Г-н Кеш и г-н Магнитски откриха кампанията за евровота
Замерянето с тиня сред политиците в никакъв случай не стопира. Понякога обаче взаимното оклеветяване наподобява на знак, че се случва нещо съществено. Така наподобяват нещата сега, откакто кандидатът за лидер на Движение за права и свободи Делян Пеевски и президентът Румен Радев взаимно се обсипаха с обвинявания в корупция.
Моментът е необикновен – напълно неотдавна ръководещите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи прокараха през Народното събрание новите конституционни съдии. Тук огромният скандал стана поради Десислава Атанасова – дълготраен герберски партиен кадър, безусловно непригодна за такова високо предопределение, само че избутана до поста със силата на болшинството. От сглобката, даже да желаеха, нямаше да измислят по-хубава опция за Радев да ги удари. И той се възползва – незабавно оспори в Конституционния съд избора на Атанасова и на сътрудника й Борислав Белазелков. Управляващите изпаднаха в конфузна обстановка – излезе, че техните любимци ще би трябвало да се произнесат по валидността на личния си избор. А създадат ли го, Радев ще може да разгласи пред страната – ето, видяхте ли, че сглобката овладява институциите!
Хитър трик от негова страна – само че нито непредвиден, нито изключително впечатляващ. Учудващото беше радикалната и свръхагресивна реакция на Пеевски. На процедура той упрекна президентството, че е ограбило страната посредством служебните държавни управления, с цел да може да финансира нова партия. След това настоя медиите и прокуратурата да извадят нескрито " чудовищния корупционен кръг на съветниците на президента ". А от горната страна на всичко назова президента " господин Кеш " (заедно с няколко други нелицеприятни имена). Радев му отвърна с презрителното послание " господин Магнитски ", упрекна го, че генерира подправени кавги, с цел да прикрие действителната корупция, и също изиска следствия, като непосредствено изреди цялостен лист: " за БТК, за " Булгартабак ", за КТБ, за ББР, за язовири, автомагистрали, митници, НКЖИ, за " Дунарит ", " Емко " и отравянето на Гебрев, за подставени лица ".
По всичко наподобява, че стартира борба сред кръговете към Движение за права и свободи и " Дондуков " 2. И едната, и другата страна изисква други да им свършат мръсната работа – Пеевски инструктира публицистите да разкрият " касиерите на Радев ", а президентът настоя да се реактивират следствия, свързвани в предишното с Движение за права и свободи.
Доста безсрамно от тяхна страна – да пускат неразбираеми подмятания за корупция, а по-късно да изискват от други да я потвърдят!
Както е посочил опитът от предишното, от подобен скандал надали ще произлезе нещо действително. Любим метод на политиците е да се набеждават едни други в корупция, но те доста внимават да не се стигне до същински разкрития (а и какво да чакаме от послушната и беззъба прокуратура на Борислав Сарафов?). Затова остава провесен въпросът – за какво тогава се случва всичко това?
Едва ли е поради Десислава Атанасова – с това се завърши, както сбито установи Пеевски; тя към този момент е върл арбитър в Конституционен съд и надали нещо ще я смъкне от поста. Тепърва предстоят десетки други назначения по върховете на страната. Радев обаче няма институционалната власт да попречи на ръководещите. Те ще си изберат, да вземем за пример, хората във Висшия прокурорски съвет, които по-късно ще излъчат идващия основен прокурор. Дори президентът да откаже да удостовери избора с декрет, пренаписаната от сглобката Конституция постановява, че новият основен прокурор въпреки всичко ще заеме поста си. И какво му остава на Радев, с изключение на алегорични жестове на опозиция и обществено морално отвращение? Пък и мъчно може да убеди някого в искреността си – свеж е споменът за чистките на неговите служебни кабинети в изпълнителната власт.
По-скоро обяснението за ненадейно избуялата омраза би трябвало да се търси в идните избори за Европейски парламент. У нас всекидневно вотът за евродепутати се посреща с индиферентност, която граничи с безразличието. Този път обаче изборите се чакат с паника от политиците, тъй като се счита, че ще станат мерило за доверието на гласоподавателите към ръководещите. Вярно, имаше и локални избори, само че те се организираха през ноември м.г. - преди партиите от сглобката (уж върли врагове) дружно да прекроят Конституцията; преди герберският политик Десислава Атанасова да бъде обилно дарена с поста на парламентарен съдия; преди гръмовния заможен скандал, въвлякъл управлението на ПП; преди столичната община да рухне поради политическото блъскане.
Щетите по репутацията на властта са забележими и опозицията точи зъби за реванш. Тук Радев към този момент разполага с известни благоприятни условия. Под неговото ръководство президентството се трансформира в разплодник за политически водачи – партии направиха неговите ексминистри Кирил Петков и Асен Василев, и някогашният му министър председател Стефан Янев. Около " Дондуков " 2 гравитират и голям брой политически сили и фигури, принадлежащи към левицата. Те могат да бъдат забележителен запас на евровота, който главно ще премине под знака на войната в Украйна, разделила надълбоко българското общество по проруска и антируска линия. Тук ръководещите усещат опасност и Пеевски намерено я формулира – Радев ще взе участие скрито във вота посредством левите политически сили. А президентът най-охотно я удостовери, като съобщи намерено, че ще има политическа опция на сглобката. За него това е опция да разшири своето западащо въздействие.
Така Радев единствено сподели за следващ път, че няма предпочитание да признае конституционните ограничавания на ролята си и да се вмести в тях. Президентът може да размахва пестник на ръководещите, само че не може да се пробва да пренарежда политическата сцена по свое убеждение. С кого обаче разполагаме като бранител на демокрацията и конституционната страна? Делян Пеевски, представете си! Де факто водачът на Движение за права и свободи – партията, загнездила се надълбоко в статуквото, което разсипва страната от десетилетия, се напъва с всички сили, с цел да се показа за опора на парламентаризма и евроатлантическия курс на България. Това към този момент наподобява напряко неуместно.
Сценката, която устроиха двамата, наподобява като началото на политическия сезон преди евровота. Вече и други артисти се намесват - някогашните съратници на Радев на " Позитано " 20 тръбят, че от дълго време били разобличили корупцията на служебните държавни управления, а Пеевски предизвестяват, че в случай че не показа информацията си с прокуратурата, ще стане съизвършител. Размяната на обвинявания и обиди подсказва и какво ще следим през идващите няколко месеца - политиците ще се замерят с полуистини за корупцията по върховете на страната. Едно тъпо зрелище, което единствено ще отблъсне още повече така и така обезсърчените гласоподаватели.
Моментът е необикновен – напълно неотдавна ръководещите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи прокараха през Народното събрание новите конституционни съдии. Тук огромният скандал стана поради Десислава Атанасова – дълготраен герберски партиен кадър, безусловно непригодна за такова високо предопределение, само че избутана до поста със силата на болшинството. От сглобката, даже да желаеха, нямаше да измислят по-хубава опция за Радев да ги удари. И той се възползва – незабавно оспори в Конституционния съд избора на Атанасова и на сътрудника й Борислав Белазелков. Управляващите изпаднаха в конфузна обстановка – излезе, че техните любимци ще би трябвало да се произнесат по валидността на личния си избор. А създадат ли го, Радев ще може да разгласи пред страната – ето, видяхте ли, че сглобката овладява институциите!
Хитър трик от негова страна – само че нито непредвиден, нито изключително впечатляващ. Учудващото беше радикалната и свръхагресивна реакция на Пеевски. На процедура той упрекна президентството, че е ограбило страната посредством служебните държавни управления, с цел да може да финансира нова партия. След това настоя медиите и прокуратурата да извадят нескрито " чудовищния корупционен кръг на съветниците на президента ". А от горната страна на всичко назова президента " господин Кеш " (заедно с няколко други нелицеприятни имена). Радев му отвърна с презрителното послание " господин Магнитски ", упрекна го, че генерира подправени кавги, с цел да прикрие действителната корупция, и също изиска следствия, като непосредствено изреди цялостен лист: " за БТК, за " Булгартабак ", за КТБ, за ББР, за язовири, автомагистрали, митници, НКЖИ, за " Дунарит ", " Емко " и отравянето на Гебрев, за подставени лица ".
По всичко наподобява, че стартира борба сред кръговете към Движение за права и свободи и " Дондуков " 2. И едната, и другата страна изисква други да им свършат мръсната работа – Пеевски инструктира публицистите да разкрият " касиерите на Радев ", а президентът настоя да се реактивират следствия, свързвани в предишното с Движение за права и свободи.
Доста безсрамно от тяхна страна – да пускат неразбираеми подмятания за корупция, а по-късно да изискват от други да я потвърдят!
Както е посочил опитът от предишното, от подобен скандал надали ще произлезе нещо действително. Любим метод на политиците е да се набеждават едни други в корупция, но те доста внимават да не се стигне до същински разкрития (а и какво да чакаме от послушната и беззъба прокуратура на Борислав Сарафов?). Затова остава провесен въпросът – за какво тогава се случва всичко това?
Едва ли е поради Десислава Атанасова – с това се завърши, както сбито установи Пеевски; тя към този момент е върл арбитър в Конституционен съд и надали нещо ще я смъкне от поста. Тепърва предстоят десетки други назначения по върховете на страната. Радев обаче няма институционалната власт да попречи на ръководещите. Те ще си изберат, да вземем за пример, хората във Висшия прокурорски съвет, които по-късно ще излъчат идващия основен прокурор. Дори президентът да откаже да удостовери избора с декрет, пренаписаната от сглобката Конституция постановява, че новият основен прокурор въпреки всичко ще заеме поста си. И какво му остава на Радев, с изключение на алегорични жестове на опозиция и обществено морално отвращение? Пък и мъчно може да убеди някого в искреността си – свеж е споменът за чистките на неговите служебни кабинети в изпълнителната власт.
По-скоро обяснението за ненадейно избуялата омраза би трябвало да се търси в идните избори за Европейски парламент. У нас всекидневно вотът за евродепутати се посреща с индиферентност, която граничи с безразличието. Този път обаче изборите се чакат с паника от политиците, тъй като се счита, че ще станат мерило за доверието на гласоподавателите към ръководещите. Вярно, имаше и локални избори, само че те се организираха през ноември м.г. - преди партиите от сглобката (уж върли врагове) дружно да прекроят Конституцията; преди герберският политик Десислава Атанасова да бъде обилно дарена с поста на парламентарен съдия; преди гръмовния заможен скандал, въвлякъл управлението на ПП; преди столичната община да рухне поради политическото блъскане.
Щетите по репутацията на властта са забележими и опозицията точи зъби за реванш. Тук Радев към този момент разполага с известни благоприятни условия. Под неговото ръководство президентството се трансформира в разплодник за политически водачи – партии направиха неговите ексминистри Кирил Петков и Асен Василев, и някогашният му министър председател Стефан Янев. Около " Дондуков " 2 гравитират и голям брой политически сили и фигури, принадлежащи към левицата. Те могат да бъдат забележителен запас на евровота, който главно ще премине под знака на войната в Украйна, разделила надълбоко българското общество по проруска и антируска линия. Тук ръководещите усещат опасност и Пеевски намерено я формулира – Радев ще взе участие скрито във вота посредством левите политически сили. А президентът най-охотно я удостовери, като съобщи намерено, че ще има политическа опция на сглобката. За него това е опция да разшири своето западащо въздействие.
Така Радев единствено сподели за следващ път, че няма предпочитание да признае конституционните ограничавания на ролята си и да се вмести в тях. Президентът може да размахва пестник на ръководещите, само че не може да се пробва да пренарежда политическата сцена по свое убеждение. С кого обаче разполагаме като бранител на демокрацията и конституционната страна? Делян Пеевски, представете си! Де факто водачът на Движение за права и свободи – партията, загнездила се надълбоко в статуквото, което разсипва страната от десетилетия, се напъва с всички сили, с цел да се показа за опора на парламентаризма и евроатлантическия курс на България. Това към този момент наподобява напряко неуместно.
Сценката, която устроиха двамата, наподобява като началото на политическия сезон преди евровота. Вече и други артисти се намесват - някогашните съратници на Радев на " Позитано " 20 тръбят, че от дълго време били разобличили корупцията на служебните държавни управления, а Пеевски предизвестяват, че в случай че не показа информацията си с прокуратурата, ще стане съизвършител. Размяната на обвинявания и обиди подсказва и какво ще следим през идващите няколко месеца - политиците ще се замерят с полуистини за корупцията по върховете на страната. Едно тъпо зрелище, което единствено ще отблъсне още повече така и така обезсърчените гласоподаватели.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ