Заможните българи ядат по-малко хляб, но значително повече плодове, зеленчуци

Заможните българи ядат по-малко самун, само че доста повече плодове, зеленчуци и месо от бедните си съграждани, сочат данните на Национален статистически институт, представени от организация Блиц. В България най-богатите 10% от популацията имат годишен приход от 12 977 лева, което прави единствено по 1081 лева на месец.

Сумата е много дребна на фона на междинната заплата за страната, която към този момент е над 1000 лева Но повода за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и други приходи се разделят сред членовете на семейството. Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек пада доста. Най-бедните 10% от българите за цялата 2016 година имат междинен приход от 1694 лева, което прави по 141 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт. В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 66,9% от приходите са от заплати, 9,3% са от независима претовареност, а единствено 10,8% са от пенсии. При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга - единствено 29,9% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 32,6% имат пенсиите. Добавките за деца дават още 6,4% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 1,2% от приходите, а другите обществени помощи - 4,5% от парите в фамилията. Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от хората ядат по-малко самун, само че хапват повече плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията ядат приблизително по 77,1 кг. самун на година, 74,9 кг. плодове и 86,1 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 97,1 кг. самун, 23,7 кг. плодове и 46,5 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 37 кг. месо и 15 кг. месни творби, а бедните - 22,8 кг. месо и единствено 9,1 кг. артикули от месо като луканки и наденици. Заможните хапват близо два пъти повече сирене - 14,4 кг. на година, при 8,3 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 5,8 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко, или единствено 1,7 кг. Но прави усещане, че с повдигането на приходите през годините разликата в храната на трапезата на бедните и богатите понижава. Най-заможните 10% от популацията пият и пушат най-вече. За година те използват приблизително по 47,1 литра алкохол и 1260 цигари, а най-бедните - единствено 10,9 литра алкохол и 353 цигари. В резултат храната на най-заможните съдържа приблизително по 2518 калории дневно, което е с 36% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1843 калории дневно, 36% от които се набират от самун и тестени изделия) Най-богатите 10% от популацията дават за храна по-малко от 25% от разноските си, а единствено 10% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 43,2% и 20% от всички разноски. В резултат богатите могат да си разрешат да карат по-хубави коли като дават 8,8% от разноските си за превоз, а други 7,4% от парите им отиват за свободно време и обучение. Бедните дават за превоз 2,6% от парите си, а за развлечения и обучение остават единствено 2,4% от така и така по-тънкия портфейл на фамилията.