Театърът в Мариупол: Две години откакто Русия уби невинни хора, р...
За това припомниха в своя обява от Посолството на Украйна в България.
" Всяка постройка, всевъзможни стени или тавани могат да бъдат преустроени. Но човешките животи в никакъв случай не могат да бъдат върнати.
Децата в никакъв случай няма да могат да прегърнат родителите си. Бабите и дядовците в никакъв случай няма да могат да посещават внуците си. Неродените деца в никакъв случай няма да се родят.
Призоваваме света да не мълчи за ужасите, които Русия предизвиква на нашия народ през днешния ден. Русия е терористична страна, която в никакъв случай няма да избегне наказването ", показват от украинската дипломатическа задача у нас.
Президентът Зеленски: Нека светът си спомни за всички, чийто живот бе лишен от съветския гнет
" Мариупол. Драматичен спектакъл. Надпис " Деца ". Изминаха две години... ", написа по-рано през днешния ден в обществените мрежи украинският президент Володимир Зеленски.
" Светът би трябвало да помни всичко, което Русия е направила против Украйна и украинците, и всеки съветски палач би трябвало да понесе отговорност за стореното. Ние ще подсигуряваме, че те ще бъдат подведени под отговорност.
Нека светът си спомни за всички, чийто живот бе лишен от съветския гнет ", уточни той.
В същото време,
Когато бомбите попадат в Мариуполския трагичен спектакъл, Вира Лебединска не чува нито гърмеж, нито тропот. От звукозаписното студио в мазето на театъра, където тя се крие дружно с още няколко чиновници, чувството е по-скоро като вакуум.
" Имаше свистене и чувство, че въздухът се изсмуква от стаята ", спомня си тя. Няколко секунди по-рано котаракът ѝ Габриел ненадейно се напрегнал, евентуално усещайки звука на аероплан над главата си. След това настъпил безпорядък: крясъци, викове, суматоха.
65-годишната актриса и вокален възпитател е била една от към 20-те чиновници на театъра измежду повече от 1000 души, приютени в театъра, когато съветската войска обсажда Мариупол през март 2022 година
Вира Лебединска. Снимка: Kasia Stręk/The Guardian
Ударът, за който се счита, че е осъществен с две 500-килограмови бомби, пуснати от съветски аероплан, е нанесен макар необятно публикуваната информация, че това е най-голямото гражданско леговище в града. Оценките за броя на починалите при удара варират в необятни граници - от " минимум 15 " (Human Rights Watch) до 600 (Асошиейтед прес), написа " The Guardian ".
В събота, на втората годишнина от удара, в окупирания Мариупол ще се гласоподава на президентските избори в Русия - строго следен театър, който има за цел да обезпечи на Владимир Путин още шест години на поста. Междувременно в Киев Лебединска ще играе в " Мариуполска драма " - пиеса, основана на спомените на четирима артисти, които са се укривали в театъра и които описват за личните си прекарвания от сцената.
Четиримата са измежду дребна група артисти и чиновници от театъра, които са възстановили трупата в Ужхород, в крайния запад на Украйна.
В " Мариуполска драма " всеки от актьорите носи на сцената същински артефакт, който му припомня за времето, когато се е укривал в театъра. За Лебединска това е табелка на дрешника с номер 392; чиновниците на театъра са носели табелките на врата си, с цел да се разпознават пред други хора, които биха имали потребност от помощ, с цел да се ориентират. За 24-годишния Дмитрий Муранцев това е пижамата от една част на Човека-паяк, която е носил по време на обсадата, защото е била най-топлата му дреха.
На сцената в пиесата са и 43-годишният Игор Китриш и 42-годишната му брачна половинка Олена Била, които играят в Мариуполския спектакъл от повече от две десетилетия. Те напущат театъра в деня преди детонацията, рискувайки да прекосят фронтовата линия, с цел да се измъкнат от града.
Чувстват се признателни, че са съумели да се измъкнат дружно със сина си, само че както множеството хора от Мариупол, изпитват остро възприятие на загуба за всичко, което са оставили зад себе си. Две десетилетия са спестявали, с цел да си купят личен апартамент, купили са го в месеците преди войната и преди малко са приключили ремонта. Така и не са имали опция да се нанесат в него.
Лебединска споделя, че е пренебрегнала молбите на сина си да напусне Мариупол в навечерието на войната, тъй като не е считала, че е допустима пълномащабна война. Когато почнали военните дейности, тя взела раница с значими движимости и котката Габриел и се отправила към театъра. Заедно с още няколко сътрудници от театъра се настанява в звукозаписното студио в мазето, където на стената има портрет на Моцарт и диван, на който може да се спи.
" Отначало нямаше доста хора, само че след това някой отвори вратите на театъра и хората започнаха да влизат ", спомня си тя.
Хората готвели храна на открити огньове на открито и носели разнообразни декори и атрибут от складовете, с цел да спят. Понякога някои хора се опитвали да изоставен и да се изнесат от Мариупол, само че постоянно се прибирали след няколко часа, като казвали, че са били обстрелвани.
Лебединска не си спомня ясно последствията от удара, в съзнанието ѝ са останали единствено няколко стряскащи фрагмента: родители, които удрят по лицето младо момиче, пробвайки се да го съживят; хора, които се препъват на улицата, окървавени. Котката ѝ Габриел е изчезнала. Тя нямала време да го търси.
Вървяла два часа през опустошения град, облечена в халат, преди да спре да пренощува в апартамент в края на Мариупол с изпочупени прозорци. Пътуването ѝ нататък била авантюра, изпълнена с извънреден стрес, дискомфорт и контролни пунктове.
" Времето не ме е излекувало, въпреки че най-малко се усещам малко по-дистанцирана от него. Но към момента се разсънвам през нощта с непоносими пристъпи на суматоха. Всичко това остава с теб, вътре в теб ", споделя Лебединска.
ФрогНюз
" Всяка постройка, всевъзможни стени или тавани могат да бъдат преустроени. Но човешките животи в никакъв случай не могат да бъдат върнати.
Децата в никакъв случай няма да могат да прегърнат родителите си. Бабите и дядовците в никакъв случай няма да могат да посещават внуците си. Неродените деца в никакъв случай няма да се родят.
Призоваваме света да не мълчи за ужасите, които Русия предизвиква на нашия народ през днешния ден. Русия е терористична страна, която в никакъв случай няма да избегне наказването ", показват от украинската дипломатическа задача у нас.
Президентът Зеленски: Нека светът си спомни за всички, чийто живот бе лишен от съветския гнет
" Мариупол. Драматичен спектакъл. Надпис " Деца ". Изминаха две години... ", написа по-рано през днешния ден в обществените мрежи украинският президент Володимир Зеленски.
" Светът би трябвало да помни всичко, което Русия е направила против Украйна и украинците, и всеки съветски палач би трябвало да понесе отговорност за стореното. Ние ще подсигуряваме, че те ще бъдат подведени под отговорност.
Нека светът си спомни за всички, чийто живот бе лишен от съветския гнет ", уточни той.
В същото време,
Когато бомбите попадат в Мариуполския трагичен спектакъл, Вира Лебединска не чува нито гърмеж, нито тропот. От звукозаписното студио в мазето на театъра, където тя се крие дружно с още няколко чиновници, чувството е по-скоро като вакуум.
" Имаше свистене и чувство, че въздухът се изсмуква от стаята ", спомня си тя. Няколко секунди по-рано котаракът ѝ Габриел ненадейно се напрегнал, евентуално усещайки звука на аероплан над главата си. След това настъпил безпорядък: крясъци, викове, суматоха.
65-годишната актриса и вокален възпитател е била една от към 20-те чиновници на театъра измежду повече от 1000 души, приютени в театъра, когато съветската войска обсажда Мариупол през март 2022 година
Вира Лебединска. Снимка: Kasia Stręk/The Guardian
Ударът, за който се счита, че е осъществен с две 500-килограмови бомби, пуснати от съветски аероплан, е нанесен макар необятно публикуваната информация, че това е най-голямото гражданско леговище в града. Оценките за броя на починалите при удара варират в необятни граници - от " минимум 15 " (Human Rights Watch) до 600 (Асошиейтед прес), написа " The Guardian ".
В събота, на втората годишнина от удара, в окупирания Мариупол ще се гласоподава на президентските избори в Русия - строго следен театър, който има за цел да обезпечи на Владимир Путин още шест години на поста. Междувременно в Киев Лебединска ще играе в " Мариуполска драма " - пиеса, основана на спомените на четирима артисти, които са се укривали в театъра и които описват за личните си прекарвания от сцената.
Четиримата са измежду дребна група артисти и чиновници от театъра, които са възстановили трупата в Ужхород, в крайния запад на Украйна.
В " Мариуполска драма " всеки от актьорите носи на сцената същински артефакт, който му припомня за времето, когато се е укривал в театъра. За Лебединска това е табелка на дрешника с номер 392; чиновниците на театъра са носели табелките на врата си, с цел да се разпознават пред други хора, които биха имали потребност от помощ, с цел да се ориентират. За 24-годишния Дмитрий Муранцев това е пижамата от една част на Човека-паяк, която е носил по време на обсадата, защото е била най-топлата му дреха.
На сцената в пиесата са и 43-годишният Игор Китриш и 42-годишната му брачна половинка Олена Била, които играят в Мариуполския спектакъл от повече от две десетилетия. Те напущат театъра в деня преди детонацията, рискувайки да прекосят фронтовата линия, с цел да се измъкнат от града.
Чувстват се признателни, че са съумели да се измъкнат дружно със сина си, само че както множеството хора от Мариупол, изпитват остро възприятие на загуба за всичко, което са оставили зад себе си. Две десетилетия са спестявали, с цел да си купят личен апартамент, купили са го в месеците преди войната и преди малко са приключили ремонта. Така и не са имали опция да се нанесат в него.
Лебединска споделя, че е пренебрегнала молбите на сина си да напусне Мариупол в навечерието на войната, тъй като не е считала, че е допустима пълномащабна война. Когато почнали военните дейности, тя взела раница с значими движимости и котката Габриел и се отправила към театъра. Заедно с още няколко сътрудници от театъра се настанява в звукозаписното студио в мазето, където на стената има портрет на Моцарт и диван, на който може да се спи.
" Отначало нямаше доста хора, само че след това някой отвори вратите на театъра и хората започнаха да влизат ", спомня си тя.
Хората готвели храна на открити огньове на открито и носели разнообразни декори и атрибут от складовете, с цел да спят. Понякога някои хора се опитвали да изоставен и да се изнесат от Мариупол, само че постоянно се прибирали след няколко часа, като казвали, че са били обстрелвани.
Лебединска не си спомня ясно последствията от удара, в съзнанието ѝ са останали единствено няколко стряскащи фрагмента: родители, които удрят по лицето младо момиче, пробвайки се да го съживят; хора, които се препъват на улицата, окървавени. Котката ѝ Габриел е изчезнала. Тя нямала време да го търси.
Вървяла два часа през опустошения град, облечена в халат, преди да спре да пренощува в апартамент в края на Мариупол с изпочупени прозорци. Пътуването ѝ нататък била авантюра, изпълнена с извънреден стрес, дискомфорт и контролни пунктове.
" Времето не ме е излекувало, въпреки че най-малко се усещам малко по-дистанцирана от него. Но към момента се разсънвам през нощта с непоносими пристъпи на суматоха. Всичко това остава с теб, вътре в теб ", споделя Лебединска.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ