Как Сталин забрани уикендите
За множеството поданици на Съюз на съветските социалистически републики датата 29 септември 1929 година била неделя като всяка останала – ден за заслужена отмора в края на седмицата. Те можели да прекарат деня както си пожелаят – да излязат на разходка със фамилиите си, да отидат на черква или да си останат вкъщи.
За режима, ръководен от Йосиф Сталин, неделята представлявала сериозна опасност за индустриалния напредък. В този ден всички машини замлъквали, продуктивността падала до нула, а хората се отдавали на занимания, които били в прорез с идеалите на социалистическата гражданска война.
Новата седмица
Следващата неделя била изцяло друга. На този ден 80 % от хората трябвало да отидат на работа, а на едвам 20 % било позволено да почиват. По концепция на икономиста Юрий Ларин седмицата била реформирана – тя била наречена непреривка и към този момент се състояла не от седем, а от пет дни. Почивките били разпределени по метод, който подсигурил, че машините ще работят непрекъснато.
Решението на Сталин имало за цел да промени самата идея за работна седмица, което да докара до внезапно увеличение на продуктивността. Освен това режимът желал да понижи желанието на хората да вървят на черква в неделните дни.
“Nepreryvka,” the continuous working week, was a Soviet effort to increase productivity and erase Orthodox holidays.
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine)
Какво в действителност представлявала непреривката? За разлика от елементарната седмица, тя била петдневен цикъл, като всеки ден от нея бил отбелязван с друг знак – като жито, алена звезда, сърп, чук, книга или будьоновка (известна и с името богатирка, тази шапка се трансформирала в знак на Червената армия).
Населението на собствен ред било разграничено на пет групи, всяка от които имала личен почивен ден. Дните в календарите били изобразявани с разнообразни цветове, показвайки по кое време даден човек е работил и по кое време – почивал. Обяснено най-просто, това била най-мащабната работа на смени, въвеждана в миналото.
Реформата обаче въобще не била посрещната с възторг от жителите на Съюз на съветските социалистически републики. В едно писмо, оповестено в „ Правда “, формалният вестник на Комунистическата партия, бил заложен следният въпрос: „ Какво да вършим през почивния си ден, в случай че съпругите ни са в завода, децата ни са на учебно заведение и няма кой да ни посети? Ако сме сами, що за отмора е това? “
Ето какво се споделя в друго писмо: „ Как да работя, в случай че свободният ден на майка ми е един, на татко ми е различен, на брат ми е трети, а моят – четвърти? “
Разделяй и владей
На пръв взор аргументите за смяната били напълно стопански. Социалните последствия – като невъзможността на фамилиите да се събират или да посещават религиозни церемонии, в очите на Сталин били повече от добре пристигнали. Малко преди въвеждането на непреривката, историкът Иван Иванович Шиц написал, че смяната надали ще докара до унищожаването на неделята и християнските празници, нито ще понижи желанието на хората да се срещат със своите близки и другари. „ Изглежда, че главната функционалност на непреривката е да сътвори заблуда за просвета на интензивна работа “, отбелязал той.
The “nepreryvka” reform was a Soviet attempt to smash the orthodox calendar and its evils—unproductiveness and idolatry
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine)
Истината е, че до през днешния ден са достигнали малко свидетелства за проблемите, които промяната основала на фамилиите. Това, което се знае сигурно, е, че по това време практиката хората да си означават в тефтерчета почивните дни на своите родственици и другари станала доста известна.
Социологът Евиатар Зерубавел счита, че календарната промяна отразява ненавистта на марксистката идеология по отношение на фамилията. „ Темпоралната симетричност – т.е. опцията хората да синхронизират графика си с този на своите близки, е нещо като лепило, което съединява обособените детайли в обществото. Когато бъде отнета опцията за обща отмора, това лепило изчезва “, отбелязва Зерубавел.
Той прибавя, че по този метод за руския режим е било доста по-лесно да „ разделя и владее “. Въпреки това, още през март 1930 година управляващите почнали да утвърждават молби на някои фамилии за едновременни почивни дни.
Атака против религията
Повечето специалисти са на мнение, че главната цел на промяната в действителност била друга – нарушаването на религиозният темп на седмицата. Ако аргументите за решението на Сталин фактически били чисто стопански, то по-добрият вид безспорно би бил да се резервира нейната дълготрайност, а почивните дни да бъдат разместени. Преди промяната хората почивали по 52 дни годишно, а след въвеждането на непреривката почивните дни станали 70. В същото време обаче руските управляващи считали, че неналичието на петък, събота и неделя ще попречи както на православните християни, по този начин и на евреите да извършват своите религиозни практики.
A Bolshevik economist, Yuri Larin, once proposed what he called nepreryvka or the ‘continuous work week’. It did away with Sunday as the rest day and instead enforced a five-day week with a strange system of off days. Sadly, this is my life nowadays...
— Victor Fernando R. Ocampo (@VictorOcampo)
„ Да се опиташ да откажеш хората от религията им, затруднявайки изпълняването на техните ритуали, може да наподобява налудничаво, само че би трябвало да имаме поради, че до този миг никой не бил опитвал нещо сходно “, отбелязва писателят Тони Ууд. Според него, в известна степен може да се каже, че промяната е постигнала своята цел. „ Съвременните руснаци се считат за мощно религиозни, само че редица проучвания демонстрират, че те вървят на черква доста по-рядко спрямо вярващите в Европа или Съединени американски щати “, счита Ууд.
Градове и села
Извън огромните градове, в редица дребни обитаеми места, съществували цели общности, които на процедура останали незасегнати от календарната промяна. Фермерите, живеещи в селските региони, се грижели за своите посеви и животни, а „ работният им темп бил напълно друг “, прибавя Ууд. Далеч от бюрокрацията на градските центрове, животът на доста хора си траял както преди. Неслучайно през 1931 година публични лица се оплакали, че жителите на селата не желаят да се откажат от своите „ обичайни привички “. Заради очевидните проблеми с новата седмица, през същата година било взето решение непреривката да бъде удължена от пет на шест дни.
"He is honest — but smart as hell ": When Truman met Stalin
— The Washington Post (@washingtonpost)
Опитите промяната да бъде приложена в цялата страна траяли цели 11 години. През този интервал Съюз на съветските социалистически републики изпаднал в самобитна безредица. За публичния превоз седмицата се състояла от пет дни, за редица заводи – от шест, а доста поданици на страната въобще не се съобразявали с измененията и траяли да извършват своите действия в сходство с обичайна седемдневна седмица.
Постепенно станало пределно ясно, че непреривката е концепция, обречена на неуспех. Постоянната приложимост на машините се оказала нездравословна за тях. Освен това продуктивността на служащите отбелязала сериозен спад.
В резултат на 26 юни 1940 година руските управляващи решили да възстановят седемдневната седмица. Животът на елементарните хора обаче въобще не се подобрил. По това време напускането на работа, отсъствията или даже закъсненията с повече от 20 минути били оповестени за закононарушения, а причинителите постоянно влизали в пандиза.
Още от създателя:
За режима, ръководен от Йосиф Сталин, неделята представлявала сериозна опасност за индустриалния напредък. В този ден всички машини замлъквали, продуктивността падала до нула, а хората се отдавали на занимания, които били в прорез с идеалите на социалистическата гражданска война.
Новата седмица
Следващата неделя била изцяло друга. На този ден 80 % от хората трябвало да отидат на работа, а на едвам 20 % било позволено да почиват. По концепция на икономиста Юрий Ларин седмицата била реформирана – тя била наречена непреривка и към този момент се състояла не от седем, а от пет дни. Почивките били разпределени по метод, който подсигурил, че машините ще работят непрекъснато.
Решението на Сталин имало за цел да промени самата идея за работна седмица, което да докара до внезапно увеличение на продуктивността. Освен това режимът желал да понижи желанието на хората да вървят на черква в неделните дни.
“Nepreryvka,” the continuous working week, was a Soviet effort to increase productivity and erase Orthodox holidays.
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine)
Какво в действителност представлявала непреривката? За разлика от елементарната седмица, тя била петдневен цикъл, като всеки ден от нея бил отбелязван с друг знак – като жито, алена звезда, сърп, чук, книга или будьоновка (известна и с името богатирка, тази шапка се трансформирала в знак на Червената армия).
Населението на собствен ред било разграничено на пет групи, всяка от които имала личен почивен ден. Дните в календарите били изобразявани с разнообразни цветове, показвайки по кое време даден човек е работил и по кое време – почивал. Обяснено най-просто, това била най-мащабната работа на смени, въвеждана в миналото.
Реформата обаче въобще не била посрещната с възторг от жителите на Съюз на съветските социалистически републики. В едно писмо, оповестено в „ Правда “, формалният вестник на Комунистическата партия, бил заложен следният въпрос: „ Какво да вършим през почивния си ден, в случай че съпругите ни са в завода, децата ни са на учебно заведение и няма кой да ни посети? Ако сме сами, що за отмора е това? “
Ето какво се споделя в друго писмо: „ Как да работя, в случай че свободният ден на майка ми е един, на татко ми е различен, на брат ми е трети, а моят – четвърти? “
Разделяй и владей
На пръв взор аргументите за смяната били напълно стопански. Социалните последствия – като невъзможността на фамилиите да се събират или да посещават религиозни церемонии, в очите на Сталин били повече от добре пристигнали. Малко преди въвеждането на непреривката, историкът Иван Иванович Шиц написал, че смяната надали ще докара до унищожаването на неделята и християнските празници, нито ще понижи желанието на хората да се срещат със своите близки и другари. „ Изглежда, че главната функционалност на непреривката е да сътвори заблуда за просвета на интензивна работа “, отбелязал той.
The “nepreryvka” reform was a Soviet attempt to smash the orthodox calendar and its evils—unproductiveness and idolatry
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine)
Истината е, че до през днешния ден са достигнали малко свидетелства за проблемите, които промяната основала на фамилиите. Това, което се знае сигурно, е, че по това време практиката хората да си означават в тефтерчета почивните дни на своите родственици и другари станала доста известна.
Социологът Евиатар Зерубавел счита, че календарната промяна отразява ненавистта на марксистката идеология по отношение на фамилията. „ Темпоралната симетричност – т.е. опцията хората да синхронизират графика си с този на своите близки, е нещо като лепило, което съединява обособените детайли в обществото. Когато бъде отнета опцията за обща отмора, това лепило изчезва “, отбелязва Зерубавел.
Той прибавя, че по този метод за руския режим е било доста по-лесно да „ разделя и владее “. Въпреки това, още през март 1930 година управляващите почнали да утвърждават молби на някои фамилии за едновременни почивни дни.
Атака против религията
Повечето специалисти са на мнение, че главната цел на промяната в действителност била друга – нарушаването на религиозният темп на седмицата. Ако аргументите за решението на Сталин фактически били чисто стопански, то по-добрият вид безспорно би бил да се резервира нейната дълготрайност, а почивните дни да бъдат разместени. Преди промяната хората почивали по 52 дни годишно, а след въвеждането на непреривката почивните дни станали 70. В същото време обаче руските управляващи считали, че неналичието на петък, събота и неделя ще попречи както на православните християни, по този начин и на евреите да извършват своите религиозни практики.
A Bolshevik economist, Yuri Larin, once proposed what he called nepreryvka or the ‘continuous work week’. It did away with Sunday as the rest day and instead enforced a five-day week with a strange system of off days. Sadly, this is my life nowadays...
— Victor Fernando R. Ocampo (@VictorOcampo)
„ Да се опиташ да откажеш хората от религията им, затруднявайки изпълняването на техните ритуали, може да наподобява налудничаво, само че би трябвало да имаме поради, че до този миг никой не бил опитвал нещо сходно “, отбелязва писателят Тони Ууд. Според него, в известна степен може да се каже, че промяната е постигнала своята цел. „ Съвременните руснаци се считат за мощно религиозни, само че редица проучвания демонстрират, че те вървят на черква доста по-рядко спрямо вярващите в Европа или Съединени американски щати “, счита Ууд.
Градове и села
Извън огромните градове, в редица дребни обитаеми места, съществували цели общности, които на процедура останали незасегнати от календарната промяна. Фермерите, живеещи в селските региони, се грижели за своите посеви и животни, а „ работният им темп бил напълно друг “, прибавя Ууд. Далеч от бюрокрацията на градските центрове, животът на доста хора си траял както преди. Неслучайно през 1931 година публични лица се оплакали, че жителите на селата не желаят да се откажат от своите „ обичайни привички “. Заради очевидните проблеми с новата седмица, през същата година било взето решение непреривката да бъде удължена от пет на шест дни.
"He is honest — but smart as hell ": When Truman met Stalin
— The Washington Post (@washingtonpost)
Опитите промяната да бъде приложена в цялата страна траяли цели 11 години. През този интервал Съюз на съветските социалистически републики изпаднал в самобитна безредица. За публичния превоз седмицата се състояла от пет дни, за редица заводи – от шест, а доста поданици на страната въобще не се съобразявали с измененията и траяли да извършват своите действия в сходство с обичайна седемдневна седмица.
Постепенно станало пределно ясно, че непреривката е концепция, обречена на неуспех. Постоянната приложимост на машините се оказала нездравословна за тях. Освен това продуктивността на служащите отбелязала сериозен спад.
В резултат на 26 юни 1940 година руските управляващи решили да възстановят седемдневната седмица. Животът на елементарните хора обаче въобще не се подобрил. По това време напускането на работа, отсъствията или даже закъсненията с повече от 20 минути били оповестени за закононарушения, а причинителите постоянно влизали в пандиза.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ