За ролите в живота и киното, красотата и майчинството ~

Раждането на дете е като ваза с цветя. Вазата сте вие, но цветята принадлежат не на нея, а на самите себе си ♥ Жулиет БИНОШ

За функциите в живота и киното, хубостта и майчинството ~ споделено от 53-годишната френска актриса със сърце от шоколад ☺

Juliette Binoche by Marianne Rosenstiehl, 1995

Кинофилмите са като отворени порти и пред всяка от тях, аз трансформирам характера и живота си. Живея постоянно в сегашния миг. Приемам този риск. Не отхвърлям предишното, само че то е обърната страница.

За детството

Беше мъчно време за майка ми. Не е елементарно да пратиш децата си в пансион. Но не можеше иначе – тя се разведе с татко ми, след това се върна в университета, трябваше да продължи да живее. Навярно не ми е достигало внимание, само че мисля, че това ме направи по-силна. Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, би трябвало да се отнасяме към него като към урок, като към образование. Точно по този начин схващам всичко.

Никога не съм се чувствала красива. Това идва от детството ми. У дома нямахме огледало, тъй че в никакъв случай не бях виждала лицето си. А и майка ми в никакъв случай не е казвала: „ Мила, каква си хубавица! ”

Моите най-първи мемоари са за самотата. С това е мъчно да живееш.

Juliette Binoche in Paris directed by Cédric Klapisch, 2008

Раждането на дете е като ваза с красиви цветя. Вазата – това сте вие самите и то не задълго. Цветята са доста красиви, само че те не принадлежат на вазата, а на самите себе си.

Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргьорит Дюрас, Симон Де Бовоар – това са великите французойки.

Актьорската игра наподобява на беленето на лук. Трябва да смъкнеш връхния пласт, с цел да откриеш нов.

Искам да се фотографирам в политически и обществени филми. Филми с послания, хрумвания. Филми, които се осмеляват да задават въпроси.

Ако звездата е тази, която излъчва светлина – аз мога да бъда звезда. Но в случай че звездата е някой, който непрестанно приказва за пари и корици на списания, това е непоносимо и аз не го желая!

За бръчките и възрастта

Вижте всички тези нежни жили по листата, белким не са красиви?!

Френските дами разцъфват на 40 години. Нямам самообладание!

Не зная, допустимо ли е да е обикновено – да искаш да си постоянно млад! Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият метод да не одъртявам, е просто като не помни, че има подобен проблем.

Juliette Binoche and Jeremy Irons in Fatale directed by Louis Malle, 1992

Juliette Binoche on the set of A Couch in New York directed by Cahntal Akerman, photographed by Carl De Keyzer, 1995

Juliette Binoche in The English Patient directed by Anthony Minghella, 1996

Нямам съжаления. Това е моят живот, моят същински живот. Всичко, което съм направила, съм го избрала сама. За мен животът е като кръг – непрекъснато се върти и се възстановява към теб. Затова даже в моменти на обезсърчение би трябвало да имаме вяра, че всичко още веднъж ще се завърти и ще се върне и желанието, и вярата ни. Подобно на Луната, която си отива, с цел да се върне още веднъж.

Когато имам свободно време – странствувам. Мисля си, че сме на тая земя, не с цел да печелим пари, а с цел да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си. Преди време, когато нямаше забавни сюжети за снимане, си взех една година отпуск и се насочих на странствуване. Разхождах се из планините на Перу, по улиците на Будапеща, отидох в Иран, един мой другар ми сподели Техеран. Иранските дами ми подсетиха за италианските – те ръководят фамилията и дома.

Не съм съгласна, че работата и връзките не трябва да се смесват. Моята асистентка стана моя най-хубава другарка, тя е част от фамилията ми. Заедно с мен претърпява и възходите, и паденията ми. Ние също постоянно се караме, а има и моменти, когато не се понасяме.

Независимо, че родителите ми се разведоха когато бях напълно дребна, аз мечтаех някой ден да се омъжа. Но това по този начин и не се случи. Имала съм 4 оферти за брак. Два пъти първоначално, и два пъти в края на връзките. Никога не отговорих с „ Не ”. Просто не дадох отговор. Накратко би трябвало да призная, че надали ще ме споходи рицарят на бял кон.

Майка ми не искаше да ставам актриса – боеше се, че ще се наложи да недояждам. Аз от своя страна не товаря децата със личното си мнение – дано станат такива, каквито желаят да бъдат. Нека сами открият своя път и бъдат щастливи. Това е всичко, което в миналото съм желала за тях.

Колкото повече функции играя, толкоз по-добре разбирам, че всички хора си наподобяват. Всички ние минаваме през изменничества, раздели, примирие и обич.

Juliette Binoche in Camille Claudel 1915 directed by Bruno Dumont, 2013