Книга за Моцарт през погледа на един лекар
За следващ път издателство „ Факел ” с двете си нови книги, едната на проектант Христо Генчев -„ Атиловите империи.Триумф и срив ” и другата, на професор Венко Александров-„ Моцарт 265 години през погледа на един доктор ”, ще зарадва читателите си със стойностно четиво.
И освен това: с книгата си за Моцарт, второ допълнено и модифицирано издание, представляваща забележителен принос в българското Моцартознание ( проф. Павел Герджиков), се „ измива лицето ” на родната ни музикално-теоретична литература, която не означи с уместно проучване 250-та годишнина от рождението на великия композитор.
Авторът й - професор Венко Александров, по специалност доктор, бележит наш анестезиолог, учител в Медицинския университет, просветник, публицист, депутат в 39-то Народно заседание и ръководител на комисията по външна политика, е от тези скромни и ненатрапващи се създатели, който самичък отбелязва, че дълго и в продължение на шестдесет и шест години е натрупал материала си за тази книга, от времето, когато за пръв път хванал цигулката, само че текстът му „ е написан не от експерт, а от дилетант ”, което напълно не е по този начин.
Създадена не по план с пари, книгата е плод на огромната му обич към музиката на Моцарт и поклонение пред паметта на брачната половинка му Ан, която за него постоянно е била „ мярката за всички неща в живота. ”
Безпределно влюбен в живописта, музиката и буен меломан, професор Александров точно и дълго е изучавал всичко писано за Моцарт, вглеждал се е във всяка детайлност от живота му, с цел да очертае достоверно и всеобхватно портрета на гения и неговото творчество.
Страница след страница създателят ни вкарва в света на Моцарт, в света на най-близките му хора: на майка му, на сестра му, на татко му Леополд Моцарт, неуспешен да направи огромна музикална кариера, само че изиграл основна роля за разрастване заложбите на сина си. Имено Леополд Моцарт - бащата, е индивидът, който най-вече способства за израстване и одобряване геният на младия Моцарт, организирайки и придружавайки го в уморителните и многочислени турнета в страната и Европа, макар паричните усложнения.
Без да остава на нивото на биографията, професор Александров рисува необятно и всеобхватно пано на времето и духът на епохата, в която живее и твори Моцарт, уплътнено превъзходно с великолепно познаване на историята от времето на Просвещението, музикалните среди и хората, с които общувал геният в родния си град Залцбург, непропускайки и музикалните му изяви и концерти в Мюнхен, Париж, Лондон и Рим.
Деликатно е загатнато и за съпътствалото го през живота заболяване на Моцарт, посредством писмата до майка му когато е в Италия, където изнасял редица концерти и даже в Сикстинската шапка, които били „ цялостни с каламбури и закачки, миришещи на „ скатол ” и „ бактериум коли ”.
Авторът познава и знае и най-дребните на пръв взор обстоятелства, когато разказва срещите на Моцарт с Максимилиан III в Мюнхен, по време на карнавала в Бавария; с императрица Мария Тереза в двореца Шьонбрун във Виена; турнетата в Париж и Лондон; първият обществен концерт в Линц и срещата с Йохан Кристиян Бах в Лондон.
Увлекателно са оценени и разказани и историите към основаването на обособени музикални творби на Моцарт, какъвто е казусът с операта „ Бастиен и Бастиена ”, написана по поръчка за частния спектакъл на доктор Фридрих Антон Месмер, не за месец, а единствено за седмица, откакто го излекувал от „ тортиколис ”. И още: особено място е отделено и на другарството на Моцарт с Емануел Шиканедър – създателят на 90% от либретото на операта „ Вълшебната флейта ”.
Тезата на създателя за операта, която както „ с египетските си претекстове и заемки,така и с чисто масонските - музикални и словесни ”, цели едно и също нещо – блян към истината, мъдростта и светлината, които се опълчват на незнанието, нелепостта и мрака. ”е в подтекста на концепциите на Просвещението, само че за него най-важното е друго: „ че операта „ Вълшебната флейта ” не съставлява дегизиран обред, предопределен единствено за отдадени, ”а е ”адресиран към всички хора и цели да насочва към прояснение, мъдрост и блян към истината… ”
Наред с разбора на „ Вълшебната флейта ” и обособени музикални творби на гения, създателят рисува и портрети на отделени персони, директно или индиректно свързани с живота на Моцарт като: Антонио Салиери, архиепископ Колоредо, брачната половинка Констанца Вебер и други По този метод е реализирано едно в допълнение обогатяване на сюжета.
Достойнство на книгата, което заслужават внимание е и паралелът, който се прави „ с времето на Моцарт ”, с „ Някога по това време в България ”, когато страната ни се намира под иго в границите на Османската империя. Чрез този автентичен метод създателят реализира едно „ доближаване и сравняване на времето ” на Амадеус с тогавашната българска реалност.
Защитената нетрадиционна теза за болестта и гибелта на великия композитор е също измежду достолепията на книгата, а оповестената книгопис за Моцарт, наред със листата на творбите му, с означения на тоналността, класификационния знак по Kochel и годината на основаването, потвърждават научната значителност на тази рядка по план и реализация творба.
Великолепен и умен повествовател, общуващ отзивчиво с читателите си професор Александров не е пропуснал да обогати текста си и с голям брой илюстрации, а изискания жанр и език вършат книгата му да се чете „ на един мирис ”.
Казано в резюме: „ Моцарт 265 години през погледа на един доктор ” е една мъдра и превъзходно написана книга, от която има какво да научим. /БГНЕС
---------------------------------
Д-р по философия Зоя Андонова
И освен това: с книгата си за Моцарт, второ допълнено и модифицирано издание, представляваща забележителен принос в българското Моцартознание ( проф. Павел Герджиков), се „ измива лицето ” на родната ни музикално-теоретична литература, която не означи с уместно проучване 250-та годишнина от рождението на великия композитор.
Авторът й - професор Венко Александров, по специалност доктор, бележит наш анестезиолог, учител в Медицинския университет, просветник, публицист, депутат в 39-то Народно заседание и ръководител на комисията по външна политика, е от тези скромни и ненатрапващи се създатели, който самичък отбелязва, че дълго и в продължение на шестдесет и шест години е натрупал материала си за тази книга, от времето, когато за пръв път хванал цигулката, само че текстът му „ е написан не от експерт, а от дилетант ”, което напълно не е по този начин.
Създадена не по план с пари, книгата е плод на огромната му обич към музиката на Моцарт и поклонение пред паметта на брачната половинка му Ан, която за него постоянно е била „ мярката за всички неща в живота. ”
Безпределно влюбен в живописта, музиката и буен меломан, професор Александров точно и дълго е изучавал всичко писано за Моцарт, вглеждал се е във всяка детайлност от живота му, с цел да очертае достоверно и всеобхватно портрета на гения и неговото творчество.
Страница след страница създателят ни вкарва в света на Моцарт, в света на най-близките му хора: на майка му, на сестра му, на татко му Леополд Моцарт, неуспешен да направи огромна музикална кариера, само че изиграл основна роля за разрастване заложбите на сина си. Имено Леополд Моцарт - бащата, е индивидът, който най-вече способства за израстване и одобряване геният на младия Моцарт, организирайки и придружавайки го в уморителните и многочислени турнета в страната и Европа, макар паричните усложнения.
Без да остава на нивото на биографията, професор Александров рисува необятно и всеобхватно пано на времето и духът на епохата, в която живее и твори Моцарт, уплътнено превъзходно с великолепно познаване на историята от времето на Просвещението, музикалните среди и хората, с които общувал геният в родния си град Залцбург, непропускайки и музикалните му изяви и концерти в Мюнхен, Париж, Лондон и Рим.
Деликатно е загатнато и за съпътствалото го през живота заболяване на Моцарт, посредством писмата до майка му когато е в Италия, където изнасял редица концерти и даже в Сикстинската шапка, които били „ цялостни с каламбури и закачки, миришещи на „ скатол ” и „ бактериум коли ”.
Авторът познава и знае и най-дребните на пръв взор обстоятелства, когато разказва срещите на Моцарт с Максимилиан III в Мюнхен, по време на карнавала в Бавария; с императрица Мария Тереза в двореца Шьонбрун във Виена; турнетата в Париж и Лондон; първият обществен концерт в Линц и срещата с Йохан Кристиян Бах в Лондон.
Увлекателно са оценени и разказани и историите към основаването на обособени музикални творби на Моцарт, какъвто е казусът с операта „ Бастиен и Бастиена ”, написана по поръчка за частния спектакъл на доктор Фридрих Антон Месмер, не за месец, а единствено за седмица, откакто го излекувал от „ тортиколис ”. И още: особено място е отделено и на другарството на Моцарт с Емануел Шиканедър – създателят на 90% от либретото на операта „ Вълшебната флейта ”.
Тезата на създателя за операта, която както „ с египетските си претекстове и заемки,така и с чисто масонските - музикални и словесни ”, цели едно и също нещо – блян към истината, мъдростта и светлината, които се опълчват на незнанието, нелепостта и мрака. ”е в подтекста на концепциите на Просвещението, само че за него най-важното е друго: „ че операта „ Вълшебната флейта ” не съставлява дегизиран обред, предопределен единствено за отдадени, ”а е ”адресиран към всички хора и цели да насочва към прояснение, мъдрост и блян към истината… ”
Наред с разбора на „ Вълшебната флейта ” и обособени музикални творби на гения, създателят рисува и портрети на отделени персони, директно или индиректно свързани с живота на Моцарт като: Антонио Салиери, архиепископ Колоредо, брачната половинка Констанца Вебер и други По този метод е реализирано едно в допълнение обогатяване на сюжета.
Достойнство на книгата, което заслужават внимание е и паралелът, който се прави „ с времето на Моцарт ”, с „ Някога по това време в България ”, когато страната ни се намира под иго в границите на Османската империя. Чрез този автентичен метод създателят реализира едно „ доближаване и сравняване на времето ” на Амадеус с тогавашната българска реалност.
Защитената нетрадиционна теза за болестта и гибелта на великия композитор е също измежду достолепията на книгата, а оповестената книгопис за Моцарт, наред със листата на творбите му, с означения на тоналността, класификационния знак по Kochel и годината на основаването, потвърждават научната значителност на тази рядка по план и реализация творба.
Великолепен и умен повествовател, общуващ отзивчиво с читателите си професор Александров не е пропуснал да обогати текста си и с голям брой илюстрации, а изискания жанр и език вършат книгата му да се чете „ на един мирис ”.
Казано в резюме: „ Моцарт 265 години през погледа на един доктор ” е една мъдра и превъзходно написана книга, от която има какво да научим. /БГНЕС
---------------------------------
Д-р по философия Зоя Андонова
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ