Руската икономика от Сергей Вите до Сергей Шарапов
За златната рубла на Вите, антируската парична промяна от 1897 година и нейния ослепителен съперник
Във висшите ешелони на съветското държавно управление, както и в съветската експертна общественост, постоянно се чуват апели за основаването на златна рубла. Предлага се да се вземе поради опитът от основаването на златната рубла в предишното. Назовават се три плана за златна валута в съветската история. Първият е златната рубла на С.Ю. Вите, въведена вследствие на паричната промяна от 1897 година Вторият е златният червонец от 20-те години на предишния век в Съюз на съветските социалистически републики. Третият е по този начин наречената златна рубла, въведена с разпореждане на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 28 февруари 1950 година
Ако приказваме за плана от 1950 година, тогава държавният декрет не планува златна рубла. В него се споделяше единствено, че занапред нататък покупателната дарба на руската рубла ще се пресмята посредством обвързването й не към щатския $, а към златото. Ако приказваме за златните червонци, чийто план е направен от тогавашния национален комисар по финансите Г. Соколников, то златните червонци в никакъв случай не са били пуснати в обращение.
Но рублата, която се роди вследствие на паричната промяна от 1897 година, в действителност беше златна валута: първо, тя беше подкрепена от ресурс от доблестен метал, държан от емитента (Централната банка или Министерството на финансите); второ, той е обменян за благородния метал от тези запаси.
Настоящите последователи на връщането към златната рубла с носталгия си спомнят за златната рубла, основана с напъните на тогавашния министър на финансите Сергей Юлиевич Вите (1849-1915). Според тях златната валута е знак на силата и просперитета на страната. Така мислеха мнозина в Русия и в края на 19 век. когато Министерството на финансите на Руската империя разгласи подготовката за прекосяване към златната валута.
До края на царуването на Николай I рублата беше постоянна, малко хора се интересуваха от нейния обменен курс, рублата циркулира съвсем извънредно в страната. По време на ръководството на Александър II започнаха стопански и финансови промени. По-специално, през 1860 година е основана Държавната банка на Руската империя. На съветската рубла беше позволено свободното придвижване през границата. Започва да се търгува на европейските тържища. Спекулантите са създали курса му, казано със модерни термини, неустойчив. И тогава те започнаха да споделят на императора, че единственият метод да се преодолее тази неустойчивост е да се направи рублата златна. И за това би трябвало да се натрупат златни запаси.
Имаше три съществени метода за увеличение на златните запаси. Първо, посредством увеличение на добива на благородния метал в страната. Второ, заради комерсиалния остатък (превишението на износа над вноса) и натрупването на валути на тези страни, които към този момент са въвели златния стандарт. Трето, посредством приемане на заеми в злато или златни валути.
Въпреки че Русия беше златодобивна страна, мащабът на добива на благородния метал беше относително непретенциозен. През втората половина на 19 век междинният годишен рандеман на злато в Русия е от порядъка на 30-40 тона. (Катасонов В. Златото в стопанската система и политиката на Русия. - М.: Ankil, 2009, стр. 21). Що се отнася до комерсиалния баланс на Руската империя, той беше неустойчив. Най-простият и, както наподобява, най-надежден метод за попълване на златния запас беше приемането на заеми в злато или златни валути.
Отбелязвам, че Русия беше една от последните европейски страни, които се причислиха към „ клуба на златния стандарт “. Първата беше Англия. Там златният стандарт е в действие от 1821 година Тогава той беше пробутан от един от представителите на Ротшилдови - Нейтън. Този, който пое контрола върху Bank of England през 1815 година
Ротшилд след Наполеоновите войни съумяха да придобият в ръцете си огромно количество европейско злато. Те не желаеха златото да бъде тяхното мъртво богатство. Така се роди концепцията да се наложи златен стандарт на света, който да сътвори непрекъснато търсене на заеми под формата на доблестен метал. Жълтият метал трябваше да се трансформира в капитал, който носи облага на притежателите на злато, т.е. на Ротшилдови.
Упоритите Ротшилдови постепенно, само че непрекъснато се придвижваха към задачата си. До средата на по-миналия век те съумяха да наложат златен стандарт на английските владения - Канада и Австралия. След това, откакто приготвиха и организираха френско-пруската война от 1870-71 година, те съумяха да привлекат Германия в клуба на златния стандарт посредством Бисмарк. През 1878 година Франция се причислява към клуба и така нататък Дойде ред и на Русия.
Имаше хора в Русия, които разбираха защо става дума. И доста преди антируската парична промяна от 1897 година те се пробваха да попречат на Русия да се причисли към клуба на златния стандарт. Сергей Федорович Шарапов (1855-1911) е най-енергичният съперник на промяната и ослепителен съперник на министъра на финансите С. Вите.
Преди революцията Шарапов е ярка и известна фигура в Русия. Днес справочниците и енциклопедиите пишат за него доста спестовно: съветски икономист, публицист, боен, политик, издател и журналист, късен славянофил. Убеден съм, че биографията и творчеството на С.Ф. Шарапова заслужава доста повече. И в този момент желая да се съсредоточа върху една от главните му произведения " Хартиена рубла " (1893).
В „ Хартиената рубла “ Сергей Федорович в никакъв случай не загатва министър Вите. Явно се е надявал, че със силата на причините ще успее да убеди министъра да се откаже от рисковата, неблагоразумна стъпка. Шарапов води доста дейна полемика с икономиста Иларион Игнатиевич Кауфман (1848-1915), който е консултант на Вите и му оказва помощ в подготовката на промяната.
Шарапов схваща, че въвеждането на златната рубла е належащо, с цел да се ограби Русия. Още при царуването на Александър II „ реформаторите “ слагат като главен приоритет задачата да засилят „ привличането на непознати вложения “ под формата на държавни заеми, банкови заеми и директни вложения. Чуждите вложители трябваше да основат в Русия, казано по актуален метод, „ удобен капиталов климат “. За това, съгласно „ реформаторите “, наред с други неща, е нужна постоянна и конвертируема парична единица (хартиената фиатна рубла не е подобаваща за ролята на такава единица).
Шарапов оракулски предсказа, че в случай че златната рубла бъде въведена, суверенният дълг на Русия неизбежно ще стартира да пораства вследствие на непрекъснато взимане на заеми. През 1880-1890 година особена роля във външните заеми стартират да играят по този начин наречените златни заеми - целеви заеми, които Министерството на финансите на Руската империя употребява за струпване на ресурс от жълт метал, нужен за въвеждането на златната рубла.
През 1881-1897г. непознат капитал беше притеглен в Русия в размер на 1700 милиона рубли, в това число външни държавни заеми - в размер на 1050 милиона рубли. (Брегел Е.Я. Парично обращение и заем на капиталистическите страни. - М.: Госфиниздат, 1955, стр. 326). В навечерието на Първата международна война Русия заема първо място в света по външен държавен дълг.
Нека дадем думата на нашия експерт по история на държавните заеми в Русия Б. Хейфец: „ Преди Първата международна война Русия... във връзка с размера на външния дълг беше преди всичко в света. През 1914 година измежду развитите страни единствено Япония има по-сериозен външен държавен дълг. Останалите държави-длъжници бяха подвластни и/или полуколониални. Сред тях особено място заема Индия, която има голям държавен дълг към Англия.
Външният дълг на царска Русия през 1914 година е 2,3 пъти по-висок от външния дълг на Индия и 2,6 пъти този на Япония ”(Хейфец Б.А. Кредитна история на Русия: от Екатерина II до Путин. - М.: Едиториал URSS, 2001 година, стр. 12-13). Хейфец също по този начин обръща внимание на високата цена на държавните заеми за Русия: „ Русия беше и преди всичко в света във връзка с годишните разноски за обслужване на държавния дълг, които в предвоенния интервал възлизаха на 0,3–0,4 милиарда рубли. “ (пак там.).
Сергей Шарапов предвижда още един сериозен проблем от въвеждането на златната рубла: той ще задържи икономическото развиване на Русия заради това, че в стопанската система на страната непрекъснато ще липсват банкноти за обслужване на стокообмена и заплащанията. Въпреки че преходът към златни валути в разнообразни страни се наричаше установяването на златния стандарт, преди Първата международна война не съществуваше „ общоприета “ норма за покриване на емисията на банкноти (банкноти и дребни пари). Всяка страна дефинира собствен личен % на покритие. В Русия, посредством напъните на С. Вите, е открита най-строгата норма.
Мнозина неправилно считат, че вследствие на промяната от 1897 година е имало обезценка на рублата. Всъщност имаше преоценка. За това написа и приказва С. Шарапов. Виж: Катасонов В. Икономическата доктрина на славянофилите и модерна Русия. „ Хартиена рубла С. Шарапов. - М.: Институт за съветска цивилизация, издателство Oxygen, 2016 година, стр. 343-346.
По отношение на златото, новата рубла на Витте беше 1,67 пъти „ по-тежка “ от хартиената рубла, която беше в обращение в Русия през интервала 1839-1895 година Това имаше съществени последствия за Русия: първо, опциите за експорт от страната (особено на зърно) бяха внезапно усложнени. Второ, външният дълг на Русия (много огромен по време на въвеждането на златната рубла) и деноминиран в кредитни рубли стана доста „ по-тежък “ в златно изражение.
Всичко, за което предизвести С. Шарапов, се случи. Паричната промяна от 1897 година програмира случилото се в Русия двадесет години по-късно - през февруари-октомври 1917 година
След въвеждането на златната рубла С.Ф. Шарапов, продължавайки дуела, изиска анулацията му. През 1899 година той разгласява брошурата Как да отстраняваме златната валута? ".
Към борбата му със С.Ю. Витте и други „ реформатори “, които пазят ползите на непознатия капитал в Русия, се причисляват военачалник Александър Дмитриевич Нечволодов (1864-1938) и съветският публичен и политически деятел Георгий Василиевич Бутми (1856-1919). Първият от тях очерта програмата си в работата " От съсипия към разцвет " (1906). Второто е в сборника със публикации и речи „ Златна валута “ (1904). Можем да споменем и отчета на Бутми пред съветското заседание на 9 април 1910 година „ Златен кръст “(Бюлетин на съветското заседание. 1910. № 15).
Критиката на златната рубла от Нечволодов и Бутми повтори главните положения на книгата на С. Шарапов " Хартиена рубла ". И това към този момент беше рецензия, учредена на опустошителните резултати от валутната промяна от 1897 година
Шарапов, Нечволодов, Бутми бяха освен критици. Те предложиха други възможности на златната рубла. Най-задълбочена и развита беше алтернативата, показана от Сергей Шарапов в неговата книга „ Хартиената рубла “.
За страдание, концепциите на Сергей Федорович по време на живота му не откриха отговор в Руската империя. Когато стартира Първата международна война, златният стандарт в Русия беше спрян. При това, през годините на войната, той престана да работи на всички места (с изключение на Съединените щати). В съкратена форма стандартът беше възобновен в Англия, Франция и няколко други страни, след което икономическата рецесия и депресията от 30-те години на предишния век принудиха тези страни още веднъж да изоставят златния стандарт.
В Съветска Русия и в Съюз на съветските социалистически републики имаше оферти за връщане към златната рубла. Започна даже подготовка за парична промяна, която трябваше да приключи с въвеждането на златни монети, само че това не се случи. Съветският съюз пое по друг път. Той стартира да построява парична система, която значително се основава на концепциите на " хартиената рубла " на Сергей Федорович Шарапов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Във висшите ешелони на съветското държавно управление, както и в съветската експертна общественост, постоянно се чуват апели за основаването на златна рубла. Предлага се да се вземе поради опитът от основаването на златната рубла в предишното. Назовават се три плана за златна валута в съветската история. Първият е златната рубла на С.Ю. Вите, въведена вследствие на паричната промяна от 1897 година Вторият е златният червонец от 20-те години на предишния век в Съюз на съветските социалистически републики. Третият е по този начин наречената златна рубла, въведена с разпореждане на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 28 февруари 1950 година
Ако приказваме за плана от 1950 година, тогава държавният декрет не планува златна рубла. В него се споделяше единствено, че занапред нататък покупателната дарба на руската рубла ще се пресмята посредством обвързването й не към щатския $, а към златото. Ако приказваме за златните червонци, чийто план е направен от тогавашния национален комисар по финансите Г. Соколников, то златните червонци в никакъв случай не са били пуснати в обращение.
Но рублата, която се роди вследствие на паричната промяна от 1897 година, в действителност беше златна валута: първо, тя беше подкрепена от ресурс от доблестен метал, държан от емитента (Централната банка или Министерството на финансите); второ, той е обменян за благородния метал от тези запаси.
Настоящите последователи на връщането към златната рубла с носталгия си спомнят за златната рубла, основана с напъните на тогавашния министър на финансите Сергей Юлиевич Вите (1849-1915). Според тях златната валута е знак на силата и просперитета на страната. Така мислеха мнозина в Русия и в края на 19 век. когато Министерството на финансите на Руската империя разгласи подготовката за прекосяване към златната валута.
До края на царуването на Николай I рублата беше постоянна, малко хора се интересуваха от нейния обменен курс, рублата циркулира съвсем извънредно в страната. По време на ръководството на Александър II започнаха стопански и финансови промени. По-специално, през 1860 година е основана Държавната банка на Руската империя. На съветската рубла беше позволено свободното придвижване през границата. Започва да се търгува на европейските тържища. Спекулантите са създали курса му, казано със модерни термини, неустойчив. И тогава те започнаха да споделят на императора, че единственият метод да се преодолее тази неустойчивост е да се направи рублата златна. И за това би трябвало да се натрупат златни запаси.
Имаше три съществени метода за увеличение на златните запаси. Първо, посредством увеличение на добива на благородния метал в страната. Второ, заради комерсиалния остатък (превишението на износа над вноса) и натрупването на валути на тези страни, които към този момент са въвели златния стандарт. Трето, посредством приемане на заеми в злато или златни валути.
Въпреки че Русия беше златодобивна страна, мащабът на добива на благородния метал беше относително непретенциозен. През втората половина на 19 век междинният годишен рандеман на злато в Русия е от порядъка на 30-40 тона. (Катасонов В. Златото в стопанската система и политиката на Русия. - М.: Ankil, 2009, стр. 21). Що се отнася до комерсиалния баланс на Руската империя, той беше неустойчив. Най-простият и, както наподобява, най-надежден метод за попълване на златния запас беше приемането на заеми в злато или златни валути.
Отбелязвам, че Русия беше една от последните европейски страни, които се причислиха към „ клуба на златния стандарт “. Първата беше Англия. Там златният стандарт е в действие от 1821 година Тогава той беше пробутан от един от представителите на Ротшилдови - Нейтън. Този, който пое контрола върху Bank of England през 1815 година
Ротшилд след Наполеоновите войни съумяха да придобият в ръцете си огромно количество европейско злато. Те не желаеха златото да бъде тяхното мъртво богатство. Така се роди концепцията да се наложи златен стандарт на света, който да сътвори непрекъснато търсене на заеми под формата на доблестен метал. Жълтият метал трябваше да се трансформира в капитал, който носи облага на притежателите на злато, т.е. на Ротшилдови.
Упоритите Ротшилдови постепенно, само че непрекъснато се придвижваха към задачата си. До средата на по-миналия век те съумяха да наложат златен стандарт на английските владения - Канада и Австралия. След това, откакто приготвиха и организираха френско-пруската война от 1870-71 година, те съумяха да привлекат Германия в клуба на златния стандарт посредством Бисмарк. През 1878 година Франция се причислява към клуба и така нататък Дойде ред и на Русия.
Имаше хора в Русия, които разбираха защо става дума. И доста преди антируската парична промяна от 1897 година те се пробваха да попречат на Русия да се причисли към клуба на златния стандарт. Сергей Федорович Шарапов (1855-1911) е най-енергичният съперник на промяната и ослепителен съперник на министъра на финансите С. Вите.
Преди революцията Шарапов е ярка и известна фигура в Русия. Днес справочниците и енциклопедиите пишат за него доста спестовно: съветски икономист, публицист, боен, политик, издател и журналист, късен славянофил. Убеден съм, че биографията и творчеството на С.Ф. Шарапова заслужава доста повече. И в този момент желая да се съсредоточа върху една от главните му произведения " Хартиена рубла " (1893).
В „ Хартиената рубла “ Сергей Федорович в никакъв случай не загатва министър Вите. Явно се е надявал, че със силата на причините ще успее да убеди министъра да се откаже от рисковата, неблагоразумна стъпка. Шарапов води доста дейна полемика с икономиста Иларион Игнатиевич Кауфман (1848-1915), който е консултант на Вите и му оказва помощ в подготовката на промяната.
Шарапов схваща, че въвеждането на златната рубла е належащо, с цел да се ограби Русия. Още при царуването на Александър II „ реформаторите “ слагат като главен приоритет задачата да засилят „ привличането на непознати вложения “ под формата на държавни заеми, банкови заеми и директни вложения. Чуждите вложители трябваше да основат в Русия, казано по актуален метод, „ удобен капиталов климат “. За това, съгласно „ реформаторите “, наред с други неща, е нужна постоянна и конвертируема парична единица (хартиената фиатна рубла не е подобаваща за ролята на такава единица).
Шарапов оракулски предсказа, че в случай че златната рубла бъде въведена, суверенният дълг на Русия неизбежно ще стартира да пораства вследствие на непрекъснато взимане на заеми. През 1880-1890 година особена роля във външните заеми стартират да играят по този начин наречените златни заеми - целеви заеми, които Министерството на финансите на Руската империя употребява за струпване на ресурс от жълт метал, нужен за въвеждането на златната рубла.
През 1881-1897г. непознат капитал беше притеглен в Русия в размер на 1700 милиона рубли, в това число външни държавни заеми - в размер на 1050 милиона рубли. (Брегел Е.Я. Парично обращение и заем на капиталистическите страни. - М.: Госфиниздат, 1955, стр. 326). В навечерието на Първата международна война Русия заема първо място в света по външен държавен дълг.
Нека дадем думата на нашия експерт по история на държавните заеми в Русия Б. Хейфец: „ Преди Първата международна война Русия... във връзка с размера на външния дълг беше преди всичко в света. През 1914 година измежду развитите страни единствено Япония има по-сериозен външен държавен дълг. Останалите държави-длъжници бяха подвластни и/или полуколониални. Сред тях особено място заема Индия, която има голям държавен дълг към Англия.
Външният дълг на царска Русия през 1914 година е 2,3 пъти по-висок от външния дълг на Индия и 2,6 пъти този на Япония ”(Хейфец Б.А. Кредитна история на Русия: от Екатерина II до Путин. - М.: Едиториал URSS, 2001 година, стр. 12-13). Хейфец също по този начин обръща внимание на високата цена на държавните заеми за Русия: „ Русия беше и преди всичко в света във връзка с годишните разноски за обслужване на държавния дълг, които в предвоенния интервал възлизаха на 0,3–0,4 милиарда рубли. “ (пак там.).
Сергей Шарапов предвижда още един сериозен проблем от въвеждането на златната рубла: той ще задържи икономическото развиване на Русия заради това, че в стопанската система на страната непрекъснато ще липсват банкноти за обслужване на стокообмена и заплащанията. Въпреки че преходът към златни валути в разнообразни страни се наричаше установяването на златния стандарт, преди Първата международна война не съществуваше „ общоприета “ норма за покриване на емисията на банкноти (банкноти и дребни пари). Всяка страна дефинира собствен личен % на покритие. В Русия, посредством напъните на С. Вите, е открита най-строгата норма.
Мнозина неправилно считат, че вследствие на промяната от 1897 година е имало обезценка на рублата. Всъщност имаше преоценка. За това написа и приказва С. Шарапов. Виж: Катасонов В. Икономическата доктрина на славянофилите и модерна Русия. „ Хартиена рубла С. Шарапов. - М.: Институт за съветска цивилизация, издателство Oxygen, 2016 година, стр. 343-346.
По отношение на златото, новата рубла на Витте беше 1,67 пъти „ по-тежка “ от хартиената рубла, която беше в обращение в Русия през интервала 1839-1895 година Това имаше съществени последствия за Русия: първо, опциите за експорт от страната (особено на зърно) бяха внезапно усложнени. Второ, външният дълг на Русия (много огромен по време на въвеждането на златната рубла) и деноминиран в кредитни рубли стана доста „ по-тежък “ в златно изражение.
Всичко, за което предизвести С. Шарапов, се случи. Паричната промяна от 1897 година програмира случилото се в Русия двадесет години по-късно - през февруари-октомври 1917 година
След въвеждането на златната рубла С.Ф. Шарапов, продължавайки дуела, изиска анулацията му. През 1899 година той разгласява брошурата Как да отстраняваме златната валута? ".
Към борбата му със С.Ю. Витте и други „ реформатори “, които пазят ползите на непознатия капитал в Русия, се причисляват военачалник Александър Дмитриевич Нечволодов (1864-1938) и съветският публичен и политически деятел Георгий Василиевич Бутми (1856-1919). Първият от тях очерта програмата си в работата " От съсипия към разцвет " (1906). Второто е в сборника със публикации и речи „ Златна валута “ (1904). Можем да споменем и отчета на Бутми пред съветското заседание на 9 април 1910 година „ Златен кръст “(Бюлетин на съветското заседание. 1910. № 15).
Критиката на златната рубла от Нечволодов и Бутми повтори главните положения на книгата на С. Шарапов " Хартиена рубла ". И това към този момент беше рецензия, учредена на опустошителните резултати от валутната промяна от 1897 година
Шарапов, Нечволодов, Бутми бяха освен критици. Те предложиха други възможности на златната рубла. Най-задълбочена и развита беше алтернативата, показана от Сергей Шарапов в неговата книга „ Хартиената рубла “.
За страдание, концепциите на Сергей Федорович по време на живота му не откриха отговор в Руската империя. Когато стартира Първата международна война, златният стандарт в Русия беше спрян. При това, през годините на войната, той престана да работи на всички места (с изключение на Съединените щати). В съкратена форма стандартът беше възобновен в Англия, Франция и няколко други страни, след което икономическата рецесия и депресията от 30-те години на предишния век принудиха тези страни още веднъж да изоставят златния стандарт.
В Съветска Русия и в Съюз на съветските социалистически републики имаше оферти за връщане към златната рубла. Започна даже подготовка за парична промяна, която трябваше да приключи с въвеждането на златни монети, само че това не се случи. Съветският съюз пое по друг път. Той стартира да построява парична система, която значително се основава на концепциите на " хартиената рубла " на Сергей Федорович Шарапов.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ