Миграцията – ползи и страдания
Законният мигрантски труд е значим
От 2014 година насам „ имиграцията “ заема челни позиция в листата с най-важните въпроси, по които са загрижени европейските жители. В края на 2015 година по време на миграционната рецесия, 58% от европейците разглеждаха имиграцията като „ най-важният проблем, пред който е изправен Европейски Съюз “. Днес паниките във връзка с миграцията заемат второ място след тероризма. Както изследователският център „ Пю “ (Pew Research Center) през 2016 година, по този начин и годишното проучване на „ Галъп “ (Gallup) от 2017 година демонстрират повишаване на тази угриженост през последните години. Политиците наподобява са намерили формула, която работи, като са съсредоточили цялото си внимание върху миграцията. Сред тях са държавните управления на Полша, Чешката република, Унгария и Словакия, както и политически партии като италианската Северна лига и Християнския обществен съюз в Бавария (CSU) през последните месеци.
През април 2018 година единствено 37% от европейците имат вяра, че са осведомени за въпросите, свързани с имиграцията и интеграцията. Спекулативно, това може да се дължи на обстоятелството, че миграцията е по-сложна от настрана взетите лозунги и хората са наясно с това.
Икономическият отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 2014 година отбелязва, че „ в Европа популацията в трудоспособна възраст (15-64 години) се чака да намалее с 7,5 милиона (-2,2%) сред 2013 и 2020 година … при сюжет с нулева чиста миграция … Германия, Италия и Полша ще изгубят повече от 1,5 милиона души в трудоспособна възраст до 2020 година “
Индикацията е, че пазарът на труда в Европейски Съюз е остарял и че миграцията може да помогне да се противодейства на тази отрицателна наклонност в отношение на работата и растежа. Други изследвания демонстрират, че Италия, едва звено в отношение на миграцията, получава изгоди и страда от нея. Според икономическия разбор на Международната организация по миграция (МОМ) към Организация на обединените нации народи 2.4 милиона задгранични служащи в Италия са произвели 8,9% от общия Брутният вътрешен продукт на Италия през 2016 година Междувременно дейното население на Италия (хора в трудоспособна възраст) се е свило от 93% на 89% сред 2007 и 2016 година съгласно Евростат. С други думи, италианските „ локални поданици “ са неспособни да запълнят празнините в числено отношение без помощта на работниците-мигранти през идващото десетилетие.
Анализът на миграцията обаче е по-сложен. Други отчети демонстрират, че противозаконната и нискоквалифицираната миграция са по-малко желателни, което постоянно води до апели за усилване на контрола, координацията и узаконяването на труда. Италианското изследване на Националната институция за обществено подкрепяне (INPS) акцентира обстоятелството, че законният мигрантски труд е значим, защото противозаконните или нерегулираните мигранти са склонни да се концентрират в браншове, в които използването на трудовото законодателство е мъчно.
На европейско ниво картината е също по този начин комплицирана. Проучванията на Европейския център за развиване на професионалното образование (Cedefop) демонстрират, че през последните години в Европейски Съюз има повече нискообразовани служащи, в сравнение с работни места на това равнище. Някои браншове имат свръхпредлагане на „ локалния труд “, до момента в който други браншове явно изискват външен мигрантски труд. Това изключително важи в региона на медицинските грижи в някои елементи на Европа, както и в региона на заетостта в селските региони, заради „ локалната “ миграция на младежите към градските центрове. С две думи: затварянето на вратата за всички мигранти стопира икономическото развиване в избрани области и браншове. Когато има по-малък напредък, се събират по-малко налози, което понижава междинния приход или общественото подкрепяне на елементарните хора. От друга страна, позволяването на нерегистрирани или противозаконни мигранти да пътуват из Европа по некоординиран метод, надали ще подкрепи пазарите на труда.
За страдание, в наши дни единствено дребна част от имигрантите влизат в Европейския съюз за работа. Повече от половината потоци от легална миграция в държавите-членки на Европейски Съюз се подтикват от събиране на фамилията или имат филантропични учредения (вкл. статут на бежанец). В съпоставяне с сходни стопански системи като Съединени американски щати, Канада или Австралия, Европа притегля и по-малък дял от висококвалифицираните мигранти спрямо общия световен поток от висококвалифицирани мигранти. През 2013 година Европейски Съюз е станал дом на единствено един от всеки трима висококвалифицирани мигранти, като 60% се насочват към Северна Америка.
Има три неща, които европейците могат да създадат.
Първо, държавните управления могат да отделят повече средства за усъвършенстван и споделен европейски граничен надзор, с цел да спрат противозаконната миграция. По отношение на труда, координацията сред регистрационните бюра, полицейските органи, осведомителните центрове за имигранти, бюрата по труда и европейските обществени институции може да помогне за преориентирането на миграционните потоци към районите, които имат потребност от работа, като в същото време предизвиква квалифицирано систематизиране на хората. Днес 80% от европейците са съгласни, че доста разнообразни участници играят жизненоважна роля в интеграцията на имигрантите, в това число Европейски Съюз.
Второ, без обща външна политика на Европейски Съюз в областта на сигурността понятието за прекъсване на бъдещите миграционни талази е нереалистично. Показателите за напредък на популацията в Европа непрекъснато ще понижават през идващите 30 години, до момента в който популацията в Африка ще се усили до 2,5 милиарда души до 2050 година Ако Европа не развие общата външна политика и политиката в региона на сигурността и не се ангажира с районната стабилизация, с общата защита и не продължава да бъде водач в областта на търговията в условия на мир – доста от тези милиарди хора ще мигрират на север. Малко евентуално е, че една единствена европейска страна ще може сама да се оправи с всеки един от тези въпроси, изключително поради геополитическите съперници от Китай, Русия, Съединените щати и други страни.
Има и трето – създаването на обща европейска политика за даване на леговище, която се основава на заслужено систематизиране на бежанците сред страните. Проучването на Евробарометър от 2016 година сподели, че 69% от европейците поддържат общата европейска политика в региона на миграцията. През 2017 година този индикатор се усилва до 72%.
И до момента в който продължаваме да обсъждаме миграцията, Китай ще сътвори изкуствен интелект до 2035 година, а Съединени американски щати ще водят комерсиална война против всички европейци.
Надяваме се, че политиците няма да се концентрират върху „ примитивни “ политики през идната 2019 година.
От 2014 година насам „ имиграцията “ заема челни позиция в листата с най-важните въпроси, по които са загрижени европейските жители. В края на 2015 година по време на миграционната рецесия, 58% от европейците разглеждаха имиграцията като „ най-важният проблем, пред който е изправен Европейски Съюз “. Днес паниките във връзка с миграцията заемат второ място след тероризма. Както изследователският център „ Пю “ (Pew Research Center) през 2016 година, по този начин и годишното проучване на „ Галъп “ (Gallup) от 2017 година демонстрират повишаване на тази угриженост през последните години. Политиците наподобява са намерили формула, която работи, като са съсредоточили цялото си внимание върху миграцията. Сред тях са държавните управления на Полша, Чешката република, Унгария и Словакия, както и политически партии като италианската Северна лига и Християнския обществен съюз в Бавария (CSU) през последните месеци.
През април 2018 година единствено 37% от европейците имат вяра, че са осведомени за въпросите, свързани с имиграцията и интеграцията. Спекулативно, това може да се дължи на обстоятелството, че миграцията е по-сложна от настрана взетите лозунги и хората са наясно с това.
Икономическият отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 2014 година отбелязва, че „ в Европа популацията в трудоспособна възраст (15-64 години) се чака да намалее с 7,5 милиона (-2,2%) сред 2013 и 2020 година … при сюжет с нулева чиста миграция … Германия, Италия и Полша ще изгубят повече от 1,5 милиона души в трудоспособна възраст до 2020 година “
Индикацията е, че пазарът на труда в Европейски Съюз е остарял и че миграцията може да помогне да се противодейства на тази отрицателна наклонност в отношение на работата и растежа. Други изследвания демонстрират, че Италия, едва звено в отношение на миграцията, получава изгоди и страда от нея. Според икономическия разбор на Международната организация по миграция (МОМ) към Организация на обединените нации народи 2.4 милиона задгранични служащи в Италия са произвели 8,9% от общия Брутният вътрешен продукт на Италия през 2016 година Междувременно дейното население на Италия (хора в трудоспособна възраст) се е свило от 93% на 89% сред 2007 и 2016 година съгласно Евростат. С други думи, италианските „ локални поданици “ са неспособни да запълнят празнините в числено отношение без помощта на работниците-мигранти през идващото десетилетие.
Анализът на миграцията обаче е по-сложен. Други отчети демонстрират, че противозаконната и нискоквалифицираната миграция са по-малко желателни, което постоянно води до апели за усилване на контрола, координацията и узаконяването на труда. Италианското изследване на Националната институция за обществено подкрепяне (INPS) акцентира обстоятелството, че законният мигрантски труд е значим, защото противозаконните или нерегулираните мигранти са склонни да се концентрират в браншове, в които използването на трудовото законодателство е мъчно.
На европейско ниво картината е също по този начин комплицирана. Проучванията на Европейския център за развиване на професионалното образование (Cedefop) демонстрират, че през последните години в Европейски Съюз има повече нискообразовани служащи, в сравнение с работни места на това равнище. Някои браншове имат свръхпредлагане на „ локалния труд “, до момента в който други браншове явно изискват външен мигрантски труд. Това изключително важи в региона на медицинските грижи в някои елементи на Европа, както и в региона на заетостта в селските региони, заради „ локалната “ миграция на младежите към градските центрове. С две думи: затварянето на вратата за всички мигранти стопира икономическото развиване в избрани области и браншове. Когато има по-малък напредък, се събират по-малко налози, което понижава междинния приход или общественото подкрепяне на елементарните хора. От друга страна, позволяването на нерегистрирани или противозаконни мигранти да пътуват из Европа по некоординиран метод, надали ще подкрепи пазарите на труда.
За страдание, в наши дни единствено дребна част от имигрантите влизат в Европейския съюз за работа. Повече от половината потоци от легална миграция в държавите-членки на Европейски Съюз се подтикват от събиране на фамилията или имат филантропични учредения (вкл. статут на бежанец). В съпоставяне с сходни стопански системи като Съединени американски щати, Канада или Австралия, Европа притегля и по-малък дял от висококвалифицираните мигранти спрямо общия световен поток от висококвалифицирани мигранти. През 2013 година Европейски Съюз е станал дом на единствено един от всеки трима висококвалифицирани мигранти, като 60% се насочват към Северна Америка.
Има три неща, които европейците могат да създадат.
Първо, държавните управления могат да отделят повече средства за усъвършенстван и споделен европейски граничен надзор, с цел да спрат противозаконната миграция. По отношение на труда, координацията сред регистрационните бюра, полицейските органи, осведомителните центрове за имигранти, бюрата по труда и европейските обществени институции може да помогне за преориентирането на миграционните потоци към районите, които имат потребност от работа, като в същото време предизвиква квалифицирано систематизиране на хората. Днес 80% от европейците са съгласни, че доста разнообразни участници играят жизненоважна роля в интеграцията на имигрантите, в това число Европейски Съюз.
Второ, без обща външна политика на Европейски Съюз в областта на сигурността понятието за прекъсване на бъдещите миграционни талази е нереалистично. Показателите за напредък на популацията в Европа непрекъснато ще понижават през идващите 30 години, до момента в който популацията в Африка ще се усили до 2,5 милиарда души до 2050 година Ако Европа не развие общата външна политика и политиката в региона на сигурността и не се ангажира с районната стабилизация, с общата защита и не продължава да бъде водач в областта на търговията в условия на мир – доста от тези милиарди хора ще мигрират на север. Малко евентуално е, че една единствена европейска страна ще може сама да се оправи с всеки един от тези въпроси, изключително поради геополитическите съперници от Китай, Русия, Съединените щати и други страни.
Има и трето – създаването на обща европейска политика за даване на леговище, която се основава на заслужено систематизиране на бежанците сред страните. Проучването на Евробарометър от 2016 година сподели, че 69% от европейците поддържат общата европейска политика в региона на миграцията. През 2017 година този индикатор се усилва до 72%.
И до момента в който продължаваме да обсъждаме миграцията, Китай ще сътвори изкуствен интелект до 2035 година, а Съединени американски щати ще водят комерсиална война против всички европейци.
Надяваме се, че политиците няма да се концентрират върху „ примитивни “ политики през идната 2019 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ