Васильовден е, сурвакари ни носят здраве и благоденствие
Задължително празничната трапезата се прикадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове
На 1 януари православната черква уважава паметта на св. Василий Велики, а съгласно националната традиция е Сурваки. Това е зимен празник, който е уважаван в цяла България. Прави се обредна софра, сурвака се и се ладува. Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. В някои фамилии се подготвя пача от краката и главата на прасето, заколено на Коледа.
Ястията на трапезата са блажни. Обредното меню може да съдържа ястие с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Пече се и баница или пита с дрянови шансове. На масата се поставят орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прикадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове.
Празникът е прочут още като Сурваки, Сурва, Нова година, само че малко на брой знаят, че идва от иранската дума “сура ”, която значи " мощност ", " мощ ". “Сурва ” е " мощна " в смисъла, в който се използва при изложение на стопанската година - " мощна година " при добър рандеман. Така е и в пожеланията - " златен вързоп на равнища, алена ябълка в градина... ".
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в интервала на така наречен Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Традицията повелява на Васильовден децата да обикалят къщите и с дрянови сурвачки да пожелават здраве и благополучие. Домакините пък подаряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите би трябвало да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „ мръсните ” дни и да предпазят хората от тях.
Освен всичко, на днешния празник се вършат и гадания, свързани със здравето и благополучието на фамилията, добитъка, плодородието. В някои региони на страната в 12 люспи от кромид лук, подредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на избран месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като съгласно вярването това значи, че този месец ще е най-дъждовен.
Широко публикувани са и брачните гадания. Младите девойки и ергените резервират първия залък от баницата или погачата, с цел да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще минат под венчило. Ладуването също се явява врачуване за сватба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки освен това на кого какъв сватбен сътрудник се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специфични песни, като обичаят нормално приключва с общо хоро.
Основният бит на Сурваки е така наречен сурвакане. Малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на фамилията със сурвачки, пожелавайки им здраве и изобилие.
Православната черква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден към 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е прочут за времето си църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол.
Във всички храмове ще се отслужи празнична Света Литургия. Желателно е да отидете на черква в 10 часа, защото тогава ще стартира Литургията, съчетана с молебен за здраве и благополучие.
Честита Нова година!
На 1 януари православната черква уважава паметта на св. Василий Велики, а съгласно националната традиция е Сурваки. Това е зимен празник, който е уважаван в цяла България. Прави се обредна софра, сурвака се и се ладува. Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. В някои фамилии се подготвя пача от краката и главата на прасето, заколено на Коледа.
Ястията на трапезата са блажни. Обредното меню може да съдържа ястие с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Пече се и баница или пита с дрянови шансове. На масата се поставят орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прикадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове.
Празникът е прочут още като Сурваки, Сурва, Нова година, само че малко на брой знаят, че идва от иранската дума “сура ”, която значи " мощност ", " мощ ". “Сурва ” е " мощна " в смисъла, в който се използва при изложение на стопанската година - " мощна година " при добър рандеман. Така е и в пожеланията - " златен вързоп на равнища, алена ябълка в градина... ".
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в интервала на така наречен Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Традицията повелява на Васильовден децата да обикалят къщите и с дрянови сурвачки да пожелават здраве и благополучие. Домакините пък подаряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите би трябвало да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „ мръсните ” дни и да предпазят хората от тях.
Освен всичко, на днешния празник се вършат и гадания, свързани със здравето и благополучието на фамилията, добитъка, плодородието. В някои региони на страната в 12 люспи от кромид лук, подредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на избран месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като съгласно вярването това значи, че този месец ще е най-дъждовен.
Широко публикувани са и брачните гадания. Младите девойки и ергените резервират първия залък от баницата или погачата, с цел да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще минат под венчило. Ладуването също се явява врачуване за сватба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки освен това на кого какъв сватбен сътрудник се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специфични песни, като обичаят нормално приключва с общо хоро.
Основният бит на Сурваки е така наречен сурвакане. Малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на фамилията със сурвачки, пожелавайки им здраве и изобилие.
Православната черква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден към 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е прочут за времето си църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол.
Във всички храмове ще се отслужи празнична Света Литургия. Желателно е да отидете на черква в 10 часа, защото тогава ще стартира Литургията, съчетана с молебен за здраве и благополучие.
Честита Нова година!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ