, оказва помощ на жертвите да тръгнат по противоположния път на трафика - към спасението, изяснява експертът Надя Кожухарова.
„ Най-основното, най-ценното и най-важното за мен е работата с хората “, споделя тя в изявление за БНР. „ При нас идват и хора с доста, доста тежки проблеми, които са претърпели принуждение. “
Трафикът на хора е непрестанно разрастваща се, тежка форма на престъпност. България е измежду водещите пет страни членки на Европейски Съюз съгласно поданство на записаните жертви, съгласно данни от Втория отчет на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка в битката с трафика на хора (2018 г.), според условията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС по отношение на предотвратяването и битката с трафика на хора и отбраната на жертвите от него.
За срещата си с една млада жена след завръщането й у нас, по противоположния път на трафика, и за взаимопомощта и съдействието в поддръжка на жертвите на трафик, споделя психологът от „ Анимус “. Младата жена се съгласява да показа своята история, само че името ѝ по обясними аргументи не е посочено.
„ Имало едно време едно момиче, което от малко си мечтаело да лети. И един ден, малко преди да се научи да лети, хвръкнало от гнездото си.... И отидохме там, където отидохме - покрай Албания, Кафана... Голи тела, мъже, които идват да гледат... пият... Тъмно... Мирише на цигари, алкохол. Червени сепарета, стъклени маси. Усмихнат барман. Много е мъчно на сходно място човек да не загуби разсъдъка си… “
Помощта на мрежата експерти от „ Анимус “ оказва помощ на нея - завърналата се от Албания жена - да разбере себе си.
"...Най-вече да простя на себе си. Защото се мразех поради нещата, които са ми се случвали, упреквах себе си, че съм го позволила. Много постоянно, когато някой е претърпял принуждение, той живее във виновност. “
Как стига до такава степен? „ Бях дете, което слуша всичко, което мама и тате му споделяха. Много старателно в учебно заведение, доста прилежно. Но още от дребна си мечтаех да не играя по разпоредбите. (...) Бях приключила втори курс и малко преди началото на годината с моя другарка взехме решение, че би трябвало да създадем нещо рисковано. Казахме си: хайде да вървим някъде да работим и в това време да пътуваме... ей по този начин, тръпка да има. И първата публикация в интернет – „ Търсим танцьорки “. Видяхме се на кафе с дамата, която се водеше импресарио. Всичко звучеше прелестно. Трябваше да участваме в артистично-музикална активност. “
Но не става така…
„ Ние, психотерапевтите, лекуваме пострадвания, които по някой път се нуждаят от повече време – споделя Надя Кожухарова. - Общо взето, това са истории на дами, които не са изгубили вяра. Които, съгласно мен, са доста мощни дами. Защото са намерили метод да оцеляват и да резервират себе си в една обстановка, която ние не можем да си представим - да вземем за пример на домашно принуждение или пък жертвите на трафик, споделя психотерапевтът. - Освен това са намерили куража да дойдат и да опишат за това макар техния позор и всички рискове (а те от време на време са животозастрашаващи) и да продължат нататък. “ И добавя: „ Специално жертвите на трафик на хора в никакъв случай не се обръщат към нас независимо. Те по принцип не имат вяра на никой и на нищо в България, на българските институции. Не вършат разлика сред държавна и неправителствена организация, не имат вяра и на нас. Свързват се по рекомендация и благодарение на някоя организация в чужбина, която е като нас. Когато се натъкнат на такава жена или момиче, те си имат ясни процедури и ги насочват към център за поддръжка и там се стартира работа по случая. “
Как приключва историята на младата жена? Надя и сътрудниците ѝ посрещат момичето, настаняват го в спешен център и стартират работа. По думите ѝ, не всяко момиче, което проституира, желае да се откаже от това даже след завръщането си, изключително в случай че няма обучение и други умения. „ Ние не изпадаме в морализаторска позиция. Разбира се, в случай че тя желае да се откаже от проституирането, я поддържаме по всякакъв начин. Но в случай че не желае, нашата цел е да я научим, че всеки човек има стойност и че никой няма право да я експлоатира. Тази смяна в нейната настройка е дребна, само че е въпреки всичко смяна “, прибавя психотерапевтът.
От какво се нуждаят тези дами? „ От някого, който да им каже: Не си сама, не си отговорна, не си сбъркала, не се е случило поради теб “, уверено споделя Надя Кожухарова – един „ елементарен воин “, отдаден на нелеката задача да оказва психолоическа поддръжка на жертвите на трафик.
Още истории за героите измежду нас можете да прочетете на страницата на акцията #EUProtects – „ Европейски Съюз: По-защитени дружно “ и на уеб страницата на OFFNews.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ