Доц. Емилия Занкина: Само нова дясна формация може да разклати позициите на ГЕРБ
Заиграванията с съветските ползи в България са доста нездравословни, внушават превратно, че всичко, което не е за Русия е против Русия. Това съобщи в изявление за Faktor.bg политологът доцент Емилия Занкина.
Българката доцент доктор Емилия Занкина поема от 1-ви май тази година деканския пост в Американското висше учебно заведение в Рим, филиал на Университета „ Темпъл “, Филаделфия. Той е една от най-големите и реномирани американски просветителни институции в античния град. Занкина е приключила Питсбъргския университет със компетентност „ Международни връзки “ и документ по източноевропейски науки, тя е деен откривател по политически науки. Наред с това има богат управнически опит в управлението на американски просветителни стратегии в Европа. Доскоро бе първи заместник-ректор по академичната активност в Американския университет в България. Разговаряме за политическия популизъм, шансът на новите партийни планове и съветските зависимости.
- Г-жо Занкина, изследвате популизма като исторически феномен, в какво се състои неговата уникалност?
- Първо би трябвало да посочи, че популизмът е събитие или феномен, който се разпознава в доста страни и разнообразни исторически интервали, само че има и основни разлики като проявяване. Като стартираме с ранния вид популизъм, който познаваме от началото на 20-и век - Народната партия в Съединени американски щати, Народники в Русия и аграрния популизъм на Български земеделски народен съюз в България, (като не би трябвало да забравяме, че някои от неговите политики съществуват и през днешния ден – да вземем за пример 8-часовият работен ден). След това през 80-те години на предишния век се появи на първо време в Западна Европа по този начин наречения „ десен популизъм “, в който има доста националистически, шовинистки нотки, само че все пак е друг от класическия шовинизъм. В последните години виждаме към този момент доста разнороден популизъм – от една страна коренно „ десен популизъм “, от друга – имаме коренно „ ляв популизъм “. Такива партии са СИРИЗА в Гърция, „ Подемос “ в Испания, популистки детайли има и в „ Чинкуе стеле “ в Италия. Но когато приказваме за този вид популизъм - бих желала да подчертая, той закупи една много сериозна отрицателна конотация.
Това, което е типично за популизма във всичките му проявления обаче е, че се приказва за един „ подкупен ръководещ хайлайф “ който се опълчва против „ честния, пренебрегнат народ “. Това са едни много общи генерализации, само че всички учени, изследващи популизма, сме съгласни, че е доста значимо да участва тази рамка – елита против народа. Разбира се доста популистко е изначално да се третира народът като едно цяло. В него има разнообразни групи, с разнообразни ползи, заради което през всички тези години на народна власт – и в Западна Европа, а към този момент и в България, има разнообразни партии, които съставляват тези разнообразни ползи.
- Противопоставянето - елита на народа, не размива ли границите сред десните и леви идеологии?
- Това е различен присъщ детайл на популистките партии - те нямат доста мощно изразена идеология. Тоест, по-скоро популизмът като идеология, както я назовава един от най-изтъкнатите учени Кас Муде, е „ тънка идеология “. Тя е като някакво було, като спомагателен пласт, който се наслагва върху главната идеология – била тя лява или дясна. Затова ние приказваме, че популизмът няма идеологическа същина от позиция на това дали е ляв или десен. Той може да е и ляв, и десен, и центристки, само че този идеологически детайл - на елита против народа, постоянно участва.
Освен това много неразбираемо са изразени идеологическите устои оттатък това опълчване, като доста постоянно се употребява черно-бял дискурс, обвързван с риториката „ ние ще спасим народа от корумпирания хайлайф “ и тя може да се демонстрира в разнообразни послания. Например, Тръмп приказва: аз ще ви спася от надигащата се китайска стопанска система, която е причина нашите служащи да нямат работа. ГЕРБ се появи на политическата сцена преди 10 години с платформата - ще ви спасим от корупцията. Национална движение „Симеон Втори" пък даде обещание, че ще оправи страната за 800 дни. Виктор Орбан ще избавя Унгария от мигрантите, макар че тях ги няма в страната.
- Кои политически обединения са повече подвластни на популистка реторика?
- Не е наложително чертите на популизма да се демонстрират във всяка една партия. Но в множеството случаи феноменът, който следим през днешния ден, е присъщ за новите партии, зародили по-отскоро, с харизматични водачи и доста постоянно тези водачи не са политици. Такива са Бабиш в Чехия, Борисов у нас и Доналд Тръмп в Съединени американски щати, които идват от други сфери. Това доста постоянно са по този начин наречените външни елити, т.е. хора, които не са израснали от редиците на партиите, както да вземем за пример Ангела Меркел. Говорим за маргинални политици, които съумяват да се вграждат в политиката с тази популистка реторика и с тези огромни обещания, като завземат гласове. Не е обаче наложително това да са нови водачи, или нови партии. Пример за това е „ Национален фронт “ във Франция на Марин Льо Пен, която е една дългогодишно открита групировка. Тя съумя да си смени водача – от татко към щерка, само че не можем да кажем, че няма партийните структури и главните детайли на една казионна партия.
- Какво е изключително особено за актуалния популизъм?
- Хамелеонският му темперамент, тъй като не става дума за идеология, а става дума за домогване до властта. Популистите са невероятни хамелеони, тъй като нямат идеологически устои, които да ги придържат към една политика или идеология. Те по-скоро скачат от тематика на тематика, съгласно това, коя може да се експлоатира най-добре в обществото. Затова постоянно съм несъгласна с мои сътрудници, които споделят, че видите ли популистите ни демонстрират кои са проблемите, които би трябвало да се позволяват. Но в случай че бъде решен казусът с мигрантите, те ще приказват за ЛГБТ обществото. Ако разгадаем този проблем, те ще приказват за стопанската система, за комерсиалния баланс. Тоест, не мисля, че те показват действителните проблеми, които би трябвало да се вземат решение в обществото. Нека не забравяме, че проблемите могат и да се конструират, не е наложително те да са действителни. Давам образец с Орбан, който съумява да конструира една антимигрантска политика, без да има емигранти в Унгария, това е една много хомогенна страна. Цялата вълна от мигранти беше спряна, там има малко бежанци и бежански лагери. В нашия подтекст са забавни Обединените патриоти, изключително когато се приказва за обществени политики - сериозен проблем заради застаряващото население, проблеми със събираемостта на налозите и прочие Те споделят: ромите употребяват обществените услуги, без да заплащат. Патриотите обаче действително нямат градивно виждане за ромския проблем – по какъв начин да се образова това малцинство, по какъв начин да се интегрира. Те нямат политики за интеграция, а единствено едно сочене с пръст, тъй като това държание води до печелене на гласове. Ако цялото ромско население го няма – мислите ли, че няма да има проблеми със обществената система? Винаги има една каста, която е на дъното на пирамидата и в случай че не са ромите, ще е някоя друга група. Това е неизбежно.
Друга доста типична характерност на този популизъм е разнообразието откъм прокламирани платформи – ляво, дясно, център. Има леви популистки партии, които споделят ние ще национализираме и ще въведем минимални приходи. Има други десни партии, които споделят, че ще изгонят всички чужденци. Ето вижте даже една Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова - те се държат извънредно популистки като дискурс. Много забавен феномен е ГЕРБ – несъмнено популистка партия по доста правила, която обаче държи една проевропейска посока. Много са аргументите за това, в това число и тъй като самият Борисов още през 2007 година получи благословията на Барозу и на водачите на ЕНП, с цел да се утвърди и легитимира вкъщи. В тази връзка желая да посочи още нещо значимо за популизма – той не е неподвижен, а динамичен феномен и доста партии се заиграват с популистка реторика и тематики. Освен това всяка партия от стратегически съображения може да реши да залитне към популистки послания и обещания, а в идващия миг да реши да се отдръпват от този вид държание.
- Как се проектира този феномен в българския политически живот?
- Това, което се наложи в България е невероятният триумф на Национална движение „Симеон Втори" когато съумя да получи поддръжка на 43% от гласоподавателите, при все това партията се образува публично единствено няколко месеца преди изборите. Има многочислени опити да се повтори този триумф и тази формула. ГЕРБ го репликира много сполучливо и то дотам, че на изборите през 2009 имаше тъкмо 43% поддръжка. Но да не забравяме и другите опити да се реализира тази формула, която се оказа работеща, от други политически бизнесмени. Да си спомним Яне Янев и РЗС, „ България без цензура “ на Николай Бареков, да забележим в този момент „ Воля “ на Веселин Марешки. Всички тези обединения аз назовавам „ флеш партии “, т.е. партии, които бързо горят. Но те се пробват да репликират този популистки модел, съсредоточен върху някаква персона, къде по-харизматична, къде не. Това са извънредно лидерски ориентирани политически планове, без никакви устои и ясна идеологична рамка, само че с огромни нереалистични обещания. И забележете – всички те са свързани с хора, маргинали в политиката. Това е доста типично за България.
- Как ще се впишат в българския политически пъзел възможни нови планове - на президента Радев, на Слави Трифонов или на Мая Манолова?
- Неслучайно хора, външни на политиката, толкоз елементарно съумяват да скочат в нея, тъй като към този момент години наред e наложена популистката реторика, че елитите са корумпирани, те всичките са маскари – да не забравяме тази велика фраза от 90-те. Затова ние ще пробваме всеки различен, който не сме пробвали досега – предприемача от аптеките, телевизионната звезда, полицейския военачалник, водача и така нататък Ще пробваме всеки, който не е политик. Това е първото изискване за триумфа на тези мини и не постоянно мини планове. Подобно говорене се наслагва в публичното схващане и то хваща корени. И по този начин недоверието на хората в политиците и институциите се задълбочава, което е в контраст на демократичните устои. В едно демократично общество е наложително да има работещи институции и да има доверие в тях. Но плановете, които в този момент виждаме – поръчка са създали Слави и Мая Манолова, ще оказват помощ само на ГЕРБ. Защото планове като тези на Слави, на Манолова ще лишават гласове от разнообразни партии, в това число и от ГЕРБ. Но защото партията на Борисов има най-голяма поддръжка, процентно ще я наранят минимум спрямо останалите обединения. И в последна сметка ще оказват помощ на ГЕРБ да затвърди позициите си с 30 и малко повече % доверие, за разлика от Българска социалистическа партия, да вземем за пример. Манолова ще отнеме много гласове от социалистите. Очаквам Слави да отнеме гласове по-скоро от патриотите, в сравнение с от ГЕРБ. Така че аз не предвиждам огромни промени в тази посока. Спомняте си 2013, при всички митинги, които имаше в страната, какъв брой партии и обединения се нароиха. Но се получи невижданият резултат - 24% от гласовете да отидат за партии, които не минаха 4% граница за влизане в Народното събрание. Това бяха изгубени гласове, които бяха разпределени съразмерно на политическите сили в Народното събрание, от което отново най-вече завоюва ГЕРБ.
- Има ли сега действителна ниша за сериозен политически план, който да промени конфигурацията на представителството в Народното събрание?
- Разбира се, че има ниша и един подобен план би трябвало да пристигна от дясно, защото в ляво Българска социалистическа партия – макар много сериозните вътрешни проблеми, има много постоянни устои. Който се опита в ляво да се конкурира с Българска социалистическа партия, може да доближи в най-хубавия случай триумфа на АБВ, само че няма да изкорени ГЕРБ. И по тази причина методът да се разклати позицията на ГЕРБ е посредством план от дясно. И това няма да е планът на Петър Москов – КОД. Той няма по какъв начин да активизира гласоподаватели, също така много залита надясно и се конкурира с всички националистически партии. Но има потребност от десен план. За страдание другите конфигурации в дясно, останките от ДСБ и Съюз на демократичните сили, не съумяват през последните 10 години да се активизират в нещо кохерентно, те са непрекъснато заети с вътрешни спорове. Реформаторският блок беше един огромен неуспех. Движение България на жителите (ДБГ) не можа да се сдобри с ДСБ, изгубиха тази инерция и опция. „ Демократична България “ направи още веднъж поръчка да бъде дясна опция, само че тя доста мъчно може да се продаде всеобщо отвън огромните градове, тъй като става дума за коалиция сред зелена групировка, ДСБ, което се пробва да е някакъв вид християн-демократическа, партия. Но това е идеологически план без бъдеще, тъй като той може да притегли един малък сегмент – на съумелите хора от огромните градове. Но няма по какъв начин да притегли гласове от Перник, от Плевен, от всички други значими градове в страната. Формациите от дясно или би трябвало да се обединят, или тотално да се разпаднат, с цел да дадат път на нещо ново – мисля, че това е алтернативата, която търси и обществото. Защото ние видяхме на локалните избори, а в София това беше доста показателно – че има явен протестен избор против ГЕРБ. Освен, че ГЕРБ загуби доста регионални градове, видяхме по какъв начин социалисти гласоподават за претендентите за районни кметове на „ Демократична България “ и по какъв начин десебари гласоподават за Мая Манолова. Тоест, това беше явен глас срещу ГЕРБ. Има капацитет, заряд и политическа сила в обществото против това ръководство. Причините са доста – когато си бил на власт 10 години, не е мъчно да те ненавиждат, не е мъчно да те подлагат на критика. Но виждаме едно съществено затлачване в работата на институциите през последните години. Особено откак и националистите влязоха във властта. Мисля, че доста мъчно се реализират политически решения заради големите разлики и цели на съдружните сътрудници. ГЕРБ много се дискредитира, събирайки се с подобен съдружен сътрудник и това неимоверно има политическа цена.
- До каква степен проруското въздействие е поразило българския политически живот?
- За страдание е много мощно това проруско въздействие. Не го споделям, тъй като имам нещо срещу Русия. Аз съм огромен почитател на съветската просвета. Но имам доста срещу вида на ръководство в Русия, тъй като е недемократичен по всички критерии. Отдавна в учебниците по политики извадиха Русия от категорията „ демократични страни “. А това е нещо, което аз няма по какъв начин да не поддържам, изключително когато вярваш в демократични полезности. За страдание съветското въздействие на политическо равнище е много мощно. Ние имаме партии, които пазят ползите на трета страна. Да не забравяме „ Атака “, която още от 2005 година всякога, когато Волен Сидеров си отвори устата, третото му изречение е Русия. Другите партии – Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, вършат по-малко това. Но Русия непроменяемо участва и едно от най-дълбоките разделения в българското общество още от Освобождението, най-малко за мене, е сред русофили и русофоби. Това разделяне продължава и до през днешния ден, като търпи разнообразни етикети – през 90-те години, да вземем за пример, бяхме антикомунисти и социалисти. Но това разделяне продължава и нещото, което е най-интересно, че то протича освен на идеологическо равнище. Политиците се пробват да ни продават разнообразни риторики на идеологическо равнище, като да вземем за пример съветските братя са ни освободили, ние им изискуем почитание. Да не забравяме обаче, че става дума за съответни политики – за Балкански поток или Турски поток, за енергетика, за закупуването на самолети, за съответни закони, какво е то газова тръба... Тоест, имаме детайли в българската политика, които ясно и наяве работят за пробутване на съветски ползи. Това е отвън всякакво подозрение и имаме доказателства на равнище съответни законодателни ограничения. Няма по какъв начин да е добре и да е в полза на България, когато се работи за ползи на третата страна, която и да била тя. Бидейки дребна страна, ние постоянно би трябвало да сме под крилото на по-голям съюз. И не инцидентно след доста търсене и спорове България пое ясно евроатлантическа ориентировка. Но да не забравяме, че това напълно не е даденост. В ранните години на демокрацията беше немислимо, че ние в миналото ще се присъединим към НАТО. В същото време, в случай че можеше да търгуваме и с Русия, и с Европейски Съюз – щеше да бъде най-добре, споделяха някои политици. Но сега, в който към този момент сме членове на Европейски Съюз и НАТО, няма по какъв начин да тъчем на два стана. Дори и Турция - както се вижда, не може да играе двойна игра, макар огромната си войска, икономическото състояние и мигрантите, които държи като опасност. Затова считам, че са доста нездравословни тези заигравания с съветските ползи в България, тъй като те се продават на хората като диспути върху исторически тематики, като една културна и лингвистична непосредственост, която ние имаме с Русия, само че тя се показва по един преломен метод – всичко, което не е за Русия, е против Русия. И това е доста нездравословно за България.
Българката доцент доктор Емилия Занкина поема от 1-ви май тази година деканския пост в Американското висше учебно заведение в Рим, филиал на Университета „ Темпъл “, Филаделфия. Той е една от най-големите и реномирани американски просветителни институции в античния град. Занкина е приключила Питсбъргския университет със компетентност „ Международни връзки “ и документ по източноевропейски науки, тя е деен откривател по политически науки. Наред с това има богат управнически опит в управлението на американски просветителни стратегии в Европа. Доскоро бе първи заместник-ректор по академичната активност в Американския университет в България. Разговаряме за политическия популизъм, шансът на новите партийни планове и съветските зависимости.
- Г-жо Занкина, изследвате популизма като исторически феномен, в какво се състои неговата уникалност?
- Първо би трябвало да посочи, че популизмът е събитие или феномен, който се разпознава в доста страни и разнообразни исторически интервали, само че има и основни разлики като проявяване. Като стартираме с ранния вид популизъм, който познаваме от началото на 20-и век - Народната партия в Съединени американски щати, Народники в Русия и аграрния популизъм на Български земеделски народен съюз в България, (като не би трябвало да забравяме, че някои от неговите политики съществуват и през днешния ден – да вземем за пример 8-часовият работен ден). След това през 80-те години на предишния век се появи на първо време в Западна Европа по този начин наречения „ десен популизъм “, в който има доста националистически, шовинистки нотки, само че все пак е друг от класическия шовинизъм. В последните години виждаме към този момент доста разнороден популизъм – от една страна коренно „ десен популизъм “, от друга – имаме коренно „ ляв популизъм “. Такива партии са СИРИЗА в Гърция, „ Подемос “ в Испания, популистки детайли има и в „ Чинкуе стеле “ в Италия. Но когато приказваме за този вид популизъм - бих желала да подчертая, той закупи една много сериозна отрицателна конотация.
Това, което е типично за популизма във всичките му проявления обаче е, че се приказва за един „ подкупен ръководещ хайлайф “ който се опълчва против „ честния, пренебрегнат народ “. Това са едни много общи генерализации, само че всички учени, изследващи популизма, сме съгласни, че е доста значимо да участва тази рамка – елита против народа. Разбира се доста популистко е изначално да се третира народът като едно цяло. В него има разнообразни групи, с разнообразни ползи, заради което през всички тези години на народна власт – и в Западна Европа, а към този момент и в България, има разнообразни партии, които съставляват тези разнообразни ползи.
- Противопоставянето - елита на народа, не размива ли границите сред десните и леви идеологии?
- Това е различен присъщ детайл на популистките партии - те нямат доста мощно изразена идеология. Тоест, по-скоро популизмът като идеология, както я назовава един от най-изтъкнатите учени Кас Муде, е „ тънка идеология “. Тя е като някакво було, като спомагателен пласт, който се наслагва върху главната идеология – била тя лява или дясна. Затова ние приказваме, че популизмът няма идеологическа същина от позиция на това дали е ляв или десен. Той може да е и ляв, и десен, и центристки, само че този идеологически детайл - на елита против народа, постоянно участва.
Освен това много неразбираемо са изразени идеологическите устои оттатък това опълчване, като доста постоянно се употребява черно-бял дискурс, обвързван с риториката „ ние ще спасим народа от корумпирания хайлайф “ и тя може да се демонстрира в разнообразни послания. Например, Тръмп приказва: аз ще ви спася от надигащата се китайска стопанска система, която е причина нашите служащи да нямат работа. ГЕРБ се появи на политическата сцена преди 10 години с платформата - ще ви спасим от корупцията. Национална движение „Симеон Втори" пък даде обещание, че ще оправи страната за 800 дни. Виктор Орбан ще избавя Унгария от мигрантите, макар че тях ги няма в страната.
- Кои политически обединения са повече подвластни на популистка реторика?
- Не е наложително чертите на популизма да се демонстрират във всяка една партия. Но в множеството случаи феноменът, който следим през днешния ден, е присъщ за новите партии, зародили по-отскоро, с харизматични водачи и доста постоянно тези водачи не са политици. Такива са Бабиш в Чехия, Борисов у нас и Доналд Тръмп в Съединени американски щати, които идват от други сфери. Това доста постоянно са по този начин наречените външни елити, т.е. хора, които не са израснали от редиците на партиите, както да вземем за пример Ангела Меркел. Говорим за маргинални политици, които съумяват да се вграждат в политиката с тази популистка реторика и с тези огромни обещания, като завземат гласове. Не е обаче наложително това да са нови водачи, или нови партии. Пример за това е „ Национален фронт “ във Франция на Марин Льо Пен, която е една дългогодишно открита групировка. Тя съумя да си смени водача – от татко към щерка, само че не можем да кажем, че няма партийните структури и главните детайли на една казионна партия.
- Какво е изключително особено за актуалния популизъм?
- Хамелеонският му темперамент, тъй като не става дума за идеология, а става дума за домогване до властта. Популистите са невероятни хамелеони, тъй като нямат идеологически устои, които да ги придържат към една политика или идеология. Те по-скоро скачат от тематика на тематика, съгласно това, коя може да се експлоатира най-добре в обществото. Затова постоянно съм несъгласна с мои сътрудници, които споделят, че видите ли популистите ни демонстрират кои са проблемите, които би трябвало да се позволяват. Но в случай че бъде решен казусът с мигрантите, те ще приказват за ЛГБТ обществото. Ако разгадаем този проблем, те ще приказват за стопанската система, за комерсиалния баланс. Тоест, не мисля, че те показват действителните проблеми, които би трябвало да се вземат решение в обществото. Нека не забравяме, че проблемите могат и да се конструират, не е наложително те да са действителни. Давам образец с Орбан, който съумява да конструира една антимигрантска политика, без да има емигранти в Унгария, това е една много хомогенна страна. Цялата вълна от мигранти беше спряна, там има малко бежанци и бежански лагери. В нашия подтекст са забавни Обединените патриоти, изключително когато се приказва за обществени политики - сериозен проблем заради застаряващото население, проблеми със събираемостта на налозите и прочие Те споделят: ромите употребяват обществените услуги, без да заплащат. Патриотите обаче действително нямат градивно виждане за ромския проблем – по какъв начин да се образова това малцинство, по какъв начин да се интегрира. Те нямат политики за интеграция, а единствено едно сочене с пръст, тъй като това държание води до печелене на гласове. Ако цялото ромско население го няма – мислите ли, че няма да има проблеми със обществената система? Винаги има една каста, която е на дъното на пирамидата и в случай че не са ромите, ще е някоя друга група. Това е неизбежно.
Друга доста типична характерност на този популизъм е разнообразието откъм прокламирани платформи – ляво, дясно, център. Има леви популистки партии, които споделят ние ще национализираме и ще въведем минимални приходи. Има други десни партии, които споделят, че ще изгонят всички чужденци. Ето вижте даже една Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова - те се държат извънредно популистки като дискурс. Много забавен феномен е ГЕРБ – несъмнено популистка партия по доста правила, която обаче държи една проевропейска посока. Много са аргументите за това, в това число и тъй като самият Борисов още през 2007 година получи благословията на Барозу и на водачите на ЕНП, с цел да се утвърди и легитимира вкъщи. В тази връзка желая да посочи още нещо значимо за популизма – той не е неподвижен, а динамичен феномен и доста партии се заиграват с популистка реторика и тематики. Освен това всяка партия от стратегически съображения може да реши да залитне към популистки послания и обещания, а в идващия миг да реши да се отдръпват от този вид държание.
- Как се проектира този феномен в българския политически живот?
- Това, което се наложи в България е невероятният триумф на Национална движение „Симеон Втори" когато съумя да получи поддръжка на 43% от гласоподавателите, при все това партията се образува публично единствено няколко месеца преди изборите. Има многочислени опити да се повтори този триумф и тази формула. ГЕРБ го репликира много сполучливо и то дотам, че на изборите през 2009 имаше тъкмо 43% поддръжка. Но да не забравяме и другите опити да се реализира тази формула, която се оказа работеща, от други политически бизнесмени. Да си спомним Яне Янев и РЗС, „ България без цензура “ на Николай Бареков, да забележим в този момент „ Воля “ на Веселин Марешки. Всички тези обединения аз назовавам „ флеш партии “, т.е. партии, които бързо горят. Но те се пробват да репликират този популистки модел, съсредоточен върху някаква персона, къде по-харизматична, къде не. Това са извънредно лидерски ориентирани политически планове, без никакви устои и ясна идеологична рамка, само че с огромни нереалистични обещания. И забележете – всички те са свързани с хора, маргинали в политиката. Това е доста типично за България.
- Как ще се впишат в българския политически пъзел възможни нови планове - на президента Радев, на Слави Трифонов или на Мая Манолова?
- Неслучайно хора, външни на политиката, толкоз елементарно съумяват да скочат в нея, тъй като към този момент години наред e наложена популистката реторика, че елитите са корумпирани, те всичките са маскари – да не забравяме тази велика фраза от 90-те. Затова ние ще пробваме всеки различен, който не сме пробвали досега – предприемача от аптеките, телевизионната звезда, полицейския военачалник, водача и така нататък Ще пробваме всеки, който не е политик. Това е първото изискване за триумфа на тези мини и не постоянно мини планове. Подобно говорене се наслагва в публичното схващане и то хваща корени. И по този начин недоверието на хората в политиците и институциите се задълбочава, което е в контраст на демократичните устои. В едно демократично общество е наложително да има работещи институции и да има доверие в тях. Но плановете, които в този момент виждаме – поръчка са създали Слави и Мая Манолова, ще оказват помощ само на ГЕРБ. Защото планове като тези на Слави, на Манолова ще лишават гласове от разнообразни партии, в това число и от ГЕРБ. Но защото партията на Борисов има най-голяма поддръжка, процентно ще я наранят минимум спрямо останалите обединения. И в последна сметка ще оказват помощ на ГЕРБ да затвърди позициите си с 30 и малко повече % доверие, за разлика от Българска социалистическа партия, да вземем за пример. Манолова ще отнеме много гласове от социалистите. Очаквам Слави да отнеме гласове по-скоро от патриотите, в сравнение с от ГЕРБ. Така че аз не предвиждам огромни промени в тази посока. Спомняте си 2013, при всички митинги, които имаше в страната, какъв брой партии и обединения се нароиха. Но се получи невижданият резултат - 24% от гласовете да отидат за партии, които не минаха 4% граница за влизане в Народното събрание. Това бяха изгубени гласове, които бяха разпределени съразмерно на политическите сили в Народното събрание, от което отново най-вече завоюва ГЕРБ.
- Има ли сега действителна ниша за сериозен политически план, който да промени конфигурацията на представителството в Народното събрание?
- Разбира се, че има ниша и един подобен план би трябвало да пристигна от дясно, защото в ляво Българска социалистическа партия – макар много сериозните вътрешни проблеми, има много постоянни устои. Който се опита в ляво да се конкурира с Българска социалистическа партия, може да доближи в най-хубавия случай триумфа на АБВ, само че няма да изкорени ГЕРБ. И по тази причина методът да се разклати позицията на ГЕРБ е посредством план от дясно. И това няма да е планът на Петър Москов – КОД. Той няма по какъв начин да активизира гласоподаватели, също така много залита надясно и се конкурира с всички националистически партии. Но има потребност от десен план. За страдание другите конфигурации в дясно, останките от ДСБ и Съюз на демократичните сили, не съумяват през последните 10 години да се активизират в нещо кохерентно, те са непрекъснато заети с вътрешни спорове. Реформаторският блок беше един огромен неуспех. Движение България на жителите (ДБГ) не можа да се сдобри с ДСБ, изгубиха тази инерция и опция. „ Демократична България “ направи още веднъж поръчка да бъде дясна опция, само че тя доста мъчно може да се продаде всеобщо отвън огромните градове, тъй като става дума за коалиция сред зелена групировка, ДСБ, което се пробва да е някакъв вид християн-демократическа, партия. Но това е идеологически план без бъдеще, тъй като той може да притегли един малък сегмент – на съумелите хора от огромните градове. Но няма по какъв начин да притегли гласове от Перник, от Плевен, от всички други значими градове в страната. Формациите от дясно или би трябвало да се обединят, или тотално да се разпаднат, с цел да дадат път на нещо ново – мисля, че това е алтернативата, която търси и обществото. Защото ние видяхме на локалните избори, а в София това беше доста показателно – че има явен протестен избор против ГЕРБ. Освен, че ГЕРБ загуби доста регионални градове, видяхме по какъв начин социалисти гласоподават за претендентите за районни кметове на „ Демократична България “ и по какъв начин десебари гласоподават за Мая Манолова. Тоест, това беше явен глас срещу ГЕРБ. Има капацитет, заряд и политическа сила в обществото против това ръководство. Причините са доста – когато си бил на власт 10 години, не е мъчно да те ненавиждат, не е мъчно да те подлагат на критика. Но виждаме едно съществено затлачване в работата на институциите през последните години. Особено откак и националистите влязоха във властта. Мисля, че доста мъчно се реализират политически решения заради големите разлики и цели на съдружните сътрудници. ГЕРБ много се дискредитира, събирайки се с подобен съдружен сътрудник и това неимоверно има политическа цена.
- До каква степен проруското въздействие е поразило българския политически живот?
- За страдание е много мощно това проруско въздействие. Не го споделям, тъй като имам нещо срещу Русия. Аз съм огромен почитател на съветската просвета. Но имам доста срещу вида на ръководство в Русия, тъй като е недемократичен по всички критерии. Отдавна в учебниците по политики извадиха Русия от категорията „ демократични страни “. А това е нещо, което аз няма по какъв начин да не поддържам, изключително когато вярваш в демократични полезности. За страдание съветското въздействие на политическо равнище е много мощно. Ние имаме партии, които пазят ползите на трета страна. Да не забравяме „ Атака “, която още от 2005 година всякога, когато Волен Сидеров си отвори устата, третото му изречение е Русия. Другите партии – Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, вършат по-малко това. Но Русия непроменяемо участва и едно от най-дълбоките разделения в българското общество още от Освобождението, най-малко за мене, е сред русофили и русофоби. Това разделяне продължава и до през днешния ден, като търпи разнообразни етикети – през 90-те години, да вземем за пример, бяхме антикомунисти и социалисти. Но това разделяне продължава и нещото, което е най-интересно, че то протича освен на идеологическо равнище. Политиците се пробват да ни продават разнообразни риторики на идеологическо равнище, като да вземем за пример съветските братя са ни освободили, ние им изискуем почитание. Да не забравяме обаче, че става дума за съответни политики – за Балкански поток или Турски поток, за енергетика, за закупуването на самолети, за съответни закони, какво е то газова тръба... Тоест, имаме детайли в българската политика, които ясно и наяве работят за пробутване на съветски ползи. Това е отвън всякакво подозрение и имаме доказателства на равнище съответни законодателни ограничения. Няма по какъв начин да е добре и да е в полза на България, когато се работи за ползи на третата страна, която и да била тя. Бидейки дребна страна, ние постоянно би трябвало да сме под крилото на по-голям съюз. И не инцидентно след доста търсене и спорове България пое ясно евроатлантическа ориентировка. Но да не забравяме, че това напълно не е даденост. В ранните години на демокрацията беше немислимо, че ние в миналото ще се присъединим към НАТО. В същото време, в случай че можеше да търгуваме и с Русия, и с Европейски Съюз – щеше да бъде най-добре, споделяха някои политици. Но сега, в който към този момент сме членове на Европейски Съюз и НАТО, няма по какъв начин да тъчем на два стана. Дори и Турция - както се вижда, не може да играе двойна игра, макар огромната си войска, икономическото състояние и мигрантите, които държи като опасност. Затова считам, че са доста нездравословни тези заигравания с съветските ползи в България, тъй като те се продават на хората като диспути върху исторически тематики, като една културна и лингвистична непосредственост, която ние имаме с Русия, само че тя се показва по един преломен метод – всичко, което не е за Русия, е против Русия. И това е доста нездравословно за България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ