За Репортери без граници Иво Прокопиев се превърна в от

За Репортери без граници Иво Прокопиев се трансформира в от „ положителния “ в „ невидимия “ необут Рейтингът на България вълшебен се усъвършенства, откакто проксита на разградския необут овладяха властта у нас НПО-то смени тихомълком метода си на оценяване, продължава да мълчи и кой написа в Индекса
„ Ако нямаш какво да кажеш – мълчи. Ако имаш какво да кажеш – кажи го, без да лъжеш “, бе споделил френският публицист Ромен Ролан. Близо век по-късно едно френско Неправителствени организации явно е не запомнило повелята на огромния си съотечественик и търси нови форми за интерпретиране на обстоятелствата. И все изгода на избрани (олигархични) ползи.

В първият работен ден сред празничните 1-ви и 6-ти май, „ Репортери без граници “ оповестиха чисто новичкия си Индекс за свободата на словото по света.

Всъщност, с цел да сме акуратни – Индекс за независимост на пресата по света. Печатът у нас обаче от години е бодил в петата на едни избрани олигархични кръгове и по тази причина с всяка година „ неуместните “ издания стават все по-малко. Но по тази причина по-късно.

Сега ще стартираме с „ положителните вести “. А те са най-малко две и нито една от тях не е обвързвана с оповестеното от Репортерите нанагорнище на страната ни в класацията с цели 21 позиции – от 112-то място до 91-во.

Дори незадълбочен взор върху тазгодишната ранглиста демонстрира, че френското Неправителствени организации най-сетне е решило да мине на изправителен и е сменило механизма, по който се пишат отчетите за свободата на словото.

Самата организация, спазвайки типично евфемистичния си жанр, единствено оповестява, че Индексът е усъвършенстван и към този момент включва доста спомагателни разбори на средата в съответната среда. Но пропуща да спомене, че години наред НПО-то търпи съществени рецензии, че не е ясно нито по какъв начин, нито кой дава данните за всяка една от страните в класацията.

Ясно беше само самопризнанието на шефът на сдружението Пиер Аски от 2020 година, че едвам няколко души от всяка страна са измежду „ определените “ да рапортуват пред Репортерите.

У нас, надали има сюрпризирани, тези хора са все от най-близкото обграждане на медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев. Години наред, посредством комплицирана плетеница от връзки посоченият от Запада като „ сляпото леке на медийния пейзаж “ у нас, използваше показателя в частта му за България като пръчка, с която пляскаше през пръстите „ непослушните “.

Всички, които не желаят да му играят по свирката или още по-зле, разрешават си да разкриват и пресичат аферите му. Ако някой не „ директория и не слуша “, хората на Прокопиев натискаха бутончето и Индексът за България се спихваше като остарял балон.  

И тук идва моментът за втората добра вест – тази година Иво Прокопиев, олигархът, медийният магнат, диктуващ мейнстрийм опорки по партийни сбирки, каолиновият издател, който заложи публицистичната политика на изданията си против заем, също е в показателя. Вярно, много свенливо прикрит зад „ огромна част от медиите в България са олигархична благосъстоятелност “, само че го има. При това, съвсем поименно посочен. Защото у нас различен олигарх, който да има медии – няма.

А че Прокопиев държи в мрежите си огромна част от медиите у нас, не е загадка за никой – нито у нас, нито в чужбина. Самото брюкселско издание „ Ню Юръп “ разказа, че разградският необут има над 25 свои и още толкоз медии посредством подставени лица и купени публицисти.

Той самият пък самодоволно си признава в стенограмите „ АРГО “, че диктува дневният ред на обществото у нас. А преди няколко години в програмна публикация на немското „ Шпигел “ беше разказан като „ положителният олигарх “ - държи власт, медии, пари, съд, партии и НПО-та на каишка, но какво от това?

Защо тогава толкоз години Прокопиев остана не просто отвън отчетите на Репортерите като олигарх, а даже много сполучливо се вкарваше в тях като жертва на репресии? И какво накара през днешния ден френското Неправителствени организации да повдигне чаршафчето, с което по този начин ловко го криеше от външния свят?

Елементарно казано – потребността. При това огромна, сериозна потребност да се уточни отговорен за протичащото се у нас. Вече го няма „ неприятният “ Делян Пеевски. Депутатът от опозиционната Движение за права и свободи години наред беше зложелател №1 на „ положителния “ олигарх Прокопиев поради пресгрупата, която притежаваше и която правеше съществени разкрития за аферите на разградския необут и други като него.

И по тази причина Пеевски беше най-удобната цел за Прокопиев, който се упражняваше много съществено на негов тил. С всички вероятни (законни или не) способи. Клеветеше го през медийната си империя, използваше властта, с цел да му образува инспекции през ден, позореше го у нас и в чужбина и използваше всеки вероятен миг, с цел да си измие ръцете с него. Тук е моментът да споменем, че с помощта на тази грозна и подмолна война на Прокопиев против свободата на словото, печатните медии у нас безусловно се стопиха. Като резултат от напъните му да няма качествена и почтена публицистика, която помни, пита и пази архивите на нечии мръсни каолинови афери. С днешна дата Пеевски не има медии - продаде ги при започване на 2021 година

Така оправданието, пробутвано от олигарха Прокопиев и „ репортерите “ го няма. На власт в страната пък са едноличните проксита на каолиновия необут – Кирил Петков и Асен Василев, които също няма по какъв начин да бъдат употребени за заслон от олигарха. И по този начин, постепенно, само че несъмнено Прокопиев блесна с цялата си олигархична същина.

Затова през днешния ден единственото, което остава на Репортерите е да одобряват, че обичаният им „ добър “ олигарх в този момент е „ невидимия “ и да чакат момента, в който ще се появи някой различен, който да опере пешкира на Прокопиев.

Грозна игра на 50 нюанса олигархично сиво, която рано или късно ще доближи до естествения си край.