За разбиването на гетомодела на образование у нас и бъдещето

За разбиването на гетомодела на обучение у нас и бъдещето на децата в ромските квартали Tribune.bg беседва с един българин от ромски генезис - Борислав Куртев, претендент за общинси консултант от ГЕРБ.

Г-н Куртев, за какво би трябвало да забравим за гетомодела в образованието?

Отговорът е в статистиката за резултатите от матурите след 4 клас, да вземем за пример. Ще видите огромната разлика в образованието на децата от едно средностотистическо софийско учебно заведение и в гетото. Тук казусът не е методиката на обучение, а в средата на осъществяване на образованието.

Защо смятате по този начин?

Когато едно дете от първи до осми клас действително не излиза от гетото и учи със своите съседи, то не трансформира своето държание и не съумява да научи обикновени неща от наличието на образователния материал от време на време. Аз и мои съидейници сме учили в средностатистическо наше учебно заведение и може би по тази причина сме съумели. Да поясня, когато след 8 клас едно дете от гетото отиде в гимназия, то попада в среда, която му е непозната.

Как системата сега може да се промени?!

Истината е, че децата би трябвало да бъдат разпръснати в околните районните учебни заведения. Наясно съм, че някои родители ще кажат, че не са съгласни. Няма различен метод да се обезпечат фрагменти за развиване на страната. Много напущат страната, а ние би трябвало да подготвим идващото потомство. Всъщност Столична община към този момент имаше стратегия, с която се обезпечава превоз от гетото до учебните заведения в околните региони. Мисля, че идната стъпка би трябвало да е да няма учебни заведения в гетата.

Мислите, че в нова среда децата ще попаднат в конкурентна среда?

Разбира се, ще са част от един тим със своите връстници и работата на по-успелите деца ще ги стимулира. Така те ще наваксат.

Защо желаете Агенция или Комисия към локалната община да следи плановете, ориентирани към ромската интеграция?

Тези начинания не са координирани. НПО-та имаха планове за милиони, само че никой не наблюдава къде отидоха тези пари и дали бяха употребявани по предопределение. Реално резултатите са доста под равнището, което сме очаквали. В този подтекст една Комисия по интеграция, да вземем за пример, ще прокарва и съгласува виждане на районната администрация по въпроса. Районите са разнообразни. Във „ Факултета ” живеят импровизирано 50 000 души, което е един дребен град. Това е най-голямото гето на Балканите.

А с битовите условия този дребен град по какъв начин се оправя?

В 21 век има места в тези региони, където няма ток и вода, няма канализация и приказваме за кални точки, които да заобикаляме, когато вървим на работа или учебно заведение. Тук е ролята и на тези Комисии по интеграция на ромите. Не отхвърлям работата на неправителствените организации, само че ще има смяна за бита и образованието на хората, в случай че дейностите са координирани от общината. Бъдещето на децата е в това да получат по-добро обучение и да им осигурим по-добра среда за живот.