Петър Младенов описва краха на социалистическа България
Запис с гласа на Петър Младенов. На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се организира Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов изнася отчет " За положението на страната, партията и непосредствените задания. " Докладът разказва злополуката на социалистическа България и ръководството на Живков. Аналогията с днешното положение на страната е поразителна. " Работническо дело " разгласява цялостния текст на отчета, който пускаме напълно, а първоначално можете да чуете и три минутен документален запис от тази историческа тирада.
Пълна стенограма от изявлението на Петър Младенов, общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, 10 декември 1989г.
Другарки и приятели,
Измина един месец от Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със непринудено утвърждение от българския народ. Той изрази безапелационната си поддръжка за нов курс на партията, за превъзмогване на допуснатите дълбоки деформации, за създаване на модерна социалистическа и правова страна със силите на целия народ, на цялата българска нация.
И по този начин сложено бе началото на радикален прелом в ситуацията на страната. Едва ли има подозрение, че е належащо да стартираме бездънен и почтен разбор, с цел да осъзнаем същината на аргументите, които доведоха партия са и страната до актуалната рецесия, за, да намерим правилния излаз от създалата се ситуация.
У нас намира израз от дълго време натрупалото се неодобрение. И тази реакция е изцяло обяснима. Изминаха няколко десетилетия от успеха на социалистическата гражданска война, която откри пред България необятен шир за публичен, стопански и нравствен прогрес, за същинска национална власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената назадничавост и сътвори огромен стопански капацитет. Осъществен бе бърз прогрес в културното развиване, премахнати бяха тежки обществени язви. Народна република България получи най-накрая същинска интернационална сигурност. Тези достижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би влязъл в несъгласие с историческата истина.
Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като управляваща партия и като Централен комитет, в случай че не забележим, че през последните години страната навлезе в интервал
на сериозна рецесия, на възходящо обществено напрежение и застоялост в своето изцяло развиване.
Когато приказваме за сериозна спешна ситуация ние имаме поради следните феномени и трендове, оказващи мощно обществено, икономическо, политическо и морално въздействие върху общото положение на нашето общество:
– дълбоки деформации в обществото и системата на ръководство,
– застоялост в икономическото ни развиване, застрашително закъснение в структурното и софтуерното възобновяване на стопанската система в резултат на груби неточности в стопанската и капиталовата политика, застрашително повишаване на външния дълг,
– увеличение на инфлацията, тежки компликации на вътрешния пазар и в последна сметка утежняване на виталното ниво, съществуване на необятно публикувана корупция,
– съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности,
– постигане на уродлива стенен в развиването на режима на персонална власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това съществено понижаване на доверието към партията.
Затова първият основен въпрос, на който би трябвало да отговорим, е:
по какъв начин се стигна до това състояние и кой е отговорен?
Преди да се опитаме да отговорим като партийно управление, би следвало да се направи едно конкретизиране. Очевидно на настоящия стадий ние не можем да дадем обстоен и аргументиран отговор по отношение на всички многобройни справедливи и субективни аргументи за създалото се състояние. Това може да стане единствено след деликатно и независимо проучване, за което би трябвало повече време. Окончателното умозаключение занапред следва. Но ние през днешния ден слагаме уверено начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме изострен завой в нова посока. И все пак по отношение на основните, кардиналните аргументи за създаденото мъчно състояние в България измежду нашето общество има цялостно единогласие.
Става дума за сталинския модел, който в нашите условия закупи характерно български национални черти.
Що се отнася до осмислянето, до възприятието на този извод, считам, че и в партията, и в обществото е обикновено да има дискусии, разлики и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произлизащите в нея процеси.
За всички нас тук утежняването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше доста преди да стигнем до настоящия спешен стадий. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше " концепции ". От тях се очакваше знамение, което да докара до превъзмогване на тежките проблеми и да стартира едно щастливо развиване. В ход бе непрекъсната промяна на фрагментите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои твърдяха, че по този начин се натрупа позитивен опит, само че от практическа позиция резултатът бе непроменяемо нулев, напряко нездравословен.
И по този начин основната причина за създалото се състояние бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият цялостен надзор върху производството и разпределението, намиращ се в ръцете на бюрократичната върхушка. А нейна съществена грижа бе не преодоляването на спешните феномени, а запазването на господствуващите позиции във всеки бранш на публичния живот.
В сферата на държавното и публичното устройство бе основана конюнктура, сходна с феодалното ръководство. Оформи се дребна група отпред с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която доста бързо закупи семейно-землячески темперамент, се наслоиха властолюбци и кариеристи от друг диаметър. Те получаваха от върховния началник основни постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и страната да правят произвол, да манипулират съществени обществени институции.
Това бе надълбоко обидно за нашия народ, който със себеотрицателен труд постави основите на един публичен строй, свободен от употребата на човек от индивида. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в тирания на клан, при която действително действуващите лица бяха персоналният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и наказателен антураж.
" Научните фрагменти " на предходното ръководство се опитваха да оправдаят проблемите с " грешките " на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското общество, което не било дорасло за социалистическа гражданска война, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръководството, по чието време се допускаха различните неуспехи, а в случай че би трябвало да бъдем почтени, дано ги назовем провали, бяхме и ние, в този момент тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това управление бе единодушно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях утвърждение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде единствено оповестението на истината, на цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е по какъв начин можа да се случи по този начин, че четиридесет и пет години след социалистическата гражданска война ние да изпаднем в днешната социална застоялост? Без да встъпвам в по-обстоятелен социологически и политически разбор, който неизбежно ще се наложи в случай че не през днешния ден, то на следващия ден, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, би трябвало да имаме поради, в случай че същински търсим отговор на въпросите и решения за стабилизация в политически и стопански проект.
Другари,
Направените дотук тежки констатации и обвинявания ще " увиснат във въздуха ", ще станат мотив за политически спекулации и ново напрежение, в случай че ние не разкрием реалистична и правдива картина за положението на стопанската система, страната и партията.
Обективната оценка на социално-икономическото положение на страната би трябвало да започнем с извода, че предходното управление ни оставя в завещание един напредващ стопански спад.
Първо. Очертава се мощно намаляване на темповете на икономическия напредък.
Като имаме поради, че това намаляване протича редом с бързо увеличение на вътрешния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че всъщност през последните години освен че няма никакъв стопански растеж, а в противен случай, има внезапно връщане обратно.
Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в стопанската система.
Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се усилва делът на амортизираните производствени фондове, който в края на 80-те години доближи 40–45 на 100. Нарушиха се съществени народностопански салда.
Засили се наклонността на закъснение на количеството и качеството на създадените артикули от условията на потребителите. Производството на редица артикули през последните няколко години е по-малко спрямо 1980 година. Това се отразява преди всичко върху виталното ниво на хората и върху положението на вътрешния пазар.
Особено рискова за цялостното развиване на страната е възходящата " бездна " сред паричните средства на популацията и наличните артикули и услуги. Така да вземем за пример за периода след 1980 година паричните приходи на населението са нарастнали с 54 на 100, а размерът на стоковите фондове — с 39 на 100. Сега популацията разполага с 25 милиарда лв. в спестовни влогове, а има малко артикули, които може да купи. Само през 1989 година се чака свободните парични средства да се увеличат с още 1,8 милиарда лв.!
Трето. Изключително съществени проблеми се натрупаха във финансовата сфера.
Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разноски. Много от тях прикриват несръчност в ръководството, неефективни вложения, нискокачествен и неприятно организиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..
Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните трендове. Непризнаването на инфлацията до момента, а отсам и отсъствието на надеждни лостове за нейното ръководство форсират обезценяването на българския лев, понижават неговата вътрешна и външна покупателна дарба.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.
Особено неподходящо е, че нарастването на отговорностите става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при запазване на зависимостта на стопанската система и на обществената сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни отговорности неколкократно надвишават годишните приходи в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА
4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни приходи ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще обхванат и забележителна част от прираста на националния приход.
Същевременно би трябвало да отбележим, че напоследък страната изплати задълженията си към социалистическите страни и сега нашият платежен баланс с тях е балансиран.
Четвърто. Като цяло можем да приказваме за релативно, а в някои случаи и за безусловно понижаване на успеваемостта и конкурентоспособността на българската икономика. В основата на тази заплашителна наклонност лежат съществени капиталови грешки през последните две десетилетия. Същевременно би трябвало да отбележим, че ние сериозно изостанахме в софтуерната област, в качеството на стоките и тяхната надеждност.
Казаното удостоверява извода, че националното стопанство се намира в интервал на напредващ стопански спад.
Големият въпрос е: какви са аргументите за насъбраните отрицателни феномени?
Преди всичко би трябвало да напомним, че началото на сегашните компликации на страната датира още отпреди 15–20 години, само че те изключително се изостриха през последните две петилеткиПрез целия този интервал независимо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива на екстензивна основа при непрекъснато увеличаващ се
дефицит на трудови и суровинни запаси.
Икономиката стартира все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо амортизиране на основните фондове, в увеличението на размера на незавършеното строителство, в намаляването на общата успеваемост на производството.
Благодарение на характерната икономическа обстановка, основала се след суровинно-енергийната рецесия през 1973—1975 година, страната съумя да притегли спомагателни външни източници на напредък, което тогава разреши краткотрайно да се даде нов подтик в развитието на стопанската система. Ние не използвахме обаче пълноценно тези благоприятни условия.
Направените през същия интервал неправилни вложения не доведоха и не можеха да доведат до положително развиване на стопанската система. Именно през тези години бяха построени мощности, които през днешния ден не дават нито облага, нито валута, само че по тази причина пък тежат като воденичен камък на шията на националната стопанска система. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е мощно недоходоносен,
коства на бюджета над 1,2 милиарда лв..
Сериозни са последствията от строителството на някои мощности в Русе, на леярните фабрики в град Раковски и даже от толкоз рекламиралото обновяване на химическите фабрики в Девня. Допуснатата диспропорционалност сред развиването на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях докара до прекомерна взаимозависимост на построените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната индустрия, леката промишленост, машиностроенето и други, а оттук и на националното стопанство като цяло, от вноса против конвертируема валута.
Когато приказваме за компликации в стопанската система, би трябвало да имаме поради и обстоятелството, че през последните няколко години ние не успяхме да се приспособяваме към международното стопанство, макар че конюнктурата беше, общо взето, удобна за нас. Върху проблемите на българската стопанска система се отразяват и компликациите на нашите сътрудници, страните – членки на Съвет за икономическа взаимопомощ.
И по този начин, не можем да не си дадем ясна сметка, че главната причина за натрупалите се деформации и спешни феномени се корени в самата същина и механизмите на командно-административната система за управление.
Не е инцидентно, че практически всички социалистически странисе изправиха пред идентични или сходни проблеми в икономическата и в обществената област.
Същевременно би трябвало да отбележим факта, че в нашите условия с особена мощ се прояви деформиращото влияние на режима на персоналната власт, който докара волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни ниво.
За дълъг интервал от време и изключително през последните години решенията по всички основни въпроси в стопанската система се вземаха от Тодор Живков, постоянно по силата на инцидентни подбуди и въз основата на спонтанни съждения.
Суперцентрализацията на икономическата власт докара до голословни инвестиционни решения, до случайно установяване на плановите темпове на напредък, до непрекъснат административен напън върху всички детайли на икономическата система и основаването на дисциплиниран уред от ръководни икономически фрагменти.
Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, изключително желаеме да посочим огромната персонална отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато предумишлено се организираше линия на замазване на съществуващото състояние и отлагане на решаването на наболелите проблеми по пътя на увеличението на външните и вътрешните отговорности на страната. Тази политика с съображение може да бъде наречена " след мен – потоп ". По подобен метод българският народ получава в завещание от досегашния режим една тежка ипотека.
Волунтаризмът в областта на икономиката се прояви изключително мощно във връзка с държавното управление. През последните няколко го дини то беше обезсилено посредством изземване на неговите функционалности, посредством непрекъснати и необосновани структурни и кадрови промени. Той откри израз и в непрекъснатите и необмислени реорганизации, в неуместната практика на безкрайни промени на регулиращите стопанската активност нормативни документи.
Напълно бе подценена ролята на Народното заседание при разискването и решаването на народностопанските проблеми и изключително при построяването на нашето стопанско законодателство.
Не може да оценим другояче с изключение на като израз на най-грубо недомислие и безотговорност одържавяването на кооперативния бранш и унищожаването на трудово-кооперативните аграрни стопанства – акт, който в доста връзки има необратими последствия.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси при започване на 70-те години в действителност докара по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на село=
Това в огромна степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха доста села, оповестени за безперспективни и със " затихващи функционалности ".
Главният индикатор за оценка на работата беше така наречен " междинен рандеман от единица обработваема повърхност ". Цената на постигнатите триумфи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели региони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към подобаващ тип продукция стесни номенклатурата на селскостопанското произвеждане.
От обичаен износител България стана ежегоден вносител на картофи, боб, зеле, лук, фураж и други селскостопански артикули за стотици милиони долари.
Интензивната миграция от селото към града сътвори огромни обществени проблеми и най-важното — откъсна структурата на българската стопанска система от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и просвета, създавани с епохи. Гигантоманията и премахването на дребни и междинни индустриални звена засегна най-чувствително производството на хранителни артикули, търговията и публичното хранене, сътвори сериозни проблеми в бита и метода на живот на хората.
Не дадоха предстоящите резултати и многото опити в страната през последните десетилетия за стопански промени. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха немалко верни замисли и инициативи, че имаше блян към демократизиране на икономическия живот. Тези опити за икономически промени през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха нарастващото одържавяване на стопанската система и режима на персонална власт.
Ето за какво произлизащите от тях на практика промени се оказаха извънредно лимитирани и незадоволителни. Бюрократичната върхушка се боеше да не навредят на нейния монопол върху властта и в действителност ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха извършени по административно-силов път. Новообразуваните икономически единици, кълнове на новото, линеят в изискванията на съществуващата и до момента командно-административна система.
Всички тези подходи в своята цялост свидетелствуват за една основна специфичност на икономическата политика на системата. Това не бе политика, обърната към индивида. Тя не служеше за облекчаване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и претекстове.
Дълбоко вредоносен бе користният интерес на " началниците " на стопанската система да се докарат пред висшето управление с изпълнение и преизпълнение на проекта, с " пробивни " хрумвания и тактики. Създадоха се условия за подкопаването на обичайните за българина трудови добродетели. " Нагоре " вървеше лъжлива информация, надолу — завишени хонорари за безмълвие и съучастие, един общ скрит план против благополучието на народа.
Държейки с желязна ръка крана на разпределението, административно-командната система откри път за разнообразни извращения. Създадоха се привилегии в обществено, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението докара до опълчване и умишлено разпалване на конфронтация сред разнообразни групи като служащи и селяни, служащи и интелигенция. Тези извращения убиваха вярата у доста хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда възприятието за дълг отстъпваше място на потребителско отношение към живота.
Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на " стопанска система в сянка ", за най-различни мафии.
Свръхцентрализираният механизъм за обмисляне опорочаваше естествените връзки между обществените групи. Контактите сред производители и консуматори се контролираха от центъра и не благоприятствуваха здравословното развиване на стопанството и търговията. Спъваше се основаването на коригиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се образуването на самоуправляващо се гражданско общество.
Лишеният от артикули потребителски пазар покачва с всеки изминат ден градуса на общественото напрежение. Липсват или мъчно се намират артикули от първа нужда. Свой дял имат и компликациите в придобиване на по-трайни и скъпи артикули като тв приемници, перални, хладилници, коли. Като прибавим редица други неналичия на артикули за широко ползване и послушаме какво се говори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психическа атмосфера.
Дори напоследък, когато бяха утвърдени радикални визии за създаването на социалистическа пазарна стопанска система и на фирмена организация, носителите на командно-административната система не сложиха оръжие. Независимо от мнението на държавното управление и на редица експерти новообразуваните компании бяха построени по административен метод — кампанийно и без нужните изследвания. При образуването на техните управления се подходи по традиционния път. Създаването на компаниите се използва за очистване на индустриалната народна власт и на самоуправлението на трудовите колективи. За сметка на това се засилиха технократичните трендове. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че една част от апарата, в това число на най-високо равнище, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последици до минимум.
И нещо доста значимо: стопанската система на командите " от горе ", гигантските планове, липсата на задоволително народна власт и публичност, незнанието и егоистичните ползи на административно-бюрократичния уред бяха на път да унищожат прелестната българска природа. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове напряко е рисков за здравето. Разбира се, за редица от острите екологични проблеми на страната има и външни причини. Но основното е, че у нас е налице екологическа рецесия, битката с която не търпи отсрочване нито ден, нито час.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата обстановка в България в края на 80-те години, която нагледно можем да характеризираме като прединфарктно състояние. "
Петър Младенов, общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, 10 декември 1989г.
09 Ное 2022141209 Ное 202258508 Ное 20221083607 Ное 2022559206 Ное 2022435005 Ное 20223349КоментариЛоша работа,щом се стигна да се цитират10 Ное 2018 9:05ч.
човеци като Младенов(а за какво не и Луканов,Джуров и Славчо Трънски)който докараха България до днешния хал, очевидно че са се изчерпали съществени доводи от страна на новите ни управници и псевдоопозиция!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати правилно лоша10 Ное 2018 9:36ч.
Лоша работа, Батмана беше персонален бодигард на Първия държавен и партиен началник другаря Тодор Живков, докарал страната до злополука, и началник на компанията, охраняваща Царо, чийто баща и дядо докараха страната до две произшествия, и също като тях на власт са го поставили и го държат сили ОТ ЧУЖБИНА, които имат интерес нещата в България да са такива, каквито са. И Батмана, с пожарникарското обучение и мислене и речник, го цитират всекидневно повече от 15 години - по всички медии. Виждаш ли връзката?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мильо Лудия10 Ное 2018 9:55ч.
Нашия " преход " и китайския преход - ние им дадохме Указ 56, те го приложиха на процедура и станаха първа икономическа мощ, до момента в който на нас ни приложиха либерализацията и демонтажа на системата вследствие на което България умира. Такива работи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Към Петя Паликрушева10 Ное 2018 13:57ч.
" Социализмът е едно недоносче " Тодор Живков https://www.youtube.com/watch?time_continue=15&v=zIHVSCcXolw
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Незнайко10 Ное 2018 14:06ч.
Истина или агитация? Преценете сами! https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=0s-EgCUN76k Преди и след https://www.youtube.com/watch?time_continue=7&v=2jxZnhHF-Vk
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧЕСТИТ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) 10 НОЕМВРИ, ГОСПОДА МИЛИОНЕРИ И РЕСТИТУТИ!10 Ное 2018 14:07ч.
Как сте? Нахранени, та чак преситени? С европейски заплати? Швейцария на Балканите? Ръждясахте от Кока-Кола, нали? Пъпчасахте от Тоблерони, нали? Подпарихте се от дънки, нали? Почти се подрискахте от банани, нали? Станахте ли милионери, както мечтаехте? Е, няма към този момент Берлинска стена, само че сме чистачите на Европа. Няма към този момент член 1, само че живеем с 10 години по-малко от до 1989 година Няма към този момент държавно обмисляне, само че по тази причина пък ни спретнаха всенародно разграбване… Но да се радваме — имаме цялостна независимост на словото, само че с цел да кажем безшумно на себе си, че сме излъгани наивници, разбирай безспорни идиоти. Честит ви 10 ноември, господа милионери и реститути! Ограбеният и излъган народ признава успеха ви! Днес спете умерено. Но единствено през днешния ден. Защото противоположното преброяване стартира от на следващия ден!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Бай Гошо10 Ное 2018 14:12ч.
Евтините тогавашни номера на функционерите - Тодор Живков неприятен (и неговото обграждане, състоящо се само от Милко Балев), а Партията - напълно в бяло. Естествено, народът се хвана, още повече, че вместо съществени съперници, си отгледаха едно Съюз на демократичните сили, цялостно с някогашни членове на Българска комунистическа партия, от което читавите хора бяха прогонени. И като се почна една, та до през днешния ден.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати B aj Myvki polow `len10 Ное 2018 17:03ч.
Цветанов още веднъж образова социалисти в Института за политика! Дали ген. Луков е обучавал ремсисти!? http: pogled.info bulgarski tsvetanov obuchava i sotsialisti v instituta za politika dali gen lukov e obuchaval remsisti.98864 Явно уговорките сред ГЕРБ и Позитано са трайни, а дружбата е ненарушима!? Цветан Цветанов изнесе лидерска лекция пред випуск „ Пенчо Славейков “
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати наблюдател10 Ное 2018 17:59ч.
Гледай какво дават по талавизията: https://www.vbox7.com/play:2c87d7ff
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати бананова страна10 Ное 2018 20:36ч.
1985г. външният дълг е 22% от БНД(брутен народен доход), след спреният експорт и нечист фураж, и храни, и земя, поради Чернобил, плюс ПРЕУСТРОЙСТВОТО, външният дълг доближава 40% през 1988г., и 47% през 1989г. поради гоненията на турците - няма работна ръка и покупка на твърда валута и храни и други продукти(инфлация). А в този момент външният дълг е над 76%. Съюз на демократичните сили харчи повече за страна, спрямо Живков и Бойко. Със 180 лв. се купуват 150 хляба, или 900 кв.ч ток. 150 хляба се купуваха преди 30 години за 60 лв., а 900 кв.ч ток, за 36 лв.. Средно аритметично, излиза, че една минимална пенсия от 180 лева е равна на 30 социалистически лв.. А минимална заплата 120 лева от 1985 г, в този момент е равна на 600лв. 300лв взимат множеството мъже, тогава, равни в този момент на 1500лв.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати СМЕХХХ10 Ное 2018 20:40ч.
борисов има толкоз общо с Живков, колкото прасе схваща от диаманти! Но, това " подобие " продължава да се тиражира, тъй като едни хора имат изгода от това! младенов, обаче въобще не споделя, че не Живков е вземал независими решения, а цялото политбюро! Защо? Защото не му изнася! Тъй-че навръх младенов и то навръх тая тирада на 10-ти, когато всичко е решено, да се тиражира като истина си е просто малоумно!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Страхил Божикравов12 Ное 2018 16:01ч.
До Смехх: Уважаемий, не персоналните обвинявания против Живков са значими в този доклад; те са, несъмнено, за камуфлаж! Истинската стойност на този отчет е признанието /от самите комунисти!/, че са унищожили страната и са докарали стопанската система на страната до нула!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати без имена24 Ное 2018 16:43ч.
Страхиле, може би бъркам, само че съгласно мен всички тези приказки за унищожена страна са, с цел да не се разбере какъв брой окрадоха още преди 10 ноември. Сещам се да вземем за пример за десетките милиони във валута в задграничните сдружения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Ялова медиациа- профилиране25 Ное 2018 0:39ч.
Огнената вода и на индианските вождове не е дала прошка, камо ли на Младенов. А племената им е затрила, не без съществента помощ на бледоликите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Я,една ПИЯНДУРА 25 Ное 2018 9:56ч.
изпълзя на припек или както се написа: един неподобаващ РЕНЕГАТ каквито бяха Станишевци,Добриджуровци и всите към Луканов!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати дебилолог26 Ное 2018 12:32ч.
Много ми е забавно и чудно за какво П.Младенов не загатва дейната роля и приоритет на тъй наречените Запад да срине тези д-ви от Изт.Европа заедно със Съюз на съветските социалистически републики,което е приритет най-вече на чичо Сам и всякакви фондации,МВФ и СБ. Все отново е досегашен външен министър и имаше някаква позитивна популярност само че до каква степен чета няма и дума или намек.За останалите изт. д-ви мина всичко относително спокойно е фективно,пак с румънците останахме на последно място,но въпреки всичко ТЖ не свърши като Чаушеску, не съм сигурен че тъй наречените гражданска война там, по-скоро ми наподобява на Киевският майдан. Гласове- вземете едно изявление от ЖВиденов въпреки че той май не дава интерюта, а единствено си пие хапчетата.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Идеалист26 Ное 2018 19:58ч.
Този отчет на превратаджиите го знаем. Не чух да каже, къде се е отбивал няколко дни преди този момент на път от Китай за България. И разликата сред ноември 1990 г.и в този момент е голяма. Тогава имаше в България доста млади и образовани хора с огромни очаквания, през днешния ден те работят за други стопански системи, а тук ни ръководят по-прости и алчни хора ( като се изключи двойният сътрудник Луканов, прокълнат да е ) оттогава. Няма никакъв късмет за България, никакъв...!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати daskal28 Ное 2018 10:37ч.
Ами да... Анализът е писан като че ли преди един ден. Само заменяме имената на ръководителите и институциите и готово.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Катрин06 Дек 2018 22:15ч.
Долен подкупник! Участвал в задействането на първопричината за заличаването на България. Грешката на Тодор Живков да слага сходни на управителни постове се демонстрира по-късно и като бумеранг се стоварва и върху него. Но всеки си носи кръстта...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Към москалските тролове07 Дек 2018 13:18ч.
Това е единствено доста дребна част от истината за мафиотското ръководство на руската колониална администрация, наречена Българска комунистическа партия, от 1944 до 1989 година довела страната до банкрут заради национално изменничество, въпиюща несръчност и безгранична лакомия за разграбване. Не само Живков, а господстващата мафия на алената номенклатура унищожи страната. " Очернянето " на " едноличния режим на Тодор Живков " трябваше да послужи като смокинов лист на идния голям обир на националното благосъстояние, с цел да може от номенклатурата да се пръкне новата олигархия. Започна се от този момент с грандиозната машинация и замяна - на демокрацията с мутрокрация и на пазарната стопанска система - с плячкосване на страната. Така вместо смяна получихме замяна. Кажете ми най-малко един олигарх, който да не е с червен кагебесен генезис?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мизерни превратаджий14 Дек 2018 1:34ч.
Наскоро по една телевизия гледах изказванията на един от превратаджийте - икономистът проф. Иван Ангелов. Завалията от село се хвалеше, че е превратаджия. Бил в Организация на обединените нации при социализма, магазините в Швейцария му промили съзнанието и той станал превратаджия. Сега се гордее, че е предал своя шеф, своята партия, своя блян, своя народ, своята социалистическа страна. Много презрян и дементясъл съзаклятник. Той и икономист не е в същинския смисъл на понятието. Икономист, освен това на макро ниво, който е откъснат от философията на стопанската система да служи на хората, а не на обособена класа, каста, група от определени държатели на капитала, не е в интерес на своя народ, а прислужник на кастата на олигархията. По-скоро е иконом на капитала. Такива са жалките превратаджий. Разтуриха палата на народа, с цел да си построят частни дворци, само че множеството, като въпросния съзаклятник, си останаха с панелни жилища... Свещена нелепост, селска дивотия, жадност за власт и почести, поклонници на фъшкии в лъскави опаковки, в резюме - жалки опортюнисти.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Много дълго14 Дек 2018 10:32ч.
Този " Доклад " виси в " Гласове ", а ползата към него е беден. Никакви реакции от непрекъснатите блогери, колкото и да са интелегентни. Никакви полемики по въпроса да вземем за пример, че сталинския модел на социализма бе привършен към този момент в средата на 50-те години на 20 век. Т.Ж. както и да се напъваше, че е завършил с този модел, не можа да предложи нищо ново и съответно с изключение на да ревне " но това социалъзъмо го е измисли църния Дявол ". Когато по-младите се възмущаваха от целия му волонтуризъм, жертви на раформирани Институти, интернирани и т.п., най-тъжното в изводите бе: " ТЖ даде опция дребната истина (семейната) да надвие Голямата! Това на никое място в света го няма! Ние не жертвахме Живота си 1939-44 година за подобен социализъм! Тия към него бързо схванаха " особеностите " на Тато и ТЕ, викаха към него какъв брой е интелигентен и проникновен, а на процедура правеха обсолютно същото за себе си! Е по този начин, дребната истина победи Голямата! ". Дано се намерят откриватели на всичките морални пакости довели до тоталната морална деградация на мнозина и тези проучвания станат публично притежание. " Колелото на Историята се върти и ще се върти до окнчателната Победа на Социализма! " съобщи 1933 година на Лайпцигския развой Г.Димитров, който заплати с живота си в битката със сталинския модел.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати д г14 Дек 2018 11:23ч.
Този отчет илюстрира нелепостта на тези които се пробваха да заместят Т. Живков. В такава комплицирана конюнктура се пробваха със старите черно-бели схеми да трансферират цялата виновност на предходния водач, като че ли в решенията не са взели участие и те. Още по-лошо бе че описваха единствено негативите на обстановката и по този начин сами даваха опорни точки на враговете от всевъзможен тип. А народът бе неинформиран след толкоз години изолираност от света и елементарно вярваше на всичко отрицателно за страната и на всичко положително за капитализма. Така се отприщи лавина от деструктивизъм и манипулиране, всичко стойностно се разграби от номенклатурата, след това тя го унищожи за скрап, комерсиалните пазари бяха изгубени, а ние странахме пазар на всевъзможни евтини отпадъци. Как да претърпяват способните в случай че не отидат в чужбина, по този начин станахме и донор на квалифицирани фрагменти. Въобще доста тежка обстановка, в която минимум ни се спомня за глупавите опити на некадърниците към Тодор Живков да си спасят постовете и кожата. Ако най-малко имаха малко от неговата ловкост и прагматизъм щяха да схванат че падението на България е проваляне за всички, материално, морално, както щете го измервайте, бедните духом не могат да имат народна власт и морал, малко нагоре са от животните до момента в който не се осъзнаят.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати До " д г " 14 Дек 2018 12:00ч.
Да фактически " бедните духом не могат да имат народна власт и морал,.. " Могат единствено да се пъчат: какво да вкарат в тумбака си, с какви п
Пълна стенограма от изявлението на Петър Младенов, общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, 10 декември 1989г.
Другарки и приятели,
Измина един месец от Ноемврийския пленум на Централен комитет на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със непринудено утвърждение от българския народ. Той изрази безапелационната си поддръжка за нов курс на партията, за превъзмогване на допуснатите дълбоки деформации, за създаване на модерна социалистическа и правова страна със силите на целия народ, на цялата българска нация.
И по този начин сложено бе началото на радикален прелом в ситуацията на страната. Едва ли има подозрение, че е належащо да стартираме бездънен и почтен разбор, с цел да осъзнаем същината на аргументите, които доведоха партия са и страната до актуалната рецесия, за, да намерим правилния излаз от създалата се ситуация.
У нас намира израз от дълго време натрупалото се неодобрение. И тази реакция е изцяло обяснима. Изминаха няколко десетилетия от успеха на социалистическата гражданска война, която откри пред България необятен шир за публичен, стопански и нравствен прогрес, за същинска национална власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената назадничавост и сътвори огромен стопански капацитет. Осъществен бе бърз прогрес в културното развиване, премахнати бяха тежки обществени язви. Народна република България получи най-накрая същинска интернационална сигурност. Тези достижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би влязъл в несъгласие с историческата истина.
Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като управляваща партия и като Централен комитет, в случай че не забележим, че през последните години страната навлезе в интервал
на сериозна рецесия, на възходящо обществено напрежение и застоялост в своето изцяло развиване.
Когато приказваме за сериозна спешна ситуация ние имаме поради следните феномени и трендове, оказващи мощно обществено, икономическо, политическо и морално въздействие върху общото положение на нашето общество:
– дълбоки деформации в обществото и системата на ръководство,
– застоялост в икономическото ни развиване, застрашително закъснение в структурното и софтуерното възобновяване на стопанската система в резултат на груби неточности в стопанската и капиталовата политика, застрашително повишаване на външния дълг,
– увеличение на инфлацията, тежки компликации на вътрешния пазар и в последна сметка утежняване на виталното ниво, съществуване на необятно публикувана корупция,
– съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности,
– постигане на уродлива стенен в развиването на режима на персонална власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това съществено понижаване на доверието към партията.
Затова първият основен въпрос, на който би трябвало да отговорим, е:
по какъв начин се стигна до това състояние и кой е отговорен?
Преди да се опитаме да отговорим като партийно управление, би следвало да се направи едно конкретизиране. Очевидно на настоящия стадий ние не можем да дадем обстоен и аргументиран отговор по отношение на всички многобройни справедливи и субективни аргументи за създалото се състояние. Това може да стане единствено след деликатно и независимо проучване, за което би трябвало повече време. Окончателното умозаключение занапред следва. Но ние през днешния ден слагаме уверено начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме изострен завой в нова посока. И все пак по отношение на основните, кардиналните аргументи за създаденото мъчно състояние в България измежду нашето общество има цялостно единогласие.
Става дума за сталинския модел, който в нашите условия закупи характерно български национални черти.
Що се отнася до осмислянето, до възприятието на този извод, считам, че и в партията, и в обществото е обикновено да има дискусии, разлики и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произлизащите в нея процеси.
За всички нас тук утежняването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше доста преди да стигнем до настоящия спешен стадий. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше " концепции ". От тях се очакваше знамение, което да докара до превъзмогване на тежките проблеми и да стартира едно щастливо развиване. В ход бе непрекъсната промяна на фрагментите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои твърдяха, че по този начин се натрупа позитивен опит, само че от практическа позиция резултатът бе непроменяемо нулев, напряко нездравословен.
И по този начин основната причина за създалото се състояние бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият цялостен надзор върху производството и разпределението, намиращ се в ръцете на бюрократичната върхушка. А нейна съществена грижа бе не преодоляването на спешните феномени, а запазването на господствуващите позиции във всеки бранш на публичния живот.
В сферата на държавното и публичното устройство бе основана конюнктура, сходна с феодалното ръководство. Оформи се дребна група отпред с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която доста бързо закупи семейно-землячески темперамент, се наслоиха властолюбци и кариеристи от друг диаметър. Те получаваха от върховния началник основни постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и страната да правят произвол, да манипулират съществени обществени институции.
Това бе надълбоко обидно за нашия народ, който със себеотрицателен труд постави основите на един публичен строй, свободен от употребата на човек от индивида. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в тирания на клан, при която действително действуващите лица бяха персоналният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и наказателен антураж.
" Научните фрагменти " на предходното ръководство се опитваха да оправдаят проблемите с " грешките " на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското общество, което не било дорасло за социалистическа гражданска война, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръководството, по чието време се допускаха различните неуспехи, а в случай че би трябвало да бъдем почтени, дано ги назовем провали, бяхме и ние, в този момент тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това управление бе единодушно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях утвърждение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде единствено оповестението на истината, на цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е по какъв начин можа да се случи по този начин, че четиридесет и пет години след социалистическата гражданска война ние да изпаднем в днешната социална застоялост? Без да встъпвам в по-обстоятелен социологически и политически разбор, който неизбежно ще се наложи в случай че не през днешния ден, то на следващия ден, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, би трябвало да имаме поради, в случай че същински търсим отговор на въпросите и решения за стабилизация в политически и стопански проект.
Другари,
Направените дотук тежки констатации и обвинявания ще " увиснат във въздуха ", ще станат мотив за политически спекулации и ново напрежение, в случай че ние не разкрием реалистична и правдива картина за положението на стопанската система, страната и партията.
Обективната оценка на социално-икономическото положение на страната би трябвало да започнем с извода, че предходното управление ни оставя в завещание един напредващ стопански спад.
Първо. Очертава се мощно намаляване на темповете на икономическия напредък.
Като имаме поради, че това намаляване протича редом с бързо увеличение на вътрешния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че всъщност през последните години освен че няма никакъв стопански растеж, а в противен случай, има внезапно връщане обратно.
Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в стопанската система.
Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се усилва делът на амортизираните производствени фондове, който в края на 80-те години доближи 40–45 на 100. Нарушиха се съществени народностопански салда.
Засили се наклонността на закъснение на количеството и качеството на създадените артикули от условията на потребителите. Производството на редица артикули през последните няколко години е по-малко спрямо 1980 година. Това се отразява преди всичко върху виталното ниво на хората и върху положението на вътрешния пазар.
Особено рискова за цялостното развиване на страната е възходящата " бездна " сред паричните средства на популацията и наличните артикули и услуги. Така да вземем за пример за периода след 1980 година паричните приходи на населението са нарастнали с 54 на 100, а размерът на стоковите фондове — с 39 на 100. Сега популацията разполага с 25 милиарда лв. в спестовни влогове, а има малко артикули, които може да купи. Само през 1989 година се чака свободните парични средства да се увеличат с още 1,8 милиарда лв.!
Трето. Изключително съществени проблеми се натрупаха във финансовата сфера.
Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разноски. Много от тях прикриват несръчност в ръководството, неефективни вложения, нискокачествен и неприятно организиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..
Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните трендове. Непризнаването на инфлацията до момента, а отсам и отсъствието на надеждни лостове за нейното ръководство форсират обезценяването на българския лев, понижават неговата вътрешна и външна покупателна дарба.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.
Особено неподходящо е, че нарастването на отговорностите става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при запазване на зависимостта на стопанската система и на обществената сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни отговорности неколкократно надвишават годишните приходи в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА
4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни приходи ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще обхванат и забележителна част от прираста на националния приход.
Същевременно би трябвало да отбележим, че напоследък страната изплати задълженията си към социалистическите страни и сега нашият платежен баланс с тях е балансиран.
Четвърто. Като цяло можем да приказваме за релативно, а в някои случаи и за безусловно понижаване на успеваемостта и конкурентоспособността на българската икономика. В основата на тази заплашителна наклонност лежат съществени капиталови грешки през последните две десетилетия. Същевременно би трябвало да отбележим, че ние сериозно изостанахме в софтуерната област, в качеството на стоките и тяхната надеждност.
Казаното удостоверява извода, че националното стопанство се намира в интервал на напредващ стопански спад.
Големият въпрос е: какви са аргументите за насъбраните отрицателни феномени?
Преди всичко би трябвало да напомним, че началото на сегашните компликации на страната датира още отпреди 15–20 години, само че те изключително се изостриха през последните две петилеткиПрез целия този интервал независимо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива на екстензивна основа при непрекъснато увеличаващ се
дефицит на трудови и суровинни запаси.
Икономиката стартира все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо амортизиране на основните фондове, в увеличението на размера на незавършеното строителство, в намаляването на общата успеваемост на производството.
Благодарение на характерната икономическа обстановка, основала се след суровинно-енергийната рецесия през 1973—1975 година, страната съумя да притегли спомагателни външни източници на напредък, което тогава разреши краткотрайно да се даде нов подтик в развитието на стопанската система. Ние не използвахме обаче пълноценно тези благоприятни условия.
Направените през същия интервал неправилни вложения не доведоха и не можеха да доведат до положително развиване на стопанската система. Именно през тези години бяха построени мощности, които през днешния ден не дават нито облага, нито валута, само че по тази причина пък тежат като воденичен камък на шията на националната стопанска система. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е мощно недоходоносен,
коства на бюджета над 1,2 милиарда лв..
Сериозни са последствията от строителството на някои мощности в Русе, на леярните фабрики в град Раковски и даже от толкоз рекламиралото обновяване на химическите фабрики в Девня. Допуснатата диспропорционалност сред развиването на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях докара до прекомерна взаимозависимост на построените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната индустрия, леката промишленост, машиностроенето и други, а оттук и на националното стопанство като цяло, от вноса против конвертируема валута.
Когато приказваме за компликации в стопанската система, би трябвало да имаме поради и обстоятелството, че през последните няколко години ние не успяхме да се приспособяваме към международното стопанство, макар че конюнктурата беше, общо взето, удобна за нас. Върху проблемите на българската стопанска система се отразяват и компликациите на нашите сътрудници, страните – членки на Съвет за икономическа взаимопомощ.
И по този начин, не можем да не си дадем ясна сметка, че главната причина за натрупалите се деформации и спешни феномени се корени в самата същина и механизмите на командно-административната система за управление.
Не е инцидентно, че практически всички социалистически странисе изправиха пред идентични или сходни проблеми в икономическата и в обществената област.
Същевременно би трябвало да отбележим факта, че в нашите условия с особена мощ се прояви деформиращото влияние на режима на персоналната власт, който докара волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни ниво.
За дълъг интервал от време и изключително през последните години решенията по всички основни въпроси в стопанската система се вземаха от Тодор Живков, постоянно по силата на инцидентни подбуди и въз основата на спонтанни съждения.
Суперцентрализацията на икономическата власт докара до голословни инвестиционни решения, до случайно установяване на плановите темпове на напредък, до непрекъснат административен напън върху всички детайли на икономическата система и основаването на дисциплиниран уред от ръководни икономически фрагменти.
Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, изключително желаеме да посочим огромната персонална отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато предумишлено се организираше линия на замазване на съществуващото състояние и отлагане на решаването на наболелите проблеми по пътя на увеличението на външните и вътрешните отговорности на страната. Тази политика с съображение може да бъде наречена " след мен – потоп ". По подобен метод българският народ получава в завещание от досегашния режим една тежка ипотека.
Волунтаризмът в областта на икономиката се прояви изключително мощно във връзка с държавното управление. През последните няколко го дини то беше обезсилено посредством изземване на неговите функционалности, посредством непрекъснати и необосновани структурни и кадрови промени. Той откри израз и в непрекъснатите и необмислени реорганизации, в неуместната практика на безкрайни промени на регулиращите стопанската активност нормативни документи.
Напълно бе подценена ролята на Народното заседание при разискването и решаването на народностопанските проблеми и изключително при построяването на нашето стопанско законодателство.
Не може да оценим другояче с изключение на като израз на най-грубо недомислие и безотговорност одържавяването на кооперативния бранш и унищожаването на трудово-кооперативните аграрни стопанства – акт, който в доста връзки има необратими последствия.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси при започване на 70-те години в действителност докара по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на село=
Това в огромна степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха доста села, оповестени за безперспективни и със " затихващи функционалности ".
Главният индикатор за оценка на работата беше така наречен " междинен рандеман от единица обработваема повърхност ". Цената на постигнатите триумфи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели региони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към подобаващ тип продукция стесни номенклатурата на селскостопанското произвеждане.
От обичаен износител България стана ежегоден вносител на картофи, боб, зеле, лук, фураж и други селскостопански артикули за стотици милиони долари.
Интензивната миграция от селото към града сътвори огромни обществени проблеми и най-важното — откъсна структурата на българската стопанска система от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и просвета, създавани с епохи. Гигантоманията и премахването на дребни и междинни индустриални звена засегна най-чувствително производството на хранителни артикули, търговията и публичното хранене, сътвори сериозни проблеми в бита и метода на живот на хората.
Не дадоха предстоящите резултати и многото опити в страната през последните десетилетия за стопански промени. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха немалко верни замисли и инициативи, че имаше блян към демократизиране на икономическия живот. Тези опити за икономически промени през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха нарастващото одържавяване на стопанската система и режима на персонална власт.
Ето за какво произлизащите от тях на практика промени се оказаха извънредно лимитирани и незадоволителни. Бюрократичната върхушка се боеше да не навредят на нейния монопол върху властта и в действителност ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха извършени по административно-силов път. Новообразуваните икономически единици, кълнове на новото, линеят в изискванията на съществуващата и до момента командно-административна система.
Всички тези подходи в своята цялост свидетелствуват за една основна специфичност на икономическата политика на системата. Това не бе политика, обърната към индивида. Тя не служеше за облекчаване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и претекстове.
Дълбоко вредоносен бе користният интерес на " началниците " на стопанската система да се докарат пред висшето управление с изпълнение и преизпълнение на проекта, с " пробивни " хрумвания и тактики. Създадоха се условия за подкопаването на обичайните за българина трудови добродетели. " Нагоре " вървеше лъжлива информация, надолу — завишени хонорари за безмълвие и съучастие, един общ скрит план против благополучието на народа.
Държейки с желязна ръка крана на разпределението, административно-командната система откри път за разнообразни извращения. Създадоха се привилегии в обществено, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението докара до опълчване и умишлено разпалване на конфронтация сред разнообразни групи като служащи и селяни, служащи и интелигенция. Тези извращения убиваха вярата у доста хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда възприятието за дълг отстъпваше място на потребителско отношение към живота.
Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на " стопанска система в сянка ", за най-различни мафии.
Свръхцентрализираният механизъм за обмисляне опорочаваше естествените връзки между обществените групи. Контактите сред производители и консуматори се контролираха от центъра и не благоприятствуваха здравословното развиване на стопанството и търговията. Спъваше се основаването на коригиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се образуването на самоуправляващо се гражданско общество.
Лишеният от артикули потребителски пазар покачва с всеки изминат ден градуса на общественото напрежение. Липсват или мъчно се намират артикули от първа нужда. Свой дял имат и компликациите в придобиване на по-трайни и скъпи артикули като тв приемници, перални, хладилници, коли. Като прибавим редица други неналичия на артикули за широко ползване и послушаме какво се говори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психическа атмосфера.
Дори напоследък, когато бяха утвърдени радикални визии за създаването на социалистическа пазарна стопанска система и на фирмена организация, носителите на командно-административната система не сложиха оръжие. Независимо от мнението на държавното управление и на редица експерти новообразуваните компании бяха построени по административен метод — кампанийно и без нужните изследвания. При образуването на техните управления се подходи по традиционния път. Създаването на компаниите се използва за очистване на индустриалната народна власт и на самоуправлението на трудовите колективи. За сметка на това се засилиха технократичните трендове. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че една част от апарата, в това число на най-високо равнище, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последици до минимум.
И нещо доста значимо: стопанската система на командите " от горе ", гигантските планове, липсата на задоволително народна власт и публичност, незнанието и егоистичните ползи на административно-бюрократичния уред бяха на път да унищожат прелестната българска природа. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове напряко е рисков за здравето. Разбира се, за редица от острите екологични проблеми на страната има и външни причини. Но основното е, че у нас е налице екологическа рецесия, битката с която не търпи отсрочване нито ден, нито час.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата обстановка в България в края на 80-те години, която нагледно можем да характеризираме като прединфарктно състояние. "
Петър Младенов, общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, 10 декември 1989г.
09 Ное 2022141209 Ное 202258508 Ное 20221083607 Ное 2022559206 Ное 2022435005 Ное 20223349КоментариЛоша работа,щом се стигна да се цитират10 Ное 2018 9:05ч.
човеци като Младенов(а за какво не и Луканов,Джуров и Славчо Трънски)който докараха България до днешния хал, очевидно че са се изчерпали съществени доводи от страна на новите ни управници и псевдоопозиция!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати правилно лоша10 Ное 2018 9:36ч.
Лоша работа, Батмана беше персонален бодигард на Първия държавен и партиен началник другаря Тодор Живков, докарал страната до злополука, и началник на компанията, охраняваща Царо, чийто баща и дядо докараха страната до две произшествия, и също като тях на власт са го поставили и го държат сили ОТ ЧУЖБИНА, които имат интерес нещата в България да са такива, каквито са. И Батмана, с пожарникарското обучение и мислене и речник, го цитират всекидневно повече от 15 години - по всички медии. Виждаш ли връзката?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мильо Лудия10 Ное 2018 9:55ч.
Нашия " преход " и китайския преход - ние им дадохме Указ 56, те го приложиха на процедура и станаха първа икономическа мощ, до момента в който на нас ни приложиха либерализацията и демонтажа на системата вследствие на което България умира. Такива работи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Към Петя Паликрушева10 Ное 2018 13:57ч.
" Социализмът е едно недоносче " Тодор Живков https://www.youtube.com/watch?time_continue=15&v=zIHVSCcXolw
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Незнайко10 Ное 2018 14:06ч.
Истина или агитация? Преценете сами! https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=0s-EgCUN76k Преди и след https://www.youtube.com/watch?time_continue=7&v=2jxZnhHF-Vk
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧЕСТИТ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) 10 НОЕМВРИ, ГОСПОДА МИЛИОНЕРИ И РЕСТИТУТИ!10 Ное 2018 14:07ч.
Как сте? Нахранени, та чак преситени? С европейски заплати? Швейцария на Балканите? Ръждясахте от Кока-Кола, нали? Пъпчасахте от Тоблерони, нали? Подпарихте се от дънки, нали? Почти се подрискахте от банани, нали? Станахте ли милионери, както мечтаехте? Е, няма към този момент Берлинска стена, само че сме чистачите на Европа. Няма към този момент член 1, само че живеем с 10 години по-малко от до 1989 година Няма към този момент държавно обмисляне, само че по тази причина пък ни спретнаха всенародно разграбване… Но да се радваме — имаме цялостна независимост на словото, само че с цел да кажем безшумно на себе си, че сме излъгани наивници, разбирай безспорни идиоти. Честит ви 10 ноември, господа милионери и реститути! Ограбеният и излъган народ признава успеха ви! Днес спете умерено. Но единствено през днешния ден. Защото противоположното преброяване стартира от на следващия ден!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Бай Гошо10 Ное 2018 14:12ч.
Евтините тогавашни номера на функционерите - Тодор Живков неприятен (и неговото обграждане, състоящо се само от Милко Балев), а Партията - напълно в бяло. Естествено, народът се хвана, още повече, че вместо съществени съперници, си отгледаха едно Съюз на демократичните сили, цялостно с някогашни членове на Българска комунистическа партия, от което читавите хора бяха прогонени. И като се почна една, та до през днешния ден.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати B aj Myvki polow `len10 Ное 2018 17:03ч.
Цветанов още веднъж образова социалисти в Института за политика! Дали ген. Луков е обучавал ремсисти!? http: pogled.info bulgarski tsvetanov obuchava i sotsialisti v instituta za politika dali gen lukov e obuchaval remsisti.98864 Явно уговорките сред ГЕРБ и Позитано са трайни, а дружбата е ненарушима!? Цветан Цветанов изнесе лидерска лекция пред випуск „ Пенчо Славейков “
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати наблюдател10 Ное 2018 17:59ч.
Гледай какво дават по талавизията: https://www.vbox7.com/play:2c87d7ff
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати бананова страна10 Ное 2018 20:36ч.
1985г. външният дълг е 22% от БНД(брутен народен доход), след спреният експорт и нечист фураж, и храни, и земя, поради Чернобил, плюс ПРЕУСТРОЙСТВОТО, външният дълг доближава 40% през 1988г., и 47% през 1989г. поради гоненията на турците - няма работна ръка и покупка на твърда валута и храни и други продукти(инфлация). А в този момент външният дълг е над 76%. Съюз на демократичните сили харчи повече за страна, спрямо Живков и Бойко. Със 180 лв. се купуват 150 хляба, или 900 кв.ч ток. 150 хляба се купуваха преди 30 години за 60 лв., а 900 кв.ч ток, за 36 лв.. Средно аритметично, излиза, че една минимална пенсия от 180 лева е равна на 30 социалистически лв.. А минимална заплата 120 лева от 1985 г, в този момент е равна на 600лв. 300лв взимат множеството мъже, тогава, равни в този момент на 1500лв.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати СМЕХХХ10 Ное 2018 20:40ч.
борисов има толкоз общо с Живков, колкото прасе схваща от диаманти! Но, това " подобие " продължава да се тиражира, тъй като едни хора имат изгода от това! младенов, обаче въобще не споделя, че не Живков е вземал независими решения, а цялото политбюро! Защо? Защото не му изнася! Тъй-че навръх младенов и то навръх тая тирада на 10-ти, когато всичко е решено, да се тиражира като истина си е просто малоумно!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Страхил Божикравов12 Ное 2018 16:01ч.
До Смехх: Уважаемий, не персоналните обвинявания против Живков са значими в този доклад; те са, несъмнено, за камуфлаж! Истинската стойност на този отчет е признанието /от самите комунисти!/, че са унищожили страната и са докарали стопанската система на страната до нула!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати без имена24 Ное 2018 16:43ч.
Страхиле, може би бъркам, само че съгласно мен всички тези приказки за унищожена страна са, с цел да не се разбере какъв брой окрадоха още преди 10 ноември. Сещам се да вземем за пример за десетките милиони във валута в задграничните сдружения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Ялова медиациа- профилиране25 Ное 2018 0:39ч.
Огнената вода и на индианските вождове не е дала прошка, камо ли на Младенов. А племената им е затрила, не без съществента помощ на бледоликите.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Я,една ПИЯНДУРА 25 Ное 2018 9:56ч.
изпълзя на припек или както се написа: един неподобаващ РЕНЕГАТ каквито бяха Станишевци,Добриджуровци и всите към Луканов!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати дебилолог26 Ное 2018 12:32ч.
Много ми е забавно и чудно за какво П.Младенов не загатва дейната роля и приоритет на тъй наречените Запад да срине тези д-ви от Изт.Европа заедно със Съюз на съветските социалистически републики,което е приритет най-вече на чичо Сам и всякакви фондации,МВФ и СБ. Все отново е досегашен външен министър и имаше някаква позитивна популярност само че до каква степен чета няма и дума или намек.За останалите изт. д-ви мина всичко относително спокойно е фективно,пак с румънците останахме на последно място,но въпреки всичко ТЖ не свърши като Чаушеску, не съм сигурен че тъй наречените гражданска война там, по-скоро ми наподобява на Киевският майдан. Гласове- вземете едно изявление от ЖВиденов въпреки че той май не дава интерюта, а единствено си пие хапчетата.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Идеалист26 Ное 2018 19:58ч.
Този отчет на превратаджиите го знаем. Не чух да каже, къде се е отбивал няколко дни преди този момент на път от Китай за България. И разликата сред ноември 1990 г.и в този момент е голяма. Тогава имаше в България доста млади и образовани хора с огромни очаквания, през днешния ден те работят за други стопански системи, а тук ни ръководят по-прости и алчни хора ( като се изключи двойният сътрудник Луканов, прокълнат да е ) оттогава. Няма никакъв късмет за България, никакъв...!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати daskal28 Ное 2018 10:37ч.
Ами да... Анализът е писан като че ли преди един ден. Само заменяме имената на ръководителите и институциите и готово.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Катрин06 Дек 2018 22:15ч.
Долен подкупник! Участвал в задействането на първопричината за заличаването на България. Грешката на Тодор Живков да слага сходни на управителни постове се демонстрира по-късно и като бумеранг се стоварва и върху него. Но всеки си носи кръстта...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Към москалските тролове07 Дек 2018 13:18ч.
Това е единствено доста дребна част от истината за мафиотското ръководство на руската колониална администрация, наречена Българска комунистическа партия, от 1944 до 1989 година довела страната до банкрут заради национално изменничество, въпиюща несръчност и безгранична лакомия за разграбване. Не само Живков, а господстващата мафия на алената номенклатура унищожи страната. " Очернянето " на " едноличния режим на Тодор Живков " трябваше да послужи като смокинов лист на идния голям обир на националното благосъстояние, с цел да може от номенклатурата да се пръкне новата олигархия. Започна се от този момент с грандиозната машинация и замяна - на демокрацията с мутрокрация и на пазарната стопанска система - с плячкосване на страната. Така вместо смяна получихме замяна. Кажете ми най-малко един олигарх, който да не е с червен кагебесен генезис?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мизерни превратаджий14 Дек 2018 1:34ч.
Наскоро по една телевизия гледах изказванията на един от превратаджийте - икономистът проф. Иван Ангелов. Завалията от село се хвалеше, че е превратаджия. Бил в Организация на обединените нации при социализма, магазините в Швейцария му промили съзнанието и той станал превратаджия. Сега се гордее, че е предал своя шеф, своята партия, своя блян, своя народ, своята социалистическа страна. Много презрян и дементясъл съзаклятник. Той и икономист не е в същинския смисъл на понятието. Икономист, освен това на макро ниво, който е откъснат от философията на стопанската система да служи на хората, а не на обособена класа, каста, група от определени държатели на капитала, не е в интерес на своя народ, а прислужник на кастата на олигархията. По-скоро е иконом на капитала. Такива са жалките превратаджий. Разтуриха палата на народа, с цел да си построят частни дворци, само че множеството, като въпросния съзаклятник, си останаха с панелни жилища... Свещена нелепост, селска дивотия, жадност за власт и почести, поклонници на фъшкии в лъскави опаковки, в резюме - жалки опортюнисти.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Много дълго14 Дек 2018 10:32ч.
Този " Доклад " виси в " Гласове ", а ползата към него е беден. Никакви реакции от непрекъснатите блогери, колкото и да са интелегентни. Никакви полемики по въпроса да вземем за пример, че сталинския модел на социализма бе привършен към този момент в средата на 50-те години на 20 век. Т.Ж. както и да се напъваше, че е завършил с този модел, не можа да предложи нищо ново и съответно с изключение на да ревне " но това социалъзъмо го е измисли църния Дявол ". Когато по-младите се възмущаваха от целия му волонтуризъм, жертви на раформирани Институти, интернирани и т.п., най-тъжното в изводите бе: " ТЖ даде опция дребната истина (семейната) да надвие Голямата! Това на никое място в света го няма! Ние не жертвахме Живота си 1939-44 година за подобен социализъм! Тия към него бързо схванаха " особеностите " на Тато и ТЕ, викаха към него какъв брой е интелигентен и проникновен, а на процедура правеха обсолютно същото за себе си! Е по този начин, дребната истина победи Голямата! ". Дано се намерят откриватели на всичките морални пакости довели до тоталната морална деградация на мнозина и тези проучвания станат публично притежание. " Колелото на Историята се върти и ще се върти до окнчателната Победа на Социализма! " съобщи 1933 година на Лайпцигския развой Г.Димитров, който заплати с живота си в битката със сталинския модел.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати д г14 Дек 2018 11:23ч.
Този отчет илюстрира нелепостта на тези които се пробваха да заместят Т. Живков. В такава комплицирана конюнктура се пробваха със старите черно-бели схеми да трансферират цялата виновност на предходния водач, като че ли в решенията не са взели участие и те. Още по-лошо бе че описваха единствено негативите на обстановката и по този начин сами даваха опорни точки на враговете от всевъзможен тип. А народът бе неинформиран след толкоз години изолираност от света и елементарно вярваше на всичко отрицателно за страната и на всичко положително за капитализма. Така се отприщи лавина от деструктивизъм и манипулиране, всичко стойностно се разграби от номенклатурата, след това тя го унищожи за скрап, комерсиалните пазари бяха изгубени, а ние странахме пазар на всевъзможни евтини отпадъци. Как да претърпяват способните в случай че не отидат в чужбина, по този начин станахме и донор на квалифицирани фрагменти. Въобще доста тежка обстановка, в която минимум ни се спомня за глупавите опити на некадърниците към Тодор Живков да си спасят постовете и кожата. Ако най-малко имаха малко от неговата ловкост и прагматизъм щяха да схванат че падението на България е проваляне за всички, материално, морално, както щете го измервайте, бедните духом не могат да имат народна власт и морал, малко нагоре са от животните до момента в който не се осъзнаят.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати До " д г " 14 Дек 2018 12:00ч.
Да фактически " бедните духом не могат да имат народна власт и морал,.. " Могат единствено да се пъчат: какво да вкарат в тумбака си, с какви п
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ