На Антарктида вече вали микропластмаса
За първи път микропластмаси са открити в прясно навалял сняг в в миналото девствената земя на Антарктида. Това освен акцентира какъв брой мощно е замърсяването в природата, само че откривателите от новото изследване също настояват, че самото наличие на пластмаса може да форсира топенето на снега и леда в региона.
Средно един литър разтопен сняг съдържа към 29 микропластмасови частици, най-вече от които са PET, пластмасата, която нормално се употребява за изработката на бутилки за питиета и облекла.
„ Това е необикновено тъжно, само че откритието на микропластмаси в свеж антарктически сняг акцентира степента на замърсяване с тази суровина даже в най-отдалечените райони на света “, споделя в изказване Алекс Ейвес, водещ създател на проучването и докторант от Университета в Кентърбъри.
Микропластмаси и преди този момент са откривани в морския лед на Антарктида, само че това е първият път, в който се откриват в свеж снеговалеж там.
„ Гледайки обратно в този момент, въобще не съм сюрпризирана “, прибавя доктор Лора Ревел, създател на проучването и доцент по физика на околната среда. „ От изследванията, оповестени през последните няколко години, стана ясно, че на всички места, където търсим микропластмаси, ги намираме. “
Предишни проучвания демонстрират по какъв начин микропластмасата може да пропътува хиляди километри във въздуха, което евентуално е и методът по какъв начин част от тази е пристигнала в отдалечения континент. Но откривателите имат вяра, че тя също идва и от туристите и откривателите, посещавали Антарктида – удивително е, че най-високите концентрации на микропластмаса са открити наоколо до научните бази на остров Рос.
Наличието на микропластмаса за жал може да форсира топенето на леда и снега в района. Това е по този начин, тъй като по-тъмните петна могат да причинят потъмняване на снега и леда като цяло, което води до повече всмукана слънчева светлина и надлежно топлота.
„ Тъмните пластмаси евентуално всмукват по-добре слънчевата радиация спрямо по-светлите и са от изключително значение в криосферата, защото могат да ускорят топенето “, се споделя в изследването.
Има и известна угриженост по отношение на въздействието на микропластмасите върху дивата природа в района. Проучването показва предходни проучвания, които демонстрират по какъв начин материалът към този момент е открит в диетата на редица локални типове пингвини.
Въпреки че рискът за здравето към момента не е изцяло свестен, възходящият набор доказателства стартира да демонстрира по какъв начин микропластмасата може да се натрупва в морските хранителни вериги, дружно с натрупването на токсични химикали като фталати, бисфенол А и други, употребявани в индустриалния развой. Някои изследвания свързват това с редица нездравословни въздействия върху рибите и други водни организми, в това число понижаване на приема на храна, закъснение на растежа, увреждания от окисляване и извънредно държание.
„ Как микропластмасата ще повлияе на дивата природа в най-големия морски резерват на Земята – Морската предпазена зона при Рос? Отговорът на тези въпроси би трябвало да са бързи и изчерпателни, в случай че желаеме бързо да действаме за намаляване на въздействието на микропластмасата върху климата и околната среда “, разяснява доктор Холи Уинтън, теоретичен помощник по климатология на ледените ядра на Антарктида в Университета Виктория в Уелингтън, която не е директно ангажирана с новите проучвания.
Микропластмасите са фрагменти от всевъзможен тип пластмаса с дължина по-малка от 5 мм, съгласно Националната администрация за океани и атмосфера на Съединени американски щати (NOAA) и Европейската организация по химикали. Те предизвикват замърсяване, като навлизат в естествените екосистеми от разнообразни източници, в това число козметика, облекла, опаковки и промишлени процеси.
Терминът макропластмаса се употребява за разграничение на микропластмасите от по-големите пластмасови боклуци, като пластмасови бутилки. Понастоящем са приети две класификации на микропластмасите: първичните микропластмаси включват всевъзможни фрагменти или частици, които към този момент са с размер 5,0 мм или по-малко, преди да влязат в околната среда. Вторичните микропластмаси пораждат от разграждането на по-големите части посредством естествени процеси след нахлуване в околната среда. Такива източници на вторични микропластмаси включват бутилки, риболовни мрежи, найлонови торбички, разнообразни контейнери, торбички и гуми. Признато е, че и двата типа съществуват в околната среда във високи равнища, изключително във водните и морските екосистеми, където предизвикват замърсяване на водата.
35% от всички океански микропластмаси идват от текстила, основно заради ерозията на облеклата на основата на полиестер, акрил или найлон, постоянно по време на процеса на пране. Те обаче се натрупват и във въздуха и наземните екосистеми.
