Украински десанти по посока Крим
За упоритостта и напъните
Едва ли ви се е налагало да се замисляте кои от известните у нас поговорки подхождат на протичащото се в последно време в Украйна, само че аз тези дни, щеш не щеш, доближих до някои удивителни съвпадения. Днешният ми разбор, несъмнено, няма да бъде отдаден нито на лингвистиката, нито на фолклора, нито дори на семантиката, само че въпреки всичко се надявам, че ще ми бъде простено в случай че дам своето злободневно тълкувание на някои от тях.
Що се отнася до изтичащата, осемдесет и девета поред военна седмица , то през нея се случиха някои от така наречен " знакови “ събития, за които най-вероятно към този момент сте чули, тъй като са елементарно медийно продаваеми, както и такива, които са извънредно значими, само че към този момент остават невидими за всеобщото публично " око ". Техният резултат, обаче, безспорно ще се усети по бойните полета в недалечно бъдеще.
Сред медийно значимите събития бих откроил решението на Европейска комисия за договаряния с Украйна и Молдова за встъпване в Европейски Съюз, както и да се отвори европейска вероятност пред Грузия. Това демонстрира съществуването на узрял публичен консенсус в тези страни по въпроса по какъв път би следвало да се развиват и какво бъдеще да изберат – в фамилията на постоянните демократични страни или под безконечната сянка на Русия. Това е и още един удар по путинизма като преобладаваща идеология, тъй като ще докара до дефинитивно отделяне от така наречен постсъветско пространство на следващите някогашни членове на Съюз на съветските социалистически републики. И най-после, това е и огромен удар по рашистките глашатаи у нас и по света, които от доста време тръбят по какъв начин Западът единствено бил употребявал Украйна, а когато войната свършила щял да я захвърли като непотребна опаковка.
Що се отнася до по-невидимите събития, то аз персонално подчертавам върху възходящото украинско военно наличие на южния бряг на Днепър в региона на Херсон , който се обрисува като следващото " горещо " място на спора. Ако ЗСУ (украинските въоръжени сили) не престават със същото движение да трансферират войски през реката и да уголемяват плацдармите си, то те ще основат пред себе си чудесни вероятности за едно изненадващо за мнозина, само че изцяло реалистично в близко бъдеще по-голямо нахлуване в посока на Крим и тила на съветската формация в Запорожието.
Също по този начин бих желал да обърна внимание и на подозрителното мъртвило в региона на Авдеевка където с гръм и тропот в дословния смисъл на думата (и най-много с доста жертви от страна на агресорите) завърши второто поред огромно съветско нахлуване. Говори се, че сега скорост набира към този момент трета атака, а и знаейки нрава на Путин той надали ще се откажа просто ей по този начин от следващата „ влиятелна “ цел, каквато в неговите очи съставлява полуразрушеният град. Нищо чудно през идните зимни месеци Авдеевка да се трансформира в следващата водеща тематика на новинарските излъчвания и канали и сходно на Бахмут от преди година да обсеби цялото внимание на света.
А в този момент за поговорките и моето настоящо „ тълкувание “ за тях.
" Убий простака с безмълвие "
Е, може и с ракета SCALP. Метафорично, несъмнено.
Миналата седмица подчертавах много върху голословните и с нищо недоказани изказвания на съветското военно министерство, по какъв начин през октомври на практика била унищожена надали не цялата бойна авиация на Украйна. При това преди дни в Москва, подопечният на Шойгу пресцентър дори популяризира нещо като сводка какви загуби са претърпели ЗСУ от 24 февруари 2022 година насам и в него в графата авиация попадаха цели 537 украински самолета. С други думи, към три пъти повече (!) в сравнение с съставлява общия общ брой на всички самолети, с които Украйна е разполагала към началото на експанзията плюс тези получени от съдружниците ѝ.
В Киев, несъмнено,не си губят времето да опровергават сходни небивалици и по тази причина пристъпиха напряко към делата. Миналата събота, 4 ноември, три френски крилати ракети SCALP (идентично копие на английските Storm Shadow) улучиха модерната съветска фрегата „ Асколд “ , която бе пред довеждане докрай в корабостроителния цех в Керч. В случай че не знаете, този вид кораби са на първо място ракетоносни и са способни да изстрелват до осем ракети „ Калибър “, с които нормално руснаците разрушават украинските електроцентрали през зимата. Още по-важното в тази ситуация, от пропагандна позиция е, че SCALP-те се изстрелват от самолети МиГ-29 на украинската авиация, която, съгласно версията на Шойгу, е била изтребена през предишния месец от „ доблестното “ съветско Противовъздушна отбрана.
В Москва, несъмнено, нямаше по какъв начин да скрият случилото се, само че смотолевиха нещо от рода, че били свалили 13 от 15 ракети, а останалите две били нанесли „ незначителни “ провали. Изтеклите през идващите часове и дни в медийните канали , обаче, демонстрират действителния . На тях злополучният „ Асколд “ наподобява по-скоро на огромна консерва отворена с груба мощ от гигантска отварачка в сравнение с кораб. Ясно е, че най-вероятно корабът няма да го бъде, а даже и заради някакво знамение още веднъж бъде в положение да плава, то това ще бъде след доста време. И в случай че си водите статистика – това е 23-ят съветски военен кораб потънал или тежко развален от ЗСУ от началото на войната.
И преди да приключа тематиката, не мога да не кажа и няколко думи за „ загадъчната съветска душа “. Оказа се, че прекомерно евентуално е данните за точното местоположение на „ Асколд “ да са били получени не от локални сътрудници или посредством спътниково/въздушно наблюдаване, а от капитан на различен съветски военен транспортен съд, някой си Ермоленко. Човекът в началото се бил спазарил за хилядарка, само че след това съумял да изкопчи още 500 в зелено от украинското разузнаване. Дали е станало тъкмо по този начин евентуално ще разберем след време, само че както се споделя – каквито са времената, такива са и капитаните.
" Къде го чукаш, къде се пука "
Както стана дума, от ден на ден анализатори и неспециалисти с възходящ интерес наблюдават какво се случва в долното течение на Днепър в региона на Херсон.
Преди няколко месеца дребен отряд украинци съумяха да завземат посредством неочаквана офанзива с лодки региона към основите на взривения Антоновски мост и да се укрепят там. Всички опити на руснаците да ги изблъскат назад в реката приключиха с крах и скоро по-късно се оформи патова обстановка, която сякаш устройваше и двете страни. През октомври, обаче, ЗСУ направиха още един сходен рейд и завзеха втори плацдарм по-нагоре по течението в региона на Песчановка. След това последва трети, малко по на север, при Козачи Лагери, а най-после и четвърти, още по-нагоре по течението, при Кринки. Именно там сега войските на Киев бележат и най-големия си триумф, тъй като са на път изцяло да овладеят селото, което се намира на към 4 км от брега.
Вероятно командването в Киев отдава съществено значение на тези на пръв взор незначителни триумфи и крои доста по-големи проекти в сравнение с ние допускаме. През реката към този момент бяха трансферирани първите бронирани коли, а също така в този регион е почнало да работи елитното поделение ударни дронове на Роберт Бровди прочут просто като Мадяр (Унгареца). А това изобщо не е инцидентно, тъй като то постоянно оперира там, където се чака да бъде най-напечено.
Именно дроновете са най-големият призрачен сън за руснаците в този регион, тъй като те към този момент работят на разстояние до 25 км на юг от реката и безусловно са парализирали всякакво придвижване по пътищата. В изгода на ЗСУ работи и природата – следеният от тях северен бряг е много по-висок от южния и им разрешава да следят всичко на доста километри напред. От това към този момент сякаш най-добре се възползва тяхната артилерия, която извънредно тъкмо стопира в зародиш опитите на руснаците да организират контраатаки. Армията на Путин се пробва да противодейства най-много с авиация, като употребява така наречен планиращи бомби, които могат да се насочват тъкмо към задачата от огромно разстояние и да причинят съществени вреди. Резултатът от офанзивите им против украинските предмостия към този момент не е доста явен, а информацията, която се появява по въпроса е много спорна. Практиката, обаче, демонстрира, че авиацията сама в никакъв случай не е била в положение да спре сухопътно нахлуване.
Много анализатори не намират отговор тъй като руснаците не оказват по-решително противопоставяне на украинските десанти на южния бряг на Днепър. Авторитетният американски Институт за проучване на войната (ISW), да вземем за пример, смята че Москва просто няма задоволително хора и най-много готови войски, които да изпрати на този към този момент вторичен сектор заради ангажираността им на други „ по-горещи “ браншове като Донбас и Запорожието. А може би става въпрос за типичното съветско „ като стане напечено тогава ще му мислим “ и „ ще се оправим някак си, дано в този момент да превземем Авдеевка “? Нима в Москва не виждат, че украинските плацдарми са към момента дребни, на най-големия от тях (край Кринки) се твърди, че има не повече от 300 души, на практика няма и тежки оръжия? От логическа позиция най-разумно би било вместо да правят самоубийствени офанзиви край Авдеевка да употребяват част от силите си, които по този начин или другояче загробват там всеки ден за цялостно изчистване на южния бряг на Днепър и по този начин да си обезпечат успокоение за месеци напред. Защото другояче това, което неизбежно ще последва ще има доста съществени последствия за тях. Рано или късно ЗСУ ще уголемят плацдармите си и ще ги обединят в някой по-голям, ще изградят мостове над реката, по които ще стартират да трансферират танкове и ще настъпят по-мощно напряко към Крим. Нито самият Крим е толкоз надалеч, нито, за разлика от Запорожието, окупаторите са построили някакви съществени отбранителни позиции, които да го прикрият.
" Луд отмалялост няма "
В случай че към момента не сте познали – това се отнася за Путин и за протичащото се в региона на Авдеевка. След като в продължение на към месец окупаторите безрезултатно се опитваха да обкръжат пустеещия порутен град и да го поднесат като някакъв подарък в нозете на самодържеца, тази дни смениха тактиката. Очевидно нямат желание да се откажат от Авдеевка до момента в който съществува даже и теоретична опция да я завладеят. По най-груби сметки, от началото на октомври насам, загубите им в този регион са близо и пленени, плюс към 350 бронирани машини от всевъзможен тип. Това трансформира есенното стълкновение за Авдеевка във евентуално най-кървавата борба във войната изобщо, надминаваща по осреднени дневни индикатори дори касапниците в Мариупол и Бахмут. Но този шокиращи числа очевидно изумяват единствено анализаторите и елементарните потребители на вести. За Путин и обкръжението му те евентуално са нищо повече от суха статистика.
За мен персонално си остава мистерия какъв брой дълго може да продължава този смут. Кадрите с това по какъв начин някакви танкове, бронетранспортьори и пехотинци се устремяват към украинските позиции, само че скоро по-късно попадат на минно поле, където съвсем по едно и също време биват подложени на убийствено прецизен огън от всички страни от всевъзможни оръжия са толкоз доста, че човек би си помислил, че става въпрос за безконечен брой повторения на извънредно придирчив и придирчив режисьор. При което за никакъв необикновен прогрес на руснаците към този момент не може да се приказва. От много време насам те се мъчат да прекосят жп линията проточваща се на северозапад от Авдеевка без да записват някакъв забележим напредък оттатък нея. Но очевидно в Москва не възнамеряват никаква пауза за безмозъчните „ касапски “ офанзиви с подлудяваща цикличност ден след ден. В четвъртък източници близки до украинското разузнаване оповестиха, че североизточно от града са пристигнали две нови попълнени съветски бригади.
Що се отнася до станалите към този момент печално известни „ касапски “ щурмове, преди дни украински войник сражаващ се в региона на града показа някои много любопитни елементи. Според него, руснаците към този момент са изгубили толкоз доста танкове и бронетранспортьори, че са решили да преминат най-вече към офанзиви с пехота, пробвайки се да имитират дейностите на ЗСУ в Запорожието. Има, обаче, известни разлики – до момента в който украинците оперират най-вече с дребни групи (8-10 бойци), руснаците изпрашат напред стотина. „ Понякога ние съумяваме да убием или раним до осемдесет от тях до момента в който са още в полето “, описа украинецът, „ само че най-после двайсетина от тях въпреки всичко съумяват да се доберат до нашите позиции. А това е проблем, тъй като близкият пердах в окопите постоянно е сложен, а на позиция ние сме не повече от десетина души. “
Що се отнася до вероятността украинците да задържат Авдеевка, съгласно мен обстановката там сега е 50/50. За разлика от предходната година, руснаците към този момент не се пробват да щурмуват града, което значи, че улични боеве най-малко в близка вероятност не се чакат. Възможно е, обаче, в един миг да стеснят снабдителния кулоар дотолкоз, че украинците да се видят принудени да изоставят мястото, с цел да не попаднат в капан. Тогава на съветската телевизионна аудитория ще й бъде поднесена следващата „ блестяща “ победа, като, несъмнено, ще й бъдат спестени гореспоменатите „ незначителни “ детайлности.
" Дума дупка не прави "
Запитвали ли сте в миналото за какво монголските орди не са достигнали до Лисабон, за какво османлиите не са напреднали по надалеч от Виена и за какво съветска войска в никакъв случай не е окупирала Нидерландия? Защото всички огромни нашествия чисто логистически са приключвали някъде към река Елба разрязваща Стария континент на две половини. Така ние, източноевропейците, исторически сме се трансформирали в нещо като буфер сред идващите от изток завоеватели и така наречен Западна цивилизация. Което, в последна сметка, е предопределило нашата орис за десетилетия и дори за епохи напред. Достатъчно е да вземем за образец една Унгария, която преди хиляда години е била равностойна на Франция и като територия, и като население, и като равнище на обществено-икономическо развиване. Днес, обаче, разликите са в пъти, и те изобщо не са в интерес на унгарците. И такива образци колкото щеш.
Пиша всичко това тъй като в последно време лавинообразно нарастват всевъзможни мнения от всякакви публични и полуофициални източници за това, че към този момент войната била достигнала мъртвата си точка, всички били изтощени и било пристигнало времето да се сяда още веднъж на масата за договарянията. Първо задоволително авторитетно издание „ Тайм “ излезе с предизвикателен водещ материал отдаден на Зеленски, като „ Никой не има вяра в успеха на Украйна колкото мен “. Почти по едно и също време с него на бял свят се появи и , в което обичайно безмълвният украински главнокомандващ обширно разказа проблемите, с които се е сблъскало шумно обявеното контранастъпление, за свръхочакванията към него, както и за това какво вероятно би трябвало да се направи, с цел да може ЗСУ да си върнат самодейността на бойното поле. Интервюто провокира полярни реакции, някои упрекнаха генерала надали не в отстъпничество, а в американския конгрес то разпали партийни пристрастености. В събота, 4 ноември, водещият американски канал NBC, базирайки се на свои „ неназовани източници “, , че авторитетни публични лица от Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент водели договаряния с Русия за това от какво Украйна би трябвало да се откаже с цел да се подписа „ договорка за мир “. Два дни по-късно , една от обичайно авторитетните медии освен в Съединени американски щати, само че и в света, посъветва президента Байдън и поддръжниците на Украйна като цяло, да премислят „ теорията си за победа “ и да се ориентират към промяна на риториката, в която . Междувременно, , че „ всички към този момент били изтощени от войната “, а в Съединени американски щати измежду претендентите за президент на републиканците усещане правил някой си Вивек Рамасвани. Той нарекъл Зеленски „ нацист “ и декларирал, че в случай че застане отпред на Съединени американски щати ще признае завладените от Путин територии. Аз персонално не бих нарекъл господин Рамасвани смешник, само че той избрани се държи както подобен.
Излишно е да споделям какви реакции провокира цялото това мърморене на множеството естествени източноевропейци и тези техни ръководители, които дефинираме като „ съответни “. Както и на трезвомислешите хора в западните страни. Президентът на Чехия Петър Павел не крие терзанията си, “че в случай че Украйна падне, ще паднем и всички ние “. Литовският външен министър Ландсбергис бе още по прям. Той се изрече извънредно остро във връзка на слуховете, че се водят секрети договаряния с Москва в ущърб на Украйна: „ Нашите деца ще ни проклинат в окопите, които ние копаем за тях. “
Целият проблем е в това, че на процедура Западна Европа в никакъв случай не граничила непосредствено с Русия, а западноевропейците в никакъв случай няма да схванат що е това комунизъм и съветска сфера на въздействие , просто тъй като не им се е налагало да живеят в тях. Винаги го е имало източноевропейският „ буфер “, който им е обезпечил комфорта да бъдат такива, каквито желаят. Да не приказваме за многото случаи в историята, когато този комфорт е тайно платен за сметка на независимостта на Източна Европа или обособени елементи от нея. Да си напомним Мюнхен 1938 година и Чембърлейн, който зави че е обезпечил мир, давайки на Хитлер Судетската област на Чехословакия. Или пък Чърчъл, който през 1944 година безскрупулно харизва на Сталин Румъния, с цел да си обезпечи Гърция. А какво да кажем за Меркел, която без да й мигне окото попречи на Украйна да влезе в НАТО преди към 15-на години.
Армията на Путин към този момент е толкоз грохнала, че се появи достоверна информация, че Москва се пробва да изкупи назад част от оръжието, което е продала на разнообразни страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Очевидно е, колкото и парадоксално да звучи, че на този свят няма човек който да желае мир по-силно от Путин. Мир, който да му обезпечи време да се възвърне и нападне още веднъж. Но не е ли най-правилно да оставим трайното решение за Украйна на самите украинци?
Снимки: БГНЕС
Едва ли ви се е налагало да се замисляте кои от известните у нас поговорки подхождат на протичащото се в последно време в Украйна, само че аз тези дни, щеш не щеш, доближих до някои удивителни съвпадения. Днешният ми разбор, несъмнено, няма да бъде отдаден нито на лингвистиката, нито на фолклора, нито дори на семантиката, само че въпреки всичко се надявам, че ще ми бъде простено в случай че дам своето злободневно тълкувание на някои от тях.
Що се отнася до изтичащата, осемдесет и девета поред военна седмица , то през нея се случиха някои от така наречен " знакови “ събития, за които най-вероятно към този момент сте чули, тъй като са елементарно медийно продаваеми, както и такива, които са извънредно значими, само че към този момент остават невидими за всеобщото публично " око ". Техният резултат, обаче, безспорно ще се усети по бойните полета в недалечно бъдеще.
Сред медийно значимите събития бих откроил решението на Европейска комисия за договаряния с Украйна и Молдова за встъпване в Европейски Съюз, както и да се отвори европейска вероятност пред Грузия. Това демонстрира съществуването на узрял публичен консенсус в тези страни по въпроса по какъв път би следвало да се развиват и какво бъдеще да изберат – в фамилията на постоянните демократични страни или под безконечната сянка на Русия. Това е и още един удар по путинизма като преобладаваща идеология, тъй като ще докара до дефинитивно отделяне от така наречен постсъветско пространство на следващите някогашни членове на Съюз на съветските социалистически републики. И най-после, това е и огромен удар по рашистките глашатаи у нас и по света, които от доста време тръбят по какъв начин Западът единствено бил употребявал Украйна, а когато войната свършила щял да я захвърли като непотребна опаковка.
Що се отнася до по-невидимите събития, то аз персонално подчертавам върху възходящото украинско военно наличие на южния бряг на Днепър в региона на Херсон , който се обрисува като следващото " горещо " място на спора. Ако ЗСУ (украинските въоръжени сили) не престават със същото движение да трансферират войски през реката и да уголемяват плацдармите си, то те ще основат пред себе си чудесни вероятности за едно изненадващо за мнозина, само че изцяло реалистично в близко бъдеще по-голямо нахлуване в посока на Крим и тила на съветската формация в Запорожието.
Също по този начин бих желал да обърна внимание и на подозрителното мъртвило в региона на Авдеевка където с гръм и тропот в дословния смисъл на думата (и най-много с доста жертви от страна на агресорите) завърши второто поред огромно съветско нахлуване. Говори се, че сега скорост набира към този момент трета атака, а и знаейки нрава на Путин той надали ще се откажа просто ей по този начин от следващата „ влиятелна “ цел, каквато в неговите очи съставлява полуразрушеният град. Нищо чудно през идните зимни месеци Авдеевка да се трансформира в следващата водеща тематика на новинарските излъчвания и канали и сходно на Бахмут от преди година да обсеби цялото внимание на света.
А в този момент за поговорките и моето настоящо „ тълкувание “ за тях.
" Убий простака с безмълвие "
Е, може и с ракета SCALP. Метафорично, несъмнено.
Миналата седмица подчертавах много върху голословните и с нищо недоказани изказвания на съветското военно министерство, по какъв начин през октомври на практика била унищожена надали не цялата бойна авиация на Украйна. При това преди дни в Москва, подопечният на Шойгу пресцентър дори популяризира нещо като сводка какви загуби са претърпели ЗСУ от 24 февруари 2022 година насам и в него в графата авиация попадаха цели 537 украински самолета. С други думи, към три пъти повече (!) в сравнение с съставлява общия общ брой на всички самолети, с които Украйна е разполагала към началото на експанзията плюс тези получени от съдружниците ѝ.
В Киев, несъмнено,не си губят времето да опровергават сходни небивалици и по тази причина пристъпиха напряко към делата. Миналата събота, 4 ноември, три френски крилати ракети SCALP (идентично копие на английските Storm Shadow) улучиха модерната съветска фрегата „ Асколд “ , която бе пред довеждане докрай в корабостроителния цех в Керч. В случай че не знаете, този вид кораби са на първо място ракетоносни и са способни да изстрелват до осем ракети „ Калибър “, с които нормално руснаците разрушават украинските електроцентрали през зимата. Още по-важното в тази ситуация, от пропагандна позиция е, че SCALP-те се изстрелват от самолети МиГ-29 на украинската авиация, която, съгласно версията на Шойгу, е била изтребена през предишния месец от „ доблестното “ съветско Противовъздушна отбрана.
В Москва, несъмнено, нямаше по какъв начин да скрият случилото се, само че смотолевиха нещо от рода, че били свалили 13 от 15 ракети, а останалите две били нанесли „ незначителни “ провали. Изтеклите през идващите часове и дни в медийните канали , обаче, демонстрират действителния . На тях злополучният „ Асколд “ наподобява по-скоро на огромна консерва отворена с груба мощ от гигантска отварачка в сравнение с кораб. Ясно е, че най-вероятно корабът няма да го бъде, а даже и заради някакво знамение още веднъж бъде в положение да плава, то това ще бъде след доста време. И в случай че си водите статистика – това е 23-ят съветски военен кораб потънал или тежко развален от ЗСУ от началото на войната.
И преди да приключа тематиката, не мога да не кажа и няколко думи за „ загадъчната съветска душа “. Оказа се, че прекомерно евентуално е данните за точното местоположение на „ Асколд “ да са били получени не от локални сътрудници или посредством спътниково/въздушно наблюдаване, а от капитан на различен съветски военен транспортен съд, някой си Ермоленко. Човекът в началото се бил спазарил за хилядарка, само че след това съумял да изкопчи още 500 в зелено от украинското разузнаване. Дали е станало тъкмо по този начин евентуално ще разберем след време, само че както се споделя – каквито са времената, такива са и капитаните.
" Къде го чукаш, къде се пука "
Както стана дума, от ден на ден анализатори и неспециалисти с възходящ интерес наблюдават какво се случва в долното течение на Днепър в региона на Херсон.
Преди няколко месеца дребен отряд украинци съумяха да завземат посредством неочаквана офанзива с лодки региона към основите на взривения Антоновски мост и да се укрепят там. Всички опити на руснаците да ги изблъскат назад в реката приключиха с крах и скоро по-късно се оформи патова обстановка, която сякаш устройваше и двете страни. През октомври, обаче, ЗСУ направиха още един сходен рейд и завзеха втори плацдарм по-нагоре по течението в региона на Песчановка. След това последва трети, малко по на север, при Козачи Лагери, а най-после и четвърти, още по-нагоре по течението, при Кринки. Именно там сега войските на Киев бележат и най-големия си триумф, тъй като са на път изцяло да овладеят селото, което се намира на към 4 км от брега.
Вероятно командването в Киев отдава съществено значение на тези на пръв взор незначителни триумфи и крои доста по-големи проекти в сравнение с ние допускаме. През реката към този момент бяха трансферирани първите бронирани коли, а също така в този регион е почнало да работи елитното поделение ударни дронове на Роберт Бровди прочут просто като Мадяр (Унгареца). А това изобщо не е инцидентно, тъй като то постоянно оперира там, където се чака да бъде най-напечено.
Именно дроновете са най-големият призрачен сън за руснаците в този регион, тъй като те към този момент работят на разстояние до 25 км на юг от реката и безусловно са парализирали всякакво придвижване по пътищата. В изгода на ЗСУ работи и природата – следеният от тях северен бряг е много по-висок от южния и им разрешава да следят всичко на доста километри напред. От това към този момент сякаш най-добре се възползва тяхната артилерия, която извънредно тъкмо стопира в зародиш опитите на руснаците да организират контраатаки. Армията на Путин се пробва да противодейства най-много с авиация, като употребява така наречен планиращи бомби, които могат да се насочват тъкмо към задачата от огромно разстояние и да причинят съществени вреди. Резултатът от офанзивите им против украинските предмостия към този момент не е доста явен, а информацията, която се появява по въпроса е много спорна. Практиката, обаче, демонстрира, че авиацията сама в никакъв случай не е била в положение да спре сухопътно нахлуване.
Много анализатори не намират отговор тъй като руснаците не оказват по-решително противопоставяне на украинските десанти на южния бряг на Днепър. Авторитетният американски Институт за проучване на войната (ISW), да вземем за пример, смята че Москва просто няма задоволително хора и най-много готови войски, които да изпрати на този към този момент вторичен сектор заради ангажираността им на други „ по-горещи “ браншове като Донбас и Запорожието. А може би става въпрос за типичното съветско „ като стане напечено тогава ще му мислим “ и „ ще се оправим някак си, дано в този момент да превземем Авдеевка “? Нима в Москва не виждат, че украинските плацдарми са към момента дребни, на най-големия от тях (край Кринки) се твърди, че има не повече от 300 души, на практика няма и тежки оръжия? От логическа позиция най-разумно би било вместо да правят самоубийствени офанзиви край Авдеевка да употребяват част от силите си, които по този начин или другояче загробват там всеки ден за цялостно изчистване на южния бряг на Днепър и по този начин да си обезпечат успокоение за месеци напред. Защото другояче това, което неизбежно ще последва ще има доста съществени последствия за тях. Рано или късно ЗСУ ще уголемят плацдармите си и ще ги обединят в някой по-голям, ще изградят мостове над реката, по които ще стартират да трансферират танкове и ще настъпят по-мощно напряко към Крим. Нито самият Крим е толкоз надалеч, нито, за разлика от Запорожието, окупаторите са построили някакви съществени отбранителни позиции, които да го прикрият.
" Луд отмалялост няма "
В случай че към момента не сте познали – това се отнася за Путин и за протичащото се в региона на Авдеевка. След като в продължение на към месец окупаторите безрезултатно се опитваха да обкръжат пустеещия порутен град и да го поднесат като някакъв подарък в нозете на самодържеца, тази дни смениха тактиката. Очевидно нямат желание да се откажат от Авдеевка до момента в който съществува даже и теоретична опция да я завладеят. По най-груби сметки, от началото на октомври насам, загубите им в този регион са близо и пленени, плюс към 350 бронирани машини от всевъзможен тип. Това трансформира есенното стълкновение за Авдеевка във евентуално най-кървавата борба във войната изобщо, надминаваща по осреднени дневни индикатори дори касапниците в Мариупол и Бахмут. Но този шокиращи числа очевидно изумяват единствено анализаторите и елементарните потребители на вести. За Путин и обкръжението му те евентуално са нищо повече от суха статистика.
За мен персонално си остава мистерия какъв брой дълго може да продължава този смут. Кадрите с това по какъв начин някакви танкове, бронетранспортьори и пехотинци се устремяват към украинските позиции, само че скоро по-късно попадат на минно поле, където съвсем по едно и също време биват подложени на убийствено прецизен огън от всички страни от всевъзможни оръжия са толкоз доста, че човек би си помислил, че става въпрос за безконечен брой повторения на извънредно придирчив и придирчив режисьор. При което за никакъв необикновен прогрес на руснаците към този момент не може да се приказва. От много време насам те се мъчат да прекосят жп линията проточваща се на северозапад от Авдеевка без да записват някакъв забележим напредък оттатък нея. Но очевидно в Москва не възнамеряват никаква пауза за безмозъчните „ касапски “ офанзиви с подлудяваща цикличност ден след ден. В четвъртък източници близки до украинското разузнаване оповестиха, че североизточно от града са пристигнали две нови попълнени съветски бригади.
Що се отнася до станалите към този момент печално известни „ касапски “ щурмове, преди дни украински войник сражаващ се в региона на града показа някои много любопитни елементи. Според него, руснаците към този момент са изгубили толкоз доста танкове и бронетранспортьори, че са решили да преминат най-вече към офанзиви с пехота, пробвайки се да имитират дейностите на ЗСУ в Запорожието. Има, обаче, известни разлики – до момента в който украинците оперират най-вече с дребни групи (8-10 бойци), руснаците изпрашат напред стотина. „ Понякога ние съумяваме да убием или раним до осемдесет от тях до момента в който са още в полето “, описа украинецът, „ само че най-после двайсетина от тях въпреки всичко съумяват да се доберат до нашите позиции. А това е проблем, тъй като близкият пердах в окопите постоянно е сложен, а на позиция ние сме не повече от десетина души. “
Що се отнася до вероятността украинците да задържат Авдеевка, съгласно мен обстановката там сега е 50/50. За разлика от предходната година, руснаците към този момент не се пробват да щурмуват града, което значи, че улични боеве най-малко в близка вероятност не се чакат. Възможно е, обаче, в един миг да стеснят снабдителния кулоар дотолкоз, че украинците да се видят принудени да изоставят мястото, с цел да не попаднат в капан. Тогава на съветската телевизионна аудитория ще й бъде поднесена следващата „ блестяща “ победа, като, несъмнено, ще й бъдат спестени гореспоменатите „ незначителни “ детайлности.
" Дума дупка не прави "
Запитвали ли сте в миналото за какво монголските орди не са достигнали до Лисабон, за какво османлиите не са напреднали по надалеч от Виена и за какво съветска войска в никакъв случай не е окупирала Нидерландия? Защото всички огромни нашествия чисто логистически са приключвали някъде към река Елба разрязваща Стария континент на две половини. Така ние, източноевропейците, исторически сме се трансформирали в нещо като буфер сред идващите от изток завоеватели и така наречен Западна цивилизация. Което, в последна сметка, е предопределило нашата орис за десетилетия и дори за епохи напред. Достатъчно е да вземем за образец една Унгария, която преди хиляда години е била равностойна на Франция и като територия, и като население, и като равнище на обществено-икономическо развиване. Днес, обаче, разликите са в пъти, и те изобщо не са в интерес на унгарците. И такива образци колкото щеш.
Пиша всичко това тъй като в последно време лавинообразно нарастват всевъзможни мнения от всякакви публични и полуофициални източници за това, че към този момент войната била достигнала мъртвата си точка, всички били изтощени и било пристигнало времето да се сяда още веднъж на масата за договарянията. Първо задоволително авторитетно издание „ Тайм “ излезе с предизвикателен водещ материал отдаден на Зеленски, като „ Никой не има вяра в успеха на Украйна колкото мен “. Почти по едно и също време с него на бял свят се появи и , в което обичайно безмълвният украински главнокомандващ обширно разказа проблемите, с които се е сблъскало шумно обявеното контранастъпление, за свръхочакванията към него, както и за това какво вероятно би трябвало да се направи, с цел да може ЗСУ да си върнат самодейността на бойното поле. Интервюто провокира полярни реакции, някои упрекнаха генерала надали не в отстъпничество, а в американския конгрес то разпали партийни пристрастености. В събота, 4 ноември, водещият американски канал NBC, базирайки се на свои „ неназовани източници “, , че авторитетни публични лица от Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент водели договаряния с Русия за това от какво Украйна би трябвало да се откаже с цел да се подписа „ договорка за мир “. Два дни по-късно , една от обичайно авторитетните медии освен в Съединени американски щати, само че и в света, посъветва президента Байдън и поддръжниците на Украйна като цяло, да премислят „ теорията си за победа “ и да се ориентират към промяна на риториката, в която . Междувременно, , че „ всички към този момент били изтощени от войната “, а в Съединени американски щати измежду претендентите за президент на републиканците усещане правил някой си Вивек Рамасвани. Той нарекъл Зеленски „ нацист “ и декларирал, че в случай че застане отпред на Съединени американски щати ще признае завладените от Путин територии. Аз персонално не бих нарекъл господин Рамасвани смешник, само че той избрани се държи както подобен.
Излишно е да споделям какви реакции провокира цялото това мърморене на множеството естествени източноевропейци и тези техни ръководители, които дефинираме като „ съответни “. Както и на трезвомислешите хора в западните страни. Президентът на Чехия Петър Павел не крие терзанията си, “че в случай че Украйна падне, ще паднем и всички ние “. Литовският външен министър Ландсбергис бе още по прям. Той се изрече извънредно остро във връзка на слуховете, че се водят секрети договаряния с Москва в ущърб на Украйна: „ Нашите деца ще ни проклинат в окопите, които ние копаем за тях. “
Целият проблем е в това, че на процедура Западна Европа в никакъв случай не граничила непосредствено с Русия, а западноевропейците в никакъв случай няма да схванат що е това комунизъм и съветска сфера на въздействие , просто тъй като не им се е налагало да живеят в тях. Винаги го е имало източноевропейският „ буфер “, който им е обезпечил комфорта да бъдат такива, каквито желаят. Да не приказваме за многото случаи в историята, когато този комфорт е тайно платен за сметка на независимостта на Източна Европа или обособени елементи от нея. Да си напомним Мюнхен 1938 година и Чембърлейн, който зави че е обезпечил мир, давайки на Хитлер Судетската област на Чехословакия. Или пък Чърчъл, който през 1944 година безскрупулно харизва на Сталин Румъния, с цел да си обезпечи Гърция. А какво да кажем за Меркел, която без да й мигне окото попречи на Украйна да влезе в НАТО преди към 15-на години.
Армията на Путин към този момент е толкоз грохнала, че се появи достоверна информация, че Москва се пробва да изкупи назад част от оръжието, което е продала на разнообразни страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Очевидно е, колкото и парадоксално да звучи, че на този свят няма човек който да желае мир по-силно от Путин. Мир, който да му обезпечи време да се възвърне и нападне още веднъж. Но не е ли най-правилно да оставим трайното решение за Украйна на самите украинци?
Снимки: БГНЕС
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ