За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с

За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги. ТОМАЛЕВСКИ.

(Original image description from the Deutsche FotothekAstrologie & Sternzeichen & Kalender)

♥ Лъв

Едно голямо сърце трепти във Всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка.

Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите.

Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца.

Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на огромната житейска книга и паднеш изтощен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима любов на международното сърце.

Ако тръгнеш по пътя на успехите и отмалял от отмалялост, засегнат от острите кървави кремъци на Земята, подириш покой, ти не ще го намериш в никакъв случай, в случай че не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата милувка на огромната международна любов.

Ако си богат със злато, само че в никакъв случай не те е докосвал боязън от лъчезарното зарево на тая обич, ти си прощален дрипльо.

Ако си дрипльо, от сетните печални дрипи на живота, триж надвит ставаш без тоя привет на всемира, който е най-скъпият подарък.

Не заспивай вечер, до момента в който не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, въпреки и да си изтощен, въпреки че мишците ти са отпаднали от усилния труд, въпреки че през целия ден под трепетната зной да си вдигал тежките снопи. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на безконечното възхождане, и виж там – в зенита – далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън!

Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята орис.

Слънцето се доближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието свещенодействие е Любов.

Изминат е сложният път на възхода. Преминати са тръните на подозрението и коравите скали на самотната тъга. Пътят се насочва към този момент към великото сърце, което раздава обилно своята обич. Няма по-голям празник от тоя момент, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко e хубаво да дойдат жадните и да изпълнят своите шепи от него!

Жътва е на Земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой безшумно гали изтощените жетвари, сияе Лъвът – знакът на пламналото в любов сърце.

Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на Слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви.

Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната наслада. Затова пеят жетварите – нашите смугли и корави братя.

Из: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
* Original image description from the Deutsche FotothekAstrologie & Sternzeichen & Kalender