Хибридна война или Цивилизационна промяна
За спора сред Русия и Украйна са изказани хиляди спорни отзиви. Общото при всички тези оценки е тяхната едностранност, която се дефинира от дъното на кладенеца, от който се следят събитията и сивото вещество под шапката на коментиращия За Русия това е специфична военна интервенция, за политиците – пълномащабна война, за икономистите – хибридна война, за геополитиците война сред Русия и Съединени американски щати и така нататък
Това което липсва във всички тези оценки е общата картина, която може да се показа единствено от обществената философия. За разлика от всички частни гледни точки учредени на избрана идеология, обществената философия преглежда обществото като жив организъм или като самоорганизираща се система. С други думи тя преглежда настоящите събития като част от обществената еволюция или като резултат от взаимоотношението сред обществените закони и субективният фактор. Тази специфичност обрисува напълно друга картина и постанова нуждата ясно да се разграничи
„ геополитика” от „ цивилизационни промени”.
Геополитиката е артикул на субективният фактор и в частност – на механизмът за взимане на решение, който за в този момент се свежда до избрана идеология за ръководство на обществото. Цивилизационните промени се резултат от действието на справедливи законите на публичното развиване, които като предписание не се познават от геополитиците и не се регистрират от ръководещият хайлайф. Геополитиката отразява следените процеси във забележимата част на айсберга, а цивилизационните промени се зараждат и развиват в невидимата част. Цивилизационните преходи са качествени промени настъпващи в следствие от растежа на познанието и продължителни количествени натрупвания. Този развой усложнява организацията на обществото като го трансформира в сложна система или такава с хиляди релативно независими подсистеми. В резултат на тези промени човечеството е минало през три качествено разнообразни столетия: Античен свят, феодализъм и капитализъм.
В началото на 20ти век се появиха и три изкуствено основани социално-инженерни планове с искания за обединения: комунизъм, фашизъм и финансизъм, който се самоопределя като финансов или демократичен капитализъм. Между естествените и изкуствено основаните обединения има кардинална разлика. Тя се заключава в това, че еволюционните обединения са самоорганизиращи се системи движени от справедливи закони, а комунизмът и нацизма бяха ръководени от политически партии върху основата на избрана идеологическа основа. Финансизмът съставлява трансформация на индустриалният капитализъм, чрез замяна на саморегулиращите механизми с решения на финансовият хайлайф, при което естествената групировка (индустриален капитализъм) се трансформира в социално-инженерен план. За задачата се употребяват парите без златно покритие, чрез които се манипулира финансовата система, стопанската система и обществото като цяло. Тази невидима гражданска война беше осъществена банкерите, преди към 100 години със основаването на федералният запас.
Финансизмът е цялостно отричане на капитализма, въпреки че политиците и икономистите към момента не го схващат. Това е социално-инженерен план, сходен на фашизма и комунизма, с тази разлика, че е неведнъж по-разрушителен за обществото. И трите социално-инженерни планове мечтаеха за международно владичество. Нацистите пропагандираха своя Хилядолетен райх, болшевиките – Световна гражданска война, а финансизма – Нов международен ред. През втората половина на 20ти век историята постави завършек на тези илюзии. Втората международна война завърши с Хилядолетен райх, Студената война – със Световната гражданска война, а през днешния ден при започване на 21ви век сме очевидци на мъката и неизбежният завършек на прословутият Нов международен ред. Това, което следим през днешния ден е разпада на тази заблуда.
Разликата сред геополитика и цивилизационни промени, дефинира разликата сред два вида войни. Условно можем да ги определим като „ конвенционални” и „ екзистенциални”. През историята са водени хиляди стандартни войни и единствено няколко екзистенциални. При стандартните войни борбата е за запаси: плебеи, земя и естествени благосъстояния. Те се стартират от ръководещите и изхода зависи от по-силният. Това са политически или геополитически войни. Екзистенциалните войни се водят за промяна на системата и ръководещият хайлайф . По този метод патрициите се сменят от „ родените да управляват” феодални аристократи, а те от комунистическата номенклатура, нацистката партокрация и днешният корпоративен и финансов хайлайф. Тези исторически събития се дефинират като цивилизационни промени.
Екзистенциалните конфликти са развой на самоорганизацията на системата и определяща роля имат обществените закони. Ролята на субективният фактор е редуциран до най-малко, а цената заплатена от човечеството е извънредно висока. Това се постанова от обстоятелството, че угрижен са своята власт и привилегии, ръководещите елити вземат решения в отбрана на свийте ползи, а не на обществото като цяло. От друга страна с повишаване комплексността на обществото, некомпетентността на ръководещите нараства и на несъмнено равнище от развиването то става несъответстващо. Това постанова обективният фактор от време на време да предизвика цивилизационни промени и сменя формата за ръководство и ръководещите елити обратно на техните илюзии и стремежи, с такива съответни на постигнатото развиване. Тази точка в развиването се дефинира като бифуркация и значи необратимост на процесите. Пример от близката история за екзистенциален конфликт е Първата международна война. От геополитическа позиция това е конфликт сред четири империи, а от екзистенциална – това е конфликт сред тези империи и законите на обществената еволюция. Крайният резултат е премахването на безнадеждно остарялата монархическа форма за ръководство на едно към този момент съвременно общество. В геополитически проект Втората международна война е идеологически конфликт сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики или сред фашизма и комунизма. От екзистенциална позиция това е конфликт нагледно казано сред нацисткият Хилядолетен райх и болшевишката Световна гражданска война.
Днес светът се ръководи от „ забогатели с цел да управляват” олигарси, загрижени за своето владичество. Те включват няколко десетки трилионери. Това са банкерите, които трансфораха индустриалният капитализъм във социално-инженерен план и към 2000 самосъздали се милиардери, които употребяват парите си с цел да запазят статуквото. Това се реализира чрез операция на финансовата система, стопанската система и обществото ката цяло. Този механизъм се основава на лакомия, нарцисизъм и двуличие и се дефинира като задкулисие или дълбока страна . Той е цялостно отричане на демокрацията, свободният пазар, моралните полезности като и идеала за независимост, тъждество и приятелство. Некомпетентността на този хайлайф се дефинира от техният нрав, който е изостанал безнадеждно от равнището в актуалното развиване на обществото. През последните години тази непросветеност породи една дузина световни проблеми и през днешния ден се трансформира некомпетентност, което поражда екзистенциален проблем – изправя човечеството пред опция за самоизтребление . Очевидно е, че олигархията не може да решат проблемите, които сама е основала, тъй като те са разследване точно от тяхната непросветеност, лакомия и нарцисизъм. Некомпетентността на „ забогателият с цел да управлява” хайлайф намира израз в голям брой систематични неверни оценки и решения . Системните неточности не се позволяват от нелепост или липса на информация. Те произтичат от манталитета на ръководещите, който е изостанал от развиването на обществото и прави оценка събитията от позиция на остаряла идеология и своите ползи, а не тези на обществото като цяло. Като илюстрация ще посоча единствено няколко по-съществени систематични неточности.
Днес в геополитиката господства разбирането на Зб. Бжежински за света като голяма шахматна дъска където страните мерят сили, а Съединени американски щати постанова своя императив на всички останали формирайки един еднополюсен модел. Според Бжежински този факт е потвърден от международната история и не предстои на подозрение. Истината обаче е, че шахматната метафора се отнася единствено до времето на количествен растеж на познанието и развиване на обществото, което в действителност е нескончаем развой, само че при качествените промени тази причинност не важи, тъй като се правят цивилизационни промени, сменят се механизма за ръководство и самият хайлайф, наред с доста други. Казано с шахматната терминология при тези преходи се стартира нова пария шах, сменят се играчите, даже и разпоредбите на играта . Това се прави от невидимата ръка на обществената еволюция, която реорганизира системата, привеждайки я в сходства с постигнатото равнище на развиване. В тези преходи ролята на субективният фактор е редуциран до най-малко, тъй като всички играчи са по-големи или по-малки фигурки в тази невидима ръка, които единствено си фантазират, че се борят един с различен. За краткост ще илюстрирам този развой със събитие от близката история. След убийството на Франц Фердинанд, Франц Йосиф I взема решение да стартира една „ дребна балканска война” с цел да накаже Сърбия. Но събитията протичат по напълно непредвиден от него път. „ Малката балканска война” бързо прераства в европейска и международна, вследствие на която Хабсбургската династия, четири международни империи и дузина монархии изчезват от картата на света, дружно с ръководещите ги елити. По този метод престарялата монархическа форма за ръководство е сменена с друга по-адекватна към новите действителности. Тук по-силна е невидимата ръка на обществената еволюция , което не се регистрира от метафората на Бжежински. Геополитическата метафора за шахматната дъска, която към момента управлява мислите на световният хайлайф е не просто неточност в изискванията на преход, само че и доста рискова заблуда, тъй като потиква към потреблението на мощ и евентуална опция от самоизтребление.
Друга сходна неточност е вярата, че парите могат да ръководят света . Истината е, че парите са доста по-ефективен лост спрямо идеологиите, тъй като управляват ресурсите. Те обаче не ръководят , а манипулират обществото чрез операция на финансовите пазари и стопанската система. Има кардинална разлика сред ръководство и операция. Управлението усъвършенства системата, а операцията трансферира по-голямата част от създаденият артикул в ръцете на доста дребна група олигарси. В кратковременен проект резултатът е изумителен. Това е светът, в който живеем през днешния ден: обществено неравноправие, световни и екзистенциални проблеми, безпорядък и неустановеност, а в дълготраен проект тласка човечеството към самоизтребление. Според Часовникът на атомните физици през 2021 година, от Апокалипсиса ни разделят единствено 100 секунди, а през днешния ден евентуално е под минута.
Биологичната еволюция се свежда до два фактора: развиване на типовете и тяхното оцеляване. Аналог на тези фактори в обществената еволюция са съзнанието и морала . Съзнанието развива обществото, а морала обезпечава неговото оцеляване. Моралът е имунната система на човечеството. В устрема си да управлява всеобщото схващане, през последните десетилетия ръководещите целеустремено унищожават обичайните полезности заложени от международните религии като познатите от Старият завет Десет божи заповеди, Християнските религия, вяра и обич до светският блян за независимост тъждество и приятелство и ги подменят с неуместни хрумвания, налагайки лакомия, нарцисизъм, двуличие, дженърска идеология за обществен пол и доста други псевдо полезности, без да схващат, че по този метод обществото се лишава от имунната си система и се обрича на гибел.
В устрема си да увековечат своята власт през последните десетилетия свръх богатите от задкулисието настойчиво пропагандират един Нов международен ред , основан на цялостен надзор върху обособената персона. Подобна система е неуместна по план, тъй като опонира на естествените закони. С развиването си както биологичната по този начин и обществената еволюция образуват свръхсложни или сложни системи като живи организми, екосистеми и човешкият мозък, които могат да съществуват единствено като мрежа . Изграждането на йерархически проведен Нов международен ред е цялостно отричане на този постепенен ход и затова е неосъществим. Опита да се построи НСР може да докара само до самоизтребление на човечеството. Последиците от към момента неотшумялата зараза и нулирането разказано от К. Шваб единствено удостоверяват глупостта на тези проекти.
Може да се изброят още десетки систематични неточности доказващи неадекватността на ръководещото задкулисие като: районни спорове, цветни революции, препрограмиране на обществото, стопански наказания и доста други, само че ще посоча единствено още една заради директната й връзка с следеният спор. Става въпрос за оценката на разпадането на Съветският съюз в края на Студената война. От геополитическа позиция то беше несъмнено като победа на Запада. От позиция на систематичният метод и обществената философия тази оценка е прекомерно прибързана и даже неправилна. Разпадането на Съветският съюз е резултат от повишаването на вътрешни несъгласия и некомпетентността на ръководещата номенклатура. Този колапс беше неминуем и щеше да стане със или без помощта на Запада. Така както и ръководещият през днешния ден финансов хайлайф неизбежно ще се срине със или без присъединяване на Русия, тъй като това са цивилизационни промени в промяната на системата и ръководещият хайлайф, при който субективният фактор и геополитиката са без изключително значение.
Геополитическите оценки на спора сред Русия и Украйна са прекомерно повърхностни и подвеждащи. Той наподобява като геополитически конфликт сред Русия и Съединени американски щати, тъй като това са процеси протичащи във забележимата част на айсберга. Дори и техните управленията имат вяра в това. В реалност това е цивилизационна смяна или конфликт сред обективният и субективният фактор. С други думи и Русия и Съединени американски щати са единствено оръдия в ръцете на обективният фактор. Това е екзистенциална война сред пропагандираният Нов международен ред и обществената еволюция, тъй като този модел опонира на нейните закони. Тази война ще докара до промяна на механизма за ръководство и самият финансовият хайлайф или човечеството ще загине.
При разбора на цивилизационният метод, обществената философия включва геополитиката, която се свежда до хиляди спорни персонални отзиви, водещи до комплициране, само че се концентрира върху особеностите на преходните интервали и закономерностите, които се повтарят тъй като са резултат от обективните закони . Следователно, от позиция на обществото разбирано като самоорганизираща се система или жив организъм, това не е война сред Русия и Украйна, не война сред Русия и Съединени американски щати или НАТО както допускат някои анализатори и самите воюващи. Това е спор подбуден от цивилизационна смяна . Изходът е явен тъй като тази война протича по сюжета на Първата международна война. Малка военна интервенция прераства в световен спор сред обрисувалите се полюси и ще завърши с разпад на последният социално-инженерен план – финансизма, промяната на неговият хайлайф и опустошителни последствия за човечеството и планетата, сходно на монархията преди един век.
В този случай ролята на субективният фактор в лицето на Путин, Байдън, НАТО, корумпираният хайлайф на Европейски Съюз, даже на задкулисието, да не приказваме за служители и бюрократи, политически марионетки, професори и публицисти, деликатно подбрани по незначителност и пръснати като метастази по интернационалните институции, НПО-та, национални държавни управления и медии, имат зависещ темперамент пред лицето на протичащата цивилизационна смяна. Пропагандата, която има голямо значение при стандартните войни, няма изключително значение при цивилизационните преходи, тъй като ролята на субективният фактор и всеобщото схващане е лимитирано. Тя не оказа помощ нито на нацизма нито на комунизма. Тази смяна в латентна форма стартира с разпада на Съветският съюз, а с войната в Украйна се актуализира. През този интервал протекоха доста събития. НАТО се разшири до границите на Русия, а тя се възвърне след претърпяния колапс; светът претърпя зараза с шест милиона жертви и стопански сътресения; усърдно беше квалифициран беше и проект Б.
Понеже резултатите от епидемията и плануваното нулиране разказано с цинична искреност от К. Шваб не сработиха се наложи да се премине към проект Б. По замисъла на този проект Украйна влиза в нежеланата ролята на жертвено агне, живота, на което ще бъде принесен в името на „ свободната демократична общност”. В устрема си да отбрани своята сигурност, Русия ще бъде принудена да влезе в ролята на „ агресор”. По този метод войната започваща като военна интервенция прераства в пълномащабна хибридна война. Тази война е обречена на перманентна ескалация с краткотрайни примирия, тъй като при тези преходи процесите протичат под формата на саморегулация на системата, субективният фактор има второстепенна роля и воюващите страни не могат да възнамеряват дейностите си, което постанова непрекъснати промени. Наивно е да се позволява, че при тази ескалация „ здравият разум” ще надделее и нуклеарна война може да бъде избегната. Напротив, потреблението на оръжие за всеобщо проваляне към този момент беше употребявано през последните две години с шест милиона жертви и колосални материални загуби. Няма никаква вяра, че нуклеарна война или даже други по-мощни оръжия няма да бъдат употребявани. Ако Третата сетовна война към този момент е почнала с бактериологична война, тя неизбежно ще продължи с нуклеарна, тъй като това е екзистенциален спор.
Конфликтът Русия – Украйна е началото на цивилизационна смяна при която невидимата ръка на обществената еволюция следва да изтрие от лицето на света последната заблуда на финансовият хайлайф – Новият международен ред. Изхода на тази смяна е обективно съдбоносен и потвърден от историята на тези преходи. Някои промени към този момент са забележими. Еднополярният модел се разпада и се заменя с многополярен. Правилата на играта се трансформират, въпреки че към момента не се осъзнават и одобряват. Формата на ръководство наложени от финансовият хайлайф и самият той са обречени, тъй като изходът не зависи от оръжията, а от обективният фактор . Оръжията дефинират единствено цената, която човечеството следва да заплати за безумието на ръководещият хайлайф. Характерното за екзистенциалните войните и преходните интервали е, че изхода се дефинира от обективният фактор, а цената е доста огромна. През Първата международна война за починали към 19 млн, през Втората – сред 70-85 млн., а при тази война може да се чака от стотици милиони жертви до самоизтребление на човечеството. Елитите от двете страни си фантазират, че се бият един против различен, а в реалност те са изправени пред справедлив развой на саморегулация. Това е разпад на финамсизма или механизма за ръководство от последните 50 години. По тази причина следените събития са единствено интродукция от опера с доста дейности, краят на който сигурно ще бъде алтернативата –
самоизтребление на човечеството или ц ивилизационна смяна.
Изхождайки от тоталното опълчване и невижданата агитация самоунищожението наподобява доста по-вероятно. Тази наложителност се дефинира от няколко фактора. 1. Според експертите наличният нуклеарен боеприпас е в положение да унищожи живота на планетата 20 пъти. Да оставим настрани обстоятелството, че производството на такова количество е чисто безумие; по-важна е илюзията, че то няма да се употребява, тъй като „ разсъдъка ще надделее”. Използването на това оръжие не се дефинира от логиката и разсъдъка, а от основаната обстановка и манталитета на дребна група вземащи решения от обреченият от историята хайлайф. Те неизбежно ще повторят грешката на Франц Йосиф, тъй като сходно на него имат вяра, че са избраници на бога и, че един местен нуклеарен удар ще вразуми съперника, след което ще настъпи Апокалипсиса. Щом тези оръжия са създадени и в наличност, в екзистенциална обстановка те неизбежно ще бъдат употребявани. 2. Многополюсният модел е геополитическа действителност, само че не е решение за оцеляването, тъй като тези полюси припомнят международните империи и неизбежно един ден ще се сблъскат по сюжетът на Първата международна война със същите съдбовни за тях последствия. 3. Според един обществен закон, с развиването на науката и технологиите съразмерно се усилва и уязвимостта на човечеството. Всяко научно достижение открива благоприятни условия за основаването на ново потомство оръжия за всеобщо заличаване основано на биотехнологии, роботизация, ИИ, нанотехнологии. Ужасяващо е даже единствено да си представим нанотероризъм или пълномащабна война с потреблението на такива оръжия, които по опустошителност надалеч надвишават днешното нуклеарно, биологично и химическо оръжие. Тази мрачна вероятност постанова песимистичният извод, че човешкият разсъдък, който е артикул на биологичната еволюция в процеса на развиването си е достигнал до равнище на несъответственост с нейните закони . Може да се окаже, че за природата разсъдъка е отрицателна разновидност и човечеството да изчезне сходно на хиляди други типове, заради неспособност да се приспособява към измененията налагани от шеметното развиване на науката и технологиите и целенасоченото заличаване на морала. С други думи алчността, егоизма и лицемерието на финансовият хайлайф се оказват по-силни еволюционни фактори от самият разсъдък.
Възниква въпроса – в случай че човечеството въпреки всичко оцелее, то какво ще бъде бъдещото общество? Отговорът е доста елементарен за схващане и голямо предизвикателство за реализация. Човечеството е сложна система. Природата е основала такива системи като живи организми, екосистеми и човешкият мозък. Логично е, обществото да се провежда следвайки правилата заложени от биологичната еволюция в основаните от нея сложни системи. Независимо от дребната възможност това да стане в обозримо бъдеще, потребно е да се разясни в резюме. Характерното за екосистемите е, че те обменят минерали и сила. Ефективността на екосистемите клони към 100%. За съпоставяне с тях успеваемостта обществото е в рамките на парна машина. Причината за това е производството на оръжия, перманентните войни, които унищожават ресурсите, корупцията, която в международен мащаб възлиза на 3,6 трилиона $ и доста други сходни безумия произлизащи от алчността, егоизма и неадекватността на ръководещите. За да оцелее и се реализира цивилизационна смяна е належащо обществото да се реорганизира и увеличи успеваемостта в потреблението и обмяната на ресурсите и силата до равнището на екосистемите. На процедура това значи тотално унищожаване на оръжия, войни, корупция и всичко останало снижаващо успеваемостта във действието на обществото. Натрупаното благосъстояние да се трансформира във публични фондове за създаване на световна инфраструктура, световни и галактически планове, обучение и опазване на здравето, а естествените благосъстояния да станат общочовешка благосъстоятелност. Тази метаморфоза ще освободи запаси за изхранване на двойно по-голямо население. Това общество е проведено като мрежа от самоуправляващи се общности и действа сходно жив организъм или екосистема, ръководено от механизъм симулиращ когнитивните функционалности на човешкият мозък и общоприети универсални морални полезности. От позициите на днешният нрав и геополитика това несъмнено звучи неуместно. Също толкоз неуместно колкото описанието на гражданското общество и капитализма би изглеждало на хората през междинните епохи. Някой снизходително може да го дефинира като химера, само че тази организация е реализирана от природата, затова по принцип те е допустима. Проблемът е, че тая възможност е доста под 1% и се дължи на щастлива случайност , която участва в процеса на развиването. Теоретически може да се допусне, че в случай че се образува критическа маса от към 10% от интелектуалният хайлайф, която да осъзнае заплахата от самоизтребление може да се появи публично съзнание , което да осъществя цивилизационният преход. Това хипотетично общество може да се дефинира като колаборативно.*
В края на тази война от геополитическа позиция Русия може да наподобява победител сходно на Запада в края на Студената война, тъй като за разлика от Съединени американски щати тя се е освободила от илюзиите на своите болшевики и не може да одобри други илюзии. Истинският победител при екзистенциални конфликти е обществената еволюция, унищожавайки социално-инженерните планове и техните елити. Войната ще се води до краха на „ забогателите с цел да управляват” банкери и олигарси, сходно на краха на „ родените да управляват”, педи 100 години. Най-добре би било, въпреки че за в този момент са няма никакви признаци за това, финансовият хайлайф и задкулисието да осъзнаят това, което и в този момент е ясно – човечеството не е компания и не може да се ръководи от предприемачи чрез операция на финансовата система и стопанската система . Обществото е сложна система и не може да се ръководи от толкоз първичен механизъм като операция на финансовата система. Днес е видно даже за неспециалистите, че тя се разпада, само че огромният проблем остава. Това е наследството от потреблението й: световни проблеми, обществено неравноправие, неустановеност, крах в морала и промитото схващане. За решаването на тези проблеми е нужна друга експертиза, каквато те нямат. За да се ръководи нуклеарен реактор е належащо да се познават законите на физиката и в частност тези на нуклеарният синтез. За да се ръководи обществото следва да се познават законите на обществената еволюция и механизмът за ръководство да се построява върху тях. Днес има единствено един проблем и това е оцеляване на човечеството . Ако ръководещите не познават тези закони може единствено да „ взривят реактора”. Ако се откри единствено един от задкулисието задоволително образован с цел да разбере тази специфичност и я изясни на другите от шайката на олигарсите, а те го обяснят на политическите си марионетки пръснати по света, може да се появи онази щастлива случайност, за която беше упоменато нагоре. Тогава осъзнавайки своята непросветеност олигархията може да последва образеца на руската номенклатура и сама да слезе от историческата сцена. Това несъмнено ще провокира разтърсвания, само че човечеството ще оцелее. Впрочем, хвърлянето на съчки в кладата е свещена елементарност.
*Манифест на колаборативното общество https://collabocracy.files.wordpress.com/2021/08/d09cd0b0d0bdd0b8d184d0b5d181d182.pdf?fbclid=IwAR2CQbEs2vVzglvn1AlJlH74U7FVWQq4qLOwI2-Nm1MasgmxLmFhgidCPVc
Това което липсва във всички тези оценки е общата картина, която може да се показа единствено от обществената философия. За разлика от всички частни гледни точки учредени на избрана идеология, обществената философия преглежда обществото като жив организъм или като самоорганизираща се система. С други думи тя преглежда настоящите събития като част от обществената еволюция или като резултат от взаимоотношението сред обществените закони и субективният фактор. Тази специфичност обрисува напълно друга картина и постанова нуждата ясно да се разграничи
„ геополитика” от „ цивилизационни промени”.
Геополитиката е артикул на субективният фактор и в частност – на механизмът за взимане на решение, който за в този момент се свежда до избрана идеология за ръководство на обществото. Цивилизационните промени се резултат от действието на справедливи законите на публичното развиване, които като предписание не се познават от геополитиците и не се регистрират от ръководещият хайлайф. Геополитиката отразява следените процеси във забележимата част на айсберга, а цивилизационните промени се зараждат и развиват в невидимата част. Цивилизационните преходи са качествени промени настъпващи в следствие от растежа на познанието и продължителни количествени натрупвания. Този развой усложнява организацията на обществото като го трансформира в сложна система или такава с хиляди релативно независими подсистеми. В резултат на тези промени човечеството е минало през три качествено разнообразни столетия: Античен свят, феодализъм и капитализъм.
В началото на 20ти век се появиха и три изкуствено основани социално-инженерни планове с искания за обединения: комунизъм, фашизъм и финансизъм, който се самоопределя като финансов или демократичен капитализъм. Между естествените и изкуствено основаните обединения има кардинална разлика. Тя се заключава в това, че еволюционните обединения са самоорганизиращи се системи движени от справедливи закони, а комунизмът и нацизма бяха ръководени от политически партии върху основата на избрана идеологическа основа. Финансизмът съставлява трансформация на индустриалният капитализъм, чрез замяна на саморегулиращите механизми с решения на финансовият хайлайф, при което естествената групировка (индустриален капитализъм) се трансформира в социално-инженерен план. За задачата се употребяват парите без златно покритие, чрез които се манипулира финансовата система, стопанската система и обществото като цяло. Тази невидима гражданска война беше осъществена банкерите, преди към 100 години със основаването на федералният запас.
Финансизмът е цялостно отричане на капитализма, въпреки че политиците и икономистите към момента не го схващат. Това е социално-инженерен план, сходен на фашизма и комунизма, с тази разлика, че е неведнъж по-разрушителен за обществото. И трите социално-инженерни планове мечтаеха за международно владичество. Нацистите пропагандираха своя Хилядолетен райх, болшевиките – Световна гражданска война, а финансизма – Нов международен ред. През втората половина на 20ти век историята постави завършек на тези илюзии. Втората международна война завърши с Хилядолетен райх, Студената война – със Световната гражданска война, а през днешния ден при започване на 21ви век сме очевидци на мъката и неизбежният завършек на прословутият Нов международен ред. Това, което следим през днешния ден е разпада на тази заблуда.
Разликата сред геополитика и цивилизационни промени, дефинира разликата сред два вида войни. Условно можем да ги определим като „ конвенционални” и „ екзистенциални”. През историята са водени хиляди стандартни войни и единствено няколко екзистенциални. При стандартните войни борбата е за запаси: плебеи, земя и естествени благосъстояния. Те се стартират от ръководещите и изхода зависи от по-силният. Това са политически или геополитически войни. Екзистенциалните войни се водят за промяна на системата и ръководещият хайлайф . По този метод патрициите се сменят от „ родените да управляват” феодални аристократи, а те от комунистическата номенклатура, нацистката партокрация и днешният корпоративен и финансов хайлайф. Тези исторически събития се дефинират като цивилизационни промени.
Екзистенциалните конфликти са развой на самоорганизацията на системата и определяща роля имат обществените закони. Ролята на субективният фактор е редуциран до най-малко, а цената заплатена от човечеството е извънредно висока. Това се постанова от обстоятелството, че угрижен са своята власт и привилегии, ръководещите елити вземат решения в отбрана на свийте ползи, а не на обществото като цяло. От друга страна с повишаване комплексността на обществото, некомпетентността на ръководещите нараства и на несъмнено равнище от развиването то става несъответстващо. Това постанова обективният фактор от време на време да предизвика цивилизационни промени и сменя формата за ръководство и ръководещите елити обратно на техните илюзии и стремежи, с такива съответни на постигнатото развиване. Тази точка в развиването се дефинира като бифуркация и значи необратимост на процесите. Пример от близката история за екзистенциален конфликт е Първата международна война. От геополитическа позиция това е конфликт сред четири империи, а от екзистенциална – това е конфликт сред тези империи и законите на обществената еволюция. Крайният резултат е премахването на безнадеждно остарялата монархическа форма за ръководство на едно към този момент съвременно общество. В геополитически проект Втората международна война е идеологически конфликт сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики или сред фашизма и комунизма. От екзистенциална позиция това е конфликт нагледно казано сред нацисткият Хилядолетен райх и болшевишката Световна гражданска война.
Днес светът се ръководи от „ забогатели с цел да управляват” олигарси, загрижени за своето владичество. Те включват няколко десетки трилионери. Това са банкерите, които трансфораха индустриалният капитализъм във социално-инженерен план и към 2000 самосъздали се милиардери, които употребяват парите си с цел да запазят статуквото. Това се реализира чрез операция на финансовата система, стопанската система и обществото ката цяло. Този механизъм се основава на лакомия, нарцисизъм и двуличие и се дефинира като задкулисие или дълбока страна . Той е цялостно отричане на демокрацията, свободният пазар, моралните полезности като и идеала за независимост, тъждество и приятелство. Некомпетентността на този хайлайф се дефинира от техният нрав, който е изостанал безнадеждно от равнището в актуалното развиване на обществото. През последните години тази непросветеност породи една дузина световни проблеми и през днешния ден се трансформира некомпетентност, което поражда екзистенциален проблем – изправя човечеството пред опция за самоизтребление . Очевидно е, че олигархията не може да решат проблемите, които сама е основала, тъй като те са разследване точно от тяхната непросветеност, лакомия и нарцисизъм. Некомпетентността на „ забогателият с цел да управлява” хайлайф намира израз в голям брой систематични неверни оценки и решения . Системните неточности не се позволяват от нелепост или липса на информация. Те произтичат от манталитета на ръководещите, който е изостанал от развиването на обществото и прави оценка събитията от позиция на остаряла идеология и своите ползи, а не тези на обществото като цяло. Като илюстрация ще посоча единствено няколко по-съществени систематични неточности.
Днес в геополитиката господства разбирането на Зб. Бжежински за света като голяма шахматна дъска където страните мерят сили, а Съединени американски щати постанова своя императив на всички останали формирайки един еднополюсен модел. Според Бжежински този факт е потвърден от международната история и не предстои на подозрение. Истината обаче е, че шахматната метафора се отнася единствено до времето на количествен растеж на познанието и развиване на обществото, което в действителност е нескончаем развой, само че при качествените промени тази причинност не важи, тъй като се правят цивилизационни промени, сменят се механизма за ръководство и самият хайлайф, наред с доста други. Казано с шахматната терминология при тези преходи се стартира нова пария шах, сменят се играчите, даже и разпоредбите на играта . Това се прави от невидимата ръка на обществената еволюция, която реорганизира системата, привеждайки я в сходства с постигнатото равнище на развиване. В тези преходи ролята на субективният фактор е редуциран до най-малко, тъй като всички играчи са по-големи или по-малки фигурки в тази невидима ръка, които единствено си фантазират, че се борят един с различен. За краткост ще илюстрирам този развой със събитие от близката история. След убийството на Франц Фердинанд, Франц Йосиф I взема решение да стартира една „ дребна балканска война” с цел да накаже Сърбия. Но събитията протичат по напълно непредвиден от него път. „ Малката балканска война” бързо прераства в европейска и международна, вследствие на която Хабсбургската династия, четири международни империи и дузина монархии изчезват от картата на света, дружно с ръководещите ги елити. По този метод престарялата монархическа форма за ръководство е сменена с друга по-адекватна към новите действителности. Тук по-силна е невидимата ръка на обществената еволюция , което не се регистрира от метафората на Бжежински. Геополитическата метафора за шахматната дъска, която към момента управлява мислите на световният хайлайф е не просто неточност в изискванията на преход, само че и доста рискова заблуда, тъй като потиква към потреблението на мощ и евентуална опция от самоизтребление.
Друга сходна неточност е вярата, че парите могат да ръководят света . Истината е, че парите са доста по-ефективен лост спрямо идеологиите, тъй като управляват ресурсите. Те обаче не ръководят , а манипулират обществото чрез операция на финансовите пазари и стопанската система. Има кардинална разлика сред ръководство и операция. Управлението усъвършенства системата, а операцията трансферира по-голямата част от създаденият артикул в ръцете на доста дребна група олигарси. В кратковременен проект резултатът е изумителен. Това е светът, в който живеем през днешния ден: обществено неравноправие, световни и екзистенциални проблеми, безпорядък и неустановеност, а в дълготраен проект тласка човечеството към самоизтребление. Според Часовникът на атомните физици през 2021 година, от Апокалипсиса ни разделят единствено 100 секунди, а през днешния ден евентуално е под минута.
Биологичната еволюция се свежда до два фактора: развиване на типовете и тяхното оцеляване. Аналог на тези фактори в обществената еволюция са съзнанието и морала . Съзнанието развива обществото, а морала обезпечава неговото оцеляване. Моралът е имунната система на човечеството. В устрема си да управлява всеобщото схващане, през последните десетилетия ръководещите целеустремено унищожават обичайните полезности заложени от международните религии като познатите от Старият завет Десет божи заповеди, Християнските религия, вяра и обич до светският блян за независимост тъждество и приятелство и ги подменят с неуместни хрумвания, налагайки лакомия, нарцисизъм, двуличие, дженърска идеология за обществен пол и доста други псевдо полезности, без да схващат, че по този метод обществото се лишава от имунната си система и се обрича на гибел.
В устрема си да увековечат своята власт през последните десетилетия свръх богатите от задкулисието настойчиво пропагандират един Нов международен ред , основан на цялостен надзор върху обособената персона. Подобна система е неуместна по план, тъй като опонира на естествените закони. С развиването си както биологичната по този начин и обществената еволюция образуват свръхсложни или сложни системи като живи организми, екосистеми и човешкият мозък, които могат да съществуват единствено като мрежа . Изграждането на йерархически проведен Нов международен ред е цялостно отричане на този постепенен ход и затова е неосъществим. Опита да се построи НСР може да докара само до самоизтребление на човечеството. Последиците от към момента неотшумялата зараза и нулирането разказано от К. Шваб единствено удостоверяват глупостта на тези проекти.
Може да се изброят още десетки систематични неточности доказващи неадекватността на ръководещото задкулисие като: районни спорове, цветни революции, препрограмиране на обществото, стопански наказания и доста други, само че ще посоча единствено още една заради директната й връзка с следеният спор. Става въпрос за оценката на разпадането на Съветският съюз в края на Студената война. От геополитическа позиция то беше несъмнено като победа на Запада. От позиция на систематичният метод и обществената философия тази оценка е прекомерно прибързана и даже неправилна. Разпадането на Съветският съюз е резултат от повишаването на вътрешни несъгласия и некомпетентността на ръководещата номенклатура. Този колапс беше неминуем и щеше да стане със или без помощта на Запада. Така както и ръководещият през днешния ден финансов хайлайф неизбежно ще се срине със или без присъединяване на Русия, тъй като това са цивилизационни промени в промяната на системата и ръководещият хайлайф, при който субективният фактор и геополитиката са без изключително значение.
Геополитическите оценки на спора сред Русия и Украйна са прекомерно повърхностни и подвеждащи. Той наподобява като геополитически конфликт сред Русия и Съединени американски щати, тъй като това са процеси протичащи във забележимата част на айсберга. Дори и техните управленията имат вяра в това. В реалност това е цивилизационна смяна или конфликт сред обективният и субективният фактор. С други думи и Русия и Съединени американски щати са единствено оръдия в ръцете на обективният фактор. Това е екзистенциална война сред пропагандираният Нов международен ред и обществената еволюция, тъй като този модел опонира на нейните закони. Тази война ще докара до промяна на механизма за ръководство и самият финансовият хайлайф или човечеството ще загине.
При разбора на цивилизационният метод, обществената философия включва геополитиката, която се свежда до хиляди спорни персонални отзиви, водещи до комплициране, само че се концентрира върху особеностите на преходните интервали и закономерностите, които се повтарят тъй като са резултат от обективните закони . Следователно, от позиция на обществото разбирано като самоорганизираща се система или жив организъм, това не е война сред Русия и Украйна, не война сред Русия и Съединени американски щати или НАТО както допускат някои анализатори и самите воюващи. Това е спор подбуден от цивилизационна смяна . Изходът е явен тъй като тази война протича по сюжета на Първата международна война. Малка военна интервенция прераства в световен спор сред обрисувалите се полюси и ще завърши с разпад на последният социално-инженерен план – финансизма, промяната на неговият хайлайф и опустошителни последствия за човечеството и планетата, сходно на монархията преди един век.
В този случай ролята на субективният фактор в лицето на Путин, Байдън, НАТО, корумпираният хайлайф на Европейски Съюз, даже на задкулисието, да не приказваме за служители и бюрократи, политически марионетки, професори и публицисти, деликатно подбрани по незначителност и пръснати като метастази по интернационалните институции, НПО-та, национални държавни управления и медии, имат зависещ темперамент пред лицето на протичащата цивилизационна смяна. Пропагандата, която има голямо значение при стандартните войни, няма изключително значение при цивилизационните преходи, тъй като ролята на субективният фактор и всеобщото схващане е лимитирано. Тя не оказа помощ нито на нацизма нито на комунизма. Тази смяна в латентна форма стартира с разпада на Съветският съюз, а с войната в Украйна се актуализира. През този интервал протекоха доста събития. НАТО се разшири до границите на Русия, а тя се възвърне след претърпяния колапс; светът претърпя зараза с шест милиона жертви и стопански сътресения; усърдно беше квалифициран беше и проект Б.
Понеже резултатите от епидемията и плануваното нулиране разказано с цинична искреност от К. Шваб не сработиха се наложи да се премине към проект Б. По замисъла на този проект Украйна влиза в нежеланата ролята на жертвено агне, живота, на което ще бъде принесен в името на „ свободната демократична общност”. В устрема си да отбрани своята сигурност, Русия ще бъде принудена да влезе в ролята на „ агресор”. По този метод войната започваща като военна интервенция прераства в пълномащабна хибридна война. Тази война е обречена на перманентна ескалация с краткотрайни примирия, тъй като при тези преходи процесите протичат под формата на саморегулация на системата, субективният фактор има второстепенна роля и воюващите страни не могат да възнамеряват дейностите си, което постанова непрекъснати промени. Наивно е да се позволява, че при тази ескалация „ здравият разум” ще надделее и нуклеарна война може да бъде избегната. Напротив, потреблението на оръжие за всеобщо проваляне към този момент беше употребявано през последните две години с шест милиона жертви и колосални материални загуби. Няма никаква вяра, че нуклеарна война или даже други по-мощни оръжия няма да бъдат употребявани. Ако Третата сетовна война към този момент е почнала с бактериологична война, тя неизбежно ще продължи с нуклеарна, тъй като това е екзистенциален спор.
Конфликтът Русия – Украйна е началото на цивилизационна смяна при която невидимата ръка на обществената еволюция следва да изтрие от лицето на света последната заблуда на финансовият хайлайф – Новият международен ред. Изхода на тази смяна е обективно съдбоносен и потвърден от историята на тези преходи. Някои промени към този момент са забележими. Еднополярният модел се разпада и се заменя с многополярен. Правилата на играта се трансформират, въпреки че към момента не се осъзнават и одобряват. Формата на ръководство наложени от финансовият хайлайф и самият той са обречени, тъй като изходът не зависи от оръжията, а от обективният фактор . Оръжията дефинират единствено цената, която човечеството следва да заплати за безумието на ръководещият хайлайф. Характерното за екзистенциалните войните и преходните интервали е, че изхода се дефинира от обективният фактор, а цената е доста огромна. През Първата международна война за починали към 19 млн, през Втората – сред 70-85 млн., а при тази война може да се чака от стотици милиони жертви до самоизтребление на човечеството. Елитите от двете страни си фантазират, че се бият един против различен, а в реалност те са изправени пред справедлив развой на саморегулация. Това е разпад на финамсизма или механизма за ръководство от последните 50 години. По тази причина следените събития са единствено интродукция от опера с доста дейности, краят на който сигурно ще бъде алтернативата –
самоизтребление на човечеството или ц ивилизационна смяна.
Изхождайки от тоталното опълчване и невижданата агитация самоунищожението наподобява доста по-вероятно. Тази наложителност се дефинира от няколко фактора. 1. Според експертите наличният нуклеарен боеприпас е в положение да унищожи живота на планетата 20 пъти. Да оставим настрани обстоятелството, че производството на такова количество е чисто безумие; по-важна е илюзията, че то няма да се употребява, тъй като „ разсъдъка ще надделее”. Използването на това оръжие не се дефинира от логиката и разсъдъка, а от основаната обстановка и манталитета на дребна група вземащи решения от обреченият от историята хайлайф. Те неизбежно ще повторят грешката на Франц Йосиф, тъй като сходно на него имат вяра, че са избраници на бога и, че един местен нуклеарен удар ще вразуми съперника, след което ще настъпи Апокалипсиса. Щом тези оръжия са създадени и в наличност, в екзистенциална обстановка те неизбежно ще бъдат употребявани. 2. Многополюсният модел е геополитическа действителност, само че не е решение за оцеляването, тъй като тези полюси припомнят международните империи и неизбежно един ден ще се сблъскат по сюжетът на Първата международна война със същите съдбовни за тях последствия. 3. Според един обществен закон, с развиването на науката и технологиите съразмерно се усилва и уязвимостта на човечеството. Всяко научно достижение открива благоприятни условия за основаването на ново потомство оръжия за всеобщо заличаване основано на биотехнологии, роботизация, ИИ, нанотехнологии. Ужасяващо е даже единствено да си представим нанотероризъм или пълномащабна война с потреблението на такива оръжия, които по опустошителност надалеч надвишават днешното нуклеарно, биологично и химическо оръжие. Тази мрачна вероятност постанова песимистичният извод, че човешкият разсъдък, който е артикул на биологичната еволюция в процеса на развиването си е достигнал до равнище на несъответственост с нейните закони . Може да се окаже, че за природата разсъдъка е отрицателна разновидност и човечеството да изчезне сходно на хиляди други типове, заради неспособност да се приспособява към измененията налагани от шеметното развиване на науката и технологиите и целенасоченото заличаване на морала. С други думи алчността, егоизма и лицемерието на финансовият хайлайф се оказват по-силни еволюционни фактори от самият разсъдък.
Възниква въпроса – в случай че човечеството въпреки всичко оцелее, то какво ще бъде бъдещото общество? Отговорът е доста елементарен за схващане и голямо предизвикателство за реализация. Човечеството е сложна система. Природата е основала такива системи като живи организми, екосистеми и човешкият мозък. Логично е, обществото да се провежда следвайки правилата заложени от биологичната еволюция в основаните от нея сложни системи. Независимо от дребната възможност това да стане в обозримо бъдеще, потребно е да се разясни в резюме. Характерното за екосистемите е, че те обменят минерали и сила. Ефективността на екосистемите клони към 100%. За съпоставяне с тях успеваемостта обществото е в рамките на парна машина. Причината за това е производството на оръжия, перманентните войни, които унищожават ресурсите, корупцията, която в международен мащаб възлиза на 3,6 трилиона $ и доста други сходни безумия произлизащи от алчността, егоизма и неадекватността на ръководещите. За да оцелее и се реализира цивилизационна смяна е належащо обществото да се реорганизира и увеличи успеваемостта в потреблението и обмяната на ресурсите и силата до равнището на екосистемите. На процедура това значи тотално унищожаване на оръжия, войни, корупция и всичко останало снижаващо успеваемостта във действието на обществото. Натрупаното благосъстояние да се трансформира във публични фондове за създаване на световна инфраструктура, световни и галактически планове, обучение и опазване на здравето, а естествените благосъстояния да станат общочовешка благосъстоятелност. Тази метаморфоза ще освободи запаси за изхранване на двойно по-голямо население. Това общество е проведено като мрежа от самоуправляващи се общности и действа сходно жив организъм или екосистема, ръководено от механизъм симулиращ когнитивните функционалности на човешкият мозък и общоприети универсални морални полезности. От позициите на днешният нрав и геополитика това несъмнено звучи неуместно. Също толкоз неуместно колкото описанието на гражданското общество и капитализма би изглеждало на хората през междинните епохи. Някой снизходително може да го дефинира като химера, само че тази организация е реализирана от природата, затова по принцип те е допустима. Проблемът е, че тая възможност е доста под 1% и се дължи на щастлива случайност , която участва в процеса на развиването. Теоретически може да се допусне, че в случай че се образува критическа маса от към 10% от интелектуалният хайлайф, която да осъзнае заплахата от самоизтребление може да се появи публично съзнание , което да осъществя цивилизационният преход. Това хипотетично общество може да се дефинира като колаборативно.*
В края на тази война от геополитическа позиция Русия може да наподобява победител сходно на Запада в края на Студената война, тъй като за разлика от Съединени американски щати тя се е освободила от илюзиите на своите болшевики и не може да одобри други илюзии. Истинският победител при екзистенциални конфликти е обществената еволюция, унищожавайки социално-инженерните планове и техните елити. Войната ще се води до краха на „ забогателите с цел да управляват” банкери и олигарси, сходно на краха на „ родените да управляват”, педи 100 години. Най-добре би било, въпреки че за в този момент са няма никакви признаци за това, финансовият хайлайф и задкулисието да осъзнаят това, което и в този момент е ясно – човечеството не е компания и не може да се ръководи от предприемачи чрез операция на финансовата система и стопанската система . Обществото е сложна система и не може да се ръководи от толкоз първичен механизъм като операция на финансовата система. Днес е видно даже за неспециалистите, че тя се разпада, само че огромният проблем остава. Това е наследството от потреблението й: световни проблеми, обществено неравноправие, неустановеност, крах в морала и промитото схващане. За решаването на тези проблеми е нужна друга експертиза, каквато те нямат. За да се ръководи нуклеарен реактор е належащо да се познават законите на физиката и в частност тези на нуклеарният синтез. За да се ръководи обществото следва да се познават законите на обществената еволюция и механизмът за ръководство да се построява върху тях. Днес има единствено един проблем и това е оцеляване на човечеството . Ако ръководещите не познават тези закони може единствено да „ взривят реактора”. Ако се откри единствено един от задкулисието задоволително образован с цел да разбере тази специфичност и я изясни на другите от шайката на олигарсите, а те го обяснят на политическите си марионетки пръснати по света, може да се появи онази щастлива случайност, за която беше упоменато нагоре. Тогава осъзнавайки своята непросветеност олигархията може да последва образеца на руската номенклатура и сама да слезе от историческата сцена. Това несъмнено ще провокира разтърсвания, само че човечеството ще оцелее. Впрочем, хвърлянето на съчки в кладата е свещена елементарност.
*Манифест на колаборативното общество https://collabocracy.files.wordpress.com/2021/08/d09cd0b0d0bdd0b8d184d0b5d181d182.pdf?fbclid=IwAR2CQbEs2vVzglvn1AlJlH74U7FVWQq4qLOwI2-Nm1MasgmxLmFhgidCPVc
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ