Съвкупността от хора, стремящи се към една цел - да се наядат, е обречена на гибел ~ Андрей ТАРКОВСКИ
Записки от дневника на съветския режисьор
Прочетох „ Котешка люлка ” на Вонегът. Мрачна книга. Изящно написана. Все отново скептицизмът има прекомерно малко отношение с изкуството. Литературата, както въобще изкуството, е религиозна. И във висшето си проявяване тя дава сили, вселява вяра през лицето на актуалния свят – чудовищно нечовечен и в своята повърхностност доведен до парадокс. Истинското модерно изкуство се нуждае от катарзис, който да пречисти хората пред задаващите се произшествия, а може би една-единствена злополука. Дори вярата да е илюзия, заблуда, тя дава опция да живеем и обичаме прелестното. Без вяра няма човек. В изкуството би трябвало да се покаже оня смут, в който живеят хората, само че единствено в този случай, когато е открит метод да бъде изразена Вяра и Надежда. В какво? В това, че без значение от всичко, животът може да бъде изпълнен с благосклонност и възприятие на лично достолепие. Дори пред лицето на гибелта. Това, че индивидът в никакъв случай не би изменил на своя блян – фата моргана, миража – своето човешко предопределение.
Странно е, че когато хората се събират дружно по единствен принцип на общността, специалности или по географски принцип – те стартират да ненавиждат и да тормозят другите. Защото всеки обича единствено себе си. Общността е проявата, вследствие на която рано или късно се образуват злокобни мръсни облаци във формата на гъби. Съвкупността от хора, стремящи се към една цел – да се наядат, е обречена на крах, разлагане, конфронтация.
„ Не единствено с самун! ” Човекът е основан като цялост от спорни качества. Историята доказателствено показва, че фактически се развива по допустимо най-негативен път. И не е по силите на индивида да я ръководи, или управлявайки я, той е кадърен само да я тласка по най-страховитите пътища. Няма нито един образец, който да потвърждава противоположното.
Хората не са способни да ръководят хора. Те са способни само да разрушават. А материализмът – ужасяващ и безсрамен, довършва това опустошение.
Независимо от това, че в душата на всеки живее Бог и способността да съхраняваме безконечното и положителното, в своята цялост хората могат само да разрушават. Защото са обединени не към своя човешки блян, а към материалната концепция. Човечеството е побързало да отбрани своето тяло, само че не е помислило за това, да отбрани душата си.
Колко оскъдни, жалки и беззащитни са хората, когато мисля за „ хляба ” и единствено за „ хляба ”, не разбирайки, че този метод на мислене ги води към гибелта. Единственото постижение на човешкия разсъдък е било осъзнаването на правилото на диалектиката. И в случай че индивидът беше пореден и не беше самоубиец, той би схванал доста, би се управлявал от нея. Да се спасят могат всички, единствено че поединично. Настъпи времето на персоналната героизъм. Пир по време на чума. Да се спасят могат всички, спасявайки себе си. В духовния смисъл, несъмнено. Общите старания са безплодни. Ние сме хора и сме лишени от инстинкта за предпазване на рода, като мравките и пчелите. Но по тази причина ни е дадена безсмъртна душа, на която човечеството се изплю със злобна наслада. Инстинктът не ни избавя. Отсъствието му ни погубва. А на духовните, нравствените устои плюем. Къде е спасението? Не във вождовете имаме вяра, в последна сметка! Днес човечеството може да бъде избавено само от талант – не оракул, не! – а талант, който да формулира нов духовен блян. Но къде е той, този Месия?
9 септември 1970
Андрей Тарковски
Из: „ Тарковский А.А. Мартиролог. Дневники 1970-1986 г. - Флоренция: Международный институт имени А. Тарковского, 2008. via philologist
Снимки: people.ucalgary.ca, pinterest.com
