За нашето европейско съзнание названието птица се свързва с летящо

За нашето европейско схващане названието птица се свързва с летящо пернато творение, което можем да носим и в ръце. То върви или подскача по земята, само че силата му е в крилата, с които се носи волно в небесния шир. Затова птица, която не може да лети, само че пък бяга по-бързо от спринтьор с дългите си мощни крайници, наподобява извънредно.

Птицата ему е в действителност ненадейно за визиите ни животно, с забавни характерности. Които унищожават доста от визиите ни за птицата като биологичен тип. Има недоразвити крила и скелет за сметка на мускулести и мощни крайници. Това е огромна птица, единствено щраусът я превъзхожда по мярка. В Австралия хората я отглеждат във ферми поради месото и големите яйца, за чието строшаване се желаят доста старания и умелост. Подобно на фермите за щрауси, където щраусовото месо и огромните яйца от щрауси са скъпа суровина.

В природата тази птица се слави като доста грижлив родител. Става въпрос за мъжката птица, която назад на всички вкоренени показа, сама мъти яйцата и се грижи за дребните. Наистина ему е в положение да сервира всевъзможни изненади на незапознатите с нейните привички и умения и по тази причина информацията за нея е любопитна за разглеждане.

Класификация, разпространяване и етимология на птицата ему

Ему носи латинско наименование Dromaius novaehollandiae. Това е втората по величина жива птица след нейния родственик щраусът. Птицата е ендемична за Австралия и там тя е най-големия локален тип и единствен действителен член на рода Dromaius.

Ареалът на ему обгръща по-голямата част от континентална Австралия, само че подвидът в Тасмания, на остров Кенгуру и Кинг Айлънд изчезват след европейското заселване на континента през 1788 година.

Етимологията на името ему е несигурна, само че се счита, че произлиза от арабската дума за огромна птица, която по-късно е употребена от португалските откриватели за изложение на обвързвания казуар в Австралия и Нова Гвинея.

Друга доктрина гласи, че идва от думата ema, която в португалски език се употребява за означаване на огромна птица, сходна на щраус или жерав. На локалните поданици тези птици са били известни като murawung или birabayin.

За първи път за ему се оповестява, когато откривателите посетили западния бряг на Австралия през 1696 година. Това става от холандски моряци, търсещи там липсващ преди 2 години там транспортен съд.

За първи път ги загатват като казуар от Нова Холандия през 1789 година.

Описание на птицата ему

Ему са пернати, кафяви нелетящи птици с дълги вратове и крайници, могат да стигнат до 190 сантиметра височина. Измерен от човката до опашката, дължината му е от 139 до 164 сантиметра, при мъжките междинната дължина е 148, 5 сантиметра, а при женските 156, 8 сантиметра.

Ему е една от най-тежките живи птици. Възрастните ему тежат сред 18 и 60 кг, приблизително 31, 5 и 37, надлежно за мъжките и женските. Женските са по-едри от мъжките и доста по-широки.

Въпреки че не летят, птиците имат закърнели крила, с размер на хордата към 20 сантиметра и всяко крило има дребен нокът на върха. При тичане птицата маха с крила, с цел да стабилизира стойката си.

Птиците ему имат дълги вратове и крайници и могат да бягат със скорост до 50 километра в час, изключително когато са застрашени.

Краката им имат 3 пръста, а мускулите на краката им са неповторими и при вървене птицата прави крачки от по 1 метър. При тичане стига до 275 сантиметра всяка крачка. Краката му са лишени от пера, само че имат дебели възглавнички на стъпалото. Подобно на казуара има остри нокти, които са главната му отбрана. В борби ему нанася мощни ритници и ранява съперника с ноктите си.

Човката на птицата е относително дребна, от 5, 6 до 6, 7 сантиметра. Тя е мека, приспособена е за паша. Има положително зрение и слух.

Вратът на птицата е неясно наследник и се вижда през перушината.

Сиво-кафявото оперение е прекомерно рошаво, а върховете на перата му са черни. Структурата на перата разрешава птицата да не се прегрява в горещините. Тя има камуфлажна роля и по тази причина варира в другите региони.

Оперението на дребните се развива на към 3 месеца и е черно с фини кафяви места. След 15 месеца младите имат същото оперение като възрастните.

Очите на птицата са предпазени от мембрани. Това са вторични полупрозрачни клепачи, които се движат хоризонтално от вътрешния завършек на окото към външния борд.

Местообитания и метод на живот на птицата ему

Ему живеят в разнообразни местообитания в Австралия, както във вътрешността, по този начин и към брега. Най-често се срещат в савана и в горите със склерофил, по-рядко в обитаеми места и сухи региони.

Тези птици се движат най-вече по двойки, въпреки че може да образуват и ята. Това обаче е нетипично държание. Те са склонни да пътуват на огромни дистанции, с цел да доближат до храна.

Като метод на живот са дневни птици и денят им минава в търсене на храна, грижи за оперението, къпане в прахта и отмора. Те са общителни птици, като се изключи интервала на размножаване, както и до момента в който се хранят. Тогава някои остават бдителни, до момента в който другата птица се храни и по този начин са си взаимно преференциални. Могат и да плуват, само че го вършат рядко.

Птиците спят нощем, само че не непрестанно. Събуждат се по няколко пъти, още веднъж заспиват, само че са бдителни и в това положение. Когато заспят надълбоко, те се спускат към земята, а шията им се сгъва по този начин, че замязват на дребна могила. Смята се, че това също е камуфлажна поза за отбрана.

За другарство употребяват разнообразни бумтящи и мрънкащи звуци. Бумтенето идва от надуваема торбичка на гърлото, като по-често се издава от женските.

Птицата ему има относително ниска скорост на метаболизма, което е належащо за поддържане на кондицията при толкоз едро животно.

Хранене на птицата ему

Диетата на ему зависи от сезонната наличност на желаните растителни типове. Това са акацията, казуарина и тревите. Птиците ему ядат също инсекти и членестоноги, включително скакалци и щурци, бръмбари, хлебарки, мравки, паяци, стоножки, ларви на молци и други.

В Западна Австралия ядат и семена, тревни издънки, гъсеници, през зимата листа, ядат също и плодове.

За да подпомагнат храносмилането си птиците гълтам камъчета.

Рядко пият вода, само че гълтам големи количества, когато им се отдаде опция. В дивата природа те споделят водни източници с кенгуру, други птици и животни, само че са внимателни и избират да изчакат останалите животни да си тръгнат, с цел да пият.

Самата птица е храна за хищници, главния от които е кучето Динго. Орелът също нападна ему, както и лисиците и домашните кучета и дивите свине, които ядат яйцата на ему или убиват дребните.

Размножаване на птицата ему

Тези птици образуват размножителни двойки през летните месеци, които там са декември и януари. Остават дружно към 5 месеца. През това време те обособяват зона в диаметър към няколко километра и се счита, че я пазят.

Заболявания на птицата ему

Тези птици страдат най-вече от паразити - вътрешни и външни.

Малките страдат и от чревни инфекции.

Различни паразити предизвикват на младите ему респиратори проблеми.

Като цяло птиците са здрави и издръжливи.

Чифтосването сред птиците ему е сред април и юни. Тогава мъжките построяват жестоко гнездо във вдлъбнатини в земята и го облицоват с кори, треви, съчки и листа.

Интересно е, че женските ухажват мъжките и са по-агресивни в този интервал. Спермата на мъжкия се съхранява в женската и може да оплоди до 6 яйцеклетки. Двойката се чифтосва всеки ден, а женската снася на всеки втори или трети ден по едно зелено яйце с дебела черупка. В едно гнездо има от 5 до 15 яйца.

Мъжкият мъти яйцата от време на време още до момента в който женската продължава да снася. През това време той не се храни, ангажиран е единствено да обръща яйцата към 10 пъти дневно.

Инкубацията продължава към 8 седмици, през което време мъжкият губи 1/3 от тежестта си и оцелява с насъбраните мазнини по време на интервала на ухажване. Женската през това време се скита и може да снесе и в друго гнездо.

При излюпването си дребните имат надлъжни линии за камуфлаж и бащата ги пази в интервала, когато се излюпват, както е правил с яйцата по времето на инкубацията. Малките са дейни още при излюпването и могат да напущат гнездото в границите на няколко дни по-късно.

Бащата се занимава с развъждането на дребните в продължение на 7 месеца, като ги учи по какъв начин да намират храна. Пилетата са изцяло подготвени да се отделят още след 5 или 6 месеца, само че може да останат в фамилната група още към половин година преди да се размножат през втория сезон.