Захари Зограф, живописец от Самоковската художествена школа, се ражда на

Захари Зограф, живописец от Самоковската художествена школа, се ражда на 8 октомври 1810 година в фамилията на зографа Христо Димитров.

За късия си живот - единствено 43 години - той оставя за поколенията надарени платна, икони и фрески. Рисува от детската си възраст и до през днешния ден основаните от него икони се съхраняват в доста от българските църкви и манастири. Творбите на Захари Зограф се пазят в църквите „ Св. св. Константин и Елена “ и „ Св. Петка “ в Пловдив, в храм „ Св. Богородица “ в Копривщица и в Мулдавския манастир. Стенописите на Захари Зограф като скъпи реликви украсяват аязмото на асеновградската черква „ Св. Богородица Рибна “, Бачковския и Рилския манастир.

Една година и половина художникът живее в Атон, където изписва външния притвор на основната черква в лаврата на св. Атанасий. Признат за учредител на светската живопис в България, Захари Зограф е един от дребното иконописци, които внасят битови детайли в църковното изкуство. В Националната изложба за посетителите са изложени неговият автопортрет и портрет на Неофит Рилски, рисувани с маслени бои. До през днешния ден се пазят десетки скици с туш и акварел на живописеца, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди и пейзажи. Мечтата на Захари Зограф е била да учи в Художествената академия в Санкт Петербург, само че в разцвета на креативните сили художникът умира от тиф.