Ще започне ли война заради “Китайския остров Крим”?
За нас в Русия е мъчно да разберем по какъв начин се усеща Китай в интернационалната политика. За да си представим почти позицията на Пекин, може да си напомним романа на Василий Аксьонов „ Остров Крим “. Тази сага споделя за безусловно приказен поврат в историята, вследствие на който Крим след края на Гражданската война в Русия остава при белогвардейците - и властта на новата руска страна не се простира там. И Съюз на съветските социалистически републики, макар цялата си мощност, би трябвало да изтърпи съществуването на една жива опция на неговата обществена и политическа конструкция безусловно под носа.
Точно това съставляват актуалните връзки сред Китайската национална република и остров Тайван, където след края на китайската революция през 1949 година намират леговище остатъците от националистите, изгубили в борбите против отрядите на комунистическата партия на Мао Цзедун. Само за разлика от „ Крим “ на Аксьонов, който съгласно замисъла на създателя е изцяло самостоятелен, същинският Тайван е под близкото застъпничество на Съединени американски щати, които употребяват острова и тайванския въпрос, с цел да оказват напън върху формален Пекин и да играят огромна дипломатическа игра в Азия.
Нека прибавим към съществуването на казуса с Тайван обстоятелството, че Западът в действителност не признава суверенитета на Китай над Тибет и с огромна компликация се съгласява, че КНР има всички права върху най-голямата си провинция - Синцзян-Уйгурския самостоятелен район. Все едно Западът не признава изцяло принадлежността на Сибир към територията на Руската федерация. Русия в никакъв случай не е била в такова състояние и - има учредения за убеденост - в никакъв случай няма да бъде.
Но такава е сегашната геостратегическа позиция на Китай в връзките със Съединените щати и техните съдружници, макар цялата икономическа мощност, която към този момент превъзхожда Съединени американски щати в доста връзки. Освен това в Пекин добре осъзнават, че си имат работа с доста по-силен във военно отношение съперник - с цел да се срещнат в борба на равна нога, китайците се нуждаят от спомагателни години основаване на войска и насищането ѝ с механически благоприятни условия. Засега множеството специалисти считат, че китайската войска и американският флот няма да завоюват в открита морска борба за Тайван. Основната вяра на КНР е, че няма да се наложи да се води такава борба - и самият остров ще „ попадне в ръцете “ поради общото намаляване на готовността на Съединени американски щати да се бори за позициите си в западната част на Тихия океан.
Тъй като държанието на китайците стана по-самостоятелно след идването на власт на Си Цзинпин, броят на нападките от западните страни по отношение на Тайван или ситуацията на нещата в китайските провинции непрекъснато нараства. Така в този момент Съединените щати за повторно афишират пътешестване до острова на ръководителя на своя Конгрес. Първият път беше през май и послужи като изпитване за решимостта на китайските управляващи. След това, в отговор на оповестеното посещаване в Тайпе на Нанси Пелоси от Пекин последва съдбоносен митинг и визитата беше анулирано, като се позоваха на ковид на възрастния американски чиновник. Сега Вашингтон се върна към този въпрос.
Целта остава същата - да се употребява тайванският въпрос в дипломатическата игра, да се приготви почвата за нов кръг от договаряния сред Съединени американски щати и Китай и като цяло да се покаже на китайците кой е шефът. Освен това Китай съвсем намерено застана на страната на Русия към Украйна. От март 2022 година формалната позиция на КНР еволюира от нереални апели на страните да седнат на масата за договаряния до обвинявания на Съединени американски щати в подклаждане на спора. Ккитайски публицисти работят единствено от съветската страна на фронта и компании пламенно основават нова инфраструктура, с цел да работят с нас без риск да попаднат под ударите на Запада. Китай последователно се трансформира в най-важната опора на Русия в борбата с НАТО и Вашингтон схваща, че към този момент не може да промени това държание. Остава единствено да отвлече вниманието на Пекин с офанзиви в посоката, която е най-чувствителна за него.
Освен това през последните години самите китайски управляващи интензивно повдигат въпроса за Тайван. Пекин схваща, че отчасти приетият остров се отдалечава от ден на ден политически от континента с всяка минала година. Там към този момент са израснали няколко генерации китайци, за които Единен Китай не е татковина, към чието лоно човек би трябвало да се стреми. Обратното преброяване до цялостната самостоятелност към този момент не е десетилетия, а години и китайските управляващи имат своите аргументи да бързат. Освен това способността за решение на тайванския проблем може скоро да се трансформира в главен фактор за поддържане на легитимността на ККП в позицията ѝ на съществена политическа мощ в КНР.
След като китайското общество на процедура е достигнало високо равнище на развиване и богатство, то е изправено пред алтернативата, пред която Русия беше изправена през първата половина на 2010-те години: единствено благосъстоянието не е задоволително за самоуважение – належащо е самопризнание на интернационалната сцена. Китай сигурно е почитан поради невиждания си стопански триумф и доста страни са подготвени да се придържат към източниците на средства за развиване, които Пекин предлага в подмяна на преданост и достъп до естествени запаси. Но до момента в който всичко това е съпроводено от невъзможността да управляват част от личната територия и игрите на Запада към Тайван, Тибет или Синцзян, китайското схващане за велика мощ не е цялостно.
Следователно китайският водач, а Си Цзинпин несъмнено има намерение да остане отпред на Поднебесната империя за още един мандат, неизбежно ще би трябвало да се оправи с казуса с Тайван по един или различен метод. И тук стартира една вълнуваща дипломатическа игра сред Китай и Съединени американски щати. Задачата на Вашингтон в нея е непрекъснато да държи Китай в напрежение по отношение на обстоятелството, че Тайван може публично да разгласи самостоятелност - и тогава Пекин ще би трябвало да премине към военно решение или да се посрами.
Първият вид може освен да докара до пряк конфликт със Съединени американски щати, които към момента са доста мощни, само че и да лиши КНР от всички преимущества на наличието в световната международна стопанска система. Второто би било пагубно и може да докара до рухването освен на управлението на ККП, само че и до разтърсване на цялата политическа система в континентален Китай. Във всеки случай, радикалният сюжет на развиването на събитията нарушава цялата китайска тактика за мирна конкуренция със Съединени американски щати.
Разбирането на тази логичност на американските дейности тласка Китай към композиция от съдбоносен звук и висока политическа нерешителност. Пекин знае, че заради своето геополитическо състояние американците могат да третират съвсем всички въпроси на интернационалната политика от позиция на дипломатическата игра, а не на казуса за личното си оцеляване. Следователно никой в Съединени американски щати няма да даде Тайван на китайците, както никой нямаше да даде Украйна на Русия. В Пекин се пробват да удължат допустимо най-дълго дипломатическото " сборичкване " към Тайван - в действителност да го трансфорат в рутина на връзките, тъй че казусът да се позволи от единствено себе си, защото Съединени американски щати по този начин и по този начин отстъпват от световните си позиции.
Но, както в тази ситуация с Украйна, всяка от страните може в даден миг да реши, че преговорният запас е привършен и е належащо или да се подхващат решителни дейности, или да се помири с провалянето. В същото време сходна оценка на обстановката не е наложително да е изцяло съответна - главното е тя да наподобява по този начин в очите на политиците, които вземат решения в даден миг. Освен това в действителност имаме съображение да се съмняваме в общата адекватност на държанието на тези, които дефинират политиката във Вашингтон.
Вероятно по тази причина множеството съществени съветски специалисти по Китай считат, че вероятността от военна развръзка на драмата към Тайван нараства с всеки минал ден и скоро можем да станем очевидци на нов боен акт на световната битка за новия международен ред.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Точно това съставляват актуалните връзки сред Китайската национална република и остров Тайван, където след края на китайската революция през 1949 година намират леговище остатъците от националистите, изгубили в борбите против отрядите на комунистическата партия на Мао Цзедун. Само за разлика от „ Крим “ на Аксьонов, който съгласно замисъла на създателя е изцяло самостоятелен, същинският Тайван е под близкото застъпничество на Съединени американски щати, които употребяват острова и тайванския въпрос, с цел да оказват напън върху формален Пекин и да играят огромна дипломатическа игра в Азия.
Нека прибавим към съществуването на казуса с Тайван обстоятелството, че Западът в действителност не признава суверенитета на Китай над Тибет и с огромна компликация се съгласява, че КНР има всички права върху най-голямата си провинция - Синцзян-Уйгурския самостоятелен район. Все едно Западът не признава изцяло принадлежността на Сибир към територията на Руската федерация. Русия в никакъв случай не е била в такова състояние и - има учредения за убеденост - в никакъв случай няма да бъде.
Но такава е сегашната геостратегическа позиция на Китай в връзките със Съединените щати и техните съдружници, макар цялата икономическа мощност, която към този момент превъзхожда Съединени американски щати в доста връзки. Освен това в Пекин добре осъзнават, че си имат работа с доста по-силен във военно отношение съперник - с цел да се срещнат в борба на равна нога, китайците се нуждаят от спомагателни години основаване на войска и насищането ѝ с механически благоприятни условия. Засега множеството специалисти считат, че китайската войска и американският флот няма да завоюват в открита морска борба за Тайван. Основната вяра на КНР е, че няма да се наложи да се води такава борба - и самият остров ще „ попадне в ръцете “ поради общото намаляване на готовността на Съединени американски щати да се бори за позициите си в западната част на Тихия океан.
Тъй като държанието на китайците стана по-самостоятелно след идването на власт на Си Цзинпин, броят на нападките от западните страни по отношение на Тайван или ситуацията на нещата в китайските провинции непрекъснато нараства. Така в този момент Съединените щати за повторно афишират пътешестване до острова на ръководителя на своя Конгрес. Първият път беше през май и послужи като изпитване за решимостта на китайските управляващи. След това, в отговор на оповестеното посещаване в Тайпе на Нанси Пелоси от Пекин последва съдбоносен митинг и визитата беше анулирано, като се позоваха на ковид на възрастния американски чиновник. Сега Вашингтон се върна към този въпрос.
Целта остава същата - да се употребява тайванският въпрос в дипломатическата игра, да се приготви почвата за нов кръг от договаряния сред Съединени американски щати и Китай и като цяло да се покаже на китайците кой е шефът. Освен това Китай съвсем намерено застана на страната на Русия към Украйна. От март 2022 година формалната позиция на КНР еволюира от нереални апели на страните да седнат на масата за договаряния до обвинявания на Съединени американски щати в подклаждане на спора. Ккитайски публицисти работят единствено от съветската страна на фронта и компании пламенно основават нова инфраструктура, с цел да работят с нас без риск да попаднат под ударите на Запада. Китай последователно се трансформира в най-важната опора на Русия в борбата с НАТО и Вашингтон схваща, че към този момент не може да промени това държание. Остава единствено да отвлече вниманието на Пекин с офанзиви в посоката, която е най-чувствителна за него.
Освен това през последните години самите китайски управляващи интензивно повдигат въпроса за Тайван. Пекин схваща, че отчасти приетият остров се отдалечава от ден на ден политически от континента с всяка минала година. Там към този момент са израснали няколко генерации китайци, за които Единен Китай не е татковина, към чието лоно човек би трябвало да се стреми. Обратното преброяване до цялостната самостоятелност към този момент не е десетилетия, а години и китайските управляващи имат своите аргументи да бързат. Освен това способността за решение на тайванския проблем може скоро да се трансформира в главен фактор за поддържане на легитимността на ККП в позицията ѝ на съществена политическа мощ в КНР.
След като китайското общество на процедура е достигнало високо равнище на развиване и богатство, то е изправено пред алтернативата, пред която Русия беше изправена през първата половина на 2010-те години: единствено благосъстоянието не е задоволително за самоуважение – належащо е самопризнание на интернационалната сцена. Китай сигурно е почитан поради невиждания си стопански триумф и доста страни са подготвени да се придържат към източниците на средства за развиване, които Пекин предлага в подмяна на преданост и достъп до естествени запаси. Но до момента в който всичко това е съпроводено от невъзможността да управляват част от личната територия и игрите на Запада към Тайван, Тибет или Синцзян, китайското схващане за велика мощ не е цялостно.
Следователно китайският водач, а Си Цзинпин несъмнено има намерение да остане отпред на Поднебесната империя за още един мандат, неизбежно ще би трябвало да се оправи с казуса с Тайван по един или различен метод. И тук стартира една вълнуваща дипломатическа игра сред Китай и Съединени американски щати. Задачата на Вашингтон в нея е непрекъснато да държи Китай в напрежение по отношение на обстоятелството, че Тайван може публично да разгласи самостоятелност - и тогава Пекин ще би трябвало да премине към военно решение или да се посрами.
Първият вид може освен да докара до пряк конфликт със Съединени американски щати, които към момента са доста мощни, само че и да лиши КНР от всички преимущества на наличието в световната международна стопанска система. Второто би било пагубно и може да докара до рухването освен на управлението на ККП, само че и до разтърсване на цялата политическа система в континентален Китай. Във всеки случай, радикалният сюжет на развиването на събитията нарушава цялата китайска тактика за мирна конкуренция със Съединени американски щати.
Разбирането на тази логичност на американските дейности тласка Китай към композиция от съдбоносен звук и висока политическа нерешителност. Пекин знае, че заради своето геополитическо състояние американците могат да третират съвсем всички въпроси на интернационалната политика от позиция на дипломатическата игра, а не на казуса за личното си оцеляване. Следователно никой в Съединени американски щати няма да даде Тайван на китайците, както никой нямаше да даде Украйна на Русия. В Пекин се пробват да удължат допустимо най-дълго дипломатическото " сборичкване " към Тайван - в действителност да го трансфорат в рутина на връзките, тъй че казусът да се позволи от единствено себе си, защото Съединени американски щати по този начин и по този начин отстъпват от световните си позиции.
Но, както в тази ситуация с Украйна, всяка от страните може в даден миг да реши, че преговорният запас е привършен и е належащо или да се подхващат решителни дейности, или да се помири с провалянето. В същото време сходна оценка на обстановката не е наложително да е изцяло съответна - главното е тя да наподобява по този начин в очите на политиците, които вземат решения в даден миг. Освен това в действителност имаме съображение да се съмняваме в общата адекватност на държанието на тези, които дефинират политиката във Вашингтон.
Вероятно по тази причина множеството съществени съветски специалисти по Китай считат, че вероятността от военна развръзка на драмата към Тайван нараства с всеки минал ден и скоро можем да станем очевидци на нов боен акт на световната битка за новия международен ред.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ