Заглавието на този разказ не е измислено от мен. Така

Заглавието на този роман не е измислено от мен. Така се назовава Асоциацията от фолклорните сформира на българи, живеещи в чужбина. През май тази година за пети път те организираха своя събор. Позволих си да копирам една фотография, чиито създател не е прочут. Виждат се мъже, дами и деца, напълнили цялостен един площад, облечени в български национални носии, начело има барабан, двама кукери и знамето на България.
За този събор ми описаха семейство Иван и Стела Куртеви, които от 20 години живеят и работят на Канарските острови. Там е роден най-малкият им наследник. Другите им деца работят и учат в Испания и Шотландия. Преди няколко дни в Ла Нунсия, южен испански град, се събрали групи за български фолклор от 19 страни. На общата фотография не са се побрали всички.

Може би нямаше да обърна внимание на тази история, в случай че Иван не беше ми споделил, че за първи път от 10 години се е видял със сестра си Теодора. Тя е пристигнала с групата за национални танци от Бремерхафен. Пътуването на българската група от Германия до Испания не минало без катастрофи. Танцьорите стояли затворени в парещ и задушен аероплан на Луфтханза към три часа, без някой да им изясни за какво стоят на пистата, само че не изхвърчат. Щом свършила водата им за пиянство, стюардесите общително им предложили да си купят от по пет евро дребната бутилка. Групата закъсняла и пропуснала авансово декларирания превоз от летището. Придвижили се с таксита, което въобще не повлияло на положителното им въодушевление. Все отново на български събор отиват, да пеят национални песни, да играят българско хоро! И те взели участие, дружно с групи от целия свят в „ На площада на другата България “.

Виж ти, какви работи! Оказва се, че има българи, пръснати по света, които работят, вършат къщи и раждат деца надалеч от Родината, играят хора, пеят български песни и се обличат в национални носии, направени от самите тях! Не са роми с български персонални карти, не крадат и не просят. Живеят от труда си, изпращат децата си да учат в влиятелни университети, изпращат и пари до България. Родината, която не са не запомнили.
Всичко е почнало от група запалянковци. На 2 май 2015 година танцова група „ От Извора “ – българи, живеещи в Лион – Франция, провеждат „ Гергьовденски игри ”. Участват към 400 танцьори от 6 eвропейски страни.

Основава се Асоциация на българските фолклорни групи в чужбина. Тяхната концепция е един път в годината на разнообразни места по света да се събират групи за български песни и танци.
Вторият събор, през май 2016 година е „ Пролетна задявка “. Организатор са група „ Луди-Млади “, Монпелие – Франция. Участват 20 групи от 9 страни в Европа.

През 2017 година в Гандия – Испания 30 групи два дни танцуват български хора. На четвъртото издание на събора, в Милано – Италия има към този момент над 800 участника.

В Ла Нунсия провинция Аликанте – Испания от 10 до 12 май 2019 година беше петият фестивал „ Балканджийско забавление “. Над 24 часа български танци! Повече от 1500 участници! Никой не ги е финансирал, не са получили пари от българската страна, от фондове и фондации. Репетирали са цяла година, купили билети за пътешестване, изработили си шевиците на ризите и ето ги – на общата фотография на площада в един испански град.

Чудно нещо са хората. Някои, като ги отделиш от мястото, в което са се родили, не се трансформират, остават си същите. Правят турски квартал, чайна таун, гръцки град-държава. Други се претопяват, сякаш изчезват, само че и правнуците им приказват арменски или иврит. Едни до края на живота си резервират съветския акцент, други съвършено научават непознатия език и не помнят своя. Какво ли се случва с двата милиона българи в чужбина? Техните деца дали ще приказват нашия език, ще знаят ли по кое време е Гергьовден, Йордановден или празника на Светите братя Кирил и Методий?

Как никой от нашите по-големи или по-малки топ публицисти не се сети да напише нещо за „ На площада на другата България “?

В фамилния списък от фотоси имам една, на която преди няколко години сме се събрали за Рождество Христово. Дошли са си децата от Европа – от Германия, Австрия и Англия. Липсват племенниците от Шотландия и Испания. Чудя се, дали в миналото ще се съберем всички…

Чудя се още, след стотина години къде ще бъде България – в Столипиново, в Разград, на хорото в Чикаго или на Трети март в Тенерифе…

Нещо ме хваща за гърлото, като виждам тази фотография. Хората са играли ръченица, дунавското и дайчовото, сами са си създали костюмите, пътували са стотици и хиляди километри, с цел да залеят улиците на някой отдалечен европейски град с нашите неравноделни тактове, стъпки и шевици. Отворих страницата им в Инернет и видях красиви българки и усмихнати българи, каквито рядко срещам по нашите улици. Нагледах се на видеоклипове с танци, каквито съм виждал единствено по концертите на професионални сформира. Видях момче в национална носия, коленичило да целува българското знаме! А някои споделят, че младото потомство е изгубено… Научих, че домакини на шестия събор „ На площада ” през май 2020 година ще са българските фолклорни групи от Верона – Италия. Дано да мога да отида, да ги видя и изпълня душата си с техните страсти и сила!

Д-р Любомир Калудов

Инфо: Труд