В Западен Берлин тачат спасителят на Европа от фашизма
За мен беше покъртително да видя по какъв начин в Западен Берлин тачат паметника на руската войска и по какъв начин го разрушавам в родната ми София, в този миг в действителност имах чувството, че пристигам от някаква варварска страна. Това показа за ДУМА ръководителят на Съюза на българските публицисти (СБЖ) Снежана Тодорова, която неотдавна бе в Германия.
Паметникът в Тиргартен е зад Бранденбургската врата, относително покрай нея, споделя тя. Представлява една висока централна колона, от горната страна с фигурата на руски боец, в профил има няколко по-малки колони. Пред колона има няколко железни венци, направени за поднасяне на цветя и венци, само че самите те стоят като положени венци. От двете страни на мемориалния комплекс има не макети, а същински танкове Т-34 и артилерийски оръдия от времето на войната. На колоната е написан на съветски език " Вечная популярност героям, павшим за независимость Советското союза 1941-1945 ". Зад този величествен паметник има доста огромна фотоизложба, наречена " Битката за Берлин ". Тя е под грамадно стъкло, с цел да не се повреди експозицията от дъжда и снега.
Впечатляващото беше, че макар доста мощния дъжд и макар студа, идваха хора, и то младежи, и поднасяха цветя на паметника. Нищо не бе поругано,
нищо не бе изцапано, надраскано никакви графити.
Личи уважителното отношение към подвига на хора, които са избавили Европа от фашизма. Немците отдават заслужена респект. Аз оставам с усещане, че в Германия, най-малко от диалозите, които имах, се счита за висша засегнатост да се назова някой, че е фашист. Те имат, не знам по какъв начин да го кажа - комплекс ли, възприятие за виновност ли, смирение ли - поради тези несгоди, които е провокирал Хитлер. Това е нещо, което те носят в себе си. За мен беше покъртително да видя всичко това и в това време да прочета, че в България унищожават Паметника на Съветската войска. В този миг в действителност имах чувството, че пристигам от някаква варварска страна.
Мои другари, германци, бяха тук преди време и когато отидоха в Пловдив, сложиха цветя пред паметника на Альоша. Това са модерни немци, не от това по-старото потомство, само че те знаят какво значи този монумент, знаят историята.
Така стоят нещата с отношението на немците към руските монументи, само че знаем по какъв начин наподобява паметника във Виена, в Будапеща, в Братислава. Виждала съм паметника на руската войска във Виена, също прелестно поддържан. На една от колоните е изписана цялата заповед на Сталин за настъплението и освобождението на Виена - с подписа му, със златни букви, на съветски език. И никой не я осквернява, не задрасква, не изтръгва.
Да, това което ние позволихме и което стана, в действителност е безчовечие и дивотия, не спестяваше гнева си събеседничката на ДУМА. Нямам други думи за толкоз жестоко потъпкване на всевъзможни правила. Никой не зачита съглашението от 1992 година за другарство с Русия. Освен това има друго съглашение за паметниците, че би трябвало взаимно да ги пазим. Нищо от това не се зачита. Мои другари от Австрия споделят,
че австрийците неоправдателно се отнасят
към нашите дейности с демонтирането на паметника. Те това също не го проумяват. Нормален мозък не може да проумее за какво ние не зачитаме паметта, не приказвам към този момент за историческите обичаи, за това, че епохи сме свързани с Русия, по линия на религията, културата, езика, хиляди са нещата.
Ами преди време подпалиха паметника на българо-съветската дружба във Варна, след което бутнаха бюста на граф Игнатиев. „ Графът на българите “, както написа Калина Канева в книгата си, който е ратувал и е работил за Санстефанска България, та ето ние му свалихме бюста.
Но това, което още веднъж ме впечатли, беше в Лайпциг, знаем всички за Лайпцигския развой, разшири тематиката госпожа Снежана Тодорова. В тази внушителна постройка, в която се е провеждал процеса, в този момент се намира немския апелативен съд. Тази институция заседава в същата зала, в която се е провеждал Лайпцигския развой.
Запазен е духът на това време, въпреки всичко да е актуализирано. Сградата е доста остаряла, с доста
красиви статуи и орнаменти. Тя е отворена, можеш да влезеш и да я разгледаш. Каква беше моята приятна изненада, когато на вратата на тази заседателна зала, видях една огромна табела, в която се споделя за процеса и за българския антифашист Георги Димитров. А в профил улицата се споделя " Димитровщрасе ". И аз, коренячката софиянка, си помислих, че в моя роден град нямаме нищо за Георги Димитров - всичко премахнахме. Ако споменем името Георги Димитров, постоянно е с отрицателен знак. Къщата му улица " Опълченска ", в която е живял, се разрушава, тя е порутина, няма улица на името на Георги Димитров, няма нито един знак за него. А там го тачат. Да, тогавашният бул. " Георги Димитров " в този момент е " Мария Луиза " и знам, че съперниците ще кажат, че преди 1944 година се е казвал " Мария Луиза ". Добре, решили сме да върнем всичко, както е било, само че за какво не кръстим още една улица на името на героя от Лайпциг.
Това е извънредно, което вършим - неуважение на паметта, пренаписване на историята. Всичко
би трябвало да бъде заличено. Това е някаква обща политика, тя не се отнася единствено за България, тя е общоевропейска политика. У нас обаче това са настроения на избрана каста в нашето общество, само че не на огромна част от хората. Народът е надъхан по различен метод. Излизаш от София и го виждаш ", маркира ръководителката на Съюз на българските журналисти.
Гробищен парк на починали руски бойци /> Мемориалният комплекс на руската войска в парка Големия Тиргартен е един от трите в Берлин, издигнати в Берлин. Другите два с Трептов парк и в парка Шьонхолцер-Хайде в берлинския окръг Панков. При щурма на хитлеристката столица в последния стадий от Великата отечествена война от 1941-1945 година умират общо 20 000 руски бойци, в памет на които са издигнати трите мемориала. Тържественото разкриване на паметника в Западен Берлин се е състоя на 11 ноември 1945 година тогава регионът е бил част от английската окупационна зона. На тържеството са участвали военните коменданти на руската, английската, американската и френската окупационни зони.
Централната колона с бронзовия боец от горната страна е украсена с герба на към този момент несъществуващата страна победителка Съюз на съветските социалистически републики. На колоните настрана от нея са изписани имената на починалите бойци.
Зад гърба на бронзовия боец има дребен гробищен парк с тленните остатъци на руските бойци, починали в борбите за Берлин. Не е допустимо да се откри точният брой на бойците, намерили безконечен покой на това място. Но съгласно наличните данни той може да варира от 2000 до 2500 души.
Мемориалът в Тиргартен едвам не стана жертва на събитията в Украйна. Представители на немската общност изпратиха петиция до Бундестага, в която желаеха танковете да бъдат отстранени от паметника като „ ужасни знаци на войната “. Германските управляващи обаче публично оповестиха, че няма да създадат това, защото сходна стъпка би била директно нарушаване на интернационалните съглашения. Говорителят на немското държавно управление Георг Щрайтер съобщи, че страната му е поела ангажимент да се грижи и запази мемориала в парка Тиргартен още през 1990 година и ще продължи да извършва отговорностите си и в бъдеще.
Паметникът в Тиргартен е зад Бранденбургската врата, относително покрай нея, споделя тя. Представлява една висока централна колона, от горната страна с фигурата на руски боец, в профил има няколко по-малки колони. Пред колона има няколко железни венци, направени за поднасяне на цветя и венци, само че самите те стоят като положени венци. От двете страни на мемориалния комплекс има не макети, а същински танкове Т-34 и артилерийски оръдия от времето на войната. На колоната е написан на съветски език " Вечная популярност героям, павшим за независимость Советското союза 1941-1945 ". Зад този величествен паметник има доста огромна фотоизложба, наречена " Битката за Берлин ". Тя е под грамадно стъкло, с цел да не се повреди експозицията от дъжда и снега.
Впечатляващото беше, че макар доста мощния дъжд и макар студа, идваха хора, и то младежи, и поднасяха цветя на паметника. Нищо не бе поругано,
нищо не бе изцапано, надраскано никакви графити.
Личи уважителното отношение към подвига на хора, които са избавили Европа от фашизма. Немците отдават заслужена респект. Аз оставам с усещане, че в Германия, най-малко от диалозите, които имах, се счита за висша засегнатост да се назова някой, че е фашист. Те имат, не знам по какъв начин да го кажа - комплекс ли, възприятие за виновност ли, смирение ли - поради тези несгоди, които е провокирал Хитлер. Това е нещо, което те носят в себе си. За мен беше покъртително да видя всичко това и в това време да прочета, че в България унищожават Паметника на Съветската войска. В този миг в действителност имах чувството, че пристигам от някаква варварска страна.
Мои другари, германци, бяха тук преди време и когато отидоха в Пловдив, сложиха цветя пред паметника на Альоша. Това са модерни немци, не от това по-старото потомство, само че те знаят какво значи този монумент, знаят историята.
Така стоят нещата с отношението на немците към руските монументи, само че знаем по какъв начин наподобява паметника във Виена, в Будапеща, в Братислава. Виждала съм паметника на руската войска във Виена, също прелестно поддържан. На една от колоните е изписана цялата заповед на Сталин за настъплението и освобождението на Виена - с подписа му, със златни букви, на съветски език. И никой не я осквернява, не задрасква, не изтръгва.
Да, това което ние позволихме и което стана, в действителност е безчовечие и дивотия, не спестяваше гнева си събеседничката на ДУМА. Нямам други думи за толкоз жестоко потъпкване на всевъзможни правила. Никой не зачита съглашението от 1992 година за другарство с Русия. Освен това има друго съглашение за паметниците, че би трябвало взаимно да ги пазим. Нищо от това не се зачита. Мои другари от Австрия споделят,
че австрийците неоправдателно се отнасят
към нашите дейности с демонтирането на паметника. Те това също не го проумяват. Нормален мозък не може да проумее за какво ние не зачитаме паметта, не приказвам към този момент за историческите обичаи, за това, че епохи сме свързани с Русия, по линия на религията, културата, езика, хиляди са нещата.
Ами преди време подпалиха паметника на българо-съветската дружба във Варна, след което бутнаха бюста на граф Игнатиев. „ Графът на българите “, както написа Калина Канева в книгата си, който е ратувал и е работил за Санстефанска България, та ето ние му свалихме бюста.
Но това, което още веднъж ме впечатли, беше в Лайпциг, знаем всички за Лайпцигския развой, разшири тематиката госпожа Снежана Тодорова. В тази внушителна постройка, в която се е провеждал процеса, в този момент се намира немския апелативен съд. Тази институция заседава в същата зала, в която се е провеждал Лайпцигския развой.
Запазен е духът на това време, въпреки всичко да е актуализирано. Сградата е доста остаряла, с доста
красиви статуи и орнаменти. Тя е отворена, можеш да влезеш и да я разгледаш. Каква беше моята приятна изненада, когато на вратата на тази заседателна зала, видях една огромна табела, в която се споделя за процеса и за българския антифашист Георги Димитров. А в профил улицата се споделя " Димитровщрасе ". И аз, коренячката софиянка, си помислих, че в моя роден град нямаме нищо за Георги Димитров - всичко премахнахме. Ако споменем името Георги Димитров, постоянно е с отрицателен знак. Къщата му улица " Опълченска ", в която е живял, се разрушава, тя е порутина, няма улица на името на Георги Димитров, няма нито един знак за него. А там го тачат. Да, тогавашният бул. " Георги Димитров " в този момент е " Мария Луиза " и знам, че съперниците ще кажат, че преди 1944 година се е казвал " Мария Луиза ". Добре, решили сме да върнем всичко, както е било, само че за какво не кръстим още една улица на името на героя от Лайпциг.
Това е извънредно, което вършим - неуважение на паметта, пренаписване на историята. Всичко
би трябвало да бъде заличено. Това е някаква обща политика, тя не се отнася единствено за България, тя е общоевропейска политика. У нас обаче това са настроения на избрана каста в нашето общество, само че не на огромна част от хората. Народът е надъхан по различен метод. Излизаш от София и го виждаш ", маркира ръководителката на Съюз на българските журналисти.
Гробищен парк на починали руски бойци /> Мемориалният комплекс на руската войска в парка Големия Тиргартен е един от трите в Берлин, издигнати в Берлин. Другите два с Трептов парк и в парка Шьонхолцер-Хайде в берлинския окръг Панков. При щурма на хитлеристката столица в последния стадий от Великата отечествена война от 1941-1945 година умират общо 20 000 руски бойци, в памет на които са издигнати трите мемориала. Тържественото разкриване на паметника в Западен Берлин се е състоя на 11 ноември 1945 година тогава регионът е бил част от английската окупационна зона. На тържеството са участвали военните коменданти на руската, английската, американската и френската окупационни зони.
Централната колона с бронзовия боец от горната страна е украсена с герба на към този момент несъществуващата страна победителка Съюз на съветските социалистически републики. На колоните настрана от нея са изписани имената на починалите бойци.
Зад гърба на бронзовия боец има дребен гробищен парк с тленните остатъци на руските бойци, починали в борбите за Берлин. Не е допустимо да се откри точният брой на бойците, намерили безконечен покой на това място. Но съгласно наличните данни той може да варира от 2000 до 2500 души.
Мемориалът в Тиргартен едвам не стана жертва на събитията в Украйна. Представители на немската общност изпратиха петиция до Бундестага, в която желаеха танковете да бъдат отстранени от паметника като „ ужасни знаци на войната “. Германските управляващи обаче публично оповестиха, че няма да създадат това, защото сходна стъпка би била директно нарушаване на интернационалните съглашения. Говорителят на немското държавно управление Георг Щрайтер съобщи, че страната му е поела ангажимент да се грижи и запази мемориала в парка Тиргартен още през 1990 година и ще продължи да извършва отговорностите си и в бъдеще.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ