Експертът по международна сигурност Боян Чуков пред „Труд“: Либералните глобалисти блокират България да върви напред
За новите провокации пред интернационалния ред и по какъв начин се пренареждат картите в международните връзки с другите събития от последните седмици и месеци; дали избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати обърна салдото на силите по света и каква роля се пробва да играе Русия в Близкия Изток; Референдумът в Македония, Балканите като непрекъсната сцена за битка за въздействие сред Русия и Запада, и рисковете за България в краткосрочно и дълготрайно измерение във външен проект – по тези тематики беседваме с специалиста по интернационална сигурност Боян Чуков .
– Г-н Чуков, пренареждат се картите в интернационалните връзки в последно време във всяко измерение – сякаш се свърши с вежливите години на международната дипломация след края на Студената война?
– Светът излезе от годините на еднополярния свят, когато неоспорим хегемон бяха Съединени американски щати. В този интервал всички страни по света изглеждаха като мажоретки, подскачащи съгласно желанието на кмета в недодялан американски град. Правеха се опити американското национално законодателство да се ползва брутално във всяка точка по света. Международното право бе жестоко изхвърлено от интернационалните връзки. Светът се командваше от Вашингтон. „ Дълбоката страна “ в Съединени американски щати бе пуснала разклонения, които омотаха целия свят. По време на Студената война най-малко имаше правила на играта, които през днешния ден отсъстват. Тогава бяха „ вежливите години на дипломацията “. Но това са отминали времена. Все повече хора схващат, че идването на Тръмп в Белия дом не е случайност. Не е неразбирателство. Съединени американски щати към този момент нямат военно-политически и стопански запас да бъдат едноличен хегемон в света и да постановат наказания на Русия, Китай, Иран, Турция, Канада, Северна Корея, ЕС… да не пропусна някой? Това е несъмнено доказателство, че светът към този момент е полицентричен. В момента е прочувствено да се следят „ рожбите “ на американската „ дълбока страна “ в ръководството и неправителствения бранш в Европа (и у нас), които имат тип на комплицирани сирачета. Те не престават да си мечтаят за времето, когато на власт във Вашингтон ще се върнат семействата Клинтън, Буш или най-малко Барак Обама. И всичко ще стана „ хубаво и удобно “ както преди. Уви! Това са единствено фантазии на демократичните глобалисти, на които не им е писано да се осъществен. Тези дни следих удивително телевизионно предаване в една от нашите малките екрани. В него двама български някогашни министри се правеха на „ интернационалните специалисти “ и обливаха с мръсотия президентите Тръмп и Путин. А самата телевизия се финансира от наш стопански индивид, който си направи и продължава да си прави парите в Русия. Абсолютен сюрреализъм! Какво ли мислят и каква оценка дават съветският и американският дипломат в София, гледайки този ефирен „ пейзаж “?
– Избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати ли беше повратния миг в обръщането на курса в интернационалните връзки? Търговски войни със свои и непознати, изолационизъм…
– Както споделих нагоре, идването на власт в Белия дом на Тръмп е безусловно закономерно. В епохата на подем на американския хегемонизъм и мощта на „ дълбоката страна “ имахме „ групов Запад “. Който във всеки един миг изпълняваше подадената от Вашингтон команда. Сега „ груповият Запад “ е в тежка политическа и идейна рецесия. Бившият световен хегемон няма запас да устоя многочислените си васали и наподобява безусловно на Съюз на съветските социалистически републики преди неговото раздробяване. Време е да преосмислим още един път наличието на понятията „ непознат “ и „ собствен “. И да си спомним крилата фраза на Чърчил: „ Англия няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи “. Това е девизът на днешните световни и районни непрекъснати фактори. Или перифразирано „ в случай че в битката сме всички дружно, то по стълбичката към гилотината се изкачваме един по един “. Напълно разбирам Тръмп! Той избавя своята страна. Естествено, няма да се грижи за хранениците на Сорос и световните либерали по света и у нас, които водят медийна война против него. Тръмп наподобява на човек, който лети с въздушен балон. Когато балонът стартира да пада, то той изхвърля чували с пясък, с цел да литне още веднъж на високо. И в тази ситуация „ чувалите “ са НАТО, Европейски Съюз, СТО, Трансатлантическото съглашение, Транстихоокеанското споразумение… и други.
– Покрай войната в Сирия и цялата серия неточности, които позволи Западът от началото на рецесията през 2011 година, Русия в този момент изпъква като новият „ служител на реда “ на Близкия Изток. В каква посока отива салдото на силите там – със Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, от една страна, и Русия, Турция и Иран, от другата?
– Ще си разреша да не се съглася с Вас, че Русия е „ служител на реда “! В Близкия Изток Русия наподобява повече на повсеместен посредник. Москва поддържа деен разговор с всички участници в близкоизточния спор. Руснаците договарят с всички страни. Изключение вършат единствено джихадистите терористи, които Москва законно унищожава на сирийска територия. Да напомня, че в Сирия законно участват единствено руснаци и иранци. Те са поканени публично от Дамаск. Останалите се намират там в жестоко нарушаване на интернационалното право, на което би трябвало да се позоваваме. Няма никаква резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която да легитимира наличието на „ интернационалните обединения “ и всякакви „ другари на Сирия “, които заседаваха преди време в Правец. По-скоро в Близкия Изток следим следната картина: когато хилъристите нанесат удар върху Тръмп, се засилва „ дълбоката страна “ и се заформя спешна близкоизточна обстановка. При усилване на позициите на американския президент имаме противоположния развой. Обстановката се успокоява. Очевидно, че обстановката в Близкия Изток е функционалност на салдото на силите сред тръмписти и хилъристи във Вашингтон. Вероятно мъглата ще се разсее след изборите през ноември в Съединени американски щати. Бъдещето на Близкия Изток зависи в огромна степен от салдото на силите сред тръмписти и хилъристи в Конгреса и Сената.
– Кампанията към референдума в Македония бе оценена от мнозина западни наблюдаващи като следващ конфликт сред Запада и Русия за въздействие на Балканите. Вие смятате ли по този начин? Резултатите и ниската интензивност могат ли да се считат за индикатор? Какви са рисковете за района в краткосрочна и дълготрайна вероятност?
– На Балканите от епохи има и ще има конфликт за въздействие сред Запада, Русия и ислямския фактор. Руснаците постоянно са имали ползи на нашия полуостров. Няма смисъл да се разясняват резултатите от допитването в Македония. При 36% стигнали до урните, явно, става дума за неуспех на референдума. Обаче всеки си пояснява цифрите според от неговите ползи. Важна детайлност. И ръководещи, и съпротива в Македония са за влизане на страната в Европейски Съюз и НАТО. Но смазващо болшинство от македонците са срещу промяната на името на страната. Наблюдава се едно диференциране на ползите на обособените световни и районни фактори на Балканите. Има активизиране на английския фактор на нашия полуостров. Германците също имат свои лични визии на Балканите, които се разминават с англосаксонските. Турция от своя страна ускори своята външна политика по нашите земи и има своя специфичност като употребява „ мюсюлманския фактор “. Тирана в лицето на премиера Еди Рама не остава по-назад, като търси ролята на, меко казано, „ координатор “ на албанците на полуострова. Това няма по какъв начин да не провокира паники поради размахването напоследък на призрака на Велика Албания. Смущава и изказаната позиция оттатък океана, че там не възразяват за корекции на балканските граници. По-ясно казано, последните събития в Македония и на Балканите могат да се оценят като победа за американската дипломация и проваляне за съветската дипломация.
– Толкова извънредно?
– Прави усещане, че Москва стартира да премисля по-енергично своята политика на Балканите. На съветско експертно равнище се насочат обвинявания към Александър Вучич, че играе двойна игра с Кремъл във връзка с Косово и злоупотребява със „ славянската взаимност “. Има версии, че последният скандал сред Тачи и сръбския президент е авансово контрактуван и е изкуствено провокиран. Сърбите нямат автономност в Косово и визитата на Тачи на язовира „ Газивода “ не би трябвало да провокира подобен огромен звук. Просто косовският президент ревизира реакцията на Белград, Москва и НАТО. Получи отговор и на трите въпроса. Би трябвало да не е неудовлетворен. Интересно е да се означи, че Тачи отиде да се разхожда с косовски спецназ към язовира неотложно след закритата му среща с Тръмп в Организация на обединените нации. За страдание, границите на Балканите не престават да са нестабилни. Обезпокоително е присъединяване на някои български уеб сайтове, които работят за нагнетяване на напрежение сред София и Белград. Елегантно се употребяват за тази цел моменти от историята в района. Обезпокоително е, че тези раздухвани изкуствено остарели спорове се използват като „ детайли “ на геостратегията на външен фактор.
– Европейският съюз също претърпява смутни времена – продължаващият с години към този момент напредък на популистите, задаващият се зад завоя Брекзит и идните избори за Европейски парламент, какви са вашите упования?
– Да, „ груповият Запад “ претърпява доста тежка рецесия. Във Вашингтон продължава борбата сред хилъристи и тръмписти. Тези дни се разигра епизодът с назначението на Брет Кавано за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати. Той е кандидатура на Тръмп и демократите, с цел да спрат назначението му, „ откриха “ в неговата биография „ опит за обезчестяване “ преди… 37 години. Даже „ жертвата “ си призна, че не е изнасилена, само че „ имало конюнктура, която предразполагала към обезчестяване “. Типичните напоследък обвинявания в жанр „ highly likely “. В Париж също има сериозна рецесия, само че за нея не се приказва доста. Налице са премеждия на Макрон с неговия някогашен вътрешен министър Жерар Коломб, който сложи под подозрение престижа на френския президент. Рейтингът на френския държавен глава падна под този на карикатурния Франсоа Оланд.
– В Германия позициите на канцлера Меркел пред сътрудниците в ръководството също не са толкоз постоянни?
– Повече знаем за проблемите в Берлин и залязването на политическата кариера на Меркел. На вътрешни избори в парламентарната секта на CDU/CSU проваляне претърпя Фолкер Каудер. Той бе най-важното „ колелце “ във властовата машина на Меркел. Каудер ръководеше фракцията цели 13 години. Това бе най-мощният удар по политическия престиж на Меркел. Тя бе отслабена по всички фронтове. Публична загадка е, че Европейски Съюз се управлява от Меркел. При отслабен немски канцлер имаме слаб Евросъюз, в който се ускоряват центробежните сили. Европейски Съюз стартира да наподобява на мощно разтръскана бутилка с шампанско, на която следва тапата да изхвърчи с гръм.
Битката за места в Европарламента ще се води сред демократичните глобалисти и патриотите консерватори или традиционалисти. Естествено, либералите глобалисти назовават патриотите консерватори „ популисти “, „ авторитаристи “, „ недемократи “, „ фашисти “, „ крайнодесни “ и други Но това е медийна борба, в която няма придържане към истината, а единствено обвинявания и лепене на етикети. Аз персонално считам, че либерал-глобализмът е последното леговище на тоталитаризма. В реалност финансовият транснационален капитал погреба демократичните глобалисти, които обаче го пазят със зъби и нокти. Благодарение на финансовия капитал бе унищожена западната междинна класа. Или, в случай че перифразираме: „ финансовият капитал е гробар на световния демократизъм “.
– Къде застава България в цялата тази мозайка съгласно вас? Какви са заплахите и вероятните потребни ходове за страната ни в този изменчив интернационален ред?
– Новините идват в България с голямо забавяне, като в далечна провинция. Промените в света се осъзнават много късно. В нашата страна по медиите към момента абсолютно господстват демократичните глобалисти. Продължават да се стартират постановки от 90-те на предишния век, които имаха тежест в еднополярния свят. Външният ни министър продължава да играе ролята на външнополитическо „ караоке “, на което песните са му спуснати от „ дълбоката страна “ във Вашингтон, която пък, както знаем, работи против американския президент. Това е нещастието на сегашните ръководещи в София. Управлението на страната ни е наситено с хора, които мислят и работят в парадигмата на демократичния глобализъм. Това е съдбовно за България. Защото единствено една стружка, попаднала в буталото, е в положение да блокира целия мотор. А стружките са доста. Либералните глобалисти сега блокират придвижването на страната ни напред.
Нашият посетител
Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 година в София. Завършва компетентност „ Радио и телевизия “ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на Народна република България. Бивш секретар е на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет сред 2008 и 2009 година Автор е на над 500 изявления, отдадени на тематиката интернационална сигурност. Владее съветски, британски, френски, испански и гръцки език.
– Г-н Чуков, пренареждат се картите в интернационалните връзки в последно време във всяко измерение – сякаш се свърши с вежливите години на международната дипломация след края на Студената война?
– Светът излезе от годините на еднополярния свят, когато неоспорим хегемон бяха Съединени американски щати. В този интервал всички страни по света изглеждаха като мажоретки, подскачащи съгласно желанието на кмета в недодялан американски град. Правеха се опити американското национално законодателство да се ползва брутално във всяка точка по света. Международното право бе жестоко изхвърлено от интернационалните връзки. Светът се командваше от Вашингтон. „ Дълбоката страна “ в Съединени американски щати бе пуснала разклонения, които омотаха целия свят. По време на Студената война най-малко имаше правила на играта, които през днешния ден отсъстват. Тогава бяха „ вежливите години на дипломацията “. Но това са отминали времена. Все повече хора схващат, че идването на Тръмп в Белия дом не е случайност. Не е неразбирателство. Съединени американски щати към този момент нямат военно-политически и стопански запас да бъдат едноличен хегемон в света и да постановат наказания на Русия, Китай, Иран, Турция, Канада, Северна Корея, ЕС… да не пропусна някой? Това е несъмнено доказателство, че светът към този момент е полицентричен. В момента е прочувствено да се следят „ рожбите “ на американската „ дълбока страна “ в ръководството и неправителствения бранш в Европа (и у нас), които имат тип на комплицирани сирачета. Те не престават да си мечтаят за времето, когато на власт във Вашингтон ще се върнат семействата Клинтън, Буш или най-малко Барак Обама. И всичко ще стана „ хубаво и удобно “ както преди. Уви! Това са единствено фантазии на демократичните глобалисти, на които не им е писано да се осъществен. Тези дни следих удивително телевизионно предаване в една от нашите малките екрани. В него двама български някогашни министри се правеха на „ интернационалните специалисти “ и обливаха с мръсотия президентите Тръмп и Путин. А самата телевизия се финансира от наш стопански индивид, който си направи и продължава да си прави парите в Русия. Абсолютен сюрреализъм! Какво ли мислят и каква оценка дават съветският и американският дипломат в София, гледайки този ефирен „ пейзаж “?
– Избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати ли беше повратния миг в обръщането на курса в интернационалните връзки? Търговски войни със свои и непознати, изолационизъм…
– Както споделих нагоре, идването на власт в Белия дом на Тръмп е безусловно закономерно. В епохата на подем на американския хегемонизъм и мощта на „ дълбоката страна “ имахме „ групов Запад “. Който във всеки един миг изпълняваше подадената от Вашингтон команда. Сега „ груповият Запад “ е в тежка политическа и идейна рецесия. Бившият световен хегемон няма запас да устоя многочислените си васали и наподобява безусловно на Съюз на съветските социалистически републики преди неговото раздробяване. Време е да преосмислим още един път наличието на понятията „ непознат “ и „ собствен “. И да си спомним крилата фраза на Чърчил: „ Англия няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи “. Това е девизът на днешните световни и районни непрекъснати фактори. Или перифразирано „ в случай че в битката сме всички дружно, то по стълбичката към гилотината се изкачваме един по един “. Напълно разбирам Тръмп! Той избавя своята страна. Естествено, няма да се грижи за хранениците на Сорос и световните либерали по света и у нас, които водят медийна война против него. Тръмп наподобява на човек, който лети с въздушен балон. Когато балонът стартира да пада, то той изхвърля чували с пясък, с цел да литне още веднъж на високо. И в тази ситуация „ чувалите “ са НАТО, Европейски Съюз, СТО, Трансатлантическото съглашение, Транстихоокеанското споразумение… и други.
– Покрай войната в Сирия и цялата серия неточности, които позволи Западът от началото на рецесията през 2011 година, Русия в този момент изпъква като новият „ служител на реда “ на Близкия Изток. В каква посока отива салдото на силите там – със Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, от една страна, и Русия, Турция и Иран, от другата?
– Ще си разреша да не се съглася с Вас, че Русия е „ служител на реда “! В Близкия Изток Русия наподобява повече на повсеместен посредник. Москва поддържа деен разговор с всички участници в близкоизточния спор. Руснаците договарят с всички страни. Изключение вършат единствено джихадистите терористи, които Москва законно унищожава на сирийска територия. Да напомня, че в Сирия законно участват единствено руснаци и иранци. Те са поканени публично от Дамаск. Останалите се намират там в жестоко нарушаване на интернационалното право, на което би трябвало да се позоваваме. Няма никаква резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която да легитимира наличието на „ интернационалните обединения “ и всякакви „ другари на Сирия “, които заседаваха преди време в Правец. По-скоро в Близкия Изток следим следната картина: когато хилъристите нанесат удар върху Тръмп, се засилва „ дълбоката страна “ и се заформя спешна близкоизточна обстановка. При усилване на позициите на американския президент имаме противоположния развой. Обстановката се успокоява. Очевидно, че обстановката в Близкия Изток е функционалност на салдото на силите сред тръмписти и хилъристи във Вашингтон. Вероятно мъглата ще се разсее след изборите през ноември в Съединени американски щати. Бъдещето на Близкия Изток зависи в огромна степен от салдото на силите сред тръмписти и хилъристи в Конгреса и Сената.
– Кампанията към референдума в Македония бе оценена от мнозина западни наблюдаващи като следващ конфликт сред Запада и Русия за въздействие на Балканите. Вие смятате ли по този начин? Резултатите и ниската интензивност могат ли да се считат за индикатор? Какви са рисковете за района в краткосрочна и дълготрайна вероятност?
– На Балканите от епохи има и ще има конфликт за въздействие сред Запада, Русия и ислямския фактор. Руснаците постоянно са имали ползи на нашия полуостров. Няма смисъл да се разясняват резултатите от допитването в Македония. При 36% стигнали до урните, явно, става дума за неуспех на референдума. Обаче всеки си пояснява цифрите според от неговите ползи. Важна детайлност. И ръководещи, и съпротива в Македония са за влизане на страната в Европейски Съюз и НАТО. Но смазващо болшинство от македонците са срещу промяната на името на страната. Наблюдава се едно диференциране на ползите на обособените световни и районни фактори на Балканите. Има активизиране на английския фактор на нашия полуостров. Германците също имат свои лични визии на Балканите, които се разминават с англосаксонските. Турция от своя страна ускори своята външна политика по нашите земи и има своя специфичност като употребява „ мюсюлманския фактор “. Тирана в лицето на премиера Еди Рама не остава по-назад, като търси ролята на, меко казано, „ координатор “ на албанците на полуострова. Това няма по какъв начин да не провокира паники поради размахването напоследък на призрака на Велика Албания. Смущава и изказаната позиция оттатък океана, че там не възразяват за корекции на балканските граници. По-ясно казано, последните събития в Македония и на Балканите могат да се оценят като победа за американската дипломация и проваляне за съветската дипломация.
– Толкова извънредно?
– Прави усещане, че Москва стартира да премисля по-енергично своята политика на Балканите. На съветско експертно равнище се насочат обвинявания към Александър Вучич, че играе двойна игра с Кремъл във връзка с Косово и злоупотребява със „ славянската взаимност “. Има версии, че последният скандал сред Тачи и сръбския президент е авансово контрактуван и е изкуствено провокиран. Сърбите нямат автономност в Косово и визитата на Тачи на язовира „ Газивода “ не би трябвало да провокира подобен огромен звук. Просто косовският президент ревизира реакцията на Белград, Москва и НАТО. Получи отговор и на трите въпроса. Би трябвало да не е неудовлетворен. Интересно е да се означи, че Тачи отиде да се разхожда с косовски спецназ към язовира неотложно след закритата му среща с Тръмп в Организация на обединените нации. За страдание, границите на Балканите не престават да са нестабилни. Обезпокоително е присъединяване на някои български уеб сайтове, които работят за нагнетяване на напрежение сред София и Белград. Елегантно се употребяват за тази цел моменти от историята в района. Обезпокоително е, че тези раздухвани изкуствено остарели спорове се използват като „ детайли “ на геостратегията на външен фактор.
– Европейският съюз също претърпява смутни времена – продължаващият с години към този момент напредък на популистите, задаващият се зад завоя Брекзит и идните избори за Европейски парламент, какви са вашите упования?
– Да, „ груповият Запад “ претърпява доста тежка рецесия. Във Вашингтон продължава борбата сред хилъристи и тръмписти. Тези дни се разигра епизодът с назначението на Брет Кавано за арбитър във Върховния съд на Съединени американски щати. Той е кандидатура на Тръмп и демократите, с цел да спрат назначението му, „ откриха “ в неговата биография „ опит за обезчестяване “ преди… 37 години. Даже „ жертвата “ си призна, че не е изнасилена, само че „ имало конюнктура, която предразполагала към обезчестяване “. Типичните напоследък обвинявания в жанр „ highly likely “. В Париж също има сериозна рецесия, само че за нея не се приказва доста. Налице са премеждия на Макрон с неговия някогашен вътрешен министър Жерар Коломб, който сложи под подозрение престижа на френския президент. Рейтингът на френския държавен глава падна под този на карикатурния Франсоа Оланд.
– В Германия позициите на канцлера Меркел пред сътрудниците в ръководството също не са толкоз постоянни?
– Повече знаем за проблемите в Берлин и залязването на политическата кариера на Меркел. На вътрешни избори в парламентарната секта на CDU/CSU проваляне претърпя Фолкер Каудер. Той бе най-важното „ колелце “ във властовата машина на Меркел. Каудер ръководеше фракцията цели 13 години. Това бе най-мощният удар по политическия престиж на Меркел. Тя бе отслабена по всички фронтове. Публична загадка е, че Европейски Съюз се управлява от Меркел. При отслабен немски канцлер имаме слаб Евросъюз, в който се ускоряват центробежните сили. Европейски Съюз стартира да наподобява на мощно разтръскана бутилка с шампанско, на която следва тапата да изхвърчи с гръм.
Битката за места в Европарламента ще се води сред демократичните глобалисти и патриотите консерватори или традиционалисти. Естествено, либералите глобалисти назовават патриотите консерватори „ популисти “, „ авторитаристи “, „ недемократи “, „ фашисти “, „ крайнодесни “ и други Но това е медийна борба, в която няма придържане към истината, а единствено обвинявания и лепене на етикети. Аз персонално считам, че либерал-глобализмът е последното леговище на тоталитаризма. В реалност финансовият транснационален капитал погреба демократичните глобалисти, които обаче го пазят със зъби и нокти. Благодарение на финансовия капитал бе унищожена западната междинна класа. Или, в случай че перифразираме: „ финансовият капитал е гробар на световния демократизъм “.
– Къде застава България в цялата тази мозайка съгласно вас? Какви са заплахите и вероятните потребни ходове за страната ни в този изменчив интернационален ред?
– Новините идват в България с голямо забавяне, като в далечна провинция. Промените в света се осъзнават много късно. В нашата страна по медиите към момента абсолютно господстват демократичните глобалисти. Продължават да се стартират постановки от 90-те на предишния век, които имаха тежест в еднополярния свят. Външният ни министър продължава да играе ролята на външнополитическо „ караоке “, на което песните са му спуснати от „ дълбоката страна “ във Вашингтон, която пък, както знаем, работи против американския президент. Това е нещастието на сегашните ръководещи в София. Управлението на страната ни е наситено с хора, които мислят и работят в парадигмата на демократичния глобализъм. Това е съдбовно за България. Защото единствено една стружка, попаднала в буталото, е в положение да блокира целия мотор. А стружките са доста. Либералните глобалисти сега блокират придвижването на страната ни напред.
Нашият посетител
Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 година в София. Завършва компетентност „ Радио и телевизия “ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на Народна република България. Бивш секретар е на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет сред 2008 и 2009 година Автор е на над 500 изявления, отдадени на тематиката интернационална сигурност. Владее съветски, британски, френски, испански и гръцки език.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ