За родителите децата са смисъл на живота. Всички ние сме

За родителите децата са смисъл на живота. Всички ние сме изпълнен с огромни очаквания за тяхното бъдеще – наситено с триумфи, обич и благополучие. Но постоянно става по този начин, че точно родителите и неправилните способи на образование пречат за сбъдването на тези фантазии - тъй като не регистрират значимостта на съществени качества, които оказват помощ на децата да се трансфорат в целеустремени и зрели хора.
Затова психолозите дават публичност на 8 неправилни възпитателни ограничения, които обезпечено ощетяват душeвността на детето и основават предпоставки за депресии, безпокойствие, яд, напрежение, неприятни връзки в фамилията, проблеми с другарствата, ниска самокритика и хронични прочувствени проблеми, съпътстващи целия им живот.

1. Пълно игнориране или омаловажаване на възприятията на децата

Когато вашите деца показват своята горест, яд или боязън, а вие ги унижавате, дразните, игнорирате или издевателствате над тях, с това заявявате, че не се интересувате от техните усеща. Така демонстрирате на децата, че това което те усещат е погрешно. Когато родителите постъпват по този метод, те отхвърлят любовта към децата си и пропущат опцията да им покажат, че ги обичат абсолютно.

2. Използването на спорни правила

Вие в никакъв случай не говорите за това, какво очаквате от детето и го държите в цялостно незнание какво държание би трябвало да има. Децата могат или да оправдаят или да не оправдаят вашите упования. Правилата им демонстрират правилата и рамката на държание, като по този начин им оказват помощ да дефинират кои са те самите, дали са положителни, неприятни, възпитани, нападателни. Когато държите в незнание и несигурност своите деца, те ще се затворят в себе си, с цел да се търсят и откриват сами, което ще докара до ниска самокритика и проблематично държание.

3. Споделянето на проблеми и настояването на препоръки

Никога не разказвайте на децата си за всички ваши опасения, проблеми в връзките и отговорности, и в никакъв случай не искайте съвет от тях. Ако вашите действия са неловки, нелогични и не оправдават очакванията на децата, те в никакъв случай няма да се научат да ви почитат и ще се отнасят с вас като с равни или ще ви одобряват в неправилна роля, тъй като сте ги употребявали като помощници. Вие сте длъжни да покажете на своите деца, че можете да се вършиме с проблемите, да решавате сложните задания на живота, да преодолявате стресови обстановки и проявявате мощните страни на своя темперамент. Бъдете самите себе си, научете се да се справяте с възприятията и прекарванията си и не обременявайте своите деца.

4. Отделяне на детето от родителя

Ако вие в никакъв случай не показвате пред детето си обвързаност и любов към вашия партньор/съпруг, то в никакъв случай няма да разбере какво е любовта и по какъв начин наподобява въобще. Когато постоянно отговаряте на брачна половинка си половинчато, нагрубявате го и го отблъсквате от себе си, заплашвайки с разлъка, вие неизбежно ще провокирате непрекъсната тревога у детето си. Ако пък към този момент сте се разделили или развели и останете в студени връзки – дистанцирани, яростни, гневни и непрекъснато обвинявате своя бивш/а, вие ще дадете на детето да разбере, че вашия някогашен съпруг/а е причина за тази разлъка и точно поради това, вие би трябвало да бъдете обичания родител в неговите очи. Това се назовава обособяване от родителя.

5. Наказване поради независимостта и желанието на децата да живеят независимо

Когато наказваме децата си за това, че те просто са пораснали, ние ги принуждаваме да се усещат отговорни за това, че имат естествени потребности и стремежи. Това постоянно предизвика мощна нерешителност в тях, намерено неуважение, очевидно игнориране и други форми на държание, които демонстрират че детето не може да се развива, да бъде самото себе си и да се трансформира в самостоятелен огромен човек.

6. Отношение към децата като продължение на самите нас

Когато вие, като родители, свързвате личния си имидж и самокритика с появяването на децата, техните действия, държание, успеваемост и броя на техните другари, вие им давате да схванат че ги обичате не за това, което са те самите, а за това какъв брой добре извършват своята роля във вашите очи. Това ги трансформира в угодници, а не в реализатори и те постоянно ще се безпокоят за това, дали са задоволително положителни за вас.

7. Намесване във взаимоотношенията на нашите деца

Контролирането на всяка постъпка на детето ви, в това число и персоналните им връзки /с другари, учители/ стопира тяхното развиване. Например, в случай че вашето дете се сблъска с неприятности в учебно заведение, а вие неотложно побързате да говорите с учителите, с цел да решите проблемите, или непрекъснато учите децата по какъв начин да дружат с приятелите си, то те в никакъв случай няма да се научи независимо да се прави със комплицираните обстановки в живота си.

8. Излишната настойчивост

Когато пазиме своите деца от всички проблеми и страсти, това ще докара обстановка в която те ще възприемат такава настойчивост като нещо наложително и ще имат повишена самокритика /която постоянно се трансформира в нарцисизъм/. Децата ще живеят с лъжовното чувство, че животът в действителност е прекомерно елементарен и елементарен. Те ще чакат всички да са загрижени за тях, без значение от това, какво е тяхното държание. Такива деца изпадат в депресии и постоянно са тревожни и недоволни поради това, което не получават, а съгласно тях заслужават.

Източник: Журнал Клубер
Снимки: mvmomsblog.com