Замърсяването на питейните води крие своите ежедневни заплахи за здравето

Замърсяването на питейните води крие своите ежедневни закани за здравето на индивида, а един от най-големите проблеми в тази връзка е високото наличие на нитрати. Това е проблем, с който редица страни и интернационалните организации се борят от години, а в Европейски Съюз се регистрира 14,1% превишаване на пределно допустимата централизация на нитрати във водата, избрана като питейна. България попада в група с Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния, които имат „ горещи точки “, където замърсяването следва незабавно да бъде понижено.

Нитратите от оборския тор и минералните торове са главен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам, а към половината от азота в торовете, употребявани на Стария континент, се губи в заобикалящата среда.
-->
Самото замърсяване е нездравословно за човешкото здраве и изключително за водните екосистеми, защото натрупването на азотни съединения води до еутрофикация и може да докара до привършване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или държавните управления са постигнали високо равнище на изчистване на водите, се вижда по-високо биологично многообразие. Въпреки това несъразмерното торене продължава да бъде проблем.  

Нитратите излагат човешкото здраве на риск посредством замърсяването на питейната вода, а общите екологични разноски за всички загуби на химически деен азот в Европа се правят оценка на 70-320 милиарда евро годишно, което надалеч надвишава разноските за понижаване на замърсяването при източника.

Лекарствата също не би трябвало да се изхвърлят неконтролирано. За някои от тях не съществува открита „ безвредна “ стойност, а в други случаи не е реализиран теоретичен консенсус по въпроса. Пречиствателните станции не са предопределени за по този начин наречените микрозамърсители, или субстанции, които могат да бъдат нездравословни даже и в доста ниска централизация. Важна е и тематиката какъв е резултатът от тези фармацевтични субстанции при хора, които не се нуждаят от тях.



„ В Хърватска е известна така наречен «река на супербактериите “, където са отчитени равнища на антибиотици към 1000 пъти по-високи, в сравнение с при всекидневно замърсяване. Затова в всекидневието си в никакъв случай не би трябвало да изливаме лекраствени средства в двора, дъждовни канали, мивката или тоалетната. В последна сметка всички тези тръби и канали стигат до водоизточници и в случай че носят устойчиви замърсители, те ще влязат и във водоснабдяването. Това е циничен кръг и замърсителите сигурно ще доближат до питейната вода “, сигнализира доцент доктор Гана Гечева, еколог, заместник-декан на Биологически факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “.

Отново в тази връзка неправилното изхвърляне на боклуци е един от главните източници на замърсяване и в това време проблем, с чието справяне в всекидневието си можем най-пряко да повлияем за възстановяване на обстановката. Изхвърлянето на боклуци във и към водоизточниците, без значение дали целеустремено или инцидентно, проправя пътя за съществено замърсяване на водата.

Един от най-хубавите барометри в природата се оказват пчелите, които са изключително чувствителни и са първоизточник, от който можем да черпим информация без да има вмешателство в резултатите за това до каква степен е чиста околната среда към водоизточниците.