Защо оперният певец Хари Драганов избра да се върне в България?
За първи път от повече от 30 години оперният артист, популяризирал България из цяла Европа – Хари Драганов, посреща рождения си ден в родината. Защото избира да се върне в България.
Оперният бас-баритон Хари Драганов – 24 години солист на Женевската опера, с три специалности – концертиращ артист, оперен актьор и режисьор постановчик, е посетител на " Артефир ":
" Така се случи, че в живота ми аз не съм пял в България, нямам публична изява у нас и това доста ми тежи. Защото аз съм българин а в действителност пея в чужбина – по Европа, най-вече в Женева. И тъкмо това желая да поправя в този момент. Времето е пристигнало.
Имах доста забавно развиване на моята кариера, което ми разреши да се срещна с невероятни хора, с доста меломани. От ранна детска възраст имам съпричастие към църковната музика (аз избирам да я назовавам " духовна " ) – тази музика ме завладя (Хор " Славяни " ). Имам фантазия да направя едно професионално място, където да се преподават всички църковни музики (духовни).
Не желая да използвам думата " кариера ", тъй като тя е малко претенциозна. Усещането за сполучливо осъществен акт на това, което Бог ни е дал да го пренесем към хората, за мен не е кариера, а предопределение.
Имал съм привилегията да работя с актьори като Гена Димитрова, Николай Гяуров. Изживяването е необикновено, тъй като те са прелестни персони и ми дадоха красиви креативен моменти, научиха ме на доста. От Гяуров научих по какъв начин да звукоизвличам, тъй че и последният човек в залата да може да ме чуе мощно и добре.
Навсякъде по света в моето изкуство, когато се каже " български оперен артист ", все едно във футбола приказваме за бразилци. Това съпоставяне доста ми харесва, тъй като е безусловно правилно. Няма съвсем нито един спектакъл в Европа, където да няма най-малко един българин – вокален реализатор или инструменталист! Ние имаме невероятното благополучие да сме толкоз надарени и надарени в музиката, че ни тачат на всички места. Тази визитка е може би най-ярката, която имаме отвън България. Потомци на Орфей сме и го носим и би трябвало да го тачим.
Именно по тази причина интензивно искам да трансформира личния си живот, с цел да мога да оказа помощ, доколкото ми стигат силите, на нашата страна да запазим това, което имаме. Защото духовната музика, за която аз жаля, несъмнено е зародена по нашите земи. Има и научни доказателства за това – участвах в един необикновен план по тракология на проф. Валерия Фол, където изследвахме акустиката на храмовете на траките. За мен беше необикновено забавно, завладяващо, изненадващо и удовлетворяващо. Изследванията потвърдиха, че тези хора преди толкоз хилядолетия са строили своите храмове с избрана музикална цел – правили са ги преднамерено такива. Физическите признаци на това са другият тип на дялане на камъните вътре в тези пространства – в коридорите и предверията по един метод, а вътре – по друг метод. Акустичният автограф на тези пространства е необикновен – има едни трептения, които се получават единствено при подаването даже не на глас, а единствено на осцилация, която помещението поема и стартира да вибрира единствено, и то на най-различни тонове.
В нашата българска кръв ние сме исторически ориентирани и задължени да запазим духовната музика, тъй като тя идва от Орфей и ние сме нейни наследници. Аз съм потомък на Софроний Врачански – узнах за това преди много години. Усещането е много забавно – да узнаеш, че не си разпиляла се прашинка, а че имаш корен, и то значим корен в историята на твоя народ. Това повдига освен самочувствието, само че и условията. "
Хари Драганов приготвя концерт в България. " Може би за първи път в България искам да обединя в серия от концерти илюстрацията на това по какъв начин духовната музика е еднообразно влияеща. Съдържанието на тези концерти ще бъде с католическа и с православна музика. Влиянието върху публиката е без подозрение – аз съм го изживявал и правил такива неща, само че не в България. Искам българската аудитория да си даде сметка, че имаме необикновено благосъстояние на духовна музика, наследството, което би трябвало да почитаме и пазим, а също и да се срещнем с това към нас.
Избрах да се върна в България – да остана, да работя, да предам всичко, което имам като багаж (знания и насъбран опит), да го споделя за развиването на всичко наше български. "
Хари Драганов се обърна към слушателите на " Артефир " на БНР: " Нека да отворим една врата към духовното, към човечността, която духовната музика изисква и построява у нас. Много бих желал опитът и музиката, която имам да дам, да бъде чувство за нещо благородно и божествено, което да ви допре. "
Оперният бас-баритон Хари Драганов – 24 години солист на Женевската опера, с три специалности – концертиращ артист, оперен актьор и режисьор постановчик, е посетител на " Артефир ":
" Така се случи, че в живота ми аз не съм пял в България, нямам публична изява у нас и това доста ми тежи. Защото аз съм българин а в действителност пея в чужбина – по Европа, най-вече в Женева. И тъкмо това желая да поправя в този момент. Времето е пристигнало.
Имах доста забавно развиване на моята кариера, което ми разреши да се срещна с невероятни хора, с доста меломани. От ранна детска възраст имам съпричастие към църковната музика (аз избирам да я назовавам " духовна " ) – тази музика ме завладя (Хор " Славяни " ). Имам фантазия да направя едно професионално място, където да се преподават всички църковни музики (духовни).
Не желая да използвам думата " кариера ", тъй като тя е малко претенциозна. Усещането за сполучливо осъществен акт на това, което Бог ни е дал да го пренесем към хората, за мен не е кариера, а предопределение.
Имал съм привилегията да работя с актьори като Гена Димитрова, Николай Гяуров. Изживяването е необикновено, тъй като те са прелестни персони и ми дадоха красиви креативен моменти, научиха ме на доста. От Гяуров научих по какъв начин да звукоизвличам, тъй че и последният човек в залата да може да ме чуе мощно и добре.
Навсякъде по света в моето изкуство, когато се каже " български оперен артист ", все едно във футбола приказваме за бразилци. Това съпоставяне доста ми харесва, тъй като е безусловно правилно. Няма съвсем нито един спектакъл в Европа, където да няма най-малко един българин – вокален реализатор или инструменталист! Ние имаме невероятното благополучие да сме толкоз надарени и надарени в музиката, че ни тачат на всички места. Тази визитка е може би най-ярката, която имаме отвън България. Потомци на Орфей сме и го носим и би трябвало да го тачим.
Именно по тази причина интензивно искам да трансформира личния си живот, с цел да мога да оказа помощ, доколкото ми стигат силите, на нашата страна да запазим това, което имаме. Защото духовната музика, за която аз жаля, несъмнено е зародена по нашите земи. Има и научни доказателства за това – участвах в един необикновен план по тракология на проф. Валерия Фол, където изследвахме акустиката на храмовете на траките. За мен беше необикновено забавно, завладяващо, изненадващо и удовлетворяващо. Изследванията потвърдиха, че тези хора преди толкоз хилядолетия са строили своите храмове с избрана музикална цел – правили са ги преднамерено такива. Физическите признаци на това са другият тип на дялане на камъните вътре в тези пространства – в коридорите и предверията по един метод, а вътре – по друг метод. Акустичният автограф на тези пространства е необикновен – има едни трептения, които се получават единствено при подаването даже не на глас, а единствено на осцилация, която помещението поема и стартира да вибрира единствено, и то на най-различни тонове.
В нашата българска кръв ние сме исторически ориентирани и задължени да запазим духовната музика, тъй като тя идва от Орфей и ние сме нейни наследници. Аз съм потомък на Софроний Врачански – узнах за това преди много години. Усещането е много забавно – да узнаеш, че не си разпиляла се прашинка, а че имаш корен, и то значим корен в историята на твоя народ. Това повдига освен самочувствието, само че и условията. "
Хари Драганов приготвя концерт в България. " Може би за първи път в България искам да обединя в серия от концерти илюстрацията на това по какъв начин духовната музика е еднообразно влияеща. Съдържанието на тези концерти ще бъде с католическа и с православна музика. Влиянието върху публиката е без подозрение – аз съм го изживявал и правил такива неща, само че не в България. Искам българската аудитория да си даде сметка, че имаме необикновено благосъстояние на духовна музика, наследството, което би трябвало да почитаме и пазим, а също и да се срещнем с това към нас.
Избрах да се върна в България – да остана, да работя, да предам всичко, което имам като багаж (знания и насъбран опит), да го споделя за развиването на всичко наше български. "
Хари Драганов се обърна към слушателите на " Артефир " на БНР: " Нека да отворим една врата към духовното, към човечността, която духовната музика изисква и построява у нас. Много бих желал опитът и музиката, която имам да дам, да бъде чувство за нещо благородно и божествено, което да ви допре. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ