Цел и смисъл в живота: една трогателна история
Загубата на дете не може да се преодолее цялостен живот. Ние обаче имаме вяра, че има излаз от всяка обстановка.
Някой ще каже, че в такива случаи на помощ се притичат роднините. Но в реалност човек не постоянно намира сили да живее. Най-често той става аскет и се отдръпва от външния свят.
“Наскоро се преместихме в къща. Съпругът ми е композитор. Той от дълго време мечтае да написа музиката си в естетика с природата. И доста желаех дребните ни деца да прекарват повече време навън.
Имахме огромен шанс с нашите съседи, те ни посрещнаха задушевно и ни описаха за всичко, което се случва в региона. Но имаше една жена, която даже не пожела да ни поздрави. Къщата й е настрана от пътя и наподобява доста разхвърляна. Самата тя се облича в някакви парцали и не приказва с никого.
Моята съседка Мария ми сподели, че старицата е станала такава преди 13 години. Съпругът и щерка й се прибирали към у дома. Мъжът карал, само че в един миг изгубил надзор и се блъснал в камион.
Жената не била на себе си, отблъснала всички. Хората просто се опасяват да се приближат до нея и постоянно шушукат зад тила й, наричайки я магьосница.
Но видях освен това в очите й. Струваше ми се, че тя към момента се нуждае от поддръжка и грижи.
Често си мислех за странната съседка. Един ден се засякохме на улицата. Този ден бях решила да отида на работа рано. Старицата вървеше против мен с букет маргаритки в ръце. Веднага се сетих за баба си, която просто обожаваше тези цветя. Помислих си: „ Зъл и безчувствен човек не може да обича тези красиви цветя. Може би съседите бъркат? ” Исках да я опозная.
На идващия ден взех решение да й занеса пресен букет от маргаритки. Когато се приближих до къщата, видях съседката на прозореца. Усмихнах й се, само че тя мигновено дръпна пердето. Оставих букета на прага й и написах записка: „ Баба ми ми споделяше, че маргаритките символизират светлина и непорочност “.
Когато дърпаше пердето, забелязах портрет на Бетовен, който висеше на стената. Това е обичаният композитор на брачна половинка ми и имаме доста негови плочи вкъщи. Мислех, че мога да дам на дамата една от тях. Съпругът ми поддържа концепцията ми и на идващия ден още веднъж отидох при съседката.
Почуках решително на вратата и споделих: „ Съжалявам, че ви трежова. Донесох ви нещо, което несъмнено ще ви хареса! ” Жената открехна леко вратата и ме погледна. Когато погледът й се спусна към ръцете ми, изражението й се промени и тя отвори вратата още малко.
Забелязах портрета на Бетовен на стената ви. Мислех, че бихте желали да слушате това – споделих страхливо и й подадох плочата. Тя сподели: „ Ще те пусна вътре. Само апелирам, не казвай на никого, че си била тук. ”
Когато влязох в къщата, бях шокирана от това, което видях. Озовах се в чисто и уютно жилище. В ъгъла имаше пиано, а върху него ваза с маргаритки и огромна фотография в рамка. На нея имаше мъж с малко момиченце на ръце.
Вижте още: Защо взех решение да стана втора брачна половинка?
“Беше ми по-лесно да основа облика на луда бабичка, тъй че хората да странят от мен. Понякога те не знаят къде е границата и навлизат в персоналното ти пространство. Но никой не може да помогне при загубата на дете. В един момент станах и вдовица, и майка, която загуби единственото си дете “, сподели тя и отиде до пианото.
Тя продължи: „ Дъщеря ми обичаше да й изсвирвам на пиано. Най-много й харесваше „ Лунна соната “ на Бетовен, след което ми подаряваше маргаритки. Оттогава не съм свирила на пианото. ”
Започнах постоянно да навестявам съседката си. Поканих я вкъщи. Съпругът ми дълго време свири на пиано обичаните ни композиции. Тогава тя изиска да седне на пианото. Изсвири тъкмо тази лунна соната. Накрая й подарих букет от маргаритки и дамата сподели: „ Баба ти е била права, благодаря ти “.
