За кучетата хората са нещо като център на тяхната вселена.

За кучетата хората са нещо като център на тяхната галактика. Целият им свят е построен и се върти към това кого считат за собствен собственик. Тяхната преданост към този човек е просто оттатък границите и вярата им в него е непоклатима.

Маргарита Суарес живеела в мексиканския град Мерида и била известна с огромното си и положително сърце. Тя постоянно хранела бездомни котки и кучета. И броят на тези животни бил десетки.

През живота си тя била известна с добротата си към всевъзможни животни и всяка заран хранела бездомните кучета и котки, които се появявали пред дома й.

За нея се знаело и че вземала торба с храна със себе си, когато излизала, с цел да може да оказва помощ и на други бездомни животни, които срещне.

За страдание Маргарита ненадейно напуснала нашия свят, оставяйки да скърбят доста хора, които й били доста скъпи, както и нейните обичани бездомни кучета.

Членовете на фамилията били изумени, когато кучетата ненадейно се появили в погребалния салон, където се съхранявало тялото на Маргарита.

Служителите в погребалния дом отрекли да познават животните и споделили, че в никакъв случай преди не са ги виждали.

Осъзнавайки, че животните са пристигнали да почетат Маргарита, хората разрешили на кучетата да влязат и те легнали спокойно на пода до ковчега на дамата. Те като че ли скърбели дружно с всички присъстващи.

В деня на погребението кучетата даже образували върволица зад катафалката и по-късно се върнали в погребалния дом.

Те си тръгнали едвам когато тялото на Маргарита било квалифицирано за кремация.

„ Те продължаваха да лаят и да махат с опашки. Изглежда, че желаеха да кажат последно довиждане на тази добра душа “, споделя дъщерята на Маргарита Патриция.

Дори птичките дохвърчали да се сбогуват с тази, която била по този начин добра с тях.

Животните в никакъв случай не не помнят добротата!