Българинът може само да се гордее с протестите си!
За някои заключения от януарските безредици, чиято кулминационна точка се случи тъкмо преди 10 години
Времето е пясък в шепа. Точно преди 10 години първото държавно управление на Бойко Борисов подаде оставка, а във Варна един младеж - Пламен Горанов, се самозапали. Това бе кулминационната точка на един от огромните митинги против властта в България. Гневът бе предизвикан от високите цени на тока, а в някои от справочниците те останаха под наименованието " антимонополни ". Специално във Варна, където протекоха бурни събития, целта бе и кметът.
Малцина днeс се сещат за годишнината. Но ние нямаме право да неглижираме българските митинги. Независимо по кое време тъкмо доведоха до резултат, без митинги нямаше да паднат две държавни управления на Андрей Луканов, на Бойко Борисов, по едно на Виденов и Орешарски - половината от постоянните кабинети измежду 1989 година А това опровергава общоприетата илюзия, че българинът е кротичък и спокоен, написа Диян Божидаров в коментар за.
Зимата на 2013 година бе едно от доказателствата за противоположното. И в случай че не страдахме от комплекс за непълноценност, щяхме да забележим, че протестната ни биография е мотив за горделивост в другояче късата ни демократична история.
Все в случай че опитаме да осезаем времето, да придадем на пясъка форма, ще забележим, че след 10 години по повод тогавашните събития някои от изводите за " публичната смяна " не са положителни:
Цените скачат доста повече. Ако през 2013-а бяха мотив за митинг, през днешния ден са напряко за гражданска война. Но провокират само бърборене у дома. Причината може би е в това, че всяко нещо се нуждае от организация. Организаторите на митинги през днешния ден се занимават с хипотетичния скок на цените поради еврото, вместо с действителния без него.
Политик №1 през 2013 година бе Бойко Борисов. Днес за №1 го конкурират няколко души, само че той остана незаобиколим фактор. Специално във Варна кметът от ГЕРБ подаде оставка, само че градът и за минута нататък не се е управлявал от друга партия.
Един човек с много забавна биография бе дясна ръка на Борисов тогава. Неговата оставка два дни по-рано бе предвестител за края на кабинета. Става дума за финансовия министър Симеон Дянков, чиято студентска кариера инцидентно стартира във Виена, тъкмо когато тя е столица на български соцкапиталисти.
Малко откакто напусна политиката, Дянков още по-случайно се оказа в борда на съветския трезор ВТБ. Отново безусловно инцидентно през днешния ден някои медии са така гостоприемни за неговата изящна експертиза, като че ли... се готви завръщането му. Няма да е чудно.
Устойчиви са и някои думи в политическия речник. Борисов бе споделил преди 10 години, че " руснаците мътят работата ". Макар поради надалеч по-очевиден мотив, и през днешния ден Русия не излиза от устата на политици и електорат. " Основната причина България да не бъде призната в еврозоната на 1 януари 2024 година е коалиция " Трактора " ", споделя в този момент Ивайло Мирчев от Демократична България. Преди 10 години пък се смяташе, че " коалиция Трактора " предизвика митингите.
През 2013 година политолозите от дълго време бяха погребали двуполюсния модел. Днес приказват за закостенял и напредничав блок. Липсата на двуполюсност се оказа малко събитие към появяването на Национална движение „Симеон Втори". Дори 2013 година донесе промяна на полюси. ГЕРБ бе заместена от " Българска социалистическа партия плюс ", а идната година се върна " ГЕРБ плюс ".
Един флейтист, " непринудено " наредил се измежду водачите на митингите, малко по-късно публично получи работа в Движение за права и свободи. Един кинорежисьор - във Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия също прати собствен функционер на трибуната, превдварително решен като рокер. А в бунтовната Варна 90% от " спонтанните " водачи бяха домашни любимци на каишка от локални политици. Всички тези хора се мъчеха да направляват гнева в полза на работодателите си.
Партиите работодатели и през днешния ден разделят баницата, а редовите протестиращи остават с очакванията.
А от настояванията за " самоуправление ", " референдуми ", " директна народна власт " не остана нищо, тъй като партиите трансфораха демокрацията в безнаказаност и разпасаност.
Но всичко това не значи, че митингите от зимата на 2013 година бяха безсмислени. Те демонстрираха че може да бъде отхвърлен от власт един политик, намиращ се в най-силния си интервал. А също и кмет (Кирил Йорданов), считан за безконечен. Бяха море, което разклати лодката, откакто политолозите разправяха, че без полюси 1997-а няма да се повтори, а политиците могат да вършат каквото си желаят в нея. Дори посредством грешките, тези митинги изиграха позитивна роля в трупането на цивилен опит. Каквито и проблеми да има България, без значение от негативни трендове (най-вече демографските), каквато и олигархия да се разпорежда, през днешния ден тя е несравнимо по-добро място за живеене по отношение на 1989 година
Всички митинги способстваха за това като детайл от непрекъснатия публичен климат. А разочарованията от тях, неудовлетворенията, не трябва да подпечатват изводите. Ролята им е да сочат какво не трябва да се позволява отсега нататък, защо следва да се внимава и като лист със задания, които към момента предстоят.
Впрочем, ориста на варненската камара, вдигната в памет на Пламен Горанов, имаше забавна орис. Граждани събират камъните, някой загадъчен полунощ ги изнася; те ги събират, той отново ги изнася - и по този начин доста пъти. В общ проект всичко е тъкмо такова - развой, в който битката против потайния не спира; сложна продължителна борба, чийто смисъл е, че тече. И че би трябвало да тече!
Времето е пясък в шепа. Точно преди 10 години първото държавно управление на Бойко Борисов подаде оставка, а във Варна един младеж - Пламен Горанов, се самозапали. Това бе кулминационната точка на един от огромните митинги против властта в България. Гневът бе предизвикан от високите цени на тока, а в някои от справочниците те останаха под наименованието " антимонополни ". Специално във Варна, където протекоха бурни събития, целта бе и кметът.
Малцина днeс се сещат за годишнината. Но ние нямаме право да неглижираме българските митинги. Независимо по кое време тъкмо доведоха до резултат, без митинги нямаше да паднат две държавни управления на Андрей Луканов, на Бойко Борисов, по едно на Виденов и Орешарски - половината от постоянните кабинети измежду 1989 година А това опровергава общоприетата илюзия, че българинът е кротичък и спокоен, написа Диян Божидаров в коментар за.
Зимата на 2013 година бе едно от доказателствата за противоположното. И в случай че не страдахме от комплекс за непълноценност, щяхме да забележим, че протестната ни биография е мотив за горделивост в другояче късата ни демократична история.
Все в случай че опитаме да осезаем времето, да придадем на пясъка форма, ще забележим, че след 10 години по повод тогавашните събития някои от изводите за " публичната смяна " не са положителни:
Цените скачат доста повече. Ако през 2013-а бяха мотив за митинг, през днешния ден са напряко за гражданска война. Но провокират само бърборене у дома. Причината може би е в това, че всяко нещо се нуждае от организация. Организаторите на митинги през днешния ден се занимават с хипотетичния скок на цените поради еврото, вместо с действителния без него.
Политик №1 през 2013 година бе Бойко Борисов. Днес за №1 го конкурират няколко души, само че той остана незаобиколим фактор. Специално във Варна кметът от ГЕРБ подаде оставка, само че градът и за минута нататък не се е управлявал от друга партия.
Един човек с много забавна биография бе дясна ръка на Борисов тогава. Неговата оставка два дни по-рано бе предвестител за края на кабинета. Става дума за финансовия министър Симеон Дянков, чиято студентска кариера инцидентно стартира във Виена, тъкмо когато тя е столица на български соцкапиталисти.
Малко откакто напусна политиката, Дянков още по-случайно се оказа в борда на съветския трезор ВТБ. Отново безусловно инцидентно през днешния ден някои медии са така гостоприемни за неговата изящна експертиза, като че ли... се готви завръщането му. Няма да е чудно.
Устойчиви са и някои думи в политическия речник. Борисов бе споделил преди 10 години, че " руснаците мътят работата ". Макар поради надалеч по-очевиден мотив, и през днешния ден Русия не излиза от устата на политици и електорат. " Основната причина България да не бъде призната в еврозоната на 1 януари 2024 година е коалиция " Трактора " ", споделя в този момент Ивайло Мирчев от Демократична България. Преди 10 години пък се смяташе, че " коалиция Трактора " предизвика митингите.
През 2013 година политолозите от дълго време бяха погребали двуполюсния модел. Днес приказват за закостенял и напредничав блок. Липсата на двуполюсност се оказа малко събитие към появяването на Национална движение „Симеон Втори". Дори 2013 година донесе промяна на полюси. ГЕРБ бе заместена от " Българска социалистическа партия плюс ", а идната година се върна " ГЕРБ плюс ".
Един флейтист, " непринудено " наредил се измежду водачите на митингите, малко по-късно публично получи работа в Движение за права и свободи. Един кинорежисьор - във Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия също прати собствен функционер на трибуната, превдварително решен като рокер. А в бунтовната Варна 90% от " спонтанните " водачи бяха домашни любимци на каишка от локални политици. Всички тези хора се мъчеха да направляват гнева в полза на работодателите си.
Партиите работодатели и през днешния ден разделят баницата, а редовите протестиращи остават с очакванията.
А от настояванията за " самоуправление ", " референдуми ", " директна народна власт " не остана нищо, тъй като партиите трансфораха демокрацията в безнаказаност и разпасаност.
Но всичко това не значи, че митингите от зимата на 2013 година бяха безсмислени. Те демонстрираха че може да бъде отхвърлен от власт един политик, намиращ се в най-силния си интервал. А също и кмет (Кирил Йорданов), считан за безконечен. Бяха море, което разклати лодката, откакто политолозите разправяха, че без полюси 1997-а няма да се повтори, а политиците могат да вършат каквото си желаят в нея. Дори посредством грешките, тези митинги изиграха позитивна роля в трупането на цивилен опит. Каквито и проблеми да има България, без значение от негативни трендове (най-вече демографските), каквато и олигархия да се разпорежда, през днешния ден тя е несравнимо по-добро място за живеене по отношение на 1989 година
Всички митинги способстваха за това като детайл от непрекъснатия публичен климат. А разочарованията от тях, неудовлетворенията, не трябва да подпечатват изводите. Ролята им е да сочат какво не трябва да се позволява отсега нататък, защо следва да се внимава и като лист със задания, които към момента предстоят.
Впрочем, ориста на варненската камара, вдигната в памет на Пламен Горанов, имаше забавна орис. Граждани събират камъните, някой загадъчен полунощ ги изнася; те ги събират, той отново ги изнася - и по този начин доста пъти. В общ проект всичко е тъкмо такова - развой, в който битката против потайния не спира; сложна продължителна борба, чийто смисъл е, че тече. И че би трябвало да тече!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ