Законът за специалните разузнавателни средства (СРС-та) позволява абсолютно всеки, без

Законът за специфичните разследващи средства (СРС-та) разрешава безусловно всеки, без да е направил закононарушение, да бъде обект на СРС. Това съобщи в изявление за предаването " Хоризонт за вас " експертът по вътрешна сигурност проф. Николай Радулов :

Това ме кара да мисля, че този закон, изключително част от него – член 13, който дефинира обектите на СРС, е прекомерно противоконституционен, тъй като концепцията на Конституцията е, че тези неща не би трябвало да съществуват – нахлуване в персоналното пространство, подслушване, наблюдаване, инспекция на кореспонденцията, само че може да се направи една отстъпка за малко, краткотрайно във връзка с стеснен кръг хора, за които е значимо да бъдат следени, поради националната сигурност или за противопоставяне на престъпността. Законът обаче по този начин уголемява нещата, че в действителност мълчешком твърди, че всеки когато и да е може да бъде следен толкоз, колкото заявителят на това наблюдаване си изиска. Всъщност законът е проблематичният. Докато законът по този метод дефинира обекта на СРС-тата, всеки може да е обект, без да е направил каквото и да е закононарушение, без даже да си е помислял за закононарушение.

Който е чел закона, знае, че законът изисква разнообразни видове отчетност, добави още проф. Радулов:

Когато е употребявано СРС, в случай че се е осъществило материално доказателствено средство на негова база, което е централната декларирана цел в този закон, то това би трябвало да бъде отразено в специфичен отчет до разрешаващия орган, до ръководителя на Окръжния съд и върнато там, с цел да знае той какво се прави със СРС-тата. Обикновено такива отчети не се изпращат или се изпращат официално. Ако СРС-то не послужи за създаване на материално доказателство, когато не става дума за националната сигурност, отново би трябвало разрешаващият орган да бъде сигнализиран, с цел да знае какъв брой от дадените позволения подхождат на материални доказателствени средства. Тази отчетност липсва или е дългогодишно подценена. Имаше един текст в същия този закон, който беше анулиран. Той предполагаше, че бюджетите за СРС-тата ще бъдат бюджети на този, който ги декларира, а това щеше да докара до изясненост кой какъв брой СРС-та употребява и какъв е резултатът от тях.

Цялото изявление с проф. Николай Радулов можете да чуете от звуковия файл.