В пещерата на Аладин
За магичната мощ на кристалите да лекуват, да пречистват силата, да ни пазят и да избират стопаните си; за вярванията на античните нации и за методите за различаване на същинските камъни ни споделя Руслан Александров от „ М и А Минералс рейнбоу “
Детският блян към откривателство и споделената възхита към природата събират две момчета в взаимно премеждие за цялостен живот. За създателите на най-голямото у нас комерсиално сдружение за минерали благородните камъни са пристрастеност, обич, предопределение и орис. Руслан бива запленен от тях, когато на 9 години се натъква на сбирка на тавана вкъщи. Павел пък намира първия си пример на 13 – калцит от баритните мини при с. Новачене, Ботевградско. Още от тези времена двамата са неразделни, тъй като ги свързва не просто другарство и след това съдружничество, а общи полезности.
Близо 40 години по-късно Павел Михайлов и Руслан Александров не престават да споделят дните си с задоволство и екстаз пред великолепието на природата. Отдавна са се утвърдили в своите среди и са построили име на отлични познавачи и честни продавачи на качествени минерали, като не престават да удивляват своите клиенти, сътрудници и съидейници с нови и любопитни находки от близо и надалеч.
- Здравейте, Руслане! Разкажете ни по какъв начин решихте да се посветите на минералите?
- Знаете ли, доста постоянно напоследък слушам от разнообразни хора, че в действителност камъните са ме избрали, а те не избират всеки да се занимава с тях. Не знам до каква степен е правилно, само че чувствам, че като че ли е, тъй като такава обич няма по какъв начин да пристигна внезапно. Наистина ги обичам! Радвам се, когато намираме редки и прибавяме от ден на ден и нови минерали. Имаме си даже такава вътрешнофирмена смешка с сътрудниците – когато пристигна някой и тръгне да пита: „ Имате ли...? “, отрязвам, преди да си е довършил въпроса: „ Имаме! “. Даже си припомням, един път чета един конгрес за минерали и някой пита къде може да откри астрофилит. И изпод уредничката на музея „ Земята и хората “ му дала отговор: „ При Павката и Руслан в случай че няма, не търсете другаде “.
Това ни води – да забележим насладата на хората. Вчера да вземем за пример пристигна един господин. Наскоро разкрили онкологично заболяване на жена му и го насочили към нас от медицински център. Търсеше шунгитова пирамида, най-малко 7 см, която да се сложи на засегнатите места. Човекът беше толкоз обезпокоен. „ Спокойно, имаме! “, му споделих и ми стана драго, че съм му от помощ.
- А по какъв начин се зароди тази пристрастеност у вас?
- Всичко потегли още когато бях дребен. За разлика от другите деца не си падах доста по футбола или по девойките след това. Харесвал съм момиче, несъмнено, само че тогава мислех, че те лишават от времето да се отдадеш на обичаното си занятие.
Аметист
Много обичах да претърсвам по тавана на баба и дядо, да откривам всякакви неща, хиляди пъти съм го преравял. Бях в трети клас, когато открих една остаряла кутия за обувки с камъчета вътре. Баба и дядо обичаха да вървят по летувания и очевидно са си събирали по нещо от тук и там. Те също бяха доста любознателни и не е като да са събирали просто скали или камъчета с дупчица, тъй като носело шанс, а същински минерали.
Имахме вкъщи онази кафявата „ Малая детская энциклопедия “ на съветски, в няколко тома. И единият беше „ География “ – за великите географски открития и за минералите. По това време нямаше фотоси или бяха черно-бели, само че имаше доста хубави цветни рисунки от художници на минерали. И аз бях безумно горделив, че от камъните в кутията бях съумял единствено по рисунките и четейки описанията на съветски (при изискване че езика го почвахме в 5. клас), да разпозная към 60% от тях. Това, несъмнено, го открих след това, когато няколко години по-късно отвориха в София Националния музей „ Земята и хората “.
Хематит
Разбрах за него от татко ми. По комунистическо време беше оператор в Българска национална телевизия и един ден ми споделя: „ Роска, ще се отваря нов музей за минерали в София. Ние го заснехме, предаването ще се излъчи по малкия екран “. И аз започнах всеки ден след учебно заведение да вървя там. Стъклата на музея, знаете, са огледални, и тогава бяха същите. А аз желая да видя какво има вътре и съм се долепил компактно, и надзървам през тях, само че то се не вижда нищо извън. Докато един ден вратата се отключи: „ Момче, заповядай, по какъв начин се казваш... Явно харесваш минералите? “. Влизам аз и представете си в какъв унес изпадам пред тези големи кристали, два пъти по-високи от мен?!
Оказа се след това, че имало още няколко деца, заплеснати като мен, и единият от тях беше Павел, актуалният ми съучастник. Говорим за 1986 година, когато се подреждаше експозицията на музея, т.е. ние бяхме позволени да се докоснем до неговите съкровища преди формалното му разкриване идната година. Та, тогава взеха решение – тъй като, знаете, освен беше съвременно, само че и наложително децата с нещо да се занимават – да основат кръжок по минералогия. Там се запознахме с Павката – аз бях на 12 година, той – на 15 година, и започнахме дружно да вървим за минерали.
Кехлибар
После Павел приключи „ Геология “ в Софийския университет, а аз, след техникума по индустриална химия и биотехнологии, се насочих към УНСС и се дипломирах като магистър по стопанска система. В един миг взехме решение, че ще основем своя компания и откакто и двамата минахме казармата, през 1997 година започнахме с дребна сергия на пазара на антикварите и приложниците при храма „ Св. Александър Невски “. Геоложките среди ни одобриха. Още на идната година станахме членове на „ Българско геологическо сдружение “, а от 2002 година и на така наречен Клуб на лапидарите в България, т.е. феновете и колекционерите на минерали.
Така се събраха пътищата ни и до през днешния ден буйно продължаваме да търсим и споделяме с хората хубостта, която земните глъбини са вложили в минералите. Между другото, в музея още вършат кръжоци, има деца, само че няма такива мераклии като нас, за жалост. Може би изкушенията в живота в този момент са доста повече, в сравнение с преди и те не устискват дълго.
- Обяснете ни за внушителните кристали, които ни посрещнаха от двете страни на входната врата.
- Това са геоди. Радват окото, нали, такива огромни, красиви, искрящи? Но освен поради това сме ги поставили тук. Образуваната в тях празнина има свойството да извлича от човешкото тяло силата, която е негативна, тежка, мръсна, както желаете я наречете, само че в това време тя излъчва назад в пространството заредена хубава такава. Кристалите, които имат тази дарба, са аметист, цитрин, калцитов и планински кристал. Аметистът и планинският кристал са доста мощни минерали за предотвратяване от зли очи и всевъзможни ориентирани неприятни сили.
Планински кристал
А другояче тази празнота в тях се образува по време на вулканичната активност и последващата кристализация. И когато минералът е с празнина и в допълнение тези кристалчета вътре са ориентирани едно към друго, способността му да събира околната негативна сила е голяма. Затова сме ги сложили тези лилави аметистови геоди. По тази причина и езотериците ги употребяват да вземем за пример за нареждане на кристални решетки под леглото за отбрана.
До аметистите пък сме поставили две жълти цитринови геоди. И тук се намесва едно по-съвременно поверие, че цитринът е минерал на парите и благосъстоянието. Поставен с кухината във вътрешността, вкарва от входната врата в помещението благополучието.
А за какво ги избрахме толкоз едри, е обяснимо – колкото по-дълго време се образува един кристал и надлежно нараства във времето до огромен размер, толкоз повече запечатана мощ има в него от земята. Той е доста по-мощен енергийно.
Има една авторка – Джуди Хол, която е събрала сведения за лекуването с кристали при разнообразни антични нации. Хората от дълго време са разбрали силата им и това е едно доста остаряло познание. Сега просто се преоткрива.
Тибетски турмалин
- Съвпадат ли античните вярвания за кристалите при другите нации?
- Да, ще ви дам образец. За какво съгласно вас служат сините и виолетовите кристали? В Латинска Америка имат вяра, че аметистът пази от неприятни сили. Източните нации нямат в земите си аметист, само че имат тюркоаз, който ги пази от зли погледи и негативни сили. Старите българи, тъй като не сме имали, изключително по турско време, нито тюркоаз, нито аметист, сме носили синьото така наречен конско мънисто. Замислете се за какво. Носейки сходно бижу като огърлица, да речем, погледът на всеки, в това число на оня, който не ти мисли положителното, първо, ще – не ще, се притегля от наситеносиния цвят. Отрицателната сила идва от мисълта, само че се предава посредством погледа, излиза през очите. И вместо да попадне в твоите очи и ти да хванеш уроки, както нашите баби споделят, тя се предава на камъка.
- Затова ли от време на време се пукат и чупят кристалите?
- Да. Това е същинското доказателство, че те събират негативна сила. И защото не са човек – да отиде да си измие ръцете на водата – се пукат, че даже се и пръскат. Мога доста същински случаи да ви опиша по този мотив. Моя позната да вземем за пример има проблем с кръвното и ме помоли да є препоръчам нещо. Веднага є дадох хематит от Бразилия. Това е камъкът за поддържане на границите на кръвното налягане в норма, да няма внезапни отклонения нагоре-надолу. Руското му име е кровавик, от кров – „ кръв “. Ето, виждате – руснаците са един народ, бразилците са различен, дели ги цялостен океан, само че са открили едно и също. Тази жена два пъти ми носи гердана си да є го пренанизвам. Тя ми сподели, че не просто се скъсва, ами незабавно след изпитана внезапна прочувствена офанзива се пръска.
А има и друго. Съвременните езотерици откриват, че когато употребяват кристали или друзи за работа или за лекуване, пък и дори да не ги употребяват с тази цел, доста постоянно те се задръстват енергийно. Спомням си един от многото случаи – взема си индивидът кристал, толкоз избистрен и след към половин година ми го носи – той целият в пукнатини, мътнини... За мен това е очевиден знак, че минералите събират в себе си сила. И надлежно би трябвало да се почистват постоянно.
- А по какъв начин се почистват най-добре?
- Ще ви отговоря по този начин – съгласно вас за какво римските войски по време на войни и походи едно от първите неща, които са правели, са римските бани? Не е единствено с цел да поддържат непорочност на тялото си. Така те са изчиствали негативната сила от себе си. Водата е най-хубавият метод за енергийно разчистване, в това число и на кристали.
Амулетът за спокоен сън включва камъните:
селенит, меден калцит, лунен камък, планински кристал, халит
Достатъчно е да ги оставите под струята на водата и те се пречистват. Но има и изключение – кристалите селенит и кианит. Поставени до други, те също изпиват неприятната им сила, само че това, което е най-впечатляващо – имат свойството да се самопочистват, т.е. тях няма потребност да ги миете.
- Кои минерали имат най-силни защитни свойства?
- Изключително мощен камък е турмалинът, черният по-специално, само че не всеки го устоя за дълго време. Хубав е, само че в случай че се употребява за малко време. И по никакъв начин не е целесъобразно да се спи с него. За нас е доста значима противоположната връзка с хората. И всички споделят, че не могат дълго време да работят с турмалин. След първичното утешение им става тежко и не могат да спят...
- А какво е лечебното деяние на минералите?
- Мога да ви опиша за случай от работата си, обвързван с кехлибара. За него от древността се знае, че повлиява благотворно при болестта гуша. Когато още бяхме на сергията при храма „ Св. Александър Невски “, пристигна при нас една разтревожена дама, която показа, че є следва интервенция и търсеше кехлибарена огърлица. Предложих є едно, обясних, че е същинско, балтийско, да не се тормози, тъй като по магазините всеобщо продават пластмасарийки. Взе го и си го постави върху полото. Казах є: „ Не! Слагате го на кожата. И по опция спите с него “. Подбрахме го да е късичко, да пада тъкмо върху щитовидната жлеза.
След към три месеца, в един прекрасен летен ден, стопира кола пред сергията, слиза жена и ми споделя: „ Здравейте! Вие несъмнено не ме помните? “. Отговарям: „ Извинявайте, но тука минава толкоз народ... “. „ Аз съм дамата с кехлибара. “ И като почна да вади с мъжа си дарове от колата – каквото могли, взели. А тя – щастлива, оправила се. Показа ми епикриза. След 3 месеца няма и диря от заболяването.
Руслан Александров и Павел Михайлов
После разбрах, че кехлибарът има в структурата си химически откъслечен йод. Кожата, нали има поглъщателна дарба, и си дърпа от огърлицата по малко от този йод, който в действителност се предписва за пиянство при гуша... Но евентуално има и нещо друго, едва ли е единствено йодът. Почти всеки по-известен минерал лекува нещо или оказва помощ за друго.
От Лидия Старикова, с която преди време работехме, тя има книга за минералите, съм научил за карнеола. Идваха при нас девойки с тежка бременност, а най-подходящият камък за това е той. Имал съм след това противоположна връзка от майките – и леко протичане на бременността, и леко раждане. Просто би трябвало дамата да е непрекъснато с тях, дали като гривна, или под друга форма. Не знам по какъв начин работи... Ето го, гальовен камък, огнен, дава живот, има позитивна сила...
Малахит
- Влияе ли формата на минерала върху проявата на неговите свойства?
- О, да. Много мощно лъчение има от пирамидите, направени от минерали, незабавно обръщат силата. Те постоянно се употребяват в кристалолечението и езотериката. Но има нещо, което малко хора са чували – пирамидата би трябвало да бъде ориентирана с ъглите си в четирите направления на света. Много е значимо по какъв начин ще се разположи, не е просто да си сложиш пирамида в дома си. И несъмнено, е доста значимо да е оразмерена по отношение на Питагоровата теорема. Говорим за пирамидите с квадратна основа. Тези с триъгълна (тетраедър) са необикновен случай – те са за контактьори, за връзка с други светове. Но като цяло пирамидата е доста мощна геометрична форма, изключително когато е от същински минерал.
- За какво друго се употребяват кристалите съгласно езотериката?
- Наскоро ми хрумна да създадем амулети за разнообразни случаи. Съобразихме ги с вярванията на народите – и от Латинска Америка, където са доста мощни във връзка с кристалолечението (знаете, там са правели хирургически интервенции, включително трепанации, със скалпел от обсидиан), и от Китай и Тибет, докъдето постоянно пътуваме и сме наясно с техните вярвания за минералите. Проучихме кои камъни си пасват за дадения тип отбрана или потребност и ги събрахме в тези торбички. Носиш си ги в чантата, в джоба, в колата... Не са тежки, не са скъпи. И дръзвам да кажа, че тези амулети са измежду най-успешните ни произведения. В една торбичка има пет камъчета, разказани са, с всевъзможни приложения – в случай че ви следва изпит и би трябвало да се концентрирайте и запомняте по-лесно; за намиране на сродна душа; за привличане на пари и благосъстояние; за ново начало; за пътуване; за жизнерадост; за лека бременност; срещу нервно напрежение; защо ли не...
Огнен опал
Естествен бял ахат и изкуствено оцветени в цикламено и синьо камъни
Тежестта е другото мерило, защото най-честите фалшификати, направени от пластмаса и оптични нишки, са осезаемо по-леки. Усетете минерала в ръката си и се доверете на вътрешното си възприятие – допустимо ли един натурален естествен камък в дадения размер да тежи толкоз малко? Изключение прави кехлибарът, който е естествена смола и поначало е лек.Хубавото и евтиното не седят на една етажерка – цената е може би най-значимото мерило, в случай че не попаднете на извънредно безочлив търговец, който предлага фалшификати на цената на същински минерали. Например едно необработено парче кехлибар със запечатана в себе си дървесна кора коства към 230 лева И защото приказваме за естествени естествени камъни, напълно редно е да имат някакви недостатъци – пукнатини, мътнини. При създаваните изкуствено минерали това се заобикаля, там се търси безукорен търговски тип, с цел да се продаде. Но пък при тях нормално се открива един издайнически белег – останало мехурче от отливането.
Синтетичен опалит (вляво) и същински опал
Внимавайте с имената. Ако питате за опал, а ви предложат опалит или пък търсите тюркоаз, а ви кажат: „ Да, да, имаме тюркиз “, не купувайте. Опалитът наподобява прелестно, само че е синтетика. Кръстен е по този начин, тъй като пресъздава образа на благородния минерал опал и надлежно е предопределен за тези, които желаят искра, само че нямат опция да си разрешат същинския камък. Тюркизът пък се получава, откакто необятно публикуваният хаолит се накисне в наследник камък. Разсъдете сами дали при цена на тюркоаза 2 евро на грам гривничка от 50 грама може да коства 18 лева? И сравнете с малко медальонче с натурален тюркоаз, с лек сребърен обков, чиято цена е 56 лева Кехлибарът също е елементарен за подражаване. Но има сигурен метод за инспекция – с огън. Нагрявате го за малко със запалка от разстояние и го поднасяте към носа си. Ако мирише на бакелит, значи е пластмаса. Тъй като кехлибарът е смола от иглолистни дървета, ще замирише на бор.
Тюркизът (по средата) се създава от естествения минерал хаолит (вляво), който се накисва в наследник камък, с цел да наподоби същински тюркоаз (вдясно).
Малко по-трудна за схващане отличителна линия е отблясъкът на камъните – за естествените е нормален така наречен резултат на лабрадоризация и опалесценция. При същинския лунен камък да вземем за пример се вижда седефена бляскавост и бистрота. При изкуствените има прекомерно натрапчиво искрене. Разбира се, най-сигурният метод да се сдобиете с хубав минерал е да се доверите на тестван почтен и движимост експерт.
Контакти:
0877 535 901, 0895 680 875, 0895 680 [email protected]сайт
facebookМагазин, офис и склад на едро: гр. София, ул. „ Коста Лулчев “ № 25 (в постройката на „ Електроника “)Магазин: гр. Банско, ул. „ Пирин “ №48
Магазин: к.к. Боровец, хотел „ Рила “
За да ползвате 7% отстъпка при извършване на покупки в магазините на „ М и А Минералс рейнбоу “, кажете на място кода, който ще получите след осъществяването на абонамента.
Статията е оповестена в бр. 8/2023 година на Списание 8
Детският блян към откривателство и споделената възхита към природата събират две момчета в взаимно премеждие за цялостен живот. За създателите на най-голямото у нас комерсиално сдружение за минерали благородните камъни са пристрастеност, обич, предопределение и орис. Руслан бива запленен от тях, когато на 9 години се натъква на сбирка на тавана вкъщи. Павел пък намира първия си пример на 13 – калцит от баритните мини при с. Новачене, Ботевградско. Още от тези времена двамата са неразделни, тъй като ги свързва не просто другарство и след това съдружничество, а общи полезности.
Близо 40 години по-късно Павел Михайлов и Руслан Александров не престават да споделят дните си с задоволство и екстаз пред великолепието на природата. Отдавна са се утвърдили в своите среди и са построили име на отлични познавачи и честни продавачи на качествени минерали, като не престават да удивляват своите клиенти, сътрудници и съидейници с нови и любопитни находки от близо и надалеч.
- Здравейте, Руслане! Разкажете ни по какъв начин решихте да се посветите на минералите?
- Знаете ли, доста постоянно напоследък слушам от разнообразни хора, че в действителност камъните са ме избрали, а те не избират всеки да се занимава с тях. Не знам до каква степен е правилно, само че чувствам, че като че ли е, тъй като такава обич няма по какъв начин да пристигна внезапно. Наистина ги обичам! Радвам се, когато намираме редки и прибавяме от ден на ден и нови минерали. Имаме си даже такава вътрешнофирмена смешка с сътрудниците – когато пристигна някой и тръгне да пита: „ Имате ли...? “, отрязвам, преди да си е довършил въпроса: „ Имаме! “. Даже си припомням, един път чета един конгрес за минерали и някой пита къде може да откри астрофилит. И изпод уредничката на музея „ Земята и хората “ му дала отговор: „ При Павката и Руслан в случай че няма, не търсете другаде “.
Това ни води – да забележим насладата на хората. Вчера да вземем за пример пристигна един господин. Наскоро разкрили онкологично заболяване на жена му и го насочили към нас от медицински център. Търсеше шунгитова пирамида, най-малко 7 см, която да се сложи на засегнатите места. Човекът беше толкоз обезпокоен. „ Спокойно, имаме! “, му споделих и ми стана драго, че съм му от помощ.
- А по какъв начин се зароди тази пристрастеност у вас?
- Всичко потегли още когато бях дребен. За разлика от другите деца не си падах доста по футбола или по девойките след това. Харесвал съм момиче, несъмнено, само че тогава мислех, че те лишават от времето да се отдадеш на обичаното си занятие.
Аметист
Много обичах да претърсвам по тавана на баба и дядо, да откривам всякакви неща, хиляди пъти съм го преравял. Бях в трети клас, когато открих една остаряла кутия за обувки с камъчета вътре. Баба и дядо обичаха да вървят по летувания и очевидно са си събирали по нещо от тук и там. Те също бяха доста любознателни и не е като да са събирали просто скали или камъчета с дупчица, тъй като носело шанс, а същински минерали.
Имахме вкъщи онази кафявата „ Малая детская энциклопедия “ на съветски, в няколко тома. И единият беше „ География “ – за великите географски открития и за минералите. По това време нямаше фотоси или бяха черно-бели, само че имаше доста хубави цветни рисунки от художници на минерали. И аз бях безумно горделив, че от камъните в кутията бях съумял единствено по рисунките и четейки описанията на съветски (при изискване че езика го почвахме в 5. клас), да разпозная към 60% от тях. Това, несъмнено, го открих след това, когато няколко години по-късно отвориха в София Националния музей „ Земята и хората “.
Хематит
Разбрах за него от татко ми. По комунистическо време беше оператор в Българска национална телевизия и един ден ми споделя: „ Роска, ще се отваря нов музей за минерали в София. Ние го заснехме, предаването ще се излъчи по малкия екран “. И аз започнах всеки ден след учебно заведение да вървя там. Стъклата на музея, знаете, са огледални, и тогава бяха същите. А аз желая да видя какво има вътре и съм се долепил компактно, и надзървам през тях, само че то се не вижда нищо извън. Докато един ден вратата се отключи: „ Момче, заповядай, по какъв начин се казваш... Явно харесваш минералите? “. Влизам аз и представете си в какъв унес изпадам пред тези големи кристали, два пъти по-високи от мен?!
Оказа се след това, че имало още няколко деца, заплеснати като мен, и единият от тях беше Павел, актуалният ми съучастник. Говорим за 1986 година, когато се подреждаше експозицията на музея, т.е. ние бяхме позволени да се докоснем до неговите съкровища преди формалното му разкриване идната година. Та, тогава взеха решение – тъй като, знаете, освен беше съвременно, само че и наложително децата с нещо да се занимават – да основат кръжок по минералогия. Там се запознахме с Павката – аз бях на 12 година, той – на 15 година, и започнахме дружно да вървим за минерали.
Кехлибар
После Павел приключи „ Геология “ в Софийския университет, а аз, след техникума по индустриална химия и биотехнологии, се насочих към УНСС и се дипломирах като магистър по стопанска система. В един миг взехме решение, че ще основем своя компания и откакто и двамата минахме казармата, през 1997 година започнахме с дребна сергия на пазара на антикварите и приложниците при храма „ Св. Александър Невски “. Геоложките среди ни одобриха. Още на идната година станахме членове на „ Българско геологическо сдружение “, а от 2002 година и на така наречен Клуб на лапидарите в България, т.е. феновете и колекционерите на минерали.
Така се събраха пътищата ни и до през днешния ден буйно продължаваме да търсим и споделяме с хората хубостта, която земните глъбини са вложили в минералите. Между другото, в музея още вършат кръжоци, има деца, само че няма такива мераклии като нас, за жалост. Може би изкушенията в живота в този момент са доста повече, в сравнение с преди и те не устискват дълго.
- Обяснете ни за внушителните кристали, които ни посрещнаха от двете страни на входната врата.
- Това са геоди. Радват окото, нали, такива огромни, красиви, искрящи? Но освен поради това сме ги поставили тук. Образуваната в тях празнина има свойството да извлича от човешкото тяло силата, която е негативна, тежка, мръсна, както желаете я наречете, само че в това време тя излъчва назад в пространството заредена хубава такава. Кристалите, които имат тази дарба, са аметист, цитрин, калцитов и планински кристал. Аметистът и планинският кристал са доста мощни минерали за предотвратяване от зли очи и всевъзможни ориентирани неприятни сили.
Планински кристал
А другояче тази празнота в тях се образува по време на вулканичната активност и последващата кристализация. И когато минералът е с празнина и в допълнение тези кристалчета вътре са ориентирани едно към друго, способността му да събира околната негативна сила е голяма. Затова сме ги сложили тези лилави аметистови геоди. По тази причина и езотериците ги употребяват да вземем за пример за нареждане на кристални решетки под леглото за отбрана.
До аметистите пък сме поставили две жълти цитринови геоди. И тук се намесва едно по-съвременно поверие, че цитринът е минерал на парите и благосъстоянието. Поставен с кухината във вътрешността, вкарва от входната врата в помещението благополучието.
А за какво ги избрахме толкоз едри, е обяснимо – колкото по-дълго време се образува един кристал и надлежно нараства във времето до огромен размер, толкоз повече запечатана мощ има в него от земята. Той е доста по-мощен енергийно.
Има една авторка – Джуди Хол, която е събрала сведения за лекуването с кристали при разнообразни антични нации. Хората от дълго време са разбрали силата им и това е едно доста остаряло познание. Сега просто се преоткрива.
Тибетски турмалин
- Съвпадат ли античните вярвания за кристалите при другите нации?
- Да, ще ви дам образец. За какво съгласно вас служат сините и виолетовите кристали? В Латинска Америка имат вяра, че аметистът пази от неприятни сили. Източните нации нямат в земите си аметист, само че имат тюркоаз, който ги пази от зли погледи и негативни сили. Старите българи, тъй като не сме имали, изключително по турско време, нито тюркоаз, нито аметист, сме носили синьото така наречен конско мънисто. Замислете се за какво. Носейки сходно бижу като огърлица, да речем, погледът на всеки, в това число на оня, който не ти мисли положителното, първо, ще – не ще, се притегля от наситеносиния цвят. Отрицателната сила идва от мисълта, само че се предава посредством погледа, излиза през очите. И вместо да попадне в твоите очи и ти да хванеш уроки, както нашите баби споделят, тя се предава на камъка.
- Затова ли от време на време се пукат и чупят кристалите?
- Да. Това е същинското доказателство, че те събират негативна сила. И защото не са човек – да отиде да си измие ръцете на водата – се пукат, че даже се и пръскат. Мога доста същински случаи да ви опиша по този мотив. Моя позната да вземем за пример има проблем с кръвното и ме помоли да є препоръчам нещо. Веднага є дадох хематит от Бразилия. Това е камъкът за поддържане на границите на кръвното налягане в норма, да няма внезапни отклонения нагоре-надолу. Руското му име е кровавик, от кров – „ кръв “. Ето, виждате – руснаците са един народ, бразилците са различен, дели ги цялостен океан, само че са открили едно и също. Тази жена два пъти ми носи гердана си да є го пренанизвам. Тя ми сподели, че не просто се скъсва, ами незабавно след изпитана внезапна прочувствена офанзива се пръска.
А има и друго. Съвременните езотерици откриват, че когато употребяват кристали или друзи за работа или за лекуване, пък и дори да не ги употребяват с тази цел, доста постоянно те се задръстват енергийно. Спомням си един от многото случаи – взема си индивидът кристал, толкоз избистрен и след към половин година ми го носи – той целият в пукнатини, мътнини... За мен това е очевиден знак, че минералите събират в себе си сила. И надлежно би трябвало да се почистват постоянно.
- А по какъв начин се почистват най-добре?
- Ще ви отговоря по този начин – съгласно вас за какво римските войски по време на войни и походи едно от първите неща, които са правели, са римските бани? Не е единствено с цел да поддържат непорочност на тялото си. Така те са изчиствали негативната сила от себе си. Водата е най-хубавият метод за енергийно разчистване, в това число и на кристали.
Амулетът за спокоен сън включва камъните:
селенит, меден калцит, лунен камък, планински кристал, халит
Достатъчно е да ги оставите под струята на водата и те се пречистват. Но има и изключение – кристалите селенит и кианит. Поставени до други, те също изпиват неприятната им сила, само че това, което е най-впечатляващо – имат свойството да се самопочистват, т.е. тях няма потребност да ги миете.
- Кои минерали имат най-силни защитни свойства?
- Изключително мощен камък е турмалинът, черният по-специално, само че не всеки го устоя за дълго време. Хубав е, само че в случай че се употребява за малко време. И по никакъв начин не е целесъобразно да се спи с него. За нас е доста значима противоположната връзка с хората. И всички споделят, че не могат дълго време да работят с турмалин. След първичното утешение им става тежко и не могат да спят...
- А какво е лечебното деяние на минералите?
- Мога да ви опиша за случай от работата си, обвързван с кехлибара. За него от древността се знае, че повлиява благотворно при болестта гуша. Когато още бяхме на сергията при храма „ Св. Александър Невски “, пристигна при нас една разтревожена дама, която показа, че є следва интервенция и търсеше кехлибарена огърлица. Предложих є едно, обясних, че е същинско, балтийско, да не се тормози, тъй като по магазините всеобщо продават пластмасарийки. Взе го и си го постави върху полото. Казах є: „ Не! Слагате го на кожата. И по опция спите с него “. Подбрахме го да е късичко, да пада тъкмо върху щитовидната жлеза.
След към три месеца, в един прекрасен летен ден, стопира кола пред сергията, слиза жена и ми споделя: „ Здравейте! Вие несъмнено не ме помните? “. Отговарям: „ Извинявайте, но тука минава толкоз народ... “. „ Аз съм дамата с кехлибара. “ И като почна да вади с мъжа си дарове от колата – каквото могли, взели. А тя – щастлива, оправила се. Показа ми епикриза. След 3 месеца няма и диря от заболяването.
Руслан Александров и Павел Михайлов
После разбрах, че кехлибарът има в структурата си химически откъслечен йод. Кожата, нали има поглъщателна дарба, и си дърпа от огърлицата по малко от този йод, който в действителност се предписва за пиянство при гуша... Но евентуално има и нещо друго, едва ли е единствено йодът. Почти всеки по-известен минерал лекува нещо или оказва помощ за друго.
От Лидия Старикова, с която преди време работехме, тя има книга за минералите, съм научил за карнеола. Идваха при нас девойки с тежка бременност, а най-подходящият камък за това е той. Имал съм след това противоположна връзка от майките – и леко протичане на бременността, и леко раждане. Просто би трябвало дамата да е непрекъснато с тях, дали като гривна, или под друга форма. Не знам по какъв начин работи... Ето го, гальовен камък, огнен, дава живот, има позитивна сила...
Малахит
- Влияе ли формата на минерала върху проявата на неговите свойства?
- О, да. Много мощно лъчение има от пирамидите, направени от минерали, незабавно обръщат силата. Те постоянно се употребяват в кристалолечението и езотериката. Но има нещо, което малко хора са чували – пирамидата би трябвало да бъде ориентирана с ъглите си в четирите направления на света. Много е значимо по какъв начин ще се разположи, не е просто да си сложиш пирамида в дома си. И несъмнено, е доста значимо да е оразмерена по отношение на Питагоровата теорема. Говорим за пирамидите с квадратна основа. Тези с триъгълна (тетраедър) са необикновен случай – те са за контактьори, за връзка с други светове. Но като цяло пирамидата е доста мощна геометрична форма, изключително когато е от същински минерал.
- За какво друго се употребяват кристалите съгласно езотериката?
- Наскоро ми хрумна да създадем амулети за разнообразни случаи. Съобразихме ги с вярванията на народите – и от Латинска Америка, където са доста мощни във връзка с кристалолечението (знаете, там са правели хирургически интервенции, включително трепанации, със скалпел от обсидиан), и от Китай и Тибет, докъдето постоянно пътуваме и сме наясно с техните вярвания за минералите. Проучихме кои камъни си пасват за дадения тип отбрана или потребност и ги събрахме в тези торбички. Носиш си ги в чантата, в джоба, в колата... Не са тежки, не са скъпи. И дръзвам да кажа, че тези амулети са измежду най-успешните ни произведения. В една торбичка има пет камъчета, разказани са, с всевъзможни приложения – в случай че ви следва изпит и би трябвало да се концентрирайте и запомняте по-лесно; за намиране на сродна душа; за привличане на пари и благосъстояние; за ново начало; за пътуване; за жизнерадост; за лека бременност; срещу нервно напрежение; защо ли не...
Огнен опал
Кой камък е същински?
И защото не всеки има дългогодишния опит на Руслан и Павел, които с един взор могат да преценяват дали минералът е същински, или менте, с цел да не останете излъгани от нечестни търговци по сергии и магазини, ето защо е добре да внимавате, когато избирате кристали:Много ярките, неестествени за природата цветове – да вземем за пример крещящо цикламено, виолетово, синьо, зелено не са нормални. Въпреки че се намират същински минерали с ярки цветове, те са извънредно редки, доста скъпи и е малко евентуално някой търговец да ги извади просто по този начин за обмен. В природата цветовете нормално са по-убити и меки, доминират кафявото, сивото. Естествен бял ахат и изкуствено оцветени в цикламено и синьо камъни
Тежестта е другото мерило, защото най-честите фалшификати, направени от пластмаса и оптични нишки, са осезаемо по-леки. Усетете минерала в ръката си и се доверете на вътрешното си възприятие – допустимо ли един натурален естествен камък в дадения размер да тежи толкоз малко? Изключение прави кехлибарът, който е естествена смола и поначало е лек.Хубавото и евтиното не седят на една етажерка – цената е може би най-значимото мерило, в случай че не попаднете на извънредно безочлив търговец, който предлага фалшификати на цената на същински минерали. Например едно необработено парче кехлибар със запечатана в себе си дървесна кора коства към 230 лева И защото приказваме за естествени естествени камъни, напълно редно е да имат някакви недостатъци – пукнатини, мътнини. При създаваните изкуствено минерали това се заобикаля, там се търси безукорен търговски тип, с цел да се продаде. Но пък при тях нормално се открива един издайнически белег – останало мехурче от отливането.
Синтетичен опалит (вляво) и същински опал
Внимавайте с имената. Ако питате за опал, а ви предложат опалит или пък търсите тюркоаз, а ви кажат: „ Да, да, имаме тюркиз “, не купувайте. Опалитът наподобява прелестно, само че е синтетика. Кръстен е по този начин, тъй като пресъздава образа на благородния минерал опал и надлежно е предопределен за тези, които желаят искра, само че нямат опция да си разрешат същинския камък. Тюркизът пък се получава, откакто необятно публикуваният хаолит се накисне в наследник камък. Разсъдете сами дали при цена на тюркоаза 2 евро на грам гривничка от 50 грама може да коства 18 лева? И сравнете с малко медальонче с натурален тюркоаз, с лек сребърен обков, чиято цена е 56 лева Кехлибарът също е елементарен за подражаване. Но има сигурен метод за инспекция – с огън. Нагрявате го за малко със запалка от разстояние и го поднасяте към носа си. Ако мирише на бакелит, значи е пластмаса. Тъй като кехлибарът е смола от иглолистни дървета, ще замирише на бор.
Тюркизът (по средата) се създава от естествения минерал хаолит (вляво), който се накисва в наследник камък, с цел да наподоби същински тюркоаз (вдясно).
Малко по-трудна за схващане отличителна линия е отблясъкът на камъните – за естествените е нормален така наречен резултат на лабрадоризация и опалесценция. При същинския лунен камък да вземем за пример се вижда седефена бляскавост и бистрота. При изкуствените има прекомерно натрапчиво искрене. Разбира се, най-сигурният метод да се сдобиете с хубав минерал е да се доверите на тестван почтен и движимост експерт.
Контакти:
0877 535 901, 0895 680 875, 0895 680 [email protected]сайт
facebookМагазин, офис и склад на едро: гр. София, ул. „ Коста Лулчев “ № 25 (в постройката на „ Електроника “)Магазин: гр. Банско, ул. „ Пирин “ №48
Магазин: к.к. Боровец, хотел „ Рила “
За да ползвате 7% отстъпка при извършване на покупки в магазините на „ М и А Минералс рейнбоу “, кажете на място кода, който ще получите след осъществяването на абонамента.
Статията е оповестена в бр. 8/2023 година на Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ