Сестра ми почина заради майка ни, с мен се опитва да се държи по същия начин
За страдание, възрастните родители от време на време се държат като деца и изискват повече внимание. Смятаме ги за съответни, само че те не са. Как би трябвало да се държи възрастен в такава обстановка? От една страна е обществото и неговите стандарти, от друга – фамилията и персоналния живот.
Аз съм омъжена, сестра ми също сътвори свое семейство. Мама остана сама в жилището. Когато стана на 70 стартира да звъни постоянно и даже нощем на сестра ми.
Казваше, че й е неприятно и я викаше при себе си. На сутринта сестра ми отиваше на работа в 08:00 часа. Това се повтаряше всеки ден. Сестра ми беше търпелива и не се оплакваше. Колко дълго човешкото тяло може да понесе това? Беше доста изтощена, счупи си даже ръката.
Продължаваше да върви при майка ни, даже когато беше настинала съществено. Почина поради двустранна пневмония. Ето по какъв начин изгубих по-голямата си сестра. Майка ми смяташе, че няма виновност, че изтощи сестра ми до гибел.
Не мина и месец и стартира да звъни на мен. Обясних й, че би трябвало да отивам на работа, да повеждам децата на учебно заведение и не мога да пристигам при нея през нощта. Тя ми сподели, че в случай че я изоставя, ще почине. Тогава не устоях и й споделих, че сестра ми умря поради нея. Ако се усеща зле, може да се обади да й изпратят кола за спешна помощ.
Минаха 10 години от този момент. Майка ми е добре. Вече не звъни на мен, а на незабавна помощ.
Ако не мога да се грижа за себе си, по-добре децата ми да ме оставят в старешки дом. Просто хората нямат визия какъв брой е мъчно да се грижиш за човек с явни признаци на деменция. Между другото, обстановката няма да се усъвършенства. Напротив, единствено ще стане по-трудно.
Вместо да осигурим съответна грижа за възрастните си родители в старешки дом, избираме да страдаме с тях докрая. Трудно се оправяме физически, също така е мъчно търпимо морално. Това не са щастливи моменти от живота, които желаеме да запомним. Всички страдат по този начин.
Порасналите деца избират да се „ оправят сами “ поради традицията и обществените канони, само че не и да бъдат порицани от обществото. Всеки, който изпраща майка си, баба или татко си в старешки дом, не би трябвало да се усеща зле поради това. Възрастните хора имат по-голям късмет да живеят по-добре, в случай че за тях се поставят съответни грижи.
Ежедневвието ни е забързано, от време на време просто нямаме време да обърнем внимание на майка, татко, баба или дядо. Това е тъпо.
Кажете ни какво мислите по този въпрос и дали обмисляте да изпратите родителите си в старешки дом, когато му пристигна времето.
Ако спрете да обръщате внимание на капризите им, това не значи, че ги обичате по-малко.
